Раждане в къщи - 2

  • 21 259
  • 378
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 6 791
Честито бебче на Зозима! Да й е жив и здрав малкия Борис! Hug  bouquet

Рик, и на теб стискам палци всичко да мине по вода! Hug Praynig

# 226
  • Мнения: 705
Благодаря на всички за пожеланията и подкрепата!  Hug
rikk, много е вълнуващо! Пожелавам ти едно невероятно раждане, знам, че ще е такова!
На мамите, раждащи в болница мога да кажа, че няма причина да приемат манипулациите, с които не са съгласни. Вярно, че бях говорила с моята лекарка предварително за това, но от документите става ясно (поне за Тина Киркова), че можеш да откажеш. Едната от лекарките доста протестираше и се опита да ми обясни как моето интернет обучение не може да бие нейния 25-годишен опит, но все пак беше длъжна да се съобрази. Общо взето отношението беше "като си решила да се мъчиш, на ти сега".

# 227
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Много ме натъжава това отношение на тия лекари!  Cry Каква е тая злоба не мога да разбера?!  Tired

Рик, май вече наистина не е тренировки! Стискам палци! Всичко ще мине перфектно, убедена съм!  Hug

# 228
  • Мнения: 705
Lady Frost, мисля, че споделяме една и съща мечта  Hug Лекарите да вървят по дяволите!  Laughing

# 229
  • Мнения: 2 818
Зозима, честито! Simple Smile И браво, че си устояла толкова дълго на натиска. Вярвам, че синът ти ще е силен и смел, като теб!

рикк, и аз стискам палци! Simple Smile

# 230
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Lady Frost, мисля, че споделяме една и съща мечта  Hug Лекарите да вървят по дяволите!  Laughing

 newsm10 smile3521

И ще я постигнем!

# 231
  • Мнения: 3 869
Фрост, Зозима, да ви подкрепя, момичета Hug
В момента подготвяме следващото посещение на Клер Лопринци в БГ, в началото на юни ще бъде. Тя има много клиентки с HBAC  Grinning Специално съм й обърнала внимание, че има повишен интерес към темата тук  Grinning

# 232
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Супееееер!  Hug Там съм!
Мен много ме беше яд, че предното й идване беше след като родих и не можах да ида!

# 233
  • Мнения: 329
Хехе, ами и снощи не се родихме. Бебчо се подготвя (и ме подготвя) бавно и методично Wink Всеки път контракциите са по-силни и по-интензивни, всеки път има някакво ново усещане, даже самият период на контракции е по-дълъг (или може би така ми се струва, защото снощи по-малко спах, съответно по-дълго ги усещах). Освен това се хванах по нощите да чистя  Laughing

Но се замислям и не мога да си отговоря защо се чувствах толкова изтощена и някак паднала духом, нямаше я еуфорията и постоянно ми се въртяха някакви депресивни мисли. Не бяха свързани с раждането. Преборих ги, де (трябваха ми около 2 часа), но все пак беше неприятно.

Та така, днес гугутките гугат, папагалите чуруликат и ще ходя да си кисна крачката в океана и да си комуникирам с бебчо.  Heart Eyes

# 234
  • Мнения: 557
rikk
И аз така имах "репетиции" може би около 2 седмици преди да родя.
Всяка вечер имах редовни, доста силни и болезнени контракции и така им се радвах! Все си лягах с мисълта - ето тази вечер ще е. И сутринта се събуждам и още не съм родила Simple Smile
До две седмици преди да родя бях много ентусиазирана и много надъхана, очаквах с голяма еуфория събитието...представях си го всеки ден в детайли...
Обаче към края вече ми стана много досадно да съм бременна, всичко ме дразнеше, не исках да се виждам с хора.... даже във форума не ми се пишеше Simple Smile
Вече толкова много исках да раждам, че ми беше писнало да чакам и просто нямах търпение повече.
Затова подозирам, че това, което изпитваш е напълно нормално. Така или иначе бебчо ще дойде съвсем скоро. А аз мисля, че ти се справяш прекрасно с чувствата и емоциите си!

# 235
  • Мнения: 329
Ами да, явно ще си почакаме още малко Wink

Не е лошо да има репетиции, още повече, че има и градация в усещанията. Въпросът е, че все се чудя - сега да си лягам ли или да не си лягам... примерно Simple Smile

Аз също нямам много желание да се виждам с хора, макар че се виждам ежедневно с доста, но все доста близки приятели, но съм станала доста раздразнителна на моменти (а на моменти съм пък най-милото същество  Heart Eyes), ама какво да се прави...

# 236
  • Мнения: 391
Рикк, подготвяте се, няма как.  Така е по-добре, отколкото без предупреждение Wink
Мерси че ни държиш в течение.

# 237
  • WA, USA
  • Мнения: 512
Ох аз каквато съм бърза прочетох, че снощи сте се родили и подскочих, ама после препрочетох Laughing Така май е по-добре с подготовката. Аз нямах нито една контракция, дори за цвят и като ме почнаха в деня на раждането си помислих че ще родя след половин час Joy Толкова наивна съм била. Сега пък се подготвям мислено за дълго раждане а сигурно ще е за няколко часа, изненада да има. То защото аз все кроя и смятам, ама май все без кръчмаря ги правя тези сметки...

# 238
  • София
  • Мнения: 2 253
Зозима, много щастие ви желая с Борис Hug! Чудесно си се справяла през цялото време Grinning и много, много ме е яд на лекарката ти. Напоследък съм склонна да мисля, че без ангажирането на лекар е по-добре, понеже никой не те чака и няма да се притесняваш, че задържаш лекаря, а и честно казано когато не знаят колко ти е "голямо" бебето се държат по-нормално (от опит с едно 4,150гр което мислеха че е 3 Laughing)
Жалко, че нямаме дули тук и трябва непременно да направим нещо по въпроса, макар че после "внедряването" им ще отнеме сигурно много време...
rikk, няма дълго да чакаме Simple Smile.

# 239
  • Мнения: 340
Здравейте,

Понеже доста става дума в темата за VBAC, реших да споделя моя УСПЕШЕН  newsm44 newsm68 опит!

На 18ти се роди нашето бебе гигантче-- 4.400кг и 53см.

Споменавам му мерките защото след секциото ми с първия ми син, лекарите в Торонто много убедено ми твърдяха, че нямало как да излезе 4кг бебе през моя супер тесен таз.  А сега 4.400 бебе излезе, че даже много лесно и без много разкъсвания.  След това раждане съм по-убедена от всякога, че лекарските интервенции са виновни за секциото ми при първото раждане.

Значи малко предистория-- на 7-8 януари отивам в болницата за да видят колко е дебела стената на матката ми около белега и да ми кажат според тях колко голям е рискът ми да се отвори белега по време на раждането (uterine rupture-- най-опасното нещо при ВБАК).  Гинеколожката направо ми каза да забравя за естествено раждане и да си насрочвам дата за секцио.  Изтъкна три причини, все убедително звучащи-- 1) кокалите на пелвиса ми били неестествено разположени и отвора бил прекалено тесен; 2) бебето е 4.200кг и 3) имало едно място на белега от секциото, което изобщо не било зарастнало-- де факто имала съм дупка в матката (dehiscence).  Естествено почна да ме плаши, че това грамадно бебе като тръгне да напъне да излиза, матката, която така или иначе си е с дупка ще се порне яко и мен може би ще ме спасят, ама бебето надали ще оживее.  Мдааа.  Аз обаче забелязах, че тази лекарка беше супер скептично настроена още от момента, в който споменах ВБАК, ПРЕДИ да ме е видяла на ехографа.  Така че заподозрях, че май нещо си измисля тая дупка в матката за да е по-убедителна.  Питах я как така съм ходила на 3-4 други ехографи, а досега никой не е видял дупката и тя кандиса, че не била супер сигурна.  В последните седмици бебето било много допряно до стената и не се виждало идеално.  Но имало вероятност да имам дупка.  И тогава ще рискувам ли и т.н.

Аз реших да рискувам защото бях изчела де що има литература за ВБАК и никъде не пишеше, че трябва внимателно да се проверяват кандидатките да не би да имат дупки в матката.  Щом не проверяват системно, значи проверката не е достатъчно сигурен индикатор за успех.  Лекарката все пак ми бръкна леко в ентусиазма, ама се закрепих емоционално.

А ето как протече раждането.  В 7 вечерта почнаха контракциите и моментално бяха на 4-5 мин.  В 8 вече бяха силнички и се обадих на дулата.  Тя вика лягай да спиш или влизай във ваната.  Спането беше изключено затова влезох във ваната.  В 9 обаче контракциите вече бяха една през друга и много силни.  Обадих се пак на дулата и тя като ме чу как звуча по телефона каза че идва.  Като пристигна в 10, директно се запътихме за болницата защото за нея беше ясно, че нещата са доста напреднали.  Като стигнахме в болницата в 10:30 и вече имах 9см разкритие.  Докато се преоблеча с нощницата и ми намерят стая и вече беше станало време за напъване.  След час и нещо напъване бебчо си излезе без никакви проблеми през супер тесния ми пелвис.  След като бебчо вече се беше родил, аз тогава им казах, че съм с предишно секцио (те в бързината не ми бяха намерили картона и не знаеха нищо за мен).  Добре, че не им казах предварително защото щяха да искат да ми включат сто системи (те ми го казаха), а така всичко си протече нормално и лесно. 

Та съветът ми към тези от вас, които искат да пробват ВБАК е да отидете колкото се може по-късно в болницата.  Така няма да имат време за интервенции и шансовете за успех се увеличават.  Така че съм напълно съгласна с Ива_Д-- колкото по-малко знаят за теб лекарите и колкото по-малко са ангажирани да ти "помагат", толкова по-голяма е вероятността да родиш естествено.  Пък ако (не дай си Боже) стане някаква спешна ситуация, щом си в болницата все ще ти обърнат внимание, независимо, че не си "ничий" пациент...

Поздрави на всички, а на рикк леко и скорошно раждане!

Общи условия

Активация на акаунт