И аз не намирам думите,просто искам да знаете,че не сте сами.Всички плачем с вас. 
- Публикувана: 12 ян. 2009, 22:02 ч.
- Последно мнение: 9 май 2011, 19:33 ч.
Мили, майчета, извинете ме, че не знаех...
Чета ви понякога. Не смеех да пиша. Думите ми бягат. Имах чувството че ще бъда натраник. Та аз дори не съм майка все още /силно се надявам да не е за още дълго време 
/.
Не се питам, защо влизам тук и плача заедно с вас. Мисля, че за себе си знам отговора.Тук има толкова истински хора. Само едно изстрадало сърце може да познае щастието истински и умее да се наслади на всеки "подарен" и "откраднат" миг щастие.
Всеки си има своята трагедия, според собствените си разбирания и поглед. Но като чета тук, понякога се чувствам жалка, когато се ядосвам за ежедневни, незначителни неща.
Винаги съм мислела, че усмивката /дори и насила/ има целебно действие. Вие тук го доказвате. Каквото и да кажа ще е малко.
Според мен тук няма "ние" и "вие". Всички сме еднакви, дори и в различията си. Смъртта е част от живота и за съжаление няма как да избягаме. Никой не е застрахован.
Цвете за всички ангелчета
и голяма и силна прегръдка за всички силни и изстрадали сърца
Не сте сами и никой не трябва да бъде сам!
/. Не се питам, защо влизам тук и плача заедно с вас. Мисля, че за себе си знам отговора.Тук има толкова истински хора. Само едно изстрадало сърце може да познае щастието истински и умее да се наслади на всеки "подарен" и "откраднат" миг щастие.
Всеки си има своята трагедия, според собствените си разбирания и поглед. Но като чета тук, понякога се чувствам жалка, когато се ядосвам за ежедневни, незначителни неща.
Винаги съм мислела, че усмивката /дори и насила/ има целебно действие. Вие тук го доказвате. Каквото и да кажа ще е малко.
Според мен тук няма "ние" и "вие". Всички сме еднакви, дори и в различията си. Смъртта е част от живота и за съжаление няма как да избягаме. Никой не е застрахован.
Цвете за всички ангелчета
и голяма и силна прегръдка за всички силни и изстрадали сърца
Не сте сами и никой не трябва да бъде сам!
И аз не намирам думите,просто искам да знаете,че не сте сами.Всички плачем с вас.
за малките ангелчета!Не сте сами!
Чета ви от около две години, винаги плача за вашата болка и всеки път искам да напиша нещо,с което да ви подкрепя, но не съм знаела как.Сега открих тази чудесна тема, и искам да ви кажа,че не сте сами.Има много майки като мен,които не са преживели вашата огромна загуба,но искрено ви съчустваме и съпреживяваме вашата болка.Възхищавам ви се и ви прегръщам мислено !
Вашите ангелчета са на едно по-добро място,със сигурност усещат любовта ви,вие сте най-прекрасните и силни майки
!
Каквото и да напиша е доста слабо пред болката ви и преживяното от вас!
!Вашите ангелчета са на едно по-добро място,със сигурност усещат любовта ви,вие сте най-прекрасните и силни майки
!Каквото и да напиша е доста слабо пред болката ви и преживяното от вас!
b.naidenova, благодаря ти за темата! И аз не съм от този форум, но съм влизала няколко пъти... без да имам смелост или думи да кажа каквото и да е... ти си намерила подходящи думи! Аз не можах и все още не мога... И аз мисля, че каквото и да кажа, ще е слабо и безсмислено... За мое най-голямо съжаление около мен вече 2 пъти има родители, преживели загуба 
Не знам какво да им кажа, как да се обърна към тях... Отбягвам ги 
Не знам как да изразя съпричастност към тяхната бездна... Струва ми се, че каквото и да кажа, ще е смешно, незначително, банално... Сънувам кошмари, че нещо може да се случи с моите съкровища и аз посягам на живота си след това... Не знам дали мога да им кажа или дам този пример за моята болка и съпричастност и дали изобщо е уместно... Чувствам се виновна, че аз имам моите 2 съкровища, а те вече си нямат... Отбягвам ги, защото не знам какво да кажа, защото си мисля, че те ще се ядосват, че аз имам нещо, което на тях е било отнето... Много съжалявам за това, че изобщо се отпуснах да пиша и моля да ме извините, ако някой съм засегнала... Страшно ме боли за всички преживели загуба, макар че не знам и никога не искам да разбера какво е...
Не знам какво да им кажа, как да се обърна към тях... Отбягвам ги Не знам как да изразя съпричастност към тяхната бездна... Струва ми се, че каквото и да кажа, ще е смешно, незначително, банално... Сънувам кошмари, че нещо може да се случи с моите съкровища и аз посягам на живота си след това... Не знам дали мога да им кажа или дам този пример за моята болка и съпричастност и дали изобщо е уместно... Чувствам се виновна, че аз имам моите 2 съкровища, а те вече си нямат... Отбягвам ги, защото не знам какво да кажа, защото си мисля, че те ще се ядосват, че аз имам нещо, което на тях е било отнето... Много съжалявам за това, че изобщо се отпуснах да пиша и моля да ме извините, ако някой съм засегнала... Страшно ме боли за всички преживели загуба, макар че не знам и никога не искам да разбера какво е... 
Таня, а не трябва да ги отбягваш, в крайна сметка всички ние знаем, че не може да ни разберете, но понякога една прегръдка, една подадена ръка, едно мълчаливо присъствие или дори рамо, на което да поплачем значи много. Не ги избягвай, не търси думи, някога, в очите им ще прочетеш мъката, защото всички ги отбягват, а това не е заразно, просто боли... Много боли...
Подай ръка, прегърни и мълчаливо постой, те ще разберат, че ги разбираш до колкото можеш и че си до тях...
Подай ръка, прегърни и мълчаливо постой, те ще разберат, че ги разбираш до колкото можеш и че си до тях...
Таня, а не трябва да ги отбягваш, в крайна сметка всички ние знаем, че не може да ни разберете, но понякога една прегръдка, една подадена ръка, едно мълчаливо присъствие или дори рамо, на което да поплачем значи много. Не ги избягвай, не търси думи, някога, в очите им ще прочетеш мъката, защото всички ги отбягват, а това не е заразно, просто боли... Много боли...
Подай ръка, прегърни и мълчаливо постой, те ще разберат, че ги разбираш до колкото можеш и че си до тях...
Подай ръка, прегърни и мълчаливо постой, те ще разберат, че ги разбираш до колкото можеш и че си до тях...
подкрепям. Знай, че ще дойде и момента, в който тези родители ще са готови да говорят за загубата и мъката.
Със сигурност сте прави Аз просто се притеснявам, защото не съм точно силно рамо, на което може да се поплаче... аз рева и на реклами, а като си помисля за такава загуба и направо ридая... Представям си хора, затворени вътре в себе си и борещи се с мъката, опитващи се да забравят, а аз само като ги видя и да се разревавам, вместо да съм опора.... Стига им тяхната собствена буря от емоции, че и аз да съм в тежест... Такива са моите разсъждения, макар че може би с времето и аз ще мога да приема тяхната загуба и ще мис тане по-лесно да комуникирам...
От мен голяма прегръдка за всички вас
Аз просто се притеснявам, защото не съм точно силно рамо, на което може да се поплаче... аз рева и на реклами, а като си помисля за такава загуба и направо ридая... Представям си хора, затворени вътре в себе си и борещи се с мъката, опитващи се да забравят, а аз само като ги видя и да се разревавам, вместо да съм опора.... Стига им тяхната собствена буря от емоции, че и аз да съм в тежест... Такива са моите разсъждения, макар че може би с времето и аз ще мога да приема тяхната загуба и ще мис тане по-лесно да комуникирам...От мен голяма прегръдка за всички вас
Таня, а не трябва да ги отбягваш, в крайна сметка всички ние знаем, че не може да ни разберете, но понякога една прегръдка, една подадена ръка, едно мълчаливо присъствие или дори рамо, на което да поплачем значи много. Не ги избягвай, не търси думи, някога, в очите им ще прочетеш мъката, защото всички ги отбягват, а това не е заразно, просто боли... Много боли...
Подай ръка, прегърни и мълчаливо постой, те ще разберат, че ги разбираш до колкото можеш и че си до тях...
Подай ръка, прегърни и мълчаливо постой, те ще разберат, че ги разбираш до колкото можеш и че си до тях...
подкрепям. Знай, че ще дойде и момента, в който тези родители ще са готови да говорят за загубата и мъката. Момичета,благодаря ви-връщате ми надеждата и вярата в доброто!!
Мили мами,предполагам ,че има и други като мен ,които само ви четат и малко пишат.Но има много с вас!Понякога просто думите са излишни.Толкова тежки истории изчетох ,и не намирах думи с които да пиша ,Дано няма повече болка !И нашето семейство не беше подминато ,почина на сестра ми принцеската ,беше само на 2,5 годинки.Всички го преживяхме много тежко.Приемете моите съболезнования и нека всички малки рожбички почиват в мир.Прегръдка за всички ви!
Благодаря Ви, че разбирате нашата мъка и болка. Много е тежко да загубиш роднина и най-вече дете. За тях боли най-много. Благодаря за подкрепата, прегръщам ви силно.
Мила Таня не ги отбягвай. Дори и да помълчите заедно и да поплачете заедно, те ще знаят, че имат твоята подкрепа. Аз самата изпитах много голяма мъка и мойте най-близки хора (роднини и приятели) бяха до мене в този труден момент и плакаха, мълчаха заедно с мене. В такъв момент е много трудно да се каже нещо, но бъди до тях, макар и само с присъствието си.
Крис прегръщам те силно и тебе и твоята мила сестричка.
Да почива в мир малката принцеса.
Мила Таня не ги отбягвай. Дори и да помълчите заедно и да поплачете заедно, те ще знаят, че имат твоята подкрепа. Аз самата изпитах много голяма мъка и мойте най-близки хора (роднини и приятели) бяха до мене в този труден момент и плакаха, мълчаха заедно с мене. В такъв момент е много трудно да се каже нещо, но бъди до тях, макар и само с присъствието си.
Крис прегръщам те силно и тебе и твоята мила сестричка.
Да почива в мир малката принцеса.