Травмирани ли са вашите деца от следобедния сън в детската градина?

Моите деца се травмираха, когато тръгнаха на училище и този следобеден сън им беше отнет.
По принцип доста малчугани в периода 5-6 г. вече не искат да спят на обяд и нямат нужда от тази почивка. Малцина лягат с желание в последните две години в детската градина. Та, от тая гледна точка, е нормално синът ти да не е много доволен от принудителното бездействие. За съжаление, обаче, дори и групите да са по-малки, пак госпожите не могат да позволят на едно или повече дечица да не лягат следобяд. Такъв е редът, а и има доста деца, които наистина се нуждаят от тази дрямка.
Поговори с момчето си - достатъчно е голямо, за да ти обясни какво го притеснява. Потърси и друг вариант за детска градина. В предучилищните групи към училищата няма следобеден сън. Когато има възможност, майка ти да го взима на обед.
Детето ти явно е травмирано от преживените операции и има нужда от професионална помощ. Не подценявай проблема и се консултирай с детски психолог. Може би той асоциира този дневен сън с упойката, която са му давали преди операцията и просто го е страх да заспи, защото се страхува от болката, която ще последва.

Единственото което можеш да направиш, е да говориш отново с госпожите. Подробно им обясни ситуацията. Хора са, ще те разберат.
Хубаво е и със детето да поговориш, ако може да ти каже подробно точно от какво се притеснява...може и да не е това причината...

Синът ми също не спи на обяд. От много отдавна, но в градината ляга и си "почива". Не го насилват да си затваря очите, просто трябва да е тих за да не събуди другите деца.

Синът ми е в І група. В началото беше много притеснен от спането в детската градина - а вкъщи си спи по два часа след обед без проблем. Убеждавах го, че го слагат,  не за да спи, а просто да си почива, за да има сили за игра, но детето плачеше и непрекъснато обясняваше, че не си почива, защото го карат да си затваря очите. Аз отново обяснявам, че трябва да ги затваря, защото ще го болят... И той плачеше нощем и знам колко ти е мъчно. Moето дете малко посвикна, в петък го взимаме на обяд и той всеки ден пита: "Мамо, днес кой ден сме? Още колко дни ще спя в градината до петък?". Трудно е, но няма начин. Обяснявай на синът ти колко ще е хубаво в училище, как там няма да се налага да спи след обед, но е необходимо да ходи на детска градина, за да го приемат в училище и така. Успех ти желая.

Мами, много ви благодаря за съветите и подкрепата. Наистина сега ми олекна доста. Още повече, че видях, че и при други се е случвало същото, особено с детенцето на майката, написала поста преди мен. По принцип аз си мислих дали наистина причината за тези състояния на моя син не е тотална липса на адаптация, имайки предвид както спането, така и цялата обстановка и взаимоотношенията с другите деца. Но когато му кажа, че баба му ще отиде и ще го вземе на обяд, влиза при другите деца със скоростта на светлината (като преди това не пропуска да ме нацелува едно хубаво и да ми каже колко много ме обича, при което аз се разтапям...  ). Така че това му поведение ме навежда на мисълта, че все пак там му харесва, обича да е сред другите деца. Преди време имаше период, който разбира се всички сме минали с цялостната адаптация и то не бяха дърпания по улицата, реване, вкопчване в касата на вратата и в мен включително, но това отдавна отмина вече. Стигам до извода, че просто в нашата градина персонала си упражнява тип "спартански" режим . Аз не мога да бъда там, докато малчуганите спят и да наблюдавам например тайничко отнякъде, за да видя с очите си какво се случва..., а много би ми се искало да вляза в такава роличка...  Чувала съм от мои познати, че по принцип идеята на учителките и лелките е да приспят колкото се може по-бързо и всички да са много спокойни и тихи, за да могат те да отидат да си пият кафето с цигарка. Искренно се надявам това в нашата градина да не се случва все пак. Но явно наистина има места, където това става. Разбирам ги жените, с толкова деца на главата си изтрещяват тотално и имат нужда от малко почивка. Това е засега от мен. Още веднъж, много ви благодаря и очаквам и други мнения.   

Забравих да допълня, че моят Светльо продължава да си спи качествено следобед, когато си е у дома. С ръка на сърцето казвам, че като си легне човека в 2 часа преспокойно си откарва до към 5 и половина - 6, което за дете в тази възраст си е доста солиден сън.  Е, разбира се, след това вечер заспива много късно. А относно консултацията с психолог, ние ще правим такава при всички положения, защото искаме да проверим нещо и в друго направление. Откривам, че при него се наблюдава дислексия. Той е доста буйно дете и няма никаква концентрация. Както и да е, не ми се иска да излизам от темата. При психолога ще поставя и въпросът за тези състояния при всички положения.

тука слагат само бебоците да спинкат следобед. минат ли 2 год на никой не му пука общо взето, спи ли му се на детето заспива къде намери-понякога ми е идвало да ги нахокам затова, тъй като съм виждала Стела спяща на пода (е поне й бяха сложили възглавница под главата).
Но тъй като тука децата тръгват на у-ще от 5 годишни ( от 9ч до 3.30ч) следобедния сън е само пречка и рано рано ги отучват-не знам дали е за добро или не

Моят син спи следобяд . По един и същи начин го приспивам вечер и следобяд в почивните дни . Спи и в дг . Ако не е спал следобяда там , което се е случвало веднъж , просто е много уморен и кисел . Но , във вашия случай според мен , детето не се е адаптирало в дг . Има вече изграден навик , че някой ще го вземе на обяд , и си мисли , че ако остане там да спи никой няма да го вземе .

Всичко си е до дете. Двамата ми сина (с 11м. разлика във възрастта) са в една група в детската градина от началото. Съвсем различни са по отношение на следобедния сън там. Малкия заспива (заспиваШЕ, защото вече ходят на градина само до обяд) веднага и с топ не можеха да го събудят. Големия ме съмнява да е спал във втора и трета група повече от 20 пъти. Той вкъщи трудно заспиваше, а какво остава там - спалното помещение да е най-много 25-27 квадрата за 24 деца, леглата - 7 двуетажни, останалите 10 - походни, стари колкото мен, наредени плътно едно до друго, възглавнички няма - ХЕИ не разрешава, на две от стените - огромни прозорци - аз не мога да заспя в такива условия, какво остава за 24 деца на куп. "Спал е." чувах всеки ден, ама като знам как успешно успяваше да ме заблуди вкъщи, че спи, и колко уморен беше вечерно време, знам, че не е спал повече от 5 пъти в трета група. Много ми беше мъчно за него, защото е дисциплиниран и изпълняваше безусловно всичко, което кажат госпожите, но не се чувстваше добре да лежи по 2 часа неподвижно със затворени очи. Предпочетох да прави нещо полезно и приятно за него през следобедните часове. От месец май миналата година не работя и ги взимам на обяд - много са щастливи, най-вече заради това, че не спят на обяд.  Докато се обуват, чувам госпожите да подвикват на децата да заспиват, да се обърнат на другата старна, да не шумят и съм доволна, че успях да спестя това на моите деца. Иначе ходят на градина с огромно желение.
Друг съвет ми е трудно да ти дам, но го взимайте на обяд всеки път, когато можете.

Както написах малко по-нагоре, той влиза с кеф при другите деца, докато преди се дърпаше и ревеше. Така че не мисля, че му липсва тотална адаптация.

elvy_1983, а да не би детето тъй като е свикнало да го взимате на обяд, да приема като наказание случаите когато остава да спи там, и всъщност това да е проблема, а не това, че го карат да спи.

И моето дете отказва често да заспи. Но никой не и се кара, ами я изкарват от стаята и я занимават с игри и т.н. докато другите спят. Но изобщо никой не ми се е оплакал, само ме информират, че не е от най-спящите.

Много лошо ако детето ти е травмирано, а лелките в градината не осъзнават това.

В никакъв случай не го приема като наказание. Никога не сме го заплашвали, че ако например не слуша ще го оставим да спи там. Ние се отнасяме към него като с възрастен човек, говориме му, обясняваме му. Например когато се наложи да остане целия ден там започвам да го подготвям от сутринта като му обяснявам колко много ангажименти има баба през този ден и дори да иска да го вземе, не може. Не ми се иска да го лъжа само, за да го успокоя, защото така бих загубила доверието на детето си, той ще спре да ми вярва и ще си мисли, че всеки път го лъжа и давам напразни обещания. Затова гледам да съм откровенна с него, като споделям негативните му чувства спрямо това проклето спане. Казвам му, че и аз като малка не съм обичала да спя в детската, но се е налагало. Тогава той започва да плаче жално и въпросът му винаги е един и същ и го задава няколко пъти докато влезнем в градината: "Мамо, нали ще кажеш на учителките да не ме карат да си затварям очите. Аз искам само да си почивам. Нали ще си почивам само, мамо, а няма да спя?" И чака отговор с тъжен поглед от който ми се къса сърцето.  Момента, в който влезнем в градината започва да ме придърпва към себе си, за да ме подсети на ухо какво трябва да помоля учителката. Никога не се е страхувал примерно, че баба му няма да дойде въобще да го вземе. Никога не е седял да гледа през прозореца на дг. Дори сутрин учителката му казва да застане на прозорчето и да ми помаха, но той се втурва да си играе и не ми обръща никакво внимание щом изляза. Затова казах и в миналите си постове, че детето ми няма проблем с цялостната адаптация, а конкретно със спането следобяд.

Елви, не знам какво да ти кажа. Тъжно е, че така страда детето.
Аз, и преди това казах - говори отново с госпожите, бъди по настоятелна. Дано те разберат.

Определено и тримата приемат спането като наказание, травмирани са от съня в ДГ и само заради него не са искали да ходят на градина.

Когато вече са ученици, казват - Сега да съм на детска....Ще спа и няма гък да кажа......

Явно повсеместно децата не обичат да спат....Въпреки,че редовно ми казват,че настоящия ми градинар пръв заспивал, а в къщи реве от спането...Дори се оплаква,че другите деца му пречат да спи.....

какъв е проблема да си лежи и да не си затваря очите щом не пречи?
какво пречи да му дадът любима играчка и книжка, към него специално трябва да проявят разбиране
бъди по настоятелна пред учителките , обясни им цялата ситуация  ако трябва и при директорката отиди
детето достатъчно е преживяло, стана ми жал
още когато разбрахте откъде  е проблема  трябваше генерално да се реши , а не да се стига до травми
възможно е и да не е свикнал да спи там , ако му е за първа година пък и няма за кога да се учи