88 Американски Новогодишни Резолюции ;)

Така е, много добре те разбирам. Недоволните от българската система обаче изпитват същите чувства и имат същата нужда от съпричастност. Добре е да го имаш предвид, че иначе съвсем ще удари на ленинизъм работата.

Изпуснах ви края.   Но и аз да кажа нещо мъдро, вместо запис. Когато си бил свидетел на нечия предродилна, следродилна, кърмаческа и пр. депресии, вече, по навик само отбелязваш, че е подминал една и влязъл в някаква друга, без значение каква. Объркано звучи, но пък е на чист български.


Бубс, прискула е нищо повече от разширяване на откривателния небосклон, в комбинация с това, че вече не можеш да му затвориш устата на откривателя.

Как е чата, крета ли  

Кейси, а ти така и не отговори на предпразничния въпрос къде ще ходите (т.е., къде сте ходили вече).

така е, поне си има извинение, различно от постоянен ПМС

чата върви добре, сега ще си правим малинки и ние - много вдигат самочувствието такива импортант номинации

малко английски има, но пък съвсем ясно  

О, не съм видяла. Тук сме си, смеем ли зимно време да напускаме щата 

Обичам ти предсказуемостта. 

Ами влизам от време на време ( все когато вие спите и е празно тук), но не се включвам. Много ми е депресарско и съм пасивна. Гледам да не разпръсквам негативизмът си на околните .
Иначе, да, все още сме си в БГ, нали уж се прибрахме с цел да сме си тук за напред. Само дето на мен хич не ми се отразява добре тази промяна, та предполагам това дава отговор на въпроса ти аз как съм. Но да не разводнявам с личните си дерзания. Децата са супер (нали и не разбират къде са) много баби и дядовци, внимание бол, въобще няма от какво да се оплачат. Лекса обаче редовно (разбирай ежедневно) казва, че ще ходим в Америка и пита за тамошните си приятелчета, чак се чудя,  че помни туй дете. Не прави връзката обаче, че е толкова далеч. Много често като се качим в колата и си мисли че отиваме на гости на Бети и Томи и я обвзема едно щастие. Как да и влезе в главицата, че са на два дни път от нас? Бебето на систъра е добре, работи по въпроса за тройна гуша сега

Да бе естествено, че е дрийм хоум по ваш стандарт, то това му е и най-хубавото. Така най-можеш да се насладиш на една къща. С кеф да си живеете в нея!

Бенсънче, както разбра, някои сме добре, други не чак толкова, но един ден ще стигнем до консенсос (надявам се).
Биз ми даде кураж, че лятото тук е много хубаво, та се надявам това поне да промени възгледите ми относно "лайф ин БГ". Ама само на лято живее ли се ?

Тандури, това което преживяваш е ужасно. Дано скоро ти дадат просветление по въпроса и дано попаднеш на Лекар . Как живееш с такава диагноза незнам, само това е достатъчно да те разруши.

И аз да кажа, че винаги когато сме търсили билети от агенция са били по-евтини от тези по нета. Незнам как става този номер, обяснявах си го с нашата по-нестандартна дестинация.

По-добре е, гарантирам, поне във Варна де. Пък и за тогава газ не трябва   

Момичета, ако знаех, че такива страсти ще се разгорят по повод БГ- Американска здравна система, нямаше да си споделя проблема, честно. Аз лично разлика в работата не виждам да си призная. По същия начин съм треперила в БГ, по същия начин се чувствам и тука. Благодарна съм поне, че тука не ме изнудват и не ме третират като изтривалка, за да получа адекватно решение на проблема си. Може да си вършат работата бавно, но я вършат. Както каза Бенсън, с каквато и скорост да ми бяха направили изследванията, пак нямаше да ми е достатъчно бързо  Това, което мен ме изнерви не е факта, че изследванията са направени бавно, защото не са, а факта, че някой не го е домързяло да пусне изследванията на доктора ми 6 дни по-късно след около 10-тина разговора по телефона от моя страна. НО....пак казвам имам такива случи и в БГ, така че въобще не го мисля за приоритет на тукашната система. 

МиссЗ, за моя радост и щастие уж отхвърлиха първоначалните си съмнения, в момента само се опитват да разберат какво е. Докторът на който попаднах беше тактичен като дърводелски метър  понеже каза, че може да ослепея за няколко дни, включително диагнозата беше бая страшна, а сега се обърна и ми каза...а....ама то може и нищо да ти няма( държа да спомена, че на първия преглед аз отидох просто да ми даде някакви капки и нови очила, защото имах леко неразположение, не съм търсила под вола теле).  Признавам си, че няколко дни просто бях в шок от тези неща( това беше точно на 23-ти декември), които ми наприказва, като се прибави и факта че започнах да си губя зрението, това никак не ми помагаше. Зрението ми не е по-добре, а и болки имам отгоре на това, но сега се опитват да ме убедят, че нищо ми няма. 
Определено не съм терминална( поне не вече според доктора  ), но не се чувствам много добре, това е
Не съм искала да създавам суматоха и хаос   Много хора четат тук и просто не исках да споделям подробности, все още ми е много трудно да свикна, че не виждам като хората, още повече че нямам очила в момента и ме боли, но и не искам да изглежда все едно се правя на интересна и имам някакво "тайнствено" заболяване  .  Не споделих просто защото освен ние тук влизат и 10000000 още потребителя и не ми беше приятно да коментирам тези неща пред всички тях.
Което ми напомня да благодаря на всички  момичета, които ми писаха и ми помогнаха със съвети и информация, а дори и с кураж!

Аз, нали... Не мога да се понасям колко съм крива.

За прискул-а мислех от гледна точка, че бебето на мама не казва за тоалетна, ако яде сам, ще яде 2 часа, а и няма кой да го гушка сутрин, като направи първото тръшкане за деня. Абе време му е да порасва, ясно е.

Представям си как няма да мога да му затворя устата, цветно.

Току що баща ми ми съобщи, че снощи е починало кучето ми. Безутешна съм. 

Ох, Кюбит, съжалявам много.

кюбит...прегръщам те,страшно е тежко знам -и през това минах миналата година   /не пишеш при какви обстоятелства,дано да е от старост
 да не говорим че преди 2 дена мислех че ще загубим това което имаме в къщи,търчахме по сред нощ до спешното за кучета ,много тежко го преживях но за щастие госпожицата се оправи - имаше  тежък seizure .

Кюбит, много съжалявам! И аз го минах това преди две години. Станал, обиколил си любимите места, скрил се под бюрото и си отишъл. Много е тежко.

Мерси за съчувствието!
Вики, обстоятелствата са странни. Вики (кучето ми се казваше Вики  ) беше на 13.5 години, но здрава и без проблеми. Само една настинка е имала през тия години и тогава й биха инжекции някакви.
И аз не знам какво да кажа. Баща ми беше в болница и го изписаха оня ден и отишъл да й се радва. Тя си има 2 къщи на двора - зимна и лятна резиденция, както се шегувахме ние. В понеделник му се сторило, че не може да си вдига много задницата и е мързелива. Помислил, че от студа, навлякъл й едно по-дебело палто, и й давал бульончета да пие. И вчера пак не била добре, яла по-малко, не искала да си играе, само се гушела. Вечерта преди лягане била вече предадена, каза. И се обадил на ветеринаря, но се разбрали той да мине сутринта. И сутринта вече било късно.