Раждане в къщи - 2

Клерет, сипируми, моят мъж в началото, когато и аз не знаех, че искам да раждам вкъщи, не искаше дори да идва с нем в болницата

Това е, защото мъжете ни са убедени, че раждането е някакво адски мъчително, кърваво, подтискащо и опасно преживяване, както всъщност и голяма част голяма част от жените 

Но когато започнах да му подмятам сайтове и книги и започнахме да говорим, малко по малко, въпреки съпротивата му че "ако стане нещо той няма да знае какво да направи", започна да се убеждава, че всъщност страшно няма и че всъщност всичко ще е наред, и че всъщност раждането е празник на любовта, а не заплаха за живота на човечеството

Така че според мен важното е мъжете да се информират достатъчно добре, за да осъзнаят, че естественото раждане е едно нормално протичащо събитие, за което природата се е погрижила.

Моят мъж в началото се притесняваше, че много ще ме боли. След като разбра каква е аферата с болката, започна да се притеснява дали всичко с бебето ще е наред и как ще разбере, ако не е. После не знам точно за какво се притесняваше, но с четенето и раговорите страховете му се изчистиха.

При нас и курса по активно раждане изигра голяма роля, още повече, че жената, която го водеше, симпатизираше на решението ми и дори каза, че неасистираното раждане благоприятства хормоналното развитие на ситуацията, защото все пак няма кой да ти отвлича вниманието, няма да се налага по средата на вече започналото раждане да ходиш до болницата, някой да ти се мотае между краката и да ти бърка по дупките и така нататък... (това е моя интерпретация, тя не се изрази така ).


Освен това е важно разбира се и ти самата колко си уверена в избора си, аз бях и съм 100% уверена и това го кара да се чувства спокоен за мен и да се бори само със своите си страхове и съмнения, но ако ти имаш отговор на всички въпроси, рано или късно той ще се успокои. Аз съм сигурна, че за него това ще бъде едно също така уникално преживяване, от което не искам да се лиши заради неинформираност и неоправдани опасения.

Здравейте, всички! Много ми липсвахте!
Виждам, че сте разбрали за моят прекрасен син Борис (скоро и снимков материал по темата  ).
Да разкажа накратко какво се случи...
Та както ви писах, наложи се да ме заточат в болницата, но някак си се примирих с мисълта, беше важно да съм спокойна, а и не можех до безкрайност да се съпротивлявам на порядките, не исках да са уморявам с това, а да събирам сили за предстоящото. Естествено учтиво ми предложиха простагландин, който също толкова учтиво отказах и заявих, че ще чакаме малкия човек да прецени ситуацията. На втория ден вече бях започнала да се притеснявам сериозно, че планът ми няма да проработи, защото контракции имаше, но бяха безболезнени, а кървенето беше спряло. Вече бях навъртяла впечатляващ километраж от качване и слизане по стълби, а тапата бавно и сигурно падаше, но оставаше много малко време - разполагах седин ден и една нощ до индукция (решиха да чакат до 10-тия ден). И нещата се случиха - в 4:30 сутринта започнаха нерегулярни, но сладко-болезнени контракции. Започнах разходки по коридора, малко кючек  , поклащания и зачаках. В 14:00 водите ми изтекоха и всичко беше ясно - ТОЙ реши, че е готов, а аз триумфирах. Свалиха ме в родилното, лекарката ми беше на смяна - прие ме и си тръгна - все пак като съм толкова твърдоглава да отказвам едно "хапченце", а след това "системка", тя не може да ме чака да се нараждам. Това ме устройваше чудесно!  И все пак да помислим за секцио. Разбрахме се, че ако на 7 см не е слязал, ще ме реже - тогава обещах по-скоро за нейно успокоение, знаех, че с Борис сме отличен екип. Та така и се прочухме, че не искаме никаква намеса - гледаха ме като прокажена, а аз вътрешно умирах от смях. Разхождах се в коридора с изтичащи води за ужас на санитарките и се подпирах на едно кошче за новородено, пълно с възглавници, в които да заровя лице по време на контракциите. За мое щастие една от отчетните мами, с която станахме близки, беше родила два дни преди това и беше настанена срещу родилна зала поради липса на места. Та тя ми правеше масаж по време на контракциите и ме облекчаваше страхотно. Ш предродилна бях само аз и помолих да загасят осветлението - зарязоха ме и аз им бях благодарна. Интензитетът и честотата на контракциите се менеше и това ги правеше поносими, можех да почивам и бях напълно спокойна. На 5 см отново ми предложиха питоцин, аз отново отказах. Лекарят на смяна започна да бе увещава, но скоро ме заряза, когато разбра, че не го слушам.  Борис беше на station -1, а аз ликувах! И така до 8 см разкритие... Лекарката ми дойде и започна пак да говори за секцио - как си правя експерименти, как ще навредя на детето, че може да се задуши и т.н. "окуражителни" думи, а неговите тонове бяха чудесни, аз преливах от сили и все пак реших, че не може точно в този момент да успокоявам човека, на когото трябва да се доверя. Но вече бяхме на финала и бяхме направили не малко, та се предадох. Все още се чудя дали така е трябвало, но щом го погледна забравям за всички въпросителни.
Сложиха ми упойка и ме срязоха. Показаха ми най-изумителното същество - един бял-розов малък човек се мръщеше срещу мен,а аз плачех от щастие! 4200 г, 54 см, никакви белези на преносване, просто прекрасен бебок! Следващите няколко часа бяха ужасни - аз в реанимация, замаяна, с неясно усещане за провал, но и гордост, а той - незнайно къде, но повече от ясно, че не е където е най-логично да бъде - в прегръдките на мама. Заспала съм някак и 6 часа след операцияталекарката ми предложи да ме раздвижат. Приех с охота, макар да беше трудно и така след още малко време ме качиха във ВИП (ще оставя без коментар) стая. Поисках го веднага, но съзнавах, че ще ми е трудно да се грижа за него,така че се наложи да почакаме още време. След като най-после ми го донесоха, не се откъснах от него освен в часа за визитация и смяна на памперс.
Сега сме у дома и той е постоянно до или върху мен. Кърмя го когато реши, че е гладен или е просто развълнуван, гушкам го и му говоря постоянно.
Сега ще го кърмя, ще пиша пак скоро! Прегръщам ви всички 

Честито, Зозима! Първо искам да кажа браво, ето че можело да се откажат всички тези процедури, което е прекрасно. Но аз все пак не разбрах защо секцио?
Нагушкай се с малкият, защото това време минава за секунди.

Рикк, как си ти милата?

Зозима, браво момиче!  Страхотно сте се представили!

Sheila, защото е голям, а аз съм слабичка и лекарката се уплаши, че няма да успея... Само ако имаше кой да ми каже "хайде" и щях да родя, но... нямаше кой 

Ох, аман от такива доктори! 
Защо винаги ни отнемат силата?
Аз и за това исках мъжа ми да е до мен докато раждах, не само да ми помага за някои неща, но и да ми бъде такава подкрепа и да ми адвокатства, ако се наложи.

Зозима    

zozima Честито !!!
Пожелавам ти е едно страхотно майчинство и най-добричкото и прекрасно бебче

А по повод разказа ти - и аз не съм много убедена, че толкова спешно се е налагало секцио. Може би точно затова са дулите в този момент.
Когато аз се подготвях за раждане и говорех с жени, раждали в къщи винаги ми казваха, че тръгна ли за болница задължително дула да има с мен. Именно тя е човека който ще ти каже това "хайде" от което си имала нужда и тя е този, който ще се бори с лекарите. Защото наистина в такова състояние, последното нещо, което ти е иска е да се разправяш и да увещаваш разни лекари какво не искаш да се прави.

В крайна сметка всички сте доволни и щастливи - това е най-важното! Изживей всеки един миг с бебчето си пълноценно, защото наистина растат като гъби!

zozima
честито 

Zozima

Справила си се просто невероятно добре!!! Поздравления!!! И какво голямо бебе само! Да ти е жив и здрав!!! Толкова е хубаво, че се пребори за него той сам да си избере времето и да се роди, когато е готов! 
Невероятна си

rikk, имам една позната, при която нещата се развиваха като при теб, и накрая роди бебето за 50 (!!) минути  От първата съществена контракция до излизането на телцето  (беше планирано неасистирано раждане )

Зозима, честито! 
Да е жив и здрав Борис!

 

А какво ли стана със Сиси Боата?  Дано се включи скоро.

Zozima, поздравления! Много се радвам, че си толкова положително настроена! Да ти е жив и здрав Борис 
Аз като гледам, ти си си свършила сама по-голямата част от работата, трябва да си доволна от себе си   

Иначе аз, благодаря за вниманието, си имам постоянни но "непрогресиращи" контракции. Голямо трениране пада Но се чувствам много добре, спя много добре, почивам си, гледам да се движа и да се занимавам с приятни неща. И разбира се, чакам 

Днес се почувствах малко замаяна следобяд, даже ми стана леко лошо, едно прималяло такова, същевременно контракциите пак се засилиха (още не съм ги засичала обаче). Вярно, че цяла сутрин шетах из двора, та може и просто да съм изморена. Бебчо е много активен, и усещам едно леко пристягане в слабините. Напълно е възможно, като гледам как вървят нещата, това да е поредната генерална репетиция, но реших да си кажа...

rikk, нека мине гладко и щастливо!

Честито бебче, Зозима! Бъдете здрави и много щастливи!

Rikk,ако знаеш как се вълнувам!Сякаш на мен ми предстои раждане!Стискам ти палци и имаш цялата ми положителна енергия.По мое мнение това вече не е генерална репетиция,защото пристягането в слабините би трябвало да означава получаване на разкритие.Аз не съм най-компетентната все пак,просто знай,че всичко ще бъде наред и както ти го пожелаеш!Чакам с нетърпение да се включиш пак!