Ох, виждам, че около празниците изкачат много наболели семейни проблеми, и аз като гост, срам ме е, за това.
Последната една година, започнах да гледам с други очи на света, на роднините си, на взаимоотношенията си изобщо.
Минах 1 година психоанализа, и излязох съвсем различен човек от нея, осъзната, по-уверена, но и доста натъжена от прозренията , които се разкриха по време на терапията.
Дълги години страдах емоционално, бях нещастна, подтисната, не можех да разбера защо, реших се на анализа и разбрах. Но сега не съм особено щастлива.
Вече не боготворя баща си като преди, не съм респектирана от брат си като преди, но на тяхно място се настаниха омразата,озлоблението, ненавстта към тях, може би ми трябва още време за да премина през следващата фаза на прошката, за да дойде и душевният ми мир, към който толкова се стремя, но до тогава, тези чувства може да ме разядат.
Сега като се събера с тези ми роднини, усещам че не ги понасям, отвращават ме техните качества, които винаги са били прикрити зад маски, неискрени отношения в цялото семейство, аз вече не мога да се правя че имаме привидно добри отношения, тя неприязанта витае във въздуха...
Искам да се оттърся от тези чувства, за да стана спокойна, още повече, че те не се интересуват изобщо от мен и семейството ми, освен ако нямат някаква нужда.
Мъчно ми е и за майка ми, с която споделяме тези си чувства, само че нейните са само към баща ми, естествено, не към брат ми, макар, че вече не издържа на лошото грубянско отношение на брат ми към нея, и на непрекъснатото и натоварване от него с внучето, което тя обича и иска да гледа, но не без мярка, а той злоупотребява с нейната всеотдайност и я яха до безобразие.
Тя се опита да му го каже, и той като се фръцнал, и заплашил, че повече няма да и води детето, и тя отстъпила...
Ох, посъветвайте ме нещо, моля ви?!
Последната една година, започнах да гледам с други очи на света, на роднините си, на взаимоотношенията си изобщо.
Минах 1 година психоанализа, и излязох съвсем различен човек от нея, осъзната, по-уверена, но и доста натъжена от прозренията , които се разкриха по време на терапията.
Дълги години страдах емоционално, бях нещастна, подтисната, не можех да разбера защо, реших се на анализа и разбрах. Но сега не съм особено щастлива.
Вече не боготворя баща си като преди, не съм респектирана от брат си като преди, но на тяхно място се настаниха омразата,озлоблението, ненавстта към тях, може би ми трябва още време за да премина през следващата фаза на прошката, за да дойде и душевният ми мир, към който толкова се стремя, но до тогава, тези чувства може да ме разядат.
Сега като се събера с тези ми роднини, усещам че не ги понасям, отвращават ме техните качества, които винаги са били прикрити зад маски, неискрени отношения в цялото семейство, аз вече не мога да се правя че имаме привидно добри отношения, тя неприязанта витае във въздуха...
Искам да се оттърся от тези чувства, за да стана спокойна, още повече, че те не се интересуват изобщо от мен и семейството ми, освен ако нямат някаква нужда.
Мъчно ми е и за майка ми, с която споделяме тези си чувства, само че нейните са само към баща ми, естествено, не към брат ми, макар, че вече не издържа на лошото грубянско отношение на брат ми към нея, и на непрекъснатото и натоварване от него с внучето, което тя обича и иска да гледа, но не без мярка, а той злоупотребява с нейната всеотдайност и я яха до безобразие.
Тя се опита да му го каже, и той като се фръцнал, и заплашил, че повече няма да и води детето, и тя отстъпила...
Ох, посъветвайте ме нещо, моля ви?!
аз бих се замислила
Иде ми да го гръмна тоя специалист. 
И като разберем кое ни е пречило да сме щастливи ,по-добре ли се чувстваме?Да осъзнаеш колко си бил незначитален в сраврение с брат,баща?Сега ,след терапията си още по-объркана... 
