Публикувана: 1 ян. 2009, 09:11 ч.
Последно мнение: 1 фев. 2009, 13:21 ч.

Януари дойде нека здраве и щастие си пожелаем

29 378
691
1

# 60 2 ян. 2009, 16:20 ч.

Мнения: 3 016

Незнаех, че днес Силветата имат празник.

Силве, да си жива и здрава мила!!!
Пожелавам ти безкрайно щастие с това мъниче което очакваш !

# 61 2 ян. 2009, 17:11 ч.

София
Мнения: 1 940

Радвам се, че новинита за Бобо са добри Simple Smile

Все по-добри да стават! Praynig

Честит имен ден на Силви! bouquet

И аз не знаех, че днес е такъв ден.

# 62 2 ян. 2009, 17:29 ч.

на дъното
Мнения: 1 751

Благодаря ви момичета аз също бях забравила не че го празнувам, но ви прегръщам всичките до една Hug

е поне да почерпя виртуално

Весе така ме зарадва че малкия юнак е добре надявам се поне малко да ти е олекнало до колкото е възможно изобщо това.
Nefertity и аз се надявам да е следващата седмица,че направо вече аз самата не мога да се търпя само охкам и пъшка,не знам как ме изтрайва мъжът ми.
reni _805 знам и на теб колко ти е трудно да се престрашиш,но се надявам скоро време да ни изненадаш с добра новинка.

# 63 2 ян. 2009, 17:35 ч.

Мнения: 1 163

ЧНГ и от мен мили мами.Пожелавам най-вече ЗДРВЕ,другото ще дойде само.
Весе много се радвам,че имаме добри новини за Бобчо.
Hug

-те силно и се моля всичко да се оправи.
И да не забравя да честитя на именниците bouquet

# 64 2 ян. 2009, 17:55 ч.

Мнения: 827

Здравейте и от мен.
ЧЕСТИТА НОВА 2009 ГОДИНА.Пожелавам ви мноого здраве, щастие, любов и парички. Laughing

Весе , аз вчера видях че Бобчо не е бил добре , но не можах да пиша, че малката нещо става много кисела. Сега вече като се включвам виждам че е по- добре и се надявам скоро да си е в къщи.Знам какво е детето ти да не е при теб. Sad

Но аз си казвах , че там е най - добре за нея и че ще и помогнат и така някакси ми ставаше по леко.
Радвам се че и другите дечица са по- добре. Hug

Да ви се похваля днес малката за първи път изяде 120 мл. АМ.Знам че е случайно и дори да стигнем до 120 няма да е тези дни.Иначе яде по 75мл а някой път не може и яде по 50-60мл. Така че за днешното постижение съм на върха на щастието.
Да ви попитам има ли някоя мама да е ползвала Колийф капки за колики?

# 65 2 ян. 2009, 18:56 ч.

София
Мнения: 3 127

Весе,страхотни новини!Дано скоро е отново в прегръдките ти! Praynig

Силве,честит празник!Пожелавам ти здраве и съвсем скоро да гушнеш живо и здраво детенце! bouquet

# 66 2 ян. 2009, 19:13 ч.

Варна
Мнения: 1 008

Силви честит имен ден миличка Hug

. Желая ти скоро да си гушнеш щастието Heart Eyes

Веси радвам се много, че Бобчо е добре Heart Eyes

Цитат на: cher в пт, 02 яну 2009, 12:17

Момичета, не мислете, че само ние сме абонирани за лошите неща. Всичко зависи от самите нас и настройката ни към продължаващия живот. Всички хора /преживели или не загуба/ преживяват лоши и хубави неща, стресове, напрежение и проблеми. Просто ние така приемаме нещата - вглъбяваме се в лошите. Ако се замислите и колко хубави неща има в живота ви, ще се почувствате по добре Peace

На никой не му е пълно и равно... такъв е живота....

cher може би си права донякъде, но едва ли друга загуба може да се сравни със загуба на близък или на собственото ти дете. Да, има хубави неща в живота ми, но всичко ме радва временно. Все едно съм като едно дете, което дъвче дъвка - като й свърши сладкото и я изплюва. Тъгата ме е обвзела толкова силно и ми е много трудно да се боря с нея всеки ден.

# 67 2 ян. 2009, 20:30 ч.

Мнения: 1 008

Силви, бъди жива и здрава Hug

фивче, може би не съм се изразила добре. Далеч съм от мисълта, че нещо друго може да се сравни с загубата на дете. Защото тази загуба ми е много добре известна. Аз вече не се боря с болката, просто съм я приела. Но са минали 3 години.... Не искам да спира да ме боли никога. Ако това се случи, значи че съм забравила собственото си дете. Но това не може да се случи, защото то е част от моя живот, от моята същност. Но също смятам, че е пораженческо да се мисли, че щом си преживял нещо лошо /не визирам само загубата на дете/, и вече си абониран само за лошото в живота. Човек трябва да се надява, да мечтае, да бъде повече оптимист. След като сме останали живи на тази земя, значи има смисъл, значи има още какво да ни се случи и аз лично искам да вярвам, че то няма да е само лошо.... Просто трябва да се оглеждаме и за малките хубави неща покрай нас и да им се радваме от сърце, дори и действието им да е временно. Вярно е, че никое друго щастие не може да се сравни с това да имаш живо и здраво дете, но мисля, че половината битка е спечелена ако ние самите вярваме това. Това имам предвид като казвам, че всичко си зависи от нашата настройка. Няма логика в живота и другите хора не са ни виновни, че преживяват по лесни неща. Изтеглели сме къси клечки, да. Но за себе си сега след 3 години мога да кажа, че не искам да се държа като белязана и искам да допусна да бъда щастлива въпреки загубата на дете, защото друг живот едва ли ще живея.... До това си мислене обаче съм стигнала след години. Защото аз от около 4,5 години водя различни битки... На моменти съм крайно уморена, но винаги се опитвам да се "хвана" за нещо хубаво, за да не затъна с проблема.... Когато се усетя в безизходица говоря с някой. Най често с един приятел или с майка ми. Много пъти ми се е искало да споделя лични неща и тук, но се въздържам, защото мои познати четат и подобно на Светлето, не желая да злепоставям други хора....
Никой не искам да нараня. Това са моите мисли и съм ги споделила. Напоследък съм философски настроена....

# 68 2 ян. 2009, 20:50 ч.

Мнения: 3 016

Цитат на: cher в пт, 02 яну 2009, 20:30

Човек трябва да се надява, да мечтае, да бъде повече оптимист. След като сме останали живи на тази земя, значи има смисъл, значи има още какво да ни се случи и аз лично искам да вярвам, че то няма да е само лошо.... Просто трябва да се оглеждаме и за малките хубави неща покрай нас и да им се радваме от сърце, дори и действието им да е временно. Вярно е, че никое друго щастие не може да се сравни с това да имаш живо и здраво дете, но мисля, че половината битка е спечелена ако ние самите вярваме това.На моменти съм крайно уморена, но винаги се опитвам да се "хвана" за нещо хубаво, за да не затъна с проблема.... Когато се усетя в безизходица говоря с някой.
Никой не искам да нараня. Това са моите мисли и съм ги споделила. Напоследък съм философски настроена....

Шерче, толкова истински думи си написала. Сякаш за мен си ги писала. Вярно е това ........,но при мен нещо не се получава Sad

. Не съм явно оптимист, а толкова искам. Hug

# 69 2 ян. 2009, 21:09 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Честит празник, Силви! Нека ти е леко на сърцето, душата, бъди здрава и щастлива!

Шер, толкова си права! Само че на всеки му е нужно различно време, за да се "отабонира" от мъката, и да си позволи да бъде щастлив.

Не мисля, че загубата на дете е най-страшното нещо на този свят. Има жертви на изнасилвания, жертви от войната, има хора, които се борят със страшни и мъчителни заболявания, има деца без родители, които сами се борят с живота си. В момента, в който си помисля за всички други страдащи и вече не мога да се самоокайвам. Децата няма как да бъдат забравени, но в живота ни сме очаквали и толкова други неща, които не са се случили. Все пак не живеем постоянно с мисълта, че е можело да бъде иначе. Просто живеем.

Защото

Цитат на: cher в пт, 02 яну 2009, 20:30

След като сме останали живи на тази земя, значи има смисъл, значи има още какво да ни се случи и аз лично искам да вярвам, че то няма да е само лошо.... Просто трябва да се оглеждаме и за малките хубави неща покрай нас и да им се радваме от сърце, дори и действието им да е временно.

И, продължавам да стискам палци на Бобчо! fingerscrossed

# 70 2 ян. 2009, 21:09 ч.

Мнения: 1 008

ренка, дай Боже да се получи Hug

Няма рецепта, по която човек да се справи с тъгата и всеки пречупва нещата от живота спрямо своята същност. Аз също не съм голям оптимист, всъщност. Странен човек съм. Оптимистка съм, но също така съм склонна да драматизирам Confused

Доста дълго време се лутах търсейки себе си. Имам своите слаби моменти, в които съм била в тотална безизходица и напълно завладяна от лоши мисли. Но изплувах някакси... Честно казано най трудно ми беше да стоя 2 месеца /тоя престой яко ми прецака психиката за дълго време /в болницата и всеки ден да се боря и надявам, че всичко ще е наред с Вики. Наложи се тогава на психолог да ходя. Препоръчаха ми едни книжки, но в онзи момент бях толкова зле, че просто си четях, без нищо да осъзнавам. Наскоро отворих една от тези книжки и установих, че може би е дошъл момента да ги прочета и разбера...
Всяко нещо с времето си...

# 71 2 ян. 2009, 21:27 ч.

Пловдив
Мнения: 1 171

Радвам се за добрите новони за Бобчо и продължавам да се моля Praynig

Шер вече сме в квартала но нямаме нет затова рядко пиша.Ще се радвам да се видим тъкмо ще те разпитам за някой неща за магазничета,ясли и детски площадки. Hug

Както и за доставчици на интернет.Ще ти звънна след почивката.
Всички много ми липсвате Hug

# 72 2 ян. 2009, 21:48 ч.

Варна
Мнения: 1 008

cher не съм се почувствала наранена от твоите разсъждения. Просто си споделяме мислите, всеки има право на собствено мнение. Колкото и да сме еднакви, толкова и всяка от нас е различна от другите.
Може би ако някой ден имам дете ще успея да се справя с болката и ще свикна с нея. Но сега не мога. На скоро едва ли не ме обвиниха, че съм превърнала желанието си за дете във фикс идея. Ами не е така, просто не ми се чака повече. Самоизяждам се, че не съм разбрала причините по-рано, че съм си пропиляла времето в напразни надежди, че съм очаквала нещо, което е било обречено на провал. В момента времето ме убива, а искам нещата просто да се случват, да няма забрана, да няма пречка.

Цитат на: Lilibon в пт, 02 яну 2009, 21:09

............ но в живота ни сме очаквали и толкова други неща, които не са се случили. Все пак не живеем постоянно с мисълта, че е можело да бъде иначе.

Каквито и да са тези неща бих ги преживяла, но да нямам дете - никога не бих.
Мога да споделя всичко това единствено с вас, защото ежедневно подтискам болката и сълзите, заради другите около мен, заради работата ми и т.н. В никакъв случай не споря, просто споделям моите разсъждения.

# 73 2 ян. 2009, 22:46 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: fever в пт, 02 яну 2009, 21:48

Вътрешно си знам, че е така, но все пак винаги се съмнявам и най малко искам някой да нараня. Иначе точно си го казала и затова провокирам такива разсъждения, защото на мен ми е полезно да разбера другите какво мислят. От всеки може да се научи по нещо точно, защото сме различни Peace

Цитат на: fever в пт, 02 яну 2009, 21:48

Самоизяждам се, че не съм разбрала причините по-рано, че съм си пропиляла времето в напразни надежди, че съм очаквала нещо, което е било обречено на провал. В момента времето ме убива, а искам нещата просто да се случват, да няма забрана, да няма пречка.

Мисля, че първо трябва да спреш да се самоизяждаш. Ако си знаела, че е обречено... ами всичко щеше да е много просто... Но живота за съжаление не е устроен така Confused

Нямаш вина. Hug

Споделяй. Тук винаги ще бъдеш чута.
Днес сигурно ми е деня с най много публикации, ама ще ме извините Blush

Вики е на село, мъжа ми на мъжко парти и аз тук си пийвам винце и разсъждавам Blush

# 74 3 ян. 2009, 07:07 ч.

Здравейте, момичета!
Първо, искам да ви честитя новата 2009 година, нека тя бъде ПО-(здрава, щастлива, късметлия, пълна, мирна, спорна, плодородна, радостна и дивна).
Човек не може да избяга от съдбата си, до колкото си спомнят повечето от вас, миналата година по това време пак писах от името на друг профил и пак настроението ми не бе много празнично (да не кажа изобщо). Сега събрах смелост и си направих профил-нещо положително все пак (ще видим как ще реагира жената, тя все още спи или поне се опитва). Ще се опитам да не ви натоварвам допълнително с нашите проблеми, размисли и напрежение. Просто малко ще си попиша, надявам се на никого да не преча, а пък ако преча моля предварително за вашето извинение.
Пиша, най-вече с идеята да Ви благодаря момичета, да ви благодаря за това, че не ме забравихте, макар да бях за миг с вас лице в лице, лице в монитор и вечно с вас в мислите. Благодаря за постоянните поздрави получавани чрез жена ми, от всички ви, благодаря. С доста се запознахме и реално в истинския свят (а дали е истински?), благодаря за тези срещи.
Само за едно нещо ще ви помоля - останете си същите. Бъдете себе си, споделяйте, обсъждайте, търсете истината, бъдете единни и силни както винаги, молете се и стискайте палци заедно, само така ще се справим. "Сговорна дружина, планина повдига" - не случайно го е казал народа, някой ще ме обвини в клишета, но аз ще кажа - клишетата са - до болка повтаряни истини. Сам човек...
Изказвам ви искрените си благодарности за позитивизма, силата и вярата с които ни зареждате и в сегашния ни критичен момент, без вас нямаше да се справим, благодаря!
През новата година и не само през нея, а през целия си живот, нека бъдем една идея по-добри, нека търсим човещината, доброто, положителното, защото всеки задълбал в сивото си ежедневие пропуска тези малки неща, а те правят живота ни цветен, да бъдем с една мисъл над нещата, да загърбим битувизмите, да не сме роби на материалното, а то да е в услуга на нас! Колкото и всеки да има собствена съдба, нека ние сме властелините й, а не тя за нас. Да не се оставяме по течението, а да се борим с него, защото то има посока, а ние? Нека бъдем кормилота на живота си, защото какво е човешкия живот? - миг във вечността. И нека Бог бъде с нас!
Аз както винаги се поолях в писането, но толкова рядко пиша (или поне за сега) та се надявам да ми простите.

Благодаря ви момичета, благодаря!
Стискайте палци и до скоро!
Поздрави, Емо!!!

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: