Публикувана: 1 ян. 2009, 09:11 ч.
Последно мнение: 1 фев. 2009, 13:21 ч.

Януари дойде нека здраве и щастие си пожелаем

29 401
691
1

# 90 3 ян. 2009, 14:16 ч.

Мнения: 827

Цитат на: Lilibon в сб, 03 яну 2009, 14:05

И тъй като още никоя не е откачила, значи се справяме добре, макар и по различен начин.

Децата са били част от нас. Себе си не можеш да забравиш, каквото и да правиш, нямаш нужда от болка, за да помниш, че ти си ти.

Много се радвам за Бобо! Да се оправя бързо! Hug

# 91 3 ян. 2009, 14:31 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: svetlana_78 в сб, 03 яну 2009, 13:53

Най-важната и чаканата новина тази година:

Изкарват Бобчо от реанимация!!!!!!! Grinning

Господи, благодаря ти! Praynig

Това е страхотно! Дай Боже, все по бързо да се възстановява Heart Eyes

Момичета, мисля, че останах не разбрана и съжалявам ако някой съм разстроила. Вече ще се въздържам да си разсъждавам на глас. Никога не съм казвала, че трябва да си забравим болката, загубените деца ... или себе си, такива каквито сме в момента, защото ни боли. Просто да търсим начини да се почувстваме по добре, защото всичко е нашите глави...
Аз също не съм супер щастлива. При мен проблеми да искаш. Тъкмо един реша и дойде друг. Спокойна отдавна не съм била. Но няма да се предам. И споделяйки това може би самата аз търся начин да си помогна. Имам проблеми свързани със здравето на баща ми, с щастието на брат ми, и не на последно място с мъжа ми.... Нямам работа, живеем по наем, имам проблеми с разведените родители на мъжа ми /с двамата поотделно/... Пък аз самата къде съм между всички проблеми ... не знам... Но търся начините да се чувствам добре, от това което имам в момента.... Опитвам се в битовизми да не дълбая, но на моменти те яко ме притискат... И какво от това... Всяка седмица излизам с приятели, пия, хапвам и танцувам напук на всичко... Но това съм си аз! Всеки се справя по своя си начин.
Винаги съм твърдяла, че има различни загуби и не може да се сравнява въобще. Но като се замисля... Ами всеки е различно чувствителен. Има хора които и най малката загуба може да ги доведе до най тежката депресия. Така за всеки неговата си загуба, вероятно е най голямата и болезнената Sad

Спирам до тук.
Радвам се много за Бобчето, душичка златна мамима Heart Eyes

Емо, Весето е щастливка с мъж като теб Hug

Дай Боже, всеки му! Много се обичайте и дано това е последното такова изпитание за семейството ви.

# 92 3 ян. 2009, 14:56 ч.

Мнения: 686

Браво на Бобо! Желая му здрава и палава 2009-та! Мама и тате да влизат тук, само за да разказват за лудорийките му Hug

Исках да се включа по темата с болката, но май ще е друг път.
Фивче, Hug

# 93 3 ян. 2009, 15:05 ч.

Мнения: 3 621

Браво на Бобчо да оздравява бързо и да се прибират с мама в къщи

# 94 3 ян. 2009, 15:46 ч.

София
Мнения: 1 940

Цитат на: svetlana_78 в сб, 03 яну 2009, 13:53

Най-важната и чаканата новина тази година:

Изкарват Бобчо от реанимация!!!!!!! Grinning

Господи, благодаря ти! Praynig

Това е най-хубавото нещо, което съм чела напоследък! newsm44

Шерче, не си неразбрана - напротив, изчетох всичко, което си писала и това, че продължаваме да разсъждаваме по темата не значи, че си ни разстроила или че трябва да спреш да пишеш. Не съм помислила и за миг, че си забравила и това, че си приела загубата е част от оцеляването. Рано или късно настъпва и това сигурно. Права си за нещата, които си писала, просто при всеки е различно. За битовизмите няма да говоря, сигурна съм че не липвсват на всекиму. На мен ми е много приятно да те чета и нещата, които сме си споделяли съм останала с впечатлението, че изобщо не си човек, който е загърбил всичко, а напротив чувствителен и емоционален. Heart Eyes

Не спирай до тук. Hug

# 95 3 ян. 2009, 15:49 ч.

Мнения: 703

Мили момичета,
аз пиша рядко,но чета редовно и се радвам и плача,заедно с всяка една от вас!
Искам първо да кажа колко много се радвам,че Бобчо е по-добре!Чаках да напишете нещо хубаво за него,надявах се,че така ще бъде ,не посмях да напиша нещо преди това,и сега наистина съм много радостна!
Оздравявай бързо,Бобчо!Имаш страхотни родители,които ще ти покажат с радост света и ще те научат на толкова много неща!
Възхитена съм от Емо!Страхотно написани слова,излезли от едно голямо мъжко сърце,толкова истински,че чак ги усетих като свои мисли...Благодаря ти!

После за болката...Какво да ви кажа...Аз я възприех вече като част от мен,нещо,което винаги ще си нося.И макар да не ми харесва,винаги ще е там вътре....Но,нищо,че така не ми е по-леко,но така съм аз,така съм истинска...Такава ми е била съдбата.
Много боли,винаги ще боли!И всеки го боли по различен начин,но и малко еднакво.Защото всички ние сме минали през един ад-за кой малък,за кой по-голям,зависи от мирогледа,от чувствителността,от представата за живота,от мечтите дори,изобщо-от всичко,което ни изпълва!Но всички със сигурност сме,както аз го реших за себе си-с "осакатена душа"!Ала това не значи,че няма да можем и не ще живеем,нито,че цял живот трябва да сме тъжни самотници...Най-малкото заради загубените от нас детски души...
Сигурна съм,че в живота хубавото и лошото се редуват!Сигурна съм,че всяка една от нас е способна и на усмивка след сълзите си ,и съм сигурна,че всяка заслужава щастието,такова,каквото си го пожелава,и,понеже е така,ще го получи!
Просто сме различни!На всеки е нужно време-на една повече,на друга-по-малко!Една може да свикне с болката си по-бързо,на друга и е нужно страшно много време!Понякога става точно,когато най-малко очакваш...Мисля,обаче,че важното е да успееш,да съхраниш себе си и да продължиш!
Затова от сърце ви пожелавам и аз-останете,такива,каквито сте-с големите сърца,които ме посрещнаха тук!
Всеки има своята мъка,но и своята радост!Не се страхувайте от болката,но не се страхувайте и от радостта!Пазете сили и за нея!
Бъдете здрави и силни,защото ще ви е нужно в трудния ни живот!
Бъдете разплакани,но и оптимистки!Не се отчайвайте!Всеки го чака нещо хубаво...
Желая ви много,много усмивки!И макар вече да направих новогодишното си пожелание-
нека тази година ви донесе мир в душите и много смелост,а с това и много,много щастливи дни!
Обичам ви!
И се извинявам,ако съм твърде сълзлива и патетична...

# 96 3 ян. 2009, 16:11 ч.

Мнения: 611

Здравейте мили момичета Hug

ДА ви е честита Новата година
На първо място пожелавам на всички много здраве , на вас и на семействата ви , всичко останало ще си дойде само на мястото
Много щастие и късмет през тази година , по-малко сълзи в очите ви и повече радост в сърцата ви
На бременните ни момичета пожелавам много късмет , кураж и сила , и най-вече ВЯРА , вяра в добрия край и вяра в сбъдването на мечтата ви
На всички малки , а и по - пораснали деца , много усмивки , много безгрижно детство и много щастие
Бъдете живи и здрави
Обичам ви

Весе , много се радвам за Бобчо , той е голям герой , едно много силно и борбено дете , показа го още преди да се роди на този свят. Дано се оправи малката душичка , и скоро да си го гушнете с татко Емо и никога повече да не ви се случва нещо такова Praynig

С вас съм , дори и да не те познавам лично Hug

Много сте написали за тези два дни в новата тема , много истини сте казали , въпреки че не съм съгласна с едно , две мнения , но всеки сам си знае най-добре за себе си , всеки от нас преживява болката си по различен начин , някой ден и аз ще си изкажа мислите тук , но сега просто не се чувствам готова...............

# 97 3 ян. 2009, 17:06 ч.

Мнения: 1 008

Аги

благодаря ти много. Притеснението ми дойде от това, че с първия си пост въобще не подозирах, че тия разсъждения ще тръгнат в такава насока. Нито съм се замисляла да се изкажа така, че да не нараня личните преживявания на всяка една от нас поотделно /това е невъзможно, разбира се/.

И още една хубава новина - Ели и малката Любомира са си вкъщи. Много са щастливи. Мама се възстановява, а малката е прекрасна и послушна. Heart Eyes

# 98 3 ян. 2009, 17:28 ч.

Мнения: 1 163

Браво на БОБО,страхотна новина smile3501

# 99 3 ян. 2009, 17:40 ч.

   ДОБЪР ден е, здравейте отново.
   Добрите вести идват бързо, благодарение на... Светлето!
   Разбрали сте добрата новина, мама и Бобо вече са заедно. Благодаря на Бога, благодаря на вас и на всички близки и познати, които не спряха да се молят и стискат палци, БЛАГОДАРЯ! Дано продължи поличбата - почна ли да пиша нещата да се подобряват трябва да поддържам огъня по редовно, та да не се стига до критични моменти. Simple Smile

Дано! И да не си помислите, тоя пише само когато яйцето дойде до...
   Но както са казали братята роми "две хубав нема", май си важи с пълна сила. Добрата новина е силно подобреното състояние на Бобчо, преместването му от интензивното и събирането му с мама, но както се досещате има и малко проблемчета. Весела каза, че за сега не може да познае нашето дете в него, смълчан е, не шава много, не се усмихва, гледа я обвинително, не дава много целувки, не се усмихва, не се гуши както преди. Да се надяваме нещата да са временни и скоростно да се променят (поне така се опитах да я успокоя). Но нека не задълбавам, а да продължавам, да стискам палци и да се моля до завръщането им в къщи да си дойдат ТЕ. За огромно мое съжаление днес не ми дадоха дори да го зърна милия. Казаха, че е добре ще го извадят от отделението и ако иска мама да остане с него (естествено срещу заплащане), но това да е проблема. След тази информация и двамата не стъпвахме по земята, ние ЛЕТЯХМЕ, другото остана на заден план. Отидохме до колата в която бе багажа (доктора ни се засмя, като разбра, че багажа е на 20 метра, ние му казахме, че си го носим всеки ден), пушихме по цигари плакахме от щастие (колко малко му трябва на човек да е щастлив), звъннахме няколко десетки телефона, понапазарихме малко и се върнахме да приемат мама. Казаха й да се преоблече аз чаках, като простинал кон, тя дойде даде дрехите и каза, че се връща при Бобчето, че се е разплакало и аз продължих да чакам, някой да ми каже дали мога поне да го видя и да видим как стои въпроса с плащането. Чаках, чаках никой от нийде, показах дългия си врат в коридора, съзрях една санитарка, извиках я, попитах я, тя не знаеше, отиде да попита сестрата, върна се и каза, че се плаща при изписване и не мога да го видя. И аз си тръгнах с подвита опашка, но с една идея по-спокойна душа. Стъпка по стъпка нещата ще си дойдат на мястото! ДАНО!
   Сега ще взема леко отношение по вашите размисли, макар че може някой да ми се обиди (относно болката), мога да пиша много по темата (сигурно сте се убедили), но ще кажа само едно нещо: Живейте с болката, но не живейте ЗАРАДИ нея. Не давам наклон на почвата, просто изразявам мнение. Благодаря, надявам се да ме разберете.
   Поласкан съм от цялата си душа от вашето посрещане (дори малко се изчервих), а даже у жена ми се появи капчица ревност Simple Smile

Но това е за добро Simple Smile

Отново и отново ви благодаря за подкрепата, вярата, добрите пожелания, стиснатите палци и изхабените нерви. Не знам как ще ви ги върна, но ще дам най-доброто от себе си!
Ох леле пак се улях много (Хера - прости ми, до следващия път Simple Smile

)
До скоро.
Поздрави, Емо!!!

# 100 3 ян. 2009, 18:09 ч.

Варна
Мнения: 1 008

cher не си останала неразбрана и поне аз не се чувствам обидена. Просто с първия пост отключи в мен разсъжденията и съжалявам, че внесох излишен негативизъм в темата. Но истината е, че ужасно много ме боли, че не успях не един, не два, а три пъти. Истината е, че НИКОГА няма да мога да износя бебе без операция на матката. И ако това се съчетае с лоши генетични изследвания незнам как ще го преживея.
Съжалявам, че ви занимавах толкова много със себе си.
Радвам се Бобчо е добре и е заедно с мама Hug

# 101 3 ян. 2009, 18:31 ч.

Мнения: 1 008

Ох, фивче

Аз това имах предвид - занимавай ни със себе си. Може пък да помогнем. Иначе те определям като широко скроен човек и знам че не си обидена.
Много лоши неща те сполетяха, наистина - цели три пъти. Но ето и Ели не успя 3 пъти, но на четвъртия роди своята принцеса. Не обичам такива сравнения да правя и знам, че при всеки е различно, твоите проблеми са различни. Но ти направи всичко, което трябва. Не се обвинявай. Знам, че е трудно да го избегнеш. Защото самата аз уж съм си простила, но когато отида в църква и запавя свещичка в пясъка винаги му казвам да ми прости... Ако съм знаела, че е толкова опасно кръвното ми и 9 месеца щях да лежа в болницата да го предотвратя... но си живеех в пълно невидение на ситуацията... Казват, че каквото мислим това става. Мисли че изследванията ще са добри. Hug

# 102 3 ян. 2009, 18:47 ч.

Мнения: 7 348

Много, ама много се радвам за Бобчо, за Весето и за Емо! Hug

Поне сега са заедно с мама. Hug

Емо, след години само вие с Весето ще помните премеждията от последните две нови години, а Бобчо ще ги знае само ако някой му ги разкаже. Скоро той ще си стане същото ваше слънчице. Ако можеше да говори, щеше да си признае защо е бил негушклив. Но важното е, че сега мама ще го гледа и това ще му помогне да се подобрява с всеки изминал час. Praynig

Шерче, не си направила нещо нередно. Изказала си мислите си на правилното място. Достатъчно много задръжки си имаме в реални ситуации - да не разстроим близките, как ще реагират непознати за нас хора, които не ни познават (дали няма да ни наранят с неуспешен опит за съчувствие).
Напълно съгласна съм с това:

Цитат на: Татко Емо в сб, 03 яну 2009, 17:40

Живейте с болката, но не живейте ЗАРАДИ нея.

и това

Цитат на: Злато,тъга и надежда... в сб, 03 яну 2009, 15:49

Всеки има своята мъка,но и своята радост!Не се страхувайте от болката,но не се страхувайте и от радостта!

# 103 3 ян. 2009, 19:23 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

Весе, Емо, не можете да си представите колко много ми олекна при научаването на двете добри новини - че Бобо се подобрява и че вече е заедно с мама! Hug

Много ви мислех, както вас, така и самотното геройче Praynig

Но всичко е добре, щом свършва добре! bowuu

Ще си позволя да дам коментар на това, което сподели Емо относно промененото поведение на Бобчо. Колкото и да не ви се иска да е така, детето ви е преживяло временна раздяла с единствената опора и радост, която има в света - мама и тати. Сърчицето му е било сигурно много уплашено, самотно и тъжно. Нормално е да се държи така сега. Но това ще е наистина временно, докато отново се усети сигурно и обичано, дано бързо се утеши в прегръдките на майка си! Аз лично вярвам, че ще е така. Но просто като детски психолог исках да ти кажа да не се безпокоиш и да увериш и Весето, че това му поведение е напълно естествено предвид обстоятелствата, така че горе главата, страшното е вече зад вас!!! Hug

Цитат на: рони в сб, 03 яну 2009, 18:47

Много, ама много се радвам за Бобчо, за Весето и за Емо! Hug

Поне сега са заедно с мама.
Hug

... Шерче, не си направила нещо нередно. Изказала си мислите си на правилното място. Достатъчно много задръжки си имаме в реални ситуации - да не разстроим близките, как ще реагират непознати за нас хора, които не ни познават (дали няма да ни наранят с неуспешен опит за съчувствие). Напълно съгласна съм с това:

Цитат на: Татко Емо в сб, 03 яну 2009, 17:40

Живейте с болката, но не живейте ЗАРАДИ нея.

и това

Цитат на: Злато,тъга и надежда... в сб, 03 яну 2009, 15:49

Всеки има своята мъка,но и своята радост!Не се страхувайте от болката,но не се страхувайте и от радостта!

рони, прочетох поста ти и ми стана много, много виновно... преди няколко дни си чатихме с фийвърчето, исках много да й помогна с нещо, чувствах се безсилна, но желанието ми беше силно и искрено... а сега усещам, че може би наистина съм наранила фийв с "неуспешен опит за съчувствие" - цитирам те, защото много добре си го казала... Confused

фийвър, ако с постинга си 2 страници назад, си визирала именно мен, че са те обвинили, че си превърнала желанието си в идея-фикс, моля те, приеми моите най-искрени извинения, съжалявам, ако съм ти прозвучала така... може би съм ти казала нещо подобно поради две причини - първо, аз самата бях се вманиачила преди години и то за доста дълго време в желанието си за бебе, и затова зная от личен опит колко много боли, когато този неистов женски копнеж остане незадоволен Cry

; и второ - опитвайки се да се поставя на твое място и доколкото се познавам Blush

- съм почти сигурна, че бих реагирала на случващото се с мен с превръщане на мечтата ми за дете във фикс-идея... просто съм такава... грешката от моя страна е явно, че съм приписала на ТЕБ мои си преживявания, мисли и емоции... още веднъж, прости ми, че съм те засегнала и че като цяло се изказвам неподготвена сигурно...

# 104 3 ян. 2009, 20:47 ч.

Мнения: 1 369

Koлко хубаво, че Бобчо вече е с мама. Емо, малкия герой преживява хем едно много тежко заболяване, хем раздяла с мама и тате... нормално е да е различен, но вярвам, че майчината топлина ще върне много бързо усмивката му и щастливия блясък в сините очички Heart Eyes

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: