ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 129 495
  • 969
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 67
kam4i80, моите съболезнования - съжалявам, че си една от нас.
Аз засега задавам същите въпроси и нямам отговор за смисъла на живота, но споделяйки с другите момичета най вече в другия форум " Самотни родители" - "Ежедневието" не се усещам сама на земята.
Много силно те прегръщам и плача с теб. smile3518

# 121
  • софия
  • Мнения: 88
kam4i80  ,мило момиче...недей така...не мисли по този начин .Живота трябва да се живее,независимо от това, какви болки ни носи ...съжалявам и за твоята загуба..трудно е- знаем всички.Прегърни малкото човече до теб,и се опитай ...не знам как да го кажа.Разбира се ,че в момента нищо не може да те успокои или помогне-изживей мъката си ,болката...но и не си помисляй ,дори и за миг за друг изход от положението.Не само детето ,а и ти трябва да живееш заради загубената любов,заради спомена...
Пиши винаги когато поискаш,каквото поискаш..бъди сигурна че винаги ще имаш някого от нас насреща  Hug

# 122
  • софия
  • Мнения: 88
теофанаси  прегръдка и за теб..много съжалявам за тези допълнителни проблеми от страна на уж "близки"ти хора. При мен беше обратното-станахме много по-близки от преди. Надявам се да им "дойде " ума в главата..и да е по-скоро.

# 123
 милата ми kam4i80, изказвам ти моите най-искренни съболезнования. Любимият ти човек е оставил след себе си, нещо което трябва да те държи здраво стъпила на земята, твоето дете, това е смисълът на живота ти, заради който трябва да се бориш. Не се отказвай от живота. Прегръщам те силно.

# 124
  • Мнения: 71
zdraveite.zagubih muja si na 12-ti tozi mesec.prosto jivota mi si otide s nego.imam sin na 3 meseca.kak da se borq s bolkata???kak da prodalja na pred????ne moga.iska mi se da umra...moje bi tova e izhoda.?da otida pri moqta liubov..no deteto....molq vi kajete mi kak da se spravq
Разбирам  те,  аз   погребах  приятеля   ми  като  бях  бремена  в   седмия  месец,  още  всичко  ми  е  прясно  в  главата   и  едва  ли  ще  е  иначе ,но  имам  дъщеря   ни  и  продължавам  напред  ,защото  така  бихме  направили  ,ако  бяхме  тримата ! хубаво  е  човек  да  си  даде   време  за  да  тъгува. 
Съветвам  те    да приемеш  всякакъв  вид  помощ  от  околните  ,но  и  да  наблегнеш на  връзката  си  с  детенцето  ТОЧНО  СЕГА !!!   прегръщам  ви  и  двамата  с  бебенцето !

# 125
  • Мнения: 67
Къде сте?
Търся ви навсякъде и дано това, че не пишете да означава, че сте добре.
 Hug

# 126
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Здравей, Ками, здравейте всички. Ние с Коки сме ОК, повече тя, по - малко аз. В тези топли дни сме на вън и тя беснее, играе, открива света.... А аз, аз май все по- често се връщам към онази фатална сутрин и си мисля дали не можеше да променя нещата!?

# 127
  • Мнения: 84
Здравейте и от нас.Анди пък  тръгна на градина и по цял ден не яде там.Не мога и работа да си намеря,че от 1 Юли се очаква пак ремонт та чак до Август и не се знае кой.Иначе сме добре,здрави сме това е най важното.Качила съм няколко снимки от първия ден на градината.Хората с букети и сладки,а Таня пак с фотоапарата  Laughing Ама времето лети... и само спомените остават май.Всичко е документирано.Има една снимка с детската учителка и мисля като станем първи клас живи и здрави след години да направя на една снимка сравнение и да и я подаря.Това е от нас за сега  Hug Hug Hug Ето и малко снимки http://www.album.bg/tania_andi/K

# 128
  • Мнения: 5
zdraveite. ama nie sme mai mnogo ostanali rano bez majete si. kogato se slu4i s men predi 4 god. mislih 4e takava tragediq ima no pri po vazrastnite no sled 2005 sqka6 se umnojiha. tova e nai golemiq ko6mar koito prejivqh i vse o6te mi e laja.opitvam se da bada silna no samo v o4ite na horata izglejda taka. mn e trudno i neznam kolko vreme trqbva da mine. 6te pi6a o6te no sega nqmam vreme 4e utre sam na rabota. tova e mn hubavo 4e ima takav forum 

# 129
  • софия
  • Мнения: 88
Да, и аз започнах да се чудя какво става.От както почина мъжа ми,не минава седмица ,без да съм чула за още един млад живот отишъл си от света.Тъжно...
Мина толкова време,но и на мен все още сякаш не ми се вярва ,че е реалност.Странно нещо е това съзнанието...

# 130
  • Мнения: 105
ЗДРАВЕЙТЕ! Аз съм нова току що се регистрирах, защото имам нужда от контакт с вас....Мъжът ми почина на 11.05.09г. погребахме го на рождения ден на сънът ми -13.05.( стана на 7 годинки) Аз незнам какво да кажа, как да живея, как да общувам и т.н. Почина , а аз го държах за ръката, отиде си, а аз неуспях да изгоня смъртта, пуснах го да си отиде завинаги, сега минаха 40 дни от тогава и ... утеха няма! Учителка съм как ще се върна на работа, като психически не съм добре! Живея сама с двете си деца, къщата е празна, моля го в тишината да тропне, да чукне(няма да се уплаша) но нищо -тишина! Къде е сега, добре ли е? Защото аз не съм! Искам да му кажа, че го обичам и незнам дали ме чува? Ходя на гроба всеки ден и лежа и целувам пръстта...Нося му бира, сладолед и други неща , но утеха няма!

# 131
  • Мнения: 67
ЗДРАВЕЙТЕ! Аз съм нова току що се регистрирах, защото имам нужда от контакт с вас....Мъжът ми почина на 11.05.09г. погребахме го на рождения ден на сънът ми -13.05.( стана на 7 годинки) Аз незнам какво да кажа, как да живея, как да общувам и т.н. Почина , а аз го държах за ръката, отиде си, а аз неуспях да изгоня смъртта, пуснах го да си отиде завинаги, сега минаха 40 дни от тогава и ... утеха няма! Учителка съм как ще се върна на работа, като психически не съм добре! Живея сама с двете си деца, къщата е празна, моля го в тишината да тропне, да чукне(няма да се уплаша) но нищо -тишина! Къде е сега, добре ли е? Защото аз не съм! Искам да му кажа, че го обичам и незнам дали ме чува? Ходя на гроба всеки ден и лежа и целувам пръстта...Нося му бира, сладолед и други неща , но утеха няма!
smile3518 smile3518 smile3518 smile3518
Съжалявам много.
Същите въпроси си задаме всички. Аз още не знам отговорите, но уверявам, че здраво стиснатите ръце на всички тук помагат и изтиват по някоя сълза.
 Hug

# 132
  • София
  • Мнения: 2 361
Здравейте, мили дами!
Съчувствам ви и знам колко е тежко.
Мъжът ми почина, преди 11г. Дъщеря ни беше на 1 и половина. Няма нужда да ви разказвам колко сълзи пролях. Той беше голямата ми любов. Но заради детето си наложих да продължа. Трябваше да се грижа за нея, да израсте здрава(има фамилна обремененост) и умна. С доста неща се сблъсках, но се научих да се оправям и сама.
Сега съм на 40 и имам прекрасна госпожица. А тя си расте и виждам как става все по-зряла и самостоятелна. Ще почне все по-често да излиза и сама. А аз да я чакам. И се замислих, че нямам човек до себе си. И ви съветвам, когато преодолеете силната първоначална болка (1-2 год. след кончината) и се огледайте за партньор. Някой, с който да можете да изпиете 1 кафе и да споделите радостите и трудностите от деня.
До скоро и да са ни живи и здрави децата, и да ни носят много радости!

# 133
  • Мнения: 36
zuri , благодаря ти за искрения съвет    bouquet
На повечето момичета тук им е трудно дори да си помислят за нов партньор, но живота е такъв и трябва да го живеем въпреки всичко. Наистина е нужно време, за да се достигне до този извод, защото като излетят малките от гнездото и останем сами ще се почувстваме още по-самотни. А тогава вече ще е късно ...

 Hug на всички тук

# 134
  • Мнения: 105
Благодаря Ви за съчувствието, въпреки ,че вече ми дотяга съчувствието на всички около мен! Дразня се , боли ме още повече, изпитвам някаква завист, като видя приятелките си със съпрузите си, а аз.... Относно партньор след време, кой ще ме вземе с две деца? Кой ще се грижи за чужди, дали ще се притеснява ако не са се прибрали и т.н. Мъж за секс ,може би... но съпруг да имам едва ли? може и да съм рязка но съпругът ми скоро почина  и някак си живея като в сън  т. е всичко това е глупава шега и той след малко ще дойде и...

Общи условия

Активация на акаунт