Мили, майчета, извинете ме, че не знаех...

b.naidenova, преди 2 или 3 години, когато някой предложи да има такъв подфорум, имаше много ЗА и ПРОТИВ........Бях ЗА,защото вътре в себе си бях сигурна,че историите, които ще прочета ще бъдат само със задна дата.

За съжаление реалността е друга. За съжаление редиците и темите се увеличават - бавно, но сигурно. С нова дата.

Често ми е едно никаква и безсмислено като чета в други подфоруми за надпревара кой ще покаже по-по-най-лъскаво жилище, придобивка, последният лъскав курорт, който е посетен и т.н. Често ми е писвало от отговори на всезнаещи жени и майки, които вместо да подкрепят, нападат и не искат да чуят мнение различно от своето собствено........Често в последно време ми писва от завистта, злобата и другите екстри, с които ни заобикаля днешния, съвременен свят. Свят, в който моралните ценности са мръсна дума, а на пиедестал е издигнат негово величество егоизмът.

И тогава.......имам 3 форума, които ме зареждат с безкрайна доброта и които ми посочват смисъла на този живот. Това са - Проблемно забременяване+Искам бебе(слагам ги като един, защото са индентични) , Осиновителския и този - Родители, преживели загуба.  Чела съм в тях често до 3-4ч. посред нощ. Плакала съм като магаре и съм се молила Господ да помогне на всички, чиито обятия са празни.........Плакала съм, защото всички тези жени са ми дали сила, която обаче е придобита не във време на радост, а във време на мъка и болка. Плакала съм, защото постовете са били написани със сълзи. Написани са със сълзи и са четени със сълзи.

Плакала съм за да излея гнева и болката си! Но след това съм вдигала главата си, защото.....

Защото имам невероятното щастие да познавам жената Лилибон лично. Тази девойка мина през радостта за малко време да бъде с едно Слънце - Слънцето Кристиян. Той и даде много обич, топлина и любов. Той и даде и радост, и мъка. Той и даде рана, и любов за цял живот. И същата тази девойка има по-усмихнато лице от мен. Има очи, които са като пламъчета, които те запалват и те спечелват за цял живот. Има един невероятно любящ съпруг до себе си. И която ти дава шанс да приказваш за малкият и син, просто защото ти не знаеш как да започнеш разговора за него. Сещам се за тази жена, когато съм в трудност и си казвам - Ще оцелея! Това не е нещастие! Защо се оплаквам тогава? Тази жена, когато нямаше кой да и показва как се превързват рани, сама потърси информация и се научи. Без да се оправдава. От този пример аз оправдания за каквото и да било не приемам и се старая и аз да не се оправдавам, а да се стремя да дам най-доброто, на което съм способна в дадената ситуация. Колкото и тежка, и невъзможно да е! Изход винаги има! Стига да има човек желание и да поиска да върви напред. А Лилибон определено иска да върви напред. Защото има 3 сърца, които я обичат и на които тя все още е нужна с любовта си. Питай я дали не са я объркали за дамата на бала на големият и син. Младоженци на сватбата си не са изглеждали така влюбени както тя и съпругът и на абитуренската на големият им син. Мога още много да разказвам......Ще спра до тук, защото аз знам,че хубавите моменти, положителните емоции и радостта е пред Лилибон.

Лилибон е част от всички жени, които пишат тук с черно мастило......Останалите, без Рони, не ги познавам лично. И сигурно аз губя от цялата работа, защото вярвам,че от тях също имам какво да науча и на какво да се възхитя. Рони, една невероятна жена, която винаги е много положително настроена и винаги в думите и има много топлина, човечност и любов. Прекоси цяла София в час пик в работен ден за да се видим за 1 час само! Имам 2 желания към нея - да ме покани на Бебе и да ме покани на футболен мач........Знам,че и двете ще станат факт.......

Понякога пиша, понякога само чета, понякога плача, но винаги се моля Бог да помогне на всяка една жена тук, на точното място, в точното време и с точния Подарък. И да няма нови мами тук. Да се сложи точка на черния списък. Да се сложи безкрайно начало от щастие в бял списък.

Извинявам се, ако понякога съм досадила. Аз също не съм изпитала болката.....Но когато майка ми се връща към това, че е загубила сестричката ми на 5-я ден след като се е родила, все още виждам тъга в очите и....Все още усеща парещата липса на детето си, когато се прибира от родилното, а в стаята са изпрани, изгладени и подредени дрехи, които уви, няма да бъдат облечени......А са минали от тези дни вече 39г. Не знам какво щеше да бъде.....Но знам,че традегията и загубата на сестра ми, е била причината аз да съм на този свят. Защото тя ако е оживяла, надали щях аз да се родя. С това искам да окуража всички мами........знам,че някъде там има щастие за вас, така както аз съм щастие за майка ми.

Благодаря ви за всички истински, живи и стойностни теми. Благодаря ви за силите, които ми давате за да продължа напред и да не губя от погледа истинските и стойностните хора и моменти в живота ми. Благодаря ви за всички уроци!

Прегръщам ви горещо! Толкова горещо,че студеното ви сърце да се стопли и да забие 2 пъти по-лудо, защото ако се отчаяте и се откажете да се борите, няма да стигнете до щастието и радостта , които Бог ви е приготвил да ви подари щедро.

Бог да ви дава сили и да отговори на най-съкровенните ви молитви на сърцата ви!

 

Мамо Цоцоланке, позволявам си да те цитирам, защото мисля и чувствам същите неща като написаните от теб, и по-красиво и смислено не бих могла да ги напиша      

От години влизам, чета и пиша в този подфорум. Започнах съвсем плахо, и аз притеснена да не съм натрапница, да не нараня и без това наранените, да не сипя сол в раната. Бях посрещната като ПРИЯТЕЛ, а не като враг, за което сърдечно БЛАГОДАРЯ! Тук открих много приятелки, много Учители. Тук хората са ИСТИНСКИ, много силни, разбиращи, добри и човечни. Обичам ви и ви благодаря, че ми позволявате да съм сред вас, макар и да не съм изпитала болката ви. Помня и знам, че застраховани в този свят няма. Не вярвам в "това на мен не може да ми се случи/няма да ми се случи". Щом нещо се е случило на "Х", значи все едно се е случило и на мен. Приемам нещата лично. Да, боли ме. Но се чувствам жива. Прегръщам ви, мили Жени и Майки, с вас съм     

И ако тези, които не са лично засегнати научават нещо от пишещите тук, ако черпите сила, кураж, надежда или нещо друго...  Ако ставате по добри, съпричастни, мили.... то може би това е една от мисията ни на земята, която трябва да изпълним - да научим другите на нещо много важно. А именно:

Здравейте, Мами!

Вчера съвсем случайно се разходих по надолу из форумите и попаднах на този!
Не знаех, че го има! Не съм преживяла това, което вие сте но споделям болката ви! Извинете ме, че не съм знаела за вас! Простете ми, че съм празнувала докато вие сте плакали!
Каквото и да ви кажа, ще е глупаво, смешно и неловко! Просто искам на всяка една да изкажа своите съболезнования/ няма да помогнат, няма да върнат, нито ще излекуват, знам...но всяка една от вас стояща сама вечер, чудейки се как да преглътне тази болка, която цял един живот няма да съумее да излекува нека знае, че докосна сърцето ми и разплака очите ми! Прекланям се пред вас и болката ви и съм с вас наистина!
Щеше ми се да го нямаше този форум и да се пишеха глупави, хапливи, смешни неща...
Извинете ме ако е глупаво, че пиша, просто исках да изразя съпричасността си.
Не съм една от вас, но съм с вас всичките!
Прегръщам ви и се моля да ви помине, мъничко поне някога!
И още веднъж/ простете ми, че не съм знаела!