Раждане в къщи - 2

Честито бебче на Зозима! Да й е жив и здрав малкия Борис!  

Рик, и на теб стискам палци всичко да мине по вода!

Благодаря на всички за пожеланията и подкрепата! 
rikk, много е вълнуващо! Пожелавам ти едно невероятно раждане, знам, че ще е такова!
На мамите, раждащи в болница мога да кажа, че няма причина да приемат манипулациите, с които не са съгласни. Вярно, че бях говорила с моята лекарка предварително за това, но от документите става ясно (поне за Тина Киркова), че можеш да откажеш. Едната от лекарките доста протестираше и се опита да ми обясни как моето интернет обучение не може да бие нейния 25-годишен опит, но все пак беше длъжна да се съобрази. Общо взето отношението беше "като си решила да се мъчиш, на ти сега".

Много ме натъжава това отношение на тия лекари!  Каква е тая злоба не мога да разбера?! 

Рик, май вече наистина не е тренировки! Стискам палци! Всичко ще мине перфектно, убедена съм! 

Lady Frost, мисля, че споделяме една и съща мечта  Лекарите да вървят по дяволите! 

Зозима, честито! И браво, че си устояла толкова дълго на натиска. Вярвам, че синът ти ще е силен и смел, като теб!

рикк, и аз стискам палци!

 

И ще я постигнем!

Фрост, Зозима, да ви подкрепя, момичета
В момента подготвяме следващото посещение на Клер Лопринци в БГ, в началото на юни ще бъде. Тя има много клиентки с HBAC  Специално съм й обърнала внимание, че има повишен интерес към темата тук 

Супееееер!  Там съм!
Мен много ме беше яд, че предното й идване беше след като родих и не можах да ида!

Хехе, ами и снощи не се родихме. Бебчо се подготвя (и ме подготвя) бавно и методично Всеки път контракциите са по-силни и по-интензивни, всеки път има някакво ново усещане, даже самият период на контракции е по-дълъг (или може би така ми се струва, защото снощи по-малко спах, съответно по-дълго ги усещах). Освен това се хванах по нощите да чистя 

Но се замислям и не мога да си отговоря защо се чувствах толкова изтощена и някак паднала духом, нямаше я еуфорията и постоянно ми се въртяха някакви депресивни мисли. Не бяха свързани с раждането. Преборих ги, де (трябваха ми около 2 часа), но все пак беше неприятно.

Та така, днес гугутките гугат, папагалите чуруликат и ще ходя да си кисна крачката в океана и да си комуникирам с бебчо. 

rikk
И аз така имах "репетиции" може би около 2 седмици преди да родя.
Всяка вечер имах редовни, доста силни и болезнени контракции и така им се радвах! Все си лягах с мисълта - ето тази вечер ще е. И сутринта се събуждам и още не съм родила
До две седмици преди да родя бях много ентусиазирана и много надъхана, очаквах с голяма еуфория събитието...представях си го всеки ден в детайли...
Обаче към края вече ми стана много досадно да съм бременна, всичко ме дразнеше, не исках да се виждам с хора.... даже във форума не ми се пишеше
Вече толкова много исках да раждам, че ми беше писнало да чакам и просто нямах търпение повече.
Затова подозирам, че това, което изпитваш е напълно нормално. Така или иначе бебчо ще дойде съвсем скоро. А аз мисля, че ти се справяш прекрасно с чувствата и емоциите си!

Ами да, явно ще си почакаме още малко

Не е лошо да има репетиции, още повече, че има и градация в усещанията. Въпросът е, че все се чудя - сега да си лягам ли или да не си лягам... примерно

Аз също нямам много желание да се виждам с хора, макар че се виждам ежедневно с доста, но все доста близки приятели, но съм станала доста раздразнителна на моменти (а на моменти съм пък най-милото същество  ), ама какво да се прави...

Рикк, подготвяте се, няма как.  Така е по-добре, отколкото без предупреждение
Мерси че ни държиш в течение.

Ох аз каквато съм бърза прочетох, че снощи сте се родили и подскочих, ама после препрочетох Така май е по-добре с подготовката. Аз нямах нито една контракция, дори за цвят и като ме почнаха в деня на раждането си помислих че ще родя след половин час Толкова наивна съм била. Сега пък се подготвям мислено за дълго раждане а сигурно ще е за няколко часа, изненада да има. То защото аз все кроя и смятам, ама май все без кръчмаря ги правя тези сметки...

Зозима, много щастие ви желая с Борис ! Чудесно си се справяла през цялото време и много, много ме е яд на лекарката ти. Напоследък съм склонна да мисля, че без ангажирането на лекар е по-добре, понеже никой не те чака и няма да се притесняваш, че задържаш лекаря, а и честно казано когато не знаят колко ти е "голямо" бебето се държат по-нормално (от опит с едно 4,150гр което мислеха че е 3 )
Жалко, че нямаме дули тук и трябва непременно да направим нещо по въпроса, макар че после "внедряването" им ще отнеме сигурно много време...
rikk, няма дълго да чакаме .

Здравейте,

Понеже доста става дума в темата за VBAC, реших да споделя моя УСПЕШЕН  опит!

На 18ти се роди нашето бебе гигантче-- 4.400кг и 53см.

Споменавам му мерките защото след секциото ми с първия ми син, лекарите в Торонто много убедено ми твърдяха, че нямало как да излезе 4кг бебе през моя супер тесен таз.  А сега 4.400 бебе излезе, че даже много лесно и без много разкъсвания.  След това раждане съм по-убедена от всякога, че лекарските интервенции са виновни за секциото ми при първото раждане.

Значи малко предистория-- на 7-8 януари отивам в болницата за да видят колко е дебела стената на матката ми около белега и да ми кажат според тях колко голям е рискът ми да се отвори белега по време на раждането (uterine rupture-- най-опасното нещо при ВБАК).  Гинеколожката направо ми каза да забравя за естествено раждане и да си насрочвам дата за секцио.  Изтъкна три причини, все убедително звучащи-- 1) кокалите на пелвиса ми били неестествено разположени и отвора бил прекалено тесен; 2) бебето е 4.200кг и 3) имало едно място на белега от секциото, което изобщо не било зарастнало-- де факто имала съм дупка в матката (dehiscence).  Естествено почна да ме плаши, че това грамадно бебе като тръгне да напъне да излиза, матката, която така или иначе си е с дупка ще се порне яко и мен може би ще ме спасят, ама бебето надали ще оживее.  Мдааа.  Аз обаче забелязах, че тази лекарка беше супер скептично настроена още от момента, в който споменах ВБАК, ПРЕДИ да ме е видяла на ехографа.  Така че заподозрях, че май нещо си измисля тая дупка в матката за да е по-убедителна.  Питах я как така съм ходила на 3-4 други ехографи, а досега никой не е видял дупката и тя кандиса, че не била супер сигурна.  В последните седмици бебето било много допряно до стената и не се виждало идеално.  Но имало вероятност да имам дупка.  И тогава ще рискувам ли и т.н.

Аз реших да рискувам защото бях изчела де що има литература за ВБАК и никъде не пишеше, че трябва внимателно да се проверяват кандидатките да не би да имат дупки в матката.  Щом не проверяват системно, значи проверката не е достатъчно сигурен индикатор за успех.  Лекарката все пак ми бръкна леко в ентусиазма, ама се закрепих емоционално.

А ето как протече раждането.  В 7 вечерта почнаха контракциите и моментално бяха на 4-5 мин.  В 8 вече бяха силнички и се обадих на дулата.  Тя вика лягай да спиш или влизай във ваната.  Спането беше изключено затова влезох във ваната.  В 9 обаче контракциите вече бяха една през друга и много силни.  Обадих се пак на дулата и тя като ме чу как звуча по телефона каза че идва.  Като пристигна в 10, директно се запътихме за болницата защото за нея беше ясно, че нещата са доста напреднали.  Като стигнахме в болницата в 10:30 и вече имах 9см разкритие.  Докато се преоблеча с нощницата и ми намерят стая и вече беше станало време за напъване.  След час и нещо напъване бебчо си излезе без никакви проблеми през супер тесния ми пелвис.  След като бебчо вече се беше родил, аз тогава им казах, че съм с предишно секцио (те в бързината не ми бяха намерили картона и не знаеха нищо за мен).  Добре, че не им казах предварително защото щяха да искат да ми включат сто системи (те ми го казаха), а така всичко си протече нормално и лесно. 

Та съветът ми към тези от вас, които искат да пробват ВБАК е да отидете колкото се може по-късно в болницата.  Така няма да имат време за интервенции и шансовете за успех се увеличават.  Така че съм напълно съгласна с Ива_Д-- колкото по-малко знаят за теб лекарите и колкото по-малко са ангажирани да ти "помагат", толкова по-голяма е вероятността да родиш естествено.  Пък ако (не дай си Боже) стане някаква спешна ситуация, щом си в болницата все ще ти обърнат внимание, независимо, че не си "ничий" пациент...

Поздрави на всички, а на рикк леко и скорошно раждане!