Гледах... Хареса ми... Препоръчвам! - 12-та Серия

  • 26 225
  • 366
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 3 989
ana_karenina, имаш право, че не трябва да се изолира филма (всеки един филм всъщност) от контекста на времето, в което се развива действието (и то съотнесено към времето, в което е направен). Peace
Но... точно в този филм ми се струва абсолютно изолиран от този контекст.
Големите събития, засягащи САЩ през този период (50-те) са Студената война, началото на Движението за граждански права и революцията в Куба (чак накрая, 59-та) (ако пропускам нещо, моля да ме допълниш).
Личната драма на показаното семейство е абсолютно преносима в която и да е декада след това, а защо не и през 40-те. Проблемите на една нереализирана домакиня и тогава и сега са сходни. Мечтите за кариера, в която и да е сфера, няма да по-различни. Надеждите, очакванията след евентуалната бленувана промяна... И така нататък. Надявам се, че разбираемо съм изразила мислите си.  Simple Smile

Това по-повод на по-горния ти постинг.  Simple Smile

Да уточня само, че 50-те години в САЩ не са (вече - след 30-те и все още - преди 60-те) "депресия".  Peace


Бенджамин Бътън:
Ако почетете малко повече специализирана литература, ще разберете, че в много отношения психиката на едно дете е сходна с тази на един старец, особено такъв с някакъв вид деменция. Както и да е... Друга тема е това.
Аз не разбрах линията на живота на г-н Бътън така, както Исайкова, ana_karenina и kloie. Не това беше важното и не дали е възможно или не, вярно или налудничаво.  Peace

Последна редакция: нд, 11 яну 2009, 21:03 от Кюбит

# 196
  • София
  • Мнения: 3 899
не, не...ох, Киора, Тандури, гледайте филма, че да се разпея на воля Mr. Green

значи не е така, Кюфтета/Роза, Ейприл не е просто лошата домакиня, която не иска да влезе в допотопната рамка на обществото. не може да виждате само това във филма...т.е. айде, пак ставам ужасна, виждайте го, добре, извинявайте, наистина. не искам да се конфронтирам, изобщо тотално искам да избягам от някакъв конфликт.
но това са 50-те години, еманципацията я няма никва, живота за жената е боза...и все пак изобщо не е това важното и основното във филма. важното е този порив за свободата, за свободния дух, за свободната любов у Кейт, тази жажда да разбие американското клише, да отидат някъде далече и да изживеят онази любов, която са имали - онази любов, която ги е карала да се чувстват специални. това е много силна символика, която могат да изиграят само актьори от такава класа, водени от режисьор с такъв умел похват. книгата разбирам, че е страхотна, затова сега ще си я купя. Лео играе добре смачкания чиновник...човекът с голямата кошница, който е сдухан от системата и аха да полети, обаче ... не, спирам, спирам.

аз не напразно в първото си мнение, което изразих по филма казах, че Франк и Ейприл ме карат да ги мразя и обичам. в един момент ту единият го мразиш, ту го обичаш...и после с другия така.
грам не съм намерила нито себе си у Ейприл, нито мъжа си у Франк, но не мисля, че това ми е нужно, за да смятам този филм за абсолютен шедьовър на семейната драма.

филмът е много силен в онези дребни мигове, които изпълват екрана, не защото историята те отнася, а точно заради онези малки неща, които актьорите/сценаристът/режисьорът ти намекват.

сега прочетох последното ти мнение, Кюфтета...виждам, че ти осъждаш сценария, постъпките на героинята Ейприл, смяташ Франк за чудесния прецакан съпруг...мисля, че този разговор не може да достигне до никъде, просто защото разглеждаме нещата някак нерационално. и от различни камбанарии. излиза, че коментираме сценария newsm78

Последна редакция: нд, 11 яну 2009, 21:22 от Aurora

# 197
  • Мнения: 1 232
Desert`Rose, благодаря за отговора.
Аз го разбрах по същия начин. Просто голяма част от нереализираните жени или безработни домакини изживяват в себе си това, което видяхме във филма. Била съм така - вредиш на околните, на децата си, на съпруга си и най-много на себе си. Ежедневието те скапва и търсиш под вола теле, чакаш нещо да се случи или някой да дойде да ти направи хубавото. Това за мен е ЕГОИЗЪМ и неуважение към труда и усилията на мъжа до теб!  Единственият човек, който може да ти помогне, си ти самият! Както казах в първия си пост, трябва да се научиш да намираш хубавото в ежедневието, а не по цял ден да седиш, да мислиш глупости и да търсиш вината в другите.

ох събудихте ми интереса и отивам да го дръпна този филм
Аз пък искам да пусна абсолютния  му антипод-Мостовете на Медисън
http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=137909&hit=1 едвали има нужда от реклама-Драмата на "скучаещата" домакиня когато на няколко пъти е пренебрегвала  себе си заради семейството,този път обаче напълно неоправдано за мен защото семейството я приема за даденост
Огромни благодарност за "Странния слумай с Бенджамин Бътън " толкова силен филм скоро не бях гледала.ГЛътнах го на един дъх разтърси ме и дълго ще премислям посланията които остави в мен-смисъла на живота като цяло,ссъдбата,любовта и стимулите които ни дава тя,жертвите които сме готови да направим за нея,до къде можем да стигнем,доволни ли ще бъдем от живота си в края на житейския си път,има ли живот и след това.Покъртително благодаря.
Reservation Road (2007)http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=128671&hit=1става, изтъркана фабула-две семейства ,бащата от едното убива при пътен инцидент сина на другото семейство,трагедия която ни съпътства всеки ден.Мудно действие,бездействие на властите за миг се почуствах,че сме в Б България,развръзката е оставена на случайностите ,ако еди какво си.... полицая силно незаинтересован.В крайна сметка филма беше изнесен от двамата бащи със силен финал от тяхна страна

# 198
  • Мнения: 3 989
...важното е този порив за свободата, за свободния дух, за свободната любов у Кейт, тази жажда да разбие американското клише, да отидат някъде далече и да изживеят онази любов, която са имали - онази любов, която ги е карала да се чувстват специални. ....

Ето от тук идват различията в тълкуването и харесването или не.  Grinning
Защо трябва да ходят някъде, за да изживяват чувства? Чувствата са пространствено непроменливи. Аз така го разбирам. Чувствата не трябва да зависят от работа, социален статус, още по-малко от мястото, където живееш... Но ще навлезем в друга траектория, ако пиша за това.

Ох, и аз не мога да коментирам пълноценно така. Направо се чудя дали да не пишем в бяло.  newsm78
Най-добре е да чакаме Киора и Тандури и тогава да се накоментираме накуп.  Hug

# 199
  • София
  • Мнения: 3 899
кюбит, понякога това чувство те спохожда съвсем спонтанно, то се появява неочаквано, в някой мързелив вторник следобед, седиш си и изведнъж осъзнаваш, че повече не можеш да продължаваш така...искаш да избягаш, да отидеш някъде надалеч, да започнеш на чисто...да подредиш хаоса в душата си, да сложиш в ред мислите в главата си...аз съм го изпитвала и затова го разбирам. не казвам, че е правилно или логично, просто човешко чувство.

ядосвам се, защото писах доста, а после бутнах едно шише, то натисна едно копче и хоп, изчезна ми целия постинг. нищо де, не беше кой знае какво Mr. Green

в общи линии това е, за което говорех. бях се и впуснала в подробности по филма, но сега не съжалявам, че изчезнаха. започвам да усещам, че сякаш коментирам епизоди от сериал, а това не е на добре.

за чувствата си мислех. как смятам, че зависят от най-различни неща. за съжаление.

# 200
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 453
Aurora ,разсмях те ама ние новаците сме за това. По темата ...Revolutionary road, ако го беше гледала с мъжа си ,щеше да разбереш и неговото отношение към историята ...там все пак се описва семеиство .Много малко от наште мъже ще го възприемат по начин ,които ние го усещаме филма .Ейприъл му предложи Париж ,защото там той е бил силно впрчатлен,жив,а не оплакващ се от съществуването си неудачник .За да си върне човека в който тя се е влюбила ,и да го накара отново да е щастлив ...трябваше да предприеме нещо ,в случая Приж.Колко ли трябва да обичаш мъжа си ,да си готива да работиш и за него стига той да е щастлив?Как да запази детето ,като той от това че има вече 2 си беше нещастен? И колкото и да мрънкат мъжете те винаги търсят стабилност -и преди 50 год.и в щатите и навсякъде Thinking

# 201
  • Мнения: 7 091
Не сте ли забелязали, че в депресия изпадат все хора без работа? Това не е проблем само на 50-те години и не е само в Америка. Предимно се среща при жени, а най-лошото е, когато не го осъзнават и обременяват околните с налудничавите си настроения и желания. Не може да мислим само за себе си, когато сме семейни, просто трябва да търсим такова разрешение на проблема, което да е добре за всички. Така го разбирам аз.

Освен, че твърдението ти е невярно е и обидно, за всички, които страдат от заболяване като депресията. Не си се срещала с достатъчно случаи на хора, с подобно заболяване или си гледала твърде много филми. Което и да е от двете обаче незнанието ти не ти дава право да квалифицираш по подобен начин хора, страдащи от заболяване.  Confused Stop
Прекарала съм достатъчно време в компанията на хора, с такова заболяване, както и в институции, където са лекувани, за да приемам много лично коментара ти и съжалявам, но не мога да скрия възмущението си как е възможно в 21 век все още много хора да смятат депресията за плод на " липсата на работа" например или "преимущество на жените, които са егоистки и глезли".  Shocked ooooh!

# 202
  • Мнения: 776
Aurora, Кюбит, коментирайте си на воля Hug, "разпейте" се Mr. Green Сега му е времето Peace, когато емоциите са пресни, няма значение че ще издадете от съдържанието на филма Wink Ние с Тандури, докато го гледаме, я камилата, я камиларя ooooh! Още веднъж искрено ви благодаря за проявената съобразителност, но някой преди вас, вече издаде детайли Tired ( които уж минах по диагонал ooooh!), така че обсъждайте си спокойно  bouquet

# 203
  • Мнения: 3 989
kiora, благодаря, но ще ви изчакаме. Дискусията ще е приятна, убедена съм. А и аз имам намерение да го гледам пак.  Peace Уж с друго око.  Wink

Аурора, разбирам те и съм съгласна с теб за

понякога това чувство те спохожда съвсем спонтанно, то се появява неочаквано, в някой мързелив вторник следобед, седиш си и изведнъж осъзнаваш, че повече не можеш да продължаваш така...искаш да избягаш, да отидеш някъде надалеч, да започнеш на чисто...да подредиш хаоса в душата си, да сложиш в ред мислите в главата си...аз съм го изпитвала и затова го разбирам. не казвам, че е правилно или логично, просто човешко чувство.

Това го свързвам единствено и само като "да започнем отначало", но не отнесено до любовта между тях, а до ежедневието...
Може да те споходи изведнъж и любовта (да не се бърка с "любов от пръв поглед", аз не вярвам в нея), т.е. "в някой мързелив вторник следобед"  Wink да осъзнаеш, че го обичаш тоя човек, но за мен това е възможно само в началото на една връзка.
След това, ако не си "палите огънчето" всеки ден, спасителни акции а ла преместване или каквото там, няма да помогнат, пак според мен. Любовта не е константа, не е даденост, всеки ден трябва да се бориш за нея, да я храниш, да се грижиш... Те двамата (героите) отдавна са му отпуснали края... и не в Париж, ами и в Рая да идат - все тая.
Чувствам, че се отдалечавам от филма, но исках да направя това уточнение за чувствата принципно.

# 204
  • Мнения: 1 352
Не сте ли забелязали, че в депресия изпадат все хора без работа? Това не е проблем само на 50-те години и не е само в Америка. Предимно се среща при жени, а най-лошото е, когато не го осъзнават и обременяват околните с налудничавите си настроения и желания. Не може да мислим само за себе си, когато сме семейни, просто трябва да търсим такова разрешение на проблема, което да е добре за всички. Така го разбирам аз.

Освен, че твърдението ти е невярно е и обидно, за всички, които страдат от заболяване като депресията. Не си се срещала с достатъчно случаи на хора, с подобно заболяване или си гледала твърде много филми. Което и да е от двете обаче незнанието ти не ти дава право да квалифицираш по подобен начин хора, страдащи от заболяване.  Confused Stop
Прекарала съм достатъчно време в компанията на хора, с такова заболяване, както и в институции, където са лекувани, за да приемам много лично коментара ти и съжалявам, но не мога да скрия възмущението си как е възможно в 21 век все още много хора да смятат депресията за плод на " липсата на работа" например или "преимущество на жените, които са егоистки и глезли".  Shocked ooooh!


Тандори, не говоря за заболяването депресия! Говоря за случаите, в които всеки човек изпада в подобно състояние. Защото на  всеки човек се случва понякога, а по твоята логика значи всички сме болни.
Щом ти е обидно, ще го нарека тогава "изпадане в дупка".
И не съм имала за цел да влизам в темата, за да обиждам!!! Интересно ми беше другите как са приели филма, техните гледни точки и получих интересни мнения, за което благодаря.
А на засегнатите се извинявам.

# 205
  • Мнения: 476
Аз също по съвсем различен начин видях нещата за Ейприл. И разбрах тъгата и и това какъв живот води как я убива. Само, който не е затъвал в лепкавите детайли на ежедневието, това да се събуждаш сутрин, знаейки всеки един момент от денят ти, защото всеки следващ е същият като предишният не може да разбере. Ужасно е да виждаш как животът ти минава покрай теб, а реалностите да убиват мечтите ти, представите ти и да не можеш да намериш себе си в тях. Капан, истински капан. Да се опитваш да запълниш празнотата с... какво всъщност? Нали видяхте къде и сред какви хора живееха. Направо почувствах болката и, когато осъзна какво се случва с мечтата и, в която тя се беше вкопчила в отчаянието си. Както каза ana_karenina, ако не се лъжа: трудно е да си различен.

...важното е този порив за свободата, за свободния дух, за свободната любов у Кейт, тази жажда да разбие американското клише, да отидат някъде далече и да изживеят онази любов, която са имали - онази любов, която ги е карала да се чувстват специални. ....

Ето от тук идват различията в тълкуването и харесването или не.  Grinning
Защо трябва да ходят някъде, за да изживяват чувства?

Защото той е бил щастлив там. Защото от неговото щастие донякъде зависи и нейното. Защото тя търсеше онзи Франк, най-интересният мъж в живота и. А защо да ходят някъде? Всъщност можеше и да бъде още по нереална или откачена идея, но пак щеше да си остане ужасяващ вик за помощ, за промяна.

До голяма степен това, което писах за Ейприл важи и за двама им и ако бяхте упрекнали Франк за ситуацията него щях да оправдавам.

Последна редакция: пн, 12 яну 2009, 02:48 от Jolene

# 206
  • София
  • Мнения: 5 286
Що не смените заглавието на темата - Коментари на филми? newsm78
Като че ли повече ще й подхожда.
Нямам нищо против коментар към даден филм, ама тука станаха егати ферманите и философсването ooooh!.
Отварям да погледна кой кво препоръчал и се почва едно четене да те заболи главата, едно и също заглавие на филм се търкаля 10 стр., ако не и повече.Направо не ми се отваря вече тази тема, а е хубава и искам да я чета, но да чета препоръки, а не разсъждения и прочие.Дали е възможно да сте малко по кратки във въпросните коментари /повторих го за 10 път/, така че да не става досадно.....Ъм...много ли искам newsm78.

# 207
  • Мнения: 7 091
Тандори, не говоря за заболяването депресия! Говоря за случаите, в които всеки човек изпада в подобно състояние. Защото на  всеки човек се случва понякога, а по твоята логика значи всички сме болни.
Щом ти е обидно, ще го нарека тогава "изпадане в дупка".
И не съм имала за цел да влизам в темата, за да обиждам!!! Интересно ми беше другите как са приели филма, техните гледни точки и получих интересни мнения, за което благодаря.
А на засегнатите се извинявам.

Кюфтета, ти говориш за депресия. Депресия Е заболяване, затова и коментирах. Извинявам се на всички, че разводних темата, но не се сдържах.

Карчева, лично на мен пък ми е интересно да разбера ЗАЩО хората препоръчват определен тип филми, а и подобни коментари ти дават представа за това с кои потребители ти съвпада вкуса, за да следиш техните препоръки.
Не ме интересува, че Ганка, Йорданка и Мичето харесват Хелбой 3, ако нямам нищо общо с тях като разбирания, а и са писали за филма само коментар " Егаси якия филм".

# 208
  • Мнения: 776
Що не смените заглавието на темата - Коментари на филми? newsm78
Като че ли повече ще й подхожда.
Нямам нищо против коментар към даден филм, ама тука станаха егати ферманите и философсването ooooh!.
Отварям да погледна кой кво препоръчал и се почва едно четене да те заболи главата, едно и също заглавие на филм се търкаля 10 стр., ако не и повече.Направо не ми се отваря вече тази тема, а е хубава и искам да я чета, но да чета препоръки, а не разсъждения и прочие.Дали е възможно да сте малко по кратки във въпросните коментари /повторих го за 10 път/, така че да не става досадно.....Ъм...много ли искам newsm78.

Темата е "Гледах, хареса ми, препоръчвам", като идеята на последната думичка ( поне според мен Wink ) е излагане на някакво мнение защо ти харесва даден филм Peace. В тази връзка съм съгласна, че темата не е формулирана правилно, защото често се излагат и доводи против, което обаче е cool Sunglasses, тъй като е хубаво да се види и другата страна на медала. Но само до тук. За останалото съм disagree Mr. Green Не ми се иска да влизам в тема, където под всяко заглавие стои само линк ( а понякога някои хора не си правят труда и такъв да пускат Naughty ), всичко да е машинално, все едно чета библиографията към някой студентски реферат Tired Изключително ми е приятно (и го казвам за 10 път, сигурно Mr. Green), независимо за кой филм става въпрос, да чета дълги, съдържателни, написани от сърце Crazy коментари. Така че за мен темата е нищо без т.нар "философстване" Wink

# 209
  • Мнения: 3 989
КАРЧЕВА, аз няма да съм политикали корект като Киора и Тандури и направо ще ти предложа да си направиш тема "Най-якият филм" или нещо подобно.  ooooh!
За какво според теб човек гледа филми? Освен да се кефи на "Братството на пътуващите панталони 18 хиляди"?
Хората са социални същества и като ги вълнуват някакви емоции, предизвикани от филм или каквото там, искат да ги споделят.
Айде, стига съм се обяснявала...

Jolene, не те подминавам.  Hug Нямам време сега. По-късно ще пиша.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт