Отговори
# 75
  • Мнения: 708
Момичета, много трудна задача!!!
Аз също си казвам, че трябва да се променя, но уви ... едно е да го кажеш, а друго да го направиш!

Опитвам се, но не става изведнъж!

# 76
  • Мнения: 272
И при мен промяната не става изведнъж, но се старая и имам успехи. Периодично се тупам по главицата и си казвам :"Браво, мойто момиче!". В началото си казах, че животът не свършва с поставянето на диагнозата. Напротив, животът тепърва започва. По нов начин. И ще бъде по-добър живот - по-спокоен, по-смислен, по-полезен. Къде се получава, къде не се получава, но е факт - нещата, за които се мразех преди /а аз наистина не се харесвах/, днес са все по-малко или иначе казано някои недостатъци са били само в моите очи. Сега не се напъвам да правя нещо, което не е по силите ми, не се доказвам пред никого, а само пред себе си. Старая се да се усмихвам повече и забелязвам, че и хората около мен се усмихват повече. Обадих се на стари приятели, чиито следи бях позагубила, които са ме обичали въпреки недостатъците ми и се оказа, че все още ме обичат. Ето така започна новият ми живот и ми харесва мнооооого повече от предишния!

# 77
  • Мнения: 430
      Днес приключих с работата, доволна съм от себе си, оставих всичко на шест, друг е въпроса как ще го заваря  ooooh!, но това няма да го мисля за сега, не ми е на дневен ред.
     Аз лично, не искам да се променям.Беше си ми добре и преди .Знаех, че се натоварвам много и опитвах по всякакъв начин и да се разтоварвам, но явно не ми е било достатъчно, стреса си каза думата.Това, което преценявам като особенно грешно преди, беше че мислех ,че мога да се справя и сама, че мога да понеса и още, и просто не изисквах достатъчно. Не мисля положително, по- скоро се преценявам като реалист, виждах проблема от далече и се подготвях как да му отговоря.На фона на всичко прочетено обаче , сега се питам, дали пък не съм го предизвиквала аз проблема с негативизма си?!Това трябва да променя!!! И ще го променя!!!
   Четох пак в старите теми.Разбирам, че след операцията не на всички се назначава това изследване Хер , което било безплатно, но някой си го плащат по принуда.Мога ли да избегна този проблем?!А хормоналните изследвания обезателни ли са, те кога се назначават?!

# 78
  • Мнения: 708
Пясък, да, така е. След операцията следва хистология - това не могат да избегнат. Но ХЕР, ЕР, ПР/т.е. хормоналните/  се назначават от хирурга. Ако случайно забрави, можеш да го подсетиш. По принцип са безплатни, но ... Мен ме пропуснаха и след това сама си ги изследвах и ми струваше 100 лв., като сложиш и пътни 200. Можеш да сметнеш колко излиза. Така че, бъди настоятелна да ти направят всички изследвания. Всичко върви в пакет.

# 79
  • Мнения: 1 567
Разбирам, че след операцията не на всички се назначава това изследване Хер , което било безплатно, но някой си го плащат по принуда.Мога ли да избегна този проблем?!А хормоналните изследвания обезателни ли са, те кога се назначават?!

По принцип изследването Хер е рутинно. И задължително. За гърдата. Също така от хистологията ще се види каква е хормоналната зависимост. Най-важносто - ще се определи какъв е стадия.  Също и какъв е grade. Т.е каква е "агресивността" на раковите клетки. От хистологията също се вижда и какъв точно е тумурът.
На базата на всичко това се определя терапията. И възрастта на пациентката също.
Но като цяло могат да се определят 4 основни и генерални етапа за лечението на рака на гърдата.
Оперативна интервенция.
Химиотерапия
Лъчетерапия
Хормонална терапия.

Последните години онколозите в САЩ и Европа, и по-специално, тези, които се занимават с гърдата, са на мнение, че ракът на гърдата "хванат" на време, в началото е лечим.  Hug Hug Hug Hug

# 80
  • Мнения: 638
Здравейте, момичета! newsm51
Аз пък се промених доста преди да ме докопа нашето приятелче. Бавно, постепенно. Затова ми беше много гадно като разбрах за диагнозата. Мислех си, че вече съм надскочила доста неща, не се дразнех от глупости, грижех се за себе си, бях /пък и винаги съм била/ много позитивна. Мъжът ми често казваше, че все хвърчя в облаците и виждам само хубавите неща. Отдавна разбрах, че не мога да нахраня всички бездомни животни и хора. Пак ми е жал за тях, но не плача. Приемам го като нещо, което не е във моите възможности да променя. Игнорирах, доколкото е възможно, хората които ми носят негативизъм и отрицателни емоции. Радвах се на дребните неща. . . Но така е решил другият ни приятел отгоре Joy
Пясък, при мен и ХЕР и хормонални изследвания бяха направени /не знам по чие искане/ безплатно и резултатите бяха готови около месец след операцията. Ти тръгваш много по-подготвена от мен за операцията. Аз започна лъчетерапия без да знам, че ми правят такива изследвания и изобщо не знаех какво означават. Радвам се, че попадна рано в този форум. Всяка информация ще ти бъде от полза Hug

# 81
  • София
  • Мнения: 5 074
Четейки ви, започнах да си мисля, че колкото по-малко знае човек, толкова е по-добре.
Поне за мен се отнася това.
Преди години, като придобих нашия скъп приятел, знаех някои неща.Всичко придобито от опит и някъде незнайно къде прочетено.
Знаех и това, че да си болен от рак, все едно си обречен. Тогава беше така.
Тогава никой лекар не известяваше на пациента си за точната диагноза.
Спестяваха емоциите им. Може и да бяха прави, може и не  newsm78
За себе си направих избора да зная какво точно се случва и какво ме очаква.
Смятам, че не сбърках. След емоционалния срив /защото аз така го определям/, който продължи някъде около два-три часа реших, че живота продължава и аз съм тази, която трябва да направи всичко възможно да се справи с диагнозата, помагайки на лекарите.
Имах две пубертетни момичета, които имаха нужда от мен. Имах току що прохождащ бизнес, който трябваше да изведа до някакво ниво... просто имаше хора, които имаха нужда от мен.
Не, че без мен не биха се справили, но това беше като че ли мотивацията ми за да се нахъсам и поведа битката със заболяването.
Не бих казала, че съм се променила кой знае колко. Отсях хората, които ме натоварват емоционално, които в никой случай не бяха малко. Оставих само тези, които аз сметнах за ценни по една или друга причина.
Това, че съдбата  ми поднесе поредния съкрушителен удар няма да повлияе на желанието ми да се противопоставям на диагнозата. В никой случай аз не съм над нея, но все още мисля, че подсъзнанието може всичко.

# 82
  • Мнения: 1 494
Промяната едва ли е редно да е самоцел. Може пък човек да си се харесва и преди и сега. Може да не чувства потребност да се промени...вътрешно. Може да промени само гледната си точка за някои неща от живота, а може и да направи кардинални промени. Въпроса е не защото това е някакво изискване за успешен финал, а защото усеща, че нещата са променили стойността си за него. Едни са с много висок приуритет, други с по-нисък, трети не представляват никакъв приуритет. (като например мръсните чинии за мен  Joy с чиста съвест ги оставям за сутринта, за да прекарам с детето си повече време, да му прочета две книжки за лека нощ и след това да си изгледам с кеф нещо по тв). Дълго време си мислех, че вероятно не съм стока като домакиня, но после си дадох сметка, че просто това, както и доста други неща, са ми изпаднали от списъка с приуритетите. Е, на сутринта няма как, запретам ръкави... Laughing Но тогава детето е на градина, а аз отпочинала и доволна, че съм използвала времето си както на мен ми харесва.

Хули, Hug.

# 83
  • София
  • Мнения: 1 379
Пу  първа....  Луда ли съм, незнам,...ама ето ме излюпена рано,рано!
Цяла нощ се занимавам с един козунак. Моя позната ,много слаба и иска да надебеле,та молбата и беше голяма за козунак. И аз го започнах към 11ч. защо ли ми трябваше,не можах да заспя ,за да го наблюдавам и от зор   де. Като има нещо да правя или ходя ,не се спи никога. Ами явно съм си луд човек. Сама питам и сама си отговорих Naughty
 Някой искат да напълнеят,други като мен да отслабнат и все мъка.Де да можех да изям един козунак и да тичам до тоалетна веднага,каква е тази обмяна?! -Завидна!!! Mr. Green
За хормоналните изследвания-прогестерон и естроген -дето се правят в Мед. Академия при Светла Христова платих 80 лв. Въобще не е ставало дума ,че може безплатно. Доц. МИлев ме прати там,но си платих. Сигурно сега е станало безплатно? newsm78
А за промяната пишете всички дали и колко сте се променили?!
Аз не усещам голяма промяна . Може би само е ограничен кръга от приятели....имаше усещане за нетърпимост и съответно -ограничителна заповед! Станала съм по взискателна ,давам много и искам съответно да получа,а и мразя  лошотията. По рано търпях доста и си затварях очите за недостатъци,които пряко ме засягат по някакъв начин,сега направо в изолатора,далеч от мен. Не искам да участвам. Личната ми лекарка споделила с една позната ,че съм оперирана и после като чух - разгласена новина,че съм многоооо зле,направо умираща...Хората искат да се случва нещо и то негативно.  Бих казала ,че има много лошотия....защо така?!!!
 На Пясък искам да кажа,да не бързаш ,още нищо не е ясно,а и имам чувството,че ще си информирана,но без да си засегната от нещо сериозно,така си мисля....и ти го желая ,де!!!
Хайде ставайте,че кафето изстива!!!! Simple Smile

Последна редакция: сб, 17 яну 2009, 17:45 от мм

# 84
  • Мнения: 1 494
 Joy ММ, бием рекордите с теб. Почивен ден, пък ние по тъмното кукнали.  Laughing Аз пък станах в 7.30 и замесих милинки.  hahaha Давай кафето, че забравих да си купя и пия 3 в 1, ама не ми е кеф. Hug

# 85
  • София
  • Мнения: 1 379
Давам ,заедно с малко козунак... newsm53

# 86
  • Мнения: 430
     Добро утро момичета , аз се натискам в леглото ,пък тука имало козунак, кафе... Laughing

  мм , браво на теб!!!И на мен ми се иска да не е толкова сериозно , надявам се да е така , а информацията винаги е от полза , ако не на мен, на някой друг  Wink
  soniad ,veselinap, благодаря ви, поне вече знам от кого да изискам тези изследвания   love001
  Радвам се, че наближава времето за операцията , усещането , че действам по проблема не ме кара да се чувствам безсилна.Днес мисля да си подаря един ден за мотане- приятелки, магазини , кафенца... smile3521

# 87
  • Мнения: 430
       Мислех си пак за промяната, до колко е нужна, дали трябва да е цел?!Не знам, просто предполагам, че е нужна.Казват, че това заболяване идва от стрес, обида, напрежение, подтискане.И затова се замислих какво трябва да променя, приемам ,че промяната би трябвало да ме доведе до излекуване  newsm78.Някои неща идват от само себе си, за други трябва да се постарая.Аз съм в повечето случаи директен човек, отдавна отсях приятелите си.Към днешна дата, мога да кажа, че все още около мен има хора, които не харесвам достатъчно, но така или иначе търпя- заради общи приятели например, или колеги, от тях няма отърване.Дори да си смени човек работата, винаги ще има хора, които не харесва.Колегите не си ги избираме като приятелите, с тях не се обичаме, просто трябва да ги изтърпява човек. Замислям се обаче, не мога да съм честна до крайност с приятелите ми, както например тук.Вероятно защото си мисля, че ще ги натоваря, че няма да ме разберат, не знам, но не виждам смисъл някак си.Всеки си има проблеми, нали така, всеки гони някакви задачи.
  Май много объркано пиша....Какво правите, аз излизах , мислех ,че като се прибера ще сте изписали тука фермани  Laughing

# 88
  • Мнения: 1 253
Естествено, че промяната не трябва да бъде самоцел. При мен поне не е била. Просто споделих какво се промени бавно и полека след срещата с нашия приятел Simple Smile

# 89
  • Мнения: 832
Просто приех, че всеки има съдбата си и няма смисъл да се товаря излишно с неща, които не мога да променя. Егоистично звучи, но

еххо,   това страшно ми хареса и да знаеш, ще си го втълпя (упорита съм и ще успея  Wink ) Напомня ми на една любима моя сентенция: "Господи, помогни ми да променя нещата, които мога, да приема тези, които не мога да променя и да правя разлика между двете."
Не смятам, че каквото и да било, ако е самоцел, ще е успешно (тогава се получава обратен ефект). Всеки сам за себе си усеща дали и колко трябва да промени нещо. Лично за себе си знам, че нещо много важно ме е мъчило през целия ми живот, а именно отношенията с майка ми и на тази вълна се променям. Смея да твърдя, че се гордея със себе си - за тези 6 месеца съм постигнала много и смятам така и да продължа. И не говоря за външно втълпяване, а за усещане отвътре. Иначе има и други неща, които обаче тепърва се уча да променям, като например да отказвам неща, които не са ми приятни, да се товаря излишно и много други.

пясък,   аз пък съм обратно на теб (и на ангелари Wink ). Така се е случило, че страшно много съм пътувала като малка, живели сме на различни места и не мога да кажа, че имам камара приятели. Тези, които обаче имам от няколко години, са безценни и компенсират бройката.  Blush Били са до мен в трудни моменти и след диагнозата, въпреки тревогите ми как ще го приемат, споделих. Споделих, защото знаех, че лечението е дълго и не исках да ги лъжа месеци наред. И до ден днешен съм им благодарна за адекватната реакция, за разбирането и подкрепата, без да ме съжаляват, за това, че са истински човеци!

хули,    Heart Eyes Hug Heart Eyes
За това колко и дали да знаеме - за мен рецептата е следната - преценила съм си да се ровя и да чета дотолкова, доколкото информацията не ме плаши. Минава време и прочитам още и така, докато съм готова. Не се товаря излишно, но и не седя в лунно затъмнение, просто изчаквам психиката ми поетапно да се справя и да й поднасям инфо с натрупване и паузи, а не всичко наведнъж и после паника. Wink Това е моята рецепта.

Целувам ви всички и отивам да готвя!   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт