За книгите взети за един прочит...

  • 4 474
  • 86
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 790
Давам много, но обикновено ми ги връщат навреме и непострадали.
Даването при мен става така - идват гости вкъщи, заглеждат се по лавиците, виждат нещо и молят да го вземат. Това обикновено са хора, с които ядем и пием заедно, познаваме се добре и разчитаме на добро отношение за всичко. Не ме прецакват за други неща, не ме прецакват и за книгите.
Но аз лично не притежавам редки книги, ръкописи, луксозни издания или наследствени ценности. Към подобни неща бих била по взискателна.

# 76
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 692
Малко извън темата:
В Драгалевци , в читалището, имаме много хубава библиотека. Обстановката там е точно такава, каквато ми е в представите за такова място  - леко приглушена светлина (не луминесцентна), много дърво,
проскърцващо дюшеме... абе романтично и приятно ми е там. Заслугата истинските ценители на книгата (всеки според възможностите си)  да се грижат да има и нови книги , е на страхотните библиотекари, досега и тримата (две жени и един мъж), които са работили там, са си били на мястото. Въпреки ужасната читалищна секретарка, библиотеката оцелява и се развива   Mr. Green
Като се замислих, къде в  Драгалевци ми е най-приятно да пия кафе и се сетих - най-готино ми е там, в компанията на един приятен и интелигентен човек. И не съм само аз. Това ми връща вярата в някои неща.

# 77
  • София
  • Мнения: 6 151
Хайде да си призная, и аз имам някой и друг грях от едно време във връзка с взети назаем книги... Бях малка (всъщност не толкова, ама по акъл явно да  Wink ) и по стечение на обстоятелствата една книга на приятелка бе разпокъсана... Тогава нямаше (май) книжарници, въпросната книга беше купена от една сергия на спирката на рейса. И аз, като не знаех откъде да намеря същата,  мотах и лъгах момичето известно време, че не е у мен книгата...  Embarassed Вероятно сме и завлякли някого, като просто не сме върнали книга... Сега, бих казала, доста съм се променила - пазя взети назаем, ако се случи нещо, ще търся да купя и заменя... И сега ме вбесява много, когато се сетя за някоя книга, дадена някъде и потънала в неизвестност след това...  Laughing

# 78
  • Мнения: 24
... хайде, ако потникът беше подплатен с хубави мускули, може би щях да го преживея...но очевидно е,че не можах...никакви книги не му давам на тоз. Naughty

да разбирам ли, че мога да се вредя да ми подариш малко книжчици?....че напоследък не мога да намеря такива, дето не съм ги чел, а ме мързи да повтаргам...
На теб може, стига да не ги четеш по потник с необезкосмени мишници и стига да търсиш точно тези, които аз имам  Laughing

Няма проблем, аз съм с лазерна епилация, ама явно не влизаш в КМ и не знаеш подробности. Интересувам се се от всички заглавия на български, издадени след 1989, започващи с буквите М, Н, О, П, Р...останалите вече съм ги изчел всичките. Връщам ги подвързани с вестник "Култура" без петна от кафе и чипс, защото не пия кафе и не ям чипс. Аз уважавам чуждите книги!

# 79
  • Мнения: X
 smile3556 Ти по азбучен ред ли ги караш ?! Нямам много български от това време като се замисля, тук там някоя на Любомир Левчев и на  Стевън ЦанеФ. Но ако ти трябват драмите на Гриленпарцер на готиш, мога да ти услужа, добре се връзват с домашна лютеница.

# 80
  • Мнения: 1 107
Не знам как се зароди това чувство у мен, но изпитвам много голямо уважение към книгите като вещ- самата аз не драскам по тях, избягвам да извивам на 4 посоки кориците и след прочитане книгите ми си стоят като нови. Затова и много се дразня ако дам на някого книга и после я получа във вид, все едно е сготвена преди това или някой я е ползвал за подложка за кафе. Слава богу, приятелките, на които съм си давала книгите винаги са се отнасяли с нужното уважение към тях. А и много често мога да дам някоя книга и да кажа да не ми я връщат- както някой написа по-горе -защо да стои 15 години на рафта, като няма повече да я отворя.

# 81
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Много малко книги си заслужават да се запазят. Всъщност, защо точно трупате камари книги, които дори не прочитате повторно?
Никога не препрочитам книги и никога не гледам филм, който ми е харесал повторно. Първото впечатление е най-силно и от опит знам, че повторението разваля магията.
А пък подвързването на книга с ветсник ми е просто любимо  Tired
Аз също. И не мога да разбера що за удоволствие е това да четеш нещо прочетено вече, за филм пък дума да не става. Случвало ми се е навремето, когато бях запалена по Чейс, да си купя книга, която съм чела, но съм забравила заглавието й, е, нищо не можеше да ме накара да я прочета отново. И това не важи само за този автор и жанр.
С вестник и аз не обичам, слагам прозрачно найлоново облекло.

# 82
  • Мнения: 3 394
аз съм от лошите-книги не давам Mr. Green

# 83
  • Мнения: 112
    Преди всичко държа да ми ги върнат.Все още ме е яд , че не успях да си взема 2  детски книги от колежка, които й заех за дъщеря й.Сега такива може и да има, но само по антикварните и то доста оръфани, а моите бяха здрави.Но  инъче обичам да споделям книгите си, па макар и това да е с риск  да ми ги  изцапат  или омачкат.Да ги пазя за себе си несподелени  ми се вижда егоистично и  безмислено.

# 84
  • Варна
  • Мнения: 25 286
Аз пък обожавам да препрочитам любимите си книги. Не разбирам как може да харесаш книга и да не я препрочетеш след време, невъзможно е с години да помниш до последната буква всички хубави книги които си чел. Чета ги по 3-4 и повече пъти и всеки път ми харесват.

# 85
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 692
Много ме е яд за една книга...
На Петя Дубарова  - "Най-синьото вълшебство". Беше ми подарък от татко...
Дадох я навремето на една съученичка - Ирена Димова (ехоооо, Ирен, ако списваш в нашето задружно общество, моля те, върни ми я, обещавам, че няма да ти се карам и сърдя за закъснението от 15 (въх, толкова ли годинки са се изтъркаляли  Shocked)). Искам си я, защото ми е от татко, а него вече го няма! Купих си я съвсем същата, но никак, никак не е същото!  Sad

# 86
  • Варна
  • Мнения: 1 231
Различно, някои книги ги споделям с голямо удоволствие, други - въобще.
Това с изчезването на книгите ми е добре познато, що книги изчезнаха от нас през детството ми, ама пак давахме, много трудно се намираха хубавите книги.
За книги, върнати в лош вид не се сещам.
Книгата, която не върнах на леля ми беше "Пътеводител на галактическия стопаджия". Като се появи свободно по книжарниците й купих новичка, другата си е в мен.
А от библиотеката и аз "забравих" да върна Джералд Даръл, сигурно съм я платила, не помня, но затова пък си я имах.
Това беше най-неприятно с книгите тогава, пускаха ги в някакви ограничени тиражи, за кого по напред?! И хайде пак връзки... Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт