Януари дойде нека здраве и щастие си пожелаем

Ех Емо как хубаво си го написал Добре дошъл
Шерче с чаша, без чаша, с мъж, без мъж ...много истински неща си написала

Емо,  ! Успешен опит да ми се заплуват очите в сълзи! Искрени мъжки думи и послание! 
Сигурно свързвам писането ти с това, че спря на най-хубавото - когато се роди Бобчо! А имаш страхотно перо (не че и Весето не го притежава). Така че, струва си хубавата ви приказка да бъде писана редовно. Само да го наместите малкото патиланче в гушките си и да оздравее. 

Снощи хубаво сте си поразсъждавали. И друг път съм го писала това, че когато сравнявах моята болка с тази на няколко мои много близки семейства, виждах че и при загубата на дете може да има степенуване. Не че ми помагаше особено, но беше факт, че тези хора имаха спомени и дълъг извървян път заедно, както и много лични борби. После се опитвах да видя кога съм се чувствала щастлива и тъжното замъгление на ума не откриваше такива моменти. Всичко беше концентрирано в битки - срещу съдбата, световния заговор, времето, вътрешните писъци, че искам дете повече от всичко друго. Конкретно дете - моето загубено вече. Мина време. Научих се да гледам и виждам на дребно. Погледнах се отстрани и вкарах в мисълта си и малко от нещата, които съм учила - техники, икономики. Никъде я няма тази равна права (е, в медицината, но тя е краен етап). Има възходи и спадове. Има толеранси - явно при нас те са били клонящи към нулата, а при други е имало по-големи граници.
Видях, че не съм само аз ошамарената от съдбата. Родителите на деца с увреждания (знам, че не биха изпуснали и ден от живота на децата си, но освен с болести се млатят с бездушието на обществото и държавата), тези с репродуктивни проблеми, децата по домовете, които вече почти нямат шанс да излязат от клоаката.     


 

Ей, Емо, и мен ме просълзи като за добро утро! Звучиш позитивно, което е невероятно хубаво след всичките терзания, през които преминахте тия дни. Дай боже още днес Бобчо да бъде с мама, пък било то и в болница, важното е да е с мама... и по най-бързия начин да си ги прибираш вкъщи двамката и всякакви болести и лошотии да ви забравят най-накрая! И да нямате повече тревожни нови години, а да празнувате и да се радвате на съкровището си! Много 

От вчера си мисля, дали да се включа по темата за болката, аз лично изобщо не съм се и опитвала да се боря с болката, защото знам че спасение от нея няма, преди 10 години когато изгубих баща ми се опитах да я преодолея и не успях, боли си ме така както ме болеше и първия ден в който татко почина ... тогава си мислях че няма по-голяма болка от тази да изгубиш родител, е да ама живота реши да ми покаже и другата по-голямата болка , сега 10 месеца по-късно ме боли също толкова колкото и в първия миг ...
Мене лично не ме успокоява или утешава това че не съм самичка, а има толкова много като мен, на които им се налага да се научат да живеят с такава загуба и с така болка, напротив става ми още по-мъчно
Има моменти в които изпитвам физическа болка от това че не мога пак да се гушна в баща ми, да ме погали, да ме целуне, че не мога да гушна и да целуна детето си, което всъщност никога не съм гушнала и целунала, а само видяла за един много кратък миг...
Истината е обаче, че аз не искам да спира да ме боли, защото това ще означава че съм забравила, че съм преодоляла, че съм се примирила ...
Знам че няма да имам друг живот, но знам че за да изживея собствения си живот трябва да приема болката като част от него, иначе няма да съм аз, няма да съм пълноценна и завършена ...


п.п. Весе , чакаме те днес пак да ни се похвалиш с хубави новини от Бобчо и дано да те пуснат вече да си при него

Момичета какви мисли са ви налегнали покрай празниците... Дайте по ведро все пак хората са казали , Нова година нов късмет.Нали за това я има и тази традиция да се отпразнува изминалата година и човек да си направи равносметка, какво е имал или какво не е и това да е стимул за следващата година.Трябва да се загърби всичко лошо и да се гледа само напред.Знам че е трудно , знам че боли но нали за това сме тук да си помагаме , да споделяме.Недейте да дълбаете в раната, сами се товарим , няма кой да ни помогне освен самите ние. Искам всички вие които очаквате най- хубавото в живота или вече сте го получили да помислите колко наистина е кратък живота и че не трябва да живеем в миналото, защото така губим настоящето с постоянното самосъжаление. Може да звуча рязка но искам това да е шамар за всички които имат нужда от него. Аз имам дъщеря и това ме прави безкрайно щастлива макар да не мога да забравя преживяното гледам да не го слагам на преден план и да страдам за нещо което никога не съм имала.Сега имам прекрасно дете което е смисъла в живота ми и така ще си остане, имам едно единствено дете, а какво съм ЩЯЛА да имам...никой не може да каже, важно е какво имам в момента.
Сега всички които не са пренебрегнали поста ми нека прегърнат малките си съкровища или да погалят тумбака и му кажат че той/тя е смисъла в живота им и така ще си остане, без да се връщаме назад.
Прегръщам ви всички и се надявам не сте ми се разсърдили.

Емо, добре си се появил! И аз в отбора от фенки. Дай Боже от днес нататък да пишеш само по-хубави поводи!

По повод болката - мисля че тук сме събрани различни хора с различни загуби, всеки по различен начин изразява болката си, някой я таят в себе си, други имат нужда постоянно да говорят.... Също така и на всеки му е нужно различно време, за да си стъпи на крака. Някои може би не си стъпват, просто остават да доизживеят отреденото им време. Лично за себе си бих казала, че в момента живее друга Angela, предишната умря преди три години.

Лейди донякъде си права, но затова и казах че сме с различни загуби. Някои от нас са имали, а не щяли да имат, и това което са имали са изгубили. Дали това може да се пренебрегне - спомени, любов, щастие... Миналото не може да бъде забравено, няма как да не се връщаме назад. За мен е така! Различно е и не може да се обобщава така.

И за Фивър исках да пиша - напълно разбираемо е, че мъката я е налегнала в момента изцяло. В момента раната е толкова прясна, че не виждам как може да гледа напред. Това са фазите на болката от загубата - на първо място потърпевшите си слагат вина за случилото се. Трябва да мине време, за да осъзнаеш че не всичко е било в твоите ръце. Това е най-чудовищното - безсилието да възпрем случващото се.

Фивче, разбирам че няма начин в момента да не се връщаш назад. Винаги, когато ти се говори и споделя, дори най-негативни мисли и настроения, съм насреща да те изслушам. Пожелавам ти с всеки изминал ден надеждата да става все по-голяма, да те крепи, за да може мечтата ти за детенце не стане факт.

Емо аз препрочетох няколко пъти написаното от теб и освен, че се разплаках се възхитих от факта, че толкова чистосърдечно споделяш тук с нас своите усещания и разсъждения.
Аз лично никога няма да забравя подкрепата, която срещнах и срещам тук. Няма да забравя как не си скъпяхте смс-ите и дългите телефонни разговори, не си скъпяхте времето, за да бъдете до мен в най-трудните ми моменти. За мен сте хората проявили най-много човещина и доброта и се радвам, че ви познавам.

Аз нямам време да чета всичко изписано от вас , момичета.
Весе, знаеш всичките ми чувства относно Бобчо, и цялата тази
лудост която витае около вас. Няма нужда и тук да ти пиша всичко,
което чувствам. Обичам ви, и знам че Бобко ще е добре и ще си е при вас,
когато е в добро и стабилно състояние. 

Да ви е честита новата 2009 година, да ви носи много здраве и щастливи мигове на всички.

Аги абсолютно си права. Как би могла да забравиш едно детенце, за което си се грижила, обичала си го и е било част от живота и спомените ти. Напълно разбирам как се чувстваш 

Най-важната и чаканата новина тази година:

Изкарват Бобчо от реанимация!!!!!!!

Господи, благодаря ти!

 

Няма ли вече новини за Бобо? Емо, добре дошъл, много хубави пожелания, да се сбъднат и на вас!

Съгласна съм с Анджи и Рони, че за всяка болката е различна. Но съм абсолютно убедена, че от нас зависи до голяма степен какво да чувстваме. Всяка си развива собствена философия, която й помага да се справя и да не откача. И тъй като още никоя не е откачила, значи се справяме добре, макар и по различен начин.

И стига вече с това забравяне! Не ни е налегнала още старческата деменция, че да ни е страх, че ще забравим важен момент от живота, който се е случил скоро. Убедена съм, че още си помните първия учебен ден, макар че е бил отдавна, че не е толкова важен за вас вече, пък и не е свързан с болка.

Липса на болка не е равнозначно на забравяне.

Децата са били част от нас. Себе си не можеш да забравиш, каквото и да правиш, нямаш нужда от болка, за да помниш, че ти си ти.

Много се радвам за Бобо! Да се оправя бързо! 

Супеер. Ето една наистина хубава новина.Браво на Бобчо.

Angel, Фив вие разбира се не се отнасяхте за моя пост. Разбира се че всеки изживява по различен начин болката, някои свикват с нея други не. Естествено че когато си имал дете и си го загубил не може да се забрави или да спре да боли, защто си предтавям в момента моята кукла да я няма не знам как бих живяла.
Фив, ти мила ...не знам какво да кажа.Не знам но толкова ми е болно за теб, искам да мога да помогна , знам че ти в момента сигурно си съсипана , но знам и че си силна и много скоро ще си най- прекрасната мама.  

Браво на малкия герой!