Споделете (Новогодишно издание 31.12/90)

Бяхме за три дни извън града, добре беше, разнообразих(не казвам починах си ), а сега къщата е бомба и не ми се подхваща нищо.
Анджи, спокойна си, че имам шкембе, а не че съм останала гладна, но успя да ме заблудиш в първия момент. Поне Марадона ще е доволен - мъжете ни може да нямат шкембета, но ние достойно ги заместваме.

Пак се прибрахме с пълни торби от магазините. Все се сещам за оная реклама с ангелина и дяволина ... "Внася, внася и после тегли ... ей я на, пак с торбите". Тамън захраних малко сметката сутринта и окончателно изпразних запасите в джоба.     

Дзак и от мен в новата тема.

Внезапно получих от Миуото нов епилатор Браун с пинсети за Коледа -  отговор на ултимативното ми "Искам подарък-изненада под елхата, хау!"
От епилатор никак нямах нужда, но си затраях, щеше да е адски грубо иначе след положени старания и грижа.
Сега мъчително и най-вече (то заради това е и мъчително, де) БАВНО се епилирам. Изкушавам се страшно много да хвана стария си и съвсем здрав епилатор с дискове, с който да свърша с всичко точно за 15 минути, но няма да е честно после, как ще хваля новия епилатор колко е прекрасен...

И двете, Дуци, повече първото, отколкото второто 

Бу, това онзи епилатор в черна кутия с панделка от една реклама ли е?

Цифри, судоку, кеф. Вече се забавлявам не да реша судокото на Труд, а да го реша така,
че да открия цифричките за СМС, но с възможно най-много останали други нерешени квадратчета. С цифричките винаги е толкова ясно и еднозначно определено, че няма
какво повече да се желае. Няма между редовете, няма преносен смисъл. Ако някой е умножил преди две хиляди години две числа, и ги умножиш сега, ще получиш същия резултат.
След ултиматум, че искам подарък - внезапно получих подарък. Женска му работа.

М, не знам, моя дойде опакован в хартия подаръчна

Ей такъв:

Има и бръснеща глава - не знам защо ми е, не ползвам хептен, както и тример за косми към нея. Предположих, че Миуото е взел такъв модел, за да утрепе с един куршум два заека и да си бръсне и брадата с епилатора, а той се пообиди 
Има отгоре едни фигнички, дето били антиболка - Евърсофт. Не мога да кажа действат ли, понеже по принцип не мога да се оплача от прекалена чувствителност.

Може и да е същия.
И екстри си има, тия бръснещите са за интимни прически или за под мишниците, за тези които не понасят елипация там. Но и за брада и бакенбарди стават.
Аз имам отделно от епилатор такава машинка Ремингтън, получих я миналата година по същото време 

Моя е такъв, преди два месеца си го взех, щото не ми се даваха повече пари за по новия модел, онзи от рекламата. Беше над 100 лева, все пак. Аз обаче хич не търпя на болка, справям се, де, не е такъв проблем, но мен лично тези обезболяващите гадости ме дразнят повече, отколкото помагат, в един момент просто допира им ми причинява некомфорт. Добре, че могат да се махат.

ХоХоХо, Весели Празници! Ей ме, ако съм ви липсвала.
Нищо необичайно на фронта. Няма ми го Коледния дух тази година.
На всичко отгоре, преди малко осъзнах, че на 5-ти януари трява да подаваме молби за детска градина. А аз не знам по това време (когато ще тръгне на градина) къде ще работя и къде ще живеем. Мислех си, че има време, а то ей го на, дошло. И ми стана едно такова $%*@но. Аз даже не знам къде има детски градини в града. 

Споделям Buena Vista ми пеят. Аз потропвам.
Споделям, че познавам лично котка, която обича да се къпе.
Очарована съм от навиците ѝ.

Моята котка обичаше да се къпе. Казваше се Борсалино. Много изискан и нахакан котарак. RIP.

За Коледния дух си мисля, четейки тези дни форума. Май малко преекспонираме с това очакване на Духа. Аз нямах никакви нагласи за празниците. И още нямам. Накупих подаръци почти машинално, като следвах списъка, но без да влагам сърце. Порисувах и разпратих картички, мислейки за всеки, към който отиват, но без особено силна емоция. Това не значи обаче, че Коледата беше кофти, напротив. Крещях от искрена радост, когато заваля снегът. Пързалях се върху найлон с децата, радвах се на радостта на майка и татко, гледах заспалия град от един хълм и се кефех на сутрешното кафе. 
Току що разбрах къде ще сме на Нова година. Пак нямам очаквания.

Споделям, че по Коледа стават чудеса - Борис ис бак! Аз изчезвам (знам, че когато се върна, той ще се окичил с някой дълъг по времетраене бан-н-н-н-н, а преди него ще сте преборили заедно световния мир!).

Една зима, някъде около 82 беше, излязох на напречната на нашата улица на село. Там се пързаляха четири деца. Така ми се допързаля, че няма и накъде повече. Отидох в къщи, намерих си правените ски под един навес, но едната се беше спукала отпред на извивката и щеше да набира сняг. Тогава взех поцинкованото корито, в което са ме къпали като малък и отидох да се попързалям с него. В коритото постлах една овча кожа, да не ми измръзне гъзягата. След няколко спускания ръждата му замина, децата ми се премолиха и те да се спускат. И накрая сядаха четирите едно в друго, аз най-отзад с крака го стабилизирам отвреме навреме да не тръгва да се завърта. Всеки път отивахме все по отнагоре да се спуснем. Стана един улей три пресечки, като за бордслей. Вече всички имаме деца, но те още помнят кога батко им Вълкът ги е пързалял в поцинковано корито.

Добър вечер на всички! Честита Коледа и весело посрещане на Новата година.

Някъде около Споделете 120 ще е актуалният размер на талията ми, но ако продължа да изяждам шоколада от чорапчетата на децата, може  и по-късен номер да хвана. Въпреки все по -  клонящата към безкрайна окръжност моя фигура, тези дни съм много красива. По няколко причини. Първата е , че за сефте от осем години по коледно време, не съм измила друга чиния освен тези от закуските на децата и чашките от сутрешните кафета. Ако трябва да съм честна, даже и тях не мия. Вижте аватара и ще разерете кой. Но пък ходим по гости. Ми канят ни хората, аз никога не натъжавам хората по празници. Обещала съм си. Е, може  и да не повторят, важното е да изпълня програмата максимум да не готвя до 3-ти януари догодина.
За сметка на това се занимавам редовно с маникюро, педикюро, коафюро си и всички нужни на една истинска дама вторични белези. Също така се занимавам  и с мозъчна дейност, разбира се. Чета Гришам, ама не криминална, а почти чиклит книжка, сутрин в леглото. Кафето там ми го носят /пак виж аватара/. Ма мно`о умна се чувствам докато го чета. Вече знам какво  е куотърбек /е почти, де/, само не разбрах драфта за к`во му служи. Всъщност куотърбек имаше в един много хубав филм с Ал Пачино. Тогава разбрах, че много ги бият тия хора.
Снощи бях на парти, където всички жени бяха красиви. Не е от алкохола, просто всички работят в СПА-центрове. И аз бях красива, но дори да не съм била, нямаше как да се забележи. Бях с огромно деколте, кой ти гледа маникюро, педикюро, коафюро и прочия.
Танцувах с чужди мъже, с моя никой не танцува. Не смеят просто.
Споделих, не че нямам и друго за споделяне, ама да не ви отегча викам.