Борбата с рака- духовното оцеляване и физическото преодоляване-8

Пясък стига си се шашкала, на мен и до ден днешен още не ми е правена тази сцинтиграфия на костите.
А освен това вече имаш такъв набор от изследвания, че на мен такива май още не са ми правени 
И като капак на всичкото още не си с диагнозата, може да се окаже фалшива тревога.
Като ти извадят бучката правят първична биопсия, която определя дали е доброкачествено или не за да може хирурга да знае колко да почисти.
Тумора се изпраща за хистология и тя излиза до 10 дни и казва какъв е точно вида.
Това до тук от Онкологията в София.
После си вземаш блокчетата и ги носиш в лабораторията за определяне на ХЕР и хормонални рецептори. По принцип всичко е безплатно, но като безплатно ти таксуват само първо изследване, после си плащаш. Явно е с цел да не се правят безразборно изследвания при който лекар ти хрумне.

И мила моя ако се окаже лошия вариант първата работа ти е да раздвижиш ръчичката, а всичко друго може малко да поизчака.
Така, че като за начало ти пускам упражненията да ги имаш, а за всичко останало ако ти се наложи ще ни питаш.
Възстановяването е бързо и до две седмици ще може да седнеш на компа   

vanilaice позволи ми да не се съглася с теб и да подкрепя Весито не само защото ме черпи тази сутрин с такова вкусно кафе.
Сега още си в шок и се възстановяваш от операцията, но когато всичко отшуми и се почувстваш здрава ще ти се иска и да изглеждаш добре.
Няма жена, която да не иска да изглежда добре, та даже и да и е оперирана гърдата /визирам себе си, другите ако са на мое мнение може да ме подкрепят.

vanilaice относно питането ти за движение и храна /всъщност трябва да ти ги каже онколога който ти провежда химиотерапията, но майната им те не са много словоохотливи/
Ти мина една по тежка операция и трябва да си по внимателна с движенията.
Не че фитнеса е забранен, аз си ходя, но не се претоварвам и най*вече не товаря ръката.
Ти също може да отскочиш до там но само и единствено за да ходиш на пътеката и то поради това, че навън е много студено и може да се простудиш ако правиш ледени разходки.
А иначе храненето е основно месо за да не падат левкоцитите, но моите пак си падат и поради това започнах да пия една добавка.
Освен това много ядки: лешници,бадеми, орехи и каисиеви ядки но в суров вид.
Сок от цвекло, още от ябълки и моркови, лимони, портокали. А бе просто много плодове и зеленчуци доколкото сезона позволява, защото единствените цени зеленчуци на пазара са зеле и ряпа. Другите са оранжерийни и не вършат работа.

Ангеларче, лекарство, ама по-различно искам аз. Да се върнем към природата колкото може по-близо. Да махнем всичката химия, не в терапиите, а в храната, опаковките, дрехите, препаратите за миене, козметиката, във въздуха, водата и ...в мислите. То само едни новини ти стигат да загубиш сън... Като добавим малко филми и айде нощта заминала. Искам информация, но не по този начин. Отвратителен е. Медиите се уливат в тази тенденция. Ако това им дава рейтинг... е много тъжно.
Пък за външния вид си права, стига да не става самоцел. Разумното тегло е важно и за здравето, даже повече. Но четох някъде и после го чух другаде, че човек в стресова ситуация, заплашен от нещо, е предразположен към напълняване. Има логика мисля. Може би движението е по-важно от диетите.

Пясък, Ангелари е права - не се шашкай предварително. И на мен не са ми правили сцинтиграфия, нито пък снимки на таз, корем, гръбнак. Нека изрежат бучката, да излязат резултатите пък тогава. Ангелари вече ти е изпратила упражненията. Те са най-важни след операцията. Всичко с времето си.
Аби и аз смятам, че в движението му е майката.
vanilaice, по време на химията аз много се пазих от лакомията си. Опитвах се да се ограничавам, най-вече откъм количества храна. Имах страхотен апетит, можех нонстоп да тъпча. И ми се ядяха все такива тежки, мазни и много сладки неща. Но пък и задължително правех по 40мин. гимнастика. И слава Богу не напълнях. Само някакви си 2-3кг, които се надявам като се позатопли да хвърля. Сега вече съм на работа и не ми остава време за гимнастики, но пък си имам едно въженце и скачам с него когато намеря дори и 5-10 минутки време.

Здравейте, милички!  

Ето ме и мен. кой каза, че иска добри новини? Ами нали съм послушна и изпълнителна и ви давам такива. Днес е голям ден - днес мина последната ми вливка! За това ми се иска да си сипете кой каквото обича. Ето виртуално винце за идея.



сонче, ангелари,  и на вас го пожелавам да свършва скоро!  

Сега предстои следното - малка почивка (с прибиране до БГ за 12 дни), лъчетерапия на 3-ти февруари (30 пъти, т.е. 6 седмици по 5 дни по 5 минути), Херцептин на 9-ти февруари и после на всеки три седмици и така.

Ще имам много въпроси относно ядене пиене, добавки (евентуално), спорт и прочее. На първо време се сещам за пенсийката, ама при мен е по-сложно (не съм ползвала болничен, нали съм в отпуск по майчинство), та ще търся инфо.

пясък, ангелари е написала повечето неща. От мен в емоционален план - стискаме ти плаци и е важно да си спокойна. Отиваш утре, делово разпитваш, слушаш внимателно и съвет - вземи вътре някой с теб да слуша или си записвай (аз блокирах и не знаех какво са ми казали, та се наложи да чакаме сестрата отвън и пак да питам, доста неудобно); оттогава все си водя записки.   Каквото и да ти кажат, знай че това е крачка от процеса към излекуване и я спазваш. Ако нещо те усъмни, притесни - питаш (тях, нас), ако трябва търсиш и второ мнение и така. Приеми, че имаш етапи по пътя и ги отхвърляш един по един. А ти си страхотна и ше се справиш! С теб сме!  

sunny71, благодаря ти за милите думи!   Лошо, че и ти, и аз попаднахме в една каша (при мен беше друго, но пак същия резултат - бясна на системата), но пък благодарение на нея попаднахме другаде и се лекуваме.  

На другите ви казвам, че ви обичам, имам нужда от сън. После по-адекветен пост.    

    Abi , angelary , nas_nina ,кана ....благодаря за помоща  .Ще пиша как е минало утре.

      Кана, благодаря за почерпката, повода ти е голям,да си ни жива и здрава , всичко друго ще си дойде на място!!!!Само хубави новини да ни пишеш!!! 

       

Кана ха, честито!
Пясък на мен сами правили сцинтитрафия, но 1 година след операцията, преди това не са ми правили.
Стискам ти палци утре и наистина вземи някой със себе си. Мъжът ми как тогава реши да дойде с мен...винаги ще съм му благодарна, аз даже не се бях сетила да го помоля, нали съм все ербап
Външен вид ами ние с Ангеларий сме на едно мнение. Аз лично винаги съм се старала да се противопоставям на хормоналната със супер стриктен режим на хранене. Беше ми много трудно, защото преди това бях 47 кг и не знаех, какво значи да напълнееш. Сутрин влизах в офиса с кренвиршка и кола в ръка. Ядях 2 пъти повече от мъжа ми. Е сега вече не е така поне дисциплината за хранене ми остана от "онзи" период.
Спорт по-кротко. Варианта с постижимите цели работи най-добре. Първа цел - ръката. Това трябва да е преди всичко. Трябва да я раздвижиш. Междувременно ако толкова искаш пътечка или степер, но на по-леки степени. Аз лично и досега си натоварвам по-леко ръката във фитнеса.

Аби и на мен ми се иска същото, но и то ми звучи тъй невероятно като това вече да не се поставят тежки диагнози като нашата.
Понякога си мисля, че природата ни отмъщава с такива диагнози затова, че ние не я щадим.
Кана пиле златно  избута ги.
Аз основно съм на бира, но в твоя чест ще ударя едно винце
И ние със Соня ще ги избутаме
Ей Соня на теб добре ти понасят, гледам пишеш значи положението при теб е под контрол.
ЕХХО ти си светлина в тъмния тунел във всяко едно отношение

Поздравления, Кана!!! С пожелание за още по-добри новини!!!
Ангелари - добра комбинация - цял ден биричка и вечерта чаша червено винце И на теб, и на Сончето - лекички и . . . не останаха. После много бързо се забравя. При мен поне е така. Вече нямам спомен за вливки.
Ехоо как ми се иска и на мен да се подчиня на някаква дисциплина на хранене. Но за съжаление не ми се отдава. Не знам за понататък, но за момента не мога да се вкарам в пътя. Единственото ми успокоение е, че "мърдам" покрай кучето и скачам на въже. Винаги съм се възхищавала на хора, които знаят как и кога да се хранят!!!

Кана, поздравления и от мен
Ангелари, държа се, не се предавам. Научих се от всички вас 
Пясък, успех и стискам палци!
Нинче,  благодаря, не останаха, само двечки.
Еххо, за храната, в момента не искам да я виждам, но след 2-3 дни ще съм като вълк.

Аз нали оттървах химията едно време, но наскоро една приятелка мина през няколко химиотерапии и понеже са от друг град, останаха в къщи. Ами да ви кажа, толкова зле го понесе момичето, че просто ми беше жал за нея. Като тя е от супер държеливите и желязни жени и полагаше всички усилия да изглежда във форма.
Вярно нейната химия може би е била различна от вашите, а може би не  но беше много тежко.
Те в понеделник пак ще са ми на гости за известно време и супер се радвам, че ще е пълна къщата предимството на големия апартамент е, че има място за всички и като имаш гости можеш да им се насладиш
....май започнах да пиша като в служебните програми...без главни букви, ама май така ми е по-удобно

Прегръдки за всички момичета от мен - и на новите на"старите" 
Да ви кажа, че вчера и днес не мога да намеря темата и накрая загрях, че сигурно има нова 
Кана, и на мен доста ми се спи сега, но не можах да устоя на винцето ти 
Еххо, поздравления за новата снимка. Има ли начин да съм те видяла в КАТ през декември  Видях една жен, която много ми приличаше на теб, но понеже не знаех дали си се върнала и беше доста рано не бях адекватна и не казах "ЕХХО, ти ли си?"  Всъщност и аз я карах ужасно зле химията...май е до организъм.... Е, нали е минала 
Наистина съм доста уморена, извинете ме момичета.... Прегръдки сега за всички!

So special да, мен си видяла в КАТ. Защо не ми се обади?
Забравих да се "похваля" как си загубих шофьорската книжка при това пътуване. Как стана не ми е ясно, за какво ли пък я взех с мен още по-малко ми е ясно...сигурно мислех да взема рент-а-кар на Антарктида Та за мой късмет точно в този момент в КАТ имаха проблеми със системата за издаване на книжки, та си покарах смело 2 седмици без книжка. Беше супер комична ситуация, защото принципно карам както кара всеки в София - без правила, но за да не ме спират, че и колата ми е от фаворитите им, реших да карам по правилата.
Първия ден без книжка - казвам си "карай внимателно без книжка си". Завивам покрай американското посолство, някаква се влачи пред мен и внезапно спира. Естествено я заобиколих, но в насрещното и точно след нея полицаи.....естествено само като видяха колата и вдигнаха палката. Полудях. Идва полицая, отварям стъклото и без да му давам шанс да говори (желязна тактика + тъпата блондинка )) ) веднага му казвам, че съм тръгнала към 4-то районно, защото предишната вечер са откраднали документите ми. Той човекът ме погледна, погледна, попита ме още нещо, пък ме пусна по живо по здраво.
Малко след това установих, че освен без книжка съм и без талон на колата. Беше останал в мъжа ми  Цирк. Обаче аз съм известна със справянето с полицаи. Ами като я купих колата миналата година ме спираха ей така, само да я разгледат и да ми кажат "добро утро" ))

еххо,   хахахаааааааа!  Аз изкарах шофьорските курсове през 2007 октоври, но книжката я дадоха след две седмици, стана декември. Вече знаех, че съм бременна.  Обаче се не спрях.  И аз като теб съм луда глава, а като ме засече някой...не питай.  Аз съм от другите шофьори - карам бързо, паркирам добре, но си карам по правилата и само викам по такива като теб.  Но друго исках да разкажа. Tе са 4 случки, но най-забавни са 2 от тях.

Първата - края на седми месец бях и наша близка моли мъжа ми да я закара до Благоевград. Обаче с рент-а-кар, че нашата кола е двуврата и неудобнa за повече хора. Поканиха и мен. Мъжът ми обаче се затюфка, мрази да кара, камо ли пък други коли.  Не бях карала извънградско и веднага готова! Скачам аз в колата, те до мен и тръгваме. Да, ама по пътя внимавам, все пак бях бременна, а и возя хора. Карах с ок. 90 км/ ч. Стигнахме ние по живо по здраво, но нашата близка каза, че по принцип се стигало по-бързо. И на връщане решавам да се покажа  Газ на педала и малко след табелата със задраскан Блгоевград - палка. Идва полицая и директно ме пита имам ли синьо талонче. Ясно ми беше за какво иде реч и с шкембето лека-полека се клатя след него. Той чак тогава видя, че съм бременна и ме пита: "Знаеш ли защо те спрях?" и аз честна: "Ми не" А той: "Караше със 120км/ ч при ограничение 90 км/ ч/ . Не видя ли знака?" Аз пак честна: "Не, не го видях. Освен това един камион се влачеше пред мен от града и исках да го изпреваря."  И човекът каза: "Е браво! Две нарушения станаха - имаше и знак "Изпреварването забранено". Защо си казваш?" И аз: "Ами за да си кажа истината."  Гледа ме той, гледа и само каза "За глоба си плюс за отнемане на точки. Взимай си талончето и марш в колата, но ако се видиме пак в Благоевград, да знаеш, че съм те запомнил." 

Другата историйка е вече края на осми месец. Карам към поликлиниката, а мъжът ми до мен (не искаше да карам, но мен хормони ме тресяха и настоях). Та карам аз, един спрял на светофара между две ленти и като светна зелено (за съвсем лек десен завой), колите ни се доближиха. Той обаче не гледа той къде е като разположение на автомобила, а ми се озъби през сваленето стъкло, чух само: "Къде бе, патко?" Лелелеееееееееее, като яхнах метлата, гоня го с колата  , мъжът ми бесен, аха да го хване за гушата, че хем засича, хем мърмори, но като го настигнахме на следващия светофар и аз се изцепих: "Ей, ако сляза!!!"  Казвам ви, не знам как ми хрумна, и сега се заливам от смях. А мъжът ми още тогава се изхили, човекът ме погледна, усмихна се снизходително и си замина. А мъжът ми ме пита: "Мило, защо така каза на човека?" И аз му казах, как ми е казал патка. А той каза: "Ааа, не, попита "Къде бе, како?" хахахааааааааа. Та така с мен. Има и други историйки, но да има и за друг път.

Целувам ви и лека нощ, че аз така и не спах - правих пюрета за Дани.

лелелеее човек два три дена да няма нет и не може да свари да ви прочете
Добре дошла на Съни 71 и честита ни нова тема.
По късно ще се постарая да ви прочета, ако намеря нет пак, че съм в командировка в Смолян и тук е малко трудничко.
Желая на всички мнооооооооооого здраве и любов