Исках да благодаря на Сончето за хубавите думи и пост
Радвам се,че ще си видиш майчицата след толкова време 
Тъкмо се заобяснявах защо съм на тъй дережде,ама надали пак така подробно ще го направя,но гледам,че ме подпитвате-с мъжо отдавна не вървяха много добре нещата поради разни различия и причини,но раждането на детето ги отприщи тия страсти,тогава се видяхме кой какъв е,аз бях скапана,никаква помощ отникъде нито за детето,нито за домакниството,а съм свикнала мъжа ми всичко да е в ред,и сготвено и изчистено..ревах,ревах и ми писна..И така оттогава сме съвсем на различни планети и не сме и интимни вече(даже забравих какво е това!) Няма смисъл и да се лъжем и надяваме,че нещата ще се оправят,защото няма,а и аз и не искам вече.съвсем съм охладняла. Лощото е сега,че няма къде да живея и мъжо ме манипулира по тоя начин и ме убеждава,че колкото и да искам няма къде да ида.
Айде стига съм ви занимавала,това са мои грижи.
Днеска сложихме на Ивче ваксината з ашарките,забравих как и се викаше. Надявам се да я понесе добре,сега следобед била добре
Утре ми е именничка и и купих едно светлолилаво якенце,има един лъскав надпис,ама айде-нямаеш по-хубави в момента.Нейното якенце за нула време и отесня,ботушки също ще и вземам.Това го пиша от два часа.После ще дописвам,че имам работа,а и по още теми щях да се включвам.
Моите родители почти 30 година живяха в ужас , та и ние със сестра ми покрай техните проблеми и ми се струваше, че това няма да има край, но ето ги сега баба и дядо сами вкъщи, направо се преоткриха и най-накрая заживяха щастливо , дето се вика. Но при тях любовта никога не е угасвала
Дано поне съумеете да се разберете като хората
.

но нищо.

Ако можех, щях да отида и да ги разстрелям тия
Аман от тая скапана държава!
Ще ме извините, ако ви троша хатъра, но хайде да се разберем отсега ако искате - 18 януари, 14 часа, Пицария Дон Не Знам Си Кой на Стамболийски
Реших, че искаш да ми направиш Коледен подарък и затова си затраях, ама онзи ден като се качвах да простирам
Не знам дали съм се загубила, но съм чакала с нетърпение този момент, в който ще си седя вкъщи и няма да мисля за абсолютно нищо. Животът ми винаги е бил прекалено динамичен. На времето баща ми започна с балировачка да препечелва пари за семейството. 9-годишна ме забираше да броя балите, а на 10 ме научи и трактора да карам и балите да броя
На 18 ще ме водят на гости на родата в Сандански и няма да сколасам да присъствам. Но ако не забравите да се снимате - може да гледам снимчици.
Хайде пишете да се разберем, пък ако още някой се включи, още по-добре.