Здравейте,
и аз реших да пиша, всъщност писала съм и в др. тема, та за това направо ще си копирам поста и ще го поставя тук.Радвам се , че има хора с които могат да се споделят подобни проблеми:), аз искам и съвет, ако има и др. минал по този път, та ето и моята история:
Здравейте, аз съм на 30 год., и от 3 години съм така! В началото се започна с едни леки бодежи, на които не обръщах мн. внимание. Обаче напрегнатата работа, задълженията вкъщи, дете и всичкият стрес явно бяха благоприятна среда за да се задълбочат нещата! После започнаха не само бодежи, но и стягания, започна да ми изтръпва ченето, направих нервна криза, мъжът ми тогава извика дори бърза помощ! Отидох на кардиолог, каза ми че нямам нищо и ми изписа магнезий, на 3-тия ден след като го пих направих тахикардия - 140 удара, ужас просто и ги спрях! Сещате се сами, че за тези 3 год. съм изчела какво ли не, имала съм моменти в които съм била толкова зле, че исках и работа да напусна! И така реших да отида един ден на психиатър! Прегледаха ме, изписаха ми лекарства и ги започнах, в продължение на почти 1 год. бях добре! След това обаче, д-ра ми намали дозата и постепенно спря лекарствата не ги пия от 1 год. и половина! През тези год. все страх, не може да излезеш да се веселиш, гости вече не искам да идват в нас, на палатки не ми се ходи, т. е. страх ме е да не започне това стягане и бодежи и да не би да ми стане нещо! По принцип съм мн. весел човек, обичам да излизам да хапвам да пийна понякога да разпусна с хубава музика, обаче това ми пречи... отврат! Имах периоди в които като вървя по улицата и само гледам некролозите, кой на колко год. е починал и ако прочета или чуя за инфаркт, абе не мога да го опиша, от къде ни дойде бе хора това чудо... Лек от типа на лекарство явно няма, поне аз за толкова време не съм чула, а хората с такива проблеми стават все повече, антидепресанта - май не е добре да се ползва дълго... Има и нещо друго, освен мъжа ми в нас, аз не споделям с никого за този проблем, все да не занимавам хората с глупости... Оказва се обаче, че колкото повече не споделяте, толкова повече нараства проблема в самите вас, защото е само ваш! За това говорете за това, макар, че аз още не мога, е сега за първи път го правя, макар че съм чела доста форуми:)Имам и дразнители на работа, единия от които не спира да се оплаква от живота и само охка и пушка и все за сърцето се държи, преструвка голяма, а всички хвърчат около нея, но то е така, а ние мълчим и стискаме зъби... Извинявайте за дългия пост и благодаря на тези, които са го прочели! Ще се радвам тук да си пишем, имаме какво да си кажем:)Живи и здрави всички:)
Благодаря на тези, които ще го изчетат и се извинявам за дългия пост, и благодаря на тези които ще коментират или дадат съвет или каквото и да било:)
Живи и здрави, хубав ден!
и аз реших да пиша, всъщност писала съм и в др. тема, та за това направо ще си копирам поста и ще го поставя тук.Радвам се , че има хора с които могат да се споделят подобни проблеми:), аз искам и съвет, ако има и др. минал по този път, та ето и моята история:
Здравейте, аз съм на 30 год., и от 3 години съм така! В началото се започна с едни леки бодежи, на които не обръщах мн. внимание. Обаче напрегнатата работа, задълженията вкъщи, дете и всичкият стрес явно бяха благоприятна среда за да се задълбочат нещата! После започнаха не само бодежи, но и стягания, започна да ми изтръпва ченето, направих нервна криза, мъжът ми тогава извика дори бърза помощ! Отидох на кардиолог, каза ми че нямам нищо и ми изписа магнезий, на 3-тия ден след като го пих направих тахикардия - 140 удара, ужас просто и ги спрях! Сещате се сами, че за тези 3 год. съм изчела какво ли не, имала съм моменти в които съм била толкова зле, че исках и работа да напусна! И така реших да отида един ден на психиатър! Прегледаха ме, изписаха ми лекарства и ги започнах, в продължение на почти 1 год. бях добре! След това обаче, д-ра ми намали дозата и постепенно спря лекарствата не ги пия от 1 год. и половина! През тези год. все страх, не може да излезеш да се веселиш, гости вече не искам да идват в нас, на палатки не ми се ходи, т. е. страх ме е да не започне това стягане и бодежи и да не би да ми стане нещо! По принцип съм мн. весел човек, обичам да излизам да хапвам да пийна понякога да разпусна с хубава музика, обаче това ми пречи... отврат! Имах периоди в които като вървя по улицата и само гледам некролозите, кой на колко год. е починал и ако прочета или чуя за инфаркт, абе не мога да го опиша, от къде ни дойде бе хора това чудо... Лек от типа на лекарство явно няма, поне аз за толкова време не съм чула, а хората с такива проблеми стават все повече, антидепресанта - май не е добре да се ползва дълго... Има и нещо друго, освен мъжа ми в нас, аз не споделям с никого за този проблем, все да не занимавам хората с глупости... Оказва се обаче, че колкото повече не споделяте, толкова повече нараства проблема в самите вас, защото е само ваш! За това говорете за това, макар, че аз още не мога, е сега за първи път го правя, макар че съм чела доста форуми:)Имам и дразнители на работа, единия от които не спира да се оплаква от живота и само охка и пушка и все за сърцето се държи, преструвка голяма, а всички хвърчат около нея, но то е така, а ние мълчим и стискаме зъби... Извинявайте за дългия пост и благодаря на тези, които са го прочели! Ще се радвам тук да си пишем, имаме какво да си кажем:)Живи и здрави всички:)
Благодаря на тези, които ще го изчетат и се извинявам за дългия пост, и благодаря на тези които ще коментират или дадат съвет или каквото и да било:)
Живи и здрави, хубав ден!
Но мога да питам, ако проявяваш интерес. 
Можете ли да ми препоръчате добър психо-терапевт във Варна ? На 18 съм и мисля, че страдам от хронична тревожност ( ако мога така да го нарека )...