Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 7

с такива деца трябва да си настоятелен по този наЧин те рзабират Че няма да им се размине и това което се иска от тях се свърЩва но в никакъв слу4аи да им се карат аз съм против карането....

Явно нещо не мога да се изразявам.Фриг,повишаването на тон как да го наричам?На Бубка повишаването на тон и действа много добре-разбира,че това,коато прави е нередно.Има неща,които не мога да и обясня само с думички.Ако обаче и кажа на висок тон да не прави еди какво си,веднага се усеща.

не знам всеки си има своите методи но аз за себе си съм на този принцип със добрата без повишаване на тона но пък убеително да стане ясно на детето 4е няма да стане това което иска или от сорта. а когато резултата е добър задължително награда никакво 4акане.
 
http://carrie.blogcentral.is/ ето и линк към една исландска маика с 2 аутисти4ни мом4ета

Да,всяко дете е различно.Определено моето понякога има нужда от по-висок тон.
Наградата също е задължителна.

Сега съм съгласна-сериозно-настоятелен тон.
И да наказват детето за конкретна постъпка.В никакъв случай за абстрактни неща.."била си лоша,"не слушаш.." и т.н.
За какво е лоша точно сега,кого не е слушала?..
Валенцето,разбирам те..
Важното е как учителките ще го схванат.Покажи им.

Веселчето,благодаря ти,постингите ти някак...ме действат успокоително.
Учителката на Бубка се държи много мило с нея.Бубка я харесва,личи си по всичко.Още първият ден започна да казва името и,или поне да се опитва.Това е показателно.Но Бубка когато усети "на баницата мекото" ,както обичам да казвам,започва да хитрува.За моя радост достатъчно контактувам с учителката и,споделяме си за детето,имам и пълно доверие.И определено съм ЗА да повишава тон на Бубка ,когато се налага.Но никой не я наказва,нито вкъщи,нито там....Бубка не разбира какво е да си наказан. Но именно сериозно-настоятелния тон врши чудна работа,поне вкъщи.

а бе какжи са тези наказания няма такива работи.... защо дететето трябва да се изживява като лошо и ве4но наказано и тероризитано... тази у4ителка трябваше да е тука. миналата седмица приеха закон с които се казва 4е нама никои право да шляпва дете ина4е затвор...

Фриг,коя учителка?Мойто дете не е наказвано от учителки никога,пази Боже!Някъде да съм написала ,че е наказвана.Тя учителката тон не смее да повиши на детето ми,опитва по всякакви начини да я стимулира,въобще и дума не е ставало за наказания...нещо не  си разбрала.

  ве4е запо4вам да съм 4ужденка и на родния си език ..... упражнението и повторението му е маиката 

Rossoneri , много се радвам, че Гери се чувства добре в новият център. Сподели за новостите в Пловдив.

Валенце, напълно съм съгласна с теб.Моят калпазанин е същия.Има нужда от повишаване на тона, има нужда от промяна на интонацията, има нужда да се научи на различната интонация - най малкото, защото в реалния живот никой, ама никой няма да му сервира доживотна стерилна среда с равен тон.Ще има и крясъци, и викове, и наказания, и похвали, и награди.Децата ни рано или късно ще влязат в реалния живот с крясъците и виковете едно между друго.Трябва да се научат да реагират адекватно.Дори и на детската площадка се случва дете да им изкряска - махай се от тука, дай си ми кофичката, това си е моята топка.Когато пораснат ще им изкрещи шефа нещо.И какво - нашите деца ще ходят с мама на работа да обучи шефа да не им повишава тон.И той пък ще се навие да назначи аутист с майка си барабар на работа и да се съобразява, че не му е пуснала секретарката, и той няма да си го изкара на подчинените, защото мамката на аутиста ще го кълчи.Айде помислете малко 

Моят хубавец и той съвсем ясно разбира кога може да мине на неговата и кога трябва да стане това което казвам аз .
Давам обикновен пример започва се примерно нещо говорим команди дай това дай онова или сега ще отидем тук ще направиш това вземи това сложи го тук / ясно ви е в сферата на обучението / но примерно човека не му е кеф и започва да ми рита примерно нещата които съм подготвила да построи или да подреди и като сменя тона от "любезно подканящ приятелски дори леко подмазвачески" / хайде сега ще строим кубчета, ще оцветяваме, ще рисуваме кръгче/ на " тон не търпящ възражение и неизпълнение " / без да повишавам глас просто давам команди като на военните вземи това сложи го тук хвани това " и той всичко изпълнява и като започне да работи както трябва пак смегчавам тона
иначе ако го оставя той да диктува кога какво и къде да става и да се прави съм обречена на пълеен провал в намеренията си да го занимая с нещо

Искам да споделя малко опит в посока поведението към детето, което ми направи в впечатление- поведението на музикотерапевтката към Марти, по време на терапевтичен сеанс. По време на слушането на филтрирана музика, тя му задава задачи и инструкции и го наблюдава. Когато той запоне да извършва разрушителна дейност- опит за късане, разглобяване, тя слиза на неговото ниво, с престорен детски глас, т. е. от нивото на главата му, но зад него, казва "Аз не чупя, аз не руша, аз не мачкам, аз строя, аз градя.." или каквото му е зададено да направи в момента и го извежда от деструктивното поведение, внушавайки му, че той така иска и говорейки от негово име. А когато иска да му покаже само, че нещо НЕ БИВА, само казва "О-оо"- като звука от получаване на съобщение на компа нещо, т. е. - сигнал, че нещо не е наред, че не бива това, към което се е засилил. Тя ми обясни, че целта е да се сведе до миниму "Не-то и не може", но да се казва спокойно "Това, което направи, НЕ бива да се прави И ТИ , с постъпката си, ме накара да се чувствам зле и да съм тъжна, а ти не искаш мама да е тъжна". И нещо много важно, на което ми обърна внимание, ОБЩИЯ ФРОНТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ДЕТЕТО И ИНСТРУКЦИИТЕ - всички, които имат досег до детето, учители, родители, баби и дядовци, които са ангажирани с възпитанието и обучението, да имат ЕДНАКВИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕТЕТО. В нашия случай това е важно и важи с пълна сила съблюдаването му, защото аз ако кажа, че нещо НЕ БИВА, бабата се намесва "Остави детето, не го мъчи сега" или обратното, а даже, като се замисля, май аз по- често влизам в ролята на "доброто ченге" , а оставям бабата да е "лошото", защото тя е по- дълго време с него и има време да "навакса", но ми прави впечатление, че като възникне конфликт, а то се случва ( от терапията разбрах, че е абсолютно забранено в неговия случай) и като има конфликт, детето застава винаги на страната на баба си и започва да й казва колко я обича, защото винаги, когато се караме, той мисли, че той е виновен.
Така че, струва ми се от една страна, Катина е права, че трябва да ги приучаваме към поведение, годно за живота, че никой няма да се съобразява с тяхното аутистично поведение, а наложи ли се да се съобразяват, ще ги изгонят- където и да са работа, училище. Но от друга страна, трябва много време да мине в терапия и научаване на правилното възприятие на околния свят, научаване на обработка на информацията и едва тогава да ги учим на поведение за справяне с външния свят. При дете, при което подаваната информация се възприема на части и води до различни реакции- неприемливи за околните и за самото дете, включително, трябва първо да се работи много за "научаване" на възприемане, "научаване" на преработка и тогава да ги шлайфаме, без да ги жалим.
А относно тона всички са категорични, без повишаване и обиди, но с КРАТКИ, ТОЧНИ И ЯСНИ ИНСТРУКЦИИ, необъркващи от сорта "Защо направи така?", което обърква детето, поради общия си характер, а ясни "Защо не си прибра дрехите в гардероба?" - категорични и си искаме отговор, ако не го получим, ние даваме обяснение от негово име, важно е да му помагаме да "научава" какво чувства, например обяснение" Защото си се разсеял и си искал да гледаш детско филмче, и си забравил."
Към обиди са по- чувствителни от децата в норма и ефекта е обратен.

Всичко, което пишеш е сто процента вярно.Точно така е.Обаче, има и още нещо.Децата ни имат нужда от определен начин на говорене, обучение, модел на поведение.Но, например дете, което тепърва е диагностицирано отива с родителя при терапевт.Детето е без реч.Терапевта дава и показва следния съвет.Говорете му с една и съща интонация, казвайте му думите ясно и кратко, давайте кратки инструкци и т.н. Когато го викаме да яде използваме винаги една и съща дума - да ядем, без ам - ам, папкаме, ручаме, мааме  .Овцата си е овца, а не мъркуша, бекуша, или както и да се нарича в съответния диалект.
Добре, ама след даден период от време детето започва да употребява вече думички, понатрупва пасивен и активен речник, а ние ако не обясним и мъркушата и бекушата, и ам - ам и папкане детето все още ще си остане на едно и също ниво.С напредване на развитието на детето се вкарва постепенно и нов тип изказ от наша страна, вкарва се и промяна на интонацията, вкарват се и нов модел на поведение от наша страна именно с цел детето да научи и тези неща.Аз сама като родител нямам никаква представа кога и какво ново да му поднасям като поведение от моя страна или нов тип обучение.За щастие има терапевти, които ми помагат.Имам предвид следното не може да отидем при терапевт даващ ни даден съвет, и да го следваме този съвет две три години, без да вкарваме нещо ново, защото, без новото детето ще си стои все на едно и също ниво.Задържаме го в развитието един вид.
И както знаете няма универсален метод на обучение за всеки аутист.Има индивидуален подход към всяко дете.Децата ни са с една обща диагноза, ама колкото са децата - толкова са и видовете диагноза (образно казано)

Хайде сега ме изяжте   

Kezaja, миналата година Дара беше повече от месец в Пумпелина, заедно със специалистката, която сега води музикотерапията. Тя оказваше страхотно влияние върху детето, правеше я щастлива и я учеше да разбира света и себе си. Някои неща съм забравила, но си припомних атмосферата от постинга ти. Радвам се, че музикотерапията е съчетана с и такова общуване с детето! Когато разбрах, че Дина ще прави музикотерапията съжалих, че такъв страхотен човек ще пуска само "музика от копчета" /така си мислех, че се прави/. Вече се замислям да се запишем на курс само заради общуването.

Катина, и в твоя постинг има верни неща, даже няма за какво да му възразя. Всяко дете е уникално и си изисква подхода.

Само да кажа, че от вчера ми е в главата пример за изискванията и наказанията. Ако имаме да се справим с трудна задача, която неразбираме, няма да успеем, ако ни говорят с различен тон или ни обиждат. Правилният път е раздробяване на по-малки, показване, постояннство и окуражаване.
А за пренасянето на опита, сега се учим, но изглежда е божа работа. Струва ми се, че мога само да поставя детето в подходяща обстановка и да очаквам то само да направи връзка, че "това се прави като онова".