28 Австрия - Дрън - дрън, плям - плям, бля - бля в грипно време

На мен не ми се ще да е купена, защото на Стоян не му давам да яде сладки неща още, само с траубе цукар, щоколади пък изобщо, предполагам че и други деца от групата са още малки за сладко, май най-добре ще е да питам в детската какво е подходящо да занеса. А какви подаръчета, тази идея ми допада много.

На някой от вас детето му ходи ли в частна градина на киндеркомпани? Някакви впечатления?

Тагесмутърката и всички и тях са болни. Вбеси ме, че не ми се обади да ми каже, ами се разхождах с Даниел до там. Дори се опита да ме убеди, че тя нямала проблеми да го гледа. Естествено не и го оставих.

Той сега спи и ще се опитам да поразкажа как мина изследването.
Отидохме в понеделник към 10 сутринта. Даниел беше закусил, но не много. Прегледаха го много внимателно една лекарка и една студентка. Той през цялото време им се хилеше и се закачаше с тях. Бяха супер мили и гледаха да не го разплачат. Трябваше да му сложат абокат и търсеха дълго вена, но той още си беше весел и в настроение. Чак като го боцнаха ревна и като видя , че се опитват да му залепят нещо на крака се разяри страшно.  После го занесах в стаята и го приспах. Бях решила да му дам още вдно шише мляко и тъкмо се канех да го направя, когато влезе сестрата и ми каза, че може да му дам нещо за ядене. Отдъхнах си. Към 11.30 хапна малко мляко. После пак спа.  По едно време нахлу някаква и ми казва "их мус контролирен" , казах ок, ама тихо, че детето спи. И се почна едно шумулкане точно над главата му. Някакви маркучи и оглежда, нарежда, проверява... идеше ми да я застрелям.  После в 14.оо пак се мъкне същата с още една чавка и пак ми каза, че ще контролира. Точно над главата на Даниел имаше изход с кранче за кислород, Та кранчето въртя, та пак маркучите ровичка, говори високо, пак пуска кислорода, абе ужас. Не престана докато не го събуди. Около 14.30 пак дойде сестрата с една спринцовка пълна с нещо, което той трябвало да изпие. Той естествено се противи ,  но аз му го дадох ( нали имах вече тренинг с хустензафт и антибиотик). Казаха, че трябвало да пие вода постоянно да не получи магенкремпфе. Имаше стая с играчки и отидохме да си играе. Майка му нареди един пъзел без да гледа каква трябва да е картинката  Даниел ми помага като ми даваше отделните пъзелчета и така си играхме докато дойде време за клизма. Не му беше приятно. До вечерта направиха 2 клизми. Преди лягане вече взе да мрънка и да е кисел иначе през деня се държа супер. Легнахме към 19.45. В 20.00 Тъкмо Даниел е заспал и  аз дремя вече с гръм и трясък се отваря вратата една филипинка изревава "Гуууууззззгоооооот". Щях да я убия. Направих и знак да мълчи , защото детето е заспало току що, оная ме гледа, сякаш мноого ама мнооого  и преча да си върши работата. Казах и, че Даниел е пил достаъчно, тя казва не, ще му слагаме система с глюкоза. Казвам, ама той спи сега, тя казва " ами тогава ще дойда в 22.00. " Тръгна да излиза, аз хукнах да я гоня, питам я дали може както спи да му я закачат ( нали има абокат). Каза, че може. Ами викам и , като може, ела я закачи сега . Тя обаче ми казва " не, сега, в 22 часа" . Аз просто бях безсилна пред толкова тъпотия на едно място. Аз предната нощ не бях мигнала, като и да е , въртях се до 22.00. В без десет ставам да оправя Даниел ( Внимателно да събуя чорапчето, за да не се събуди като дойде сестрата). В този момен вратата се отваря и сестрата влиза. Поздравява доста гръмко, аз отговарям шепнешком "добър вечер", следва пауза и тя пак " Гутен Абенд", аз я изгледах и и казх ами аз ви поздравих вече, детето ми спи и не мога да говоря силно. Тя, "аха". Ще слагаме система. Добре. Леглата в болницата бяха такива, че може странично да се вдигнат едни прегради за да не се търкулне човек. Аз бях настанила даниел в моето легло, вдигнала съм преградата от ляво, а аз лежа от дясно. Сестрата закачи системата от дясната страна, така че или аз да не лягам или цяла вечер да съм на тръни да не му легна на маркуча или да не го опъна с някое движение. Супер несъобразителна! Махна се тя, Даниел се събуди докато му закачаха системата. Аз бих я закачила с не толкова резки движения ( не ги разбирам сестрите какво показват като действат грубо- пренебрежение ли, колко са рутинирани ли...грозно впечатление прави).  Аз реших да го местя от другата страна на леглото. Вдигах  дясната преграда, слагах неговата завивка да уплътни между преградата и него свалях лявата преграда итн, докато той се дере и се опитва да си измънка маркуча...кошмар. Оправих ситуацията, легмахме, заспа , но не за дълго. Почна се едно клокочене из червата. Бях взела виндзалбето, почнах да правя масаж. Той си е свикнали явно  го облекчава , защото понякога сам ми носи виндзалбето да му масажирам коремчето. Мазахме се, пак заспа. Към 3 през нощта се започна едно акане, дрискане, пърдене....Май смених 3 или 4 памперса. После пак позаспа до 6.30.
На другият ден се започна с клизма,но много по голяма, после пак на система, но тоя път буден. Да ме бяхте видели какви представления изнасях само и само да седи на леглото и да не си пипа крака ( абоката беше на крака). Той беше гладен и не искаше вода. Казаха ни че сме 4ти по график. Някъде около обяд трябвало да ни дойде редът. Даниел вече едва се издържаше. Добре, че я имаше стаята за игра. Ама там имаше едно неприятно момиченце, което гледаше само  да дразни Даниел и трябваше да се махнем и от там. Пак го вързаха на система и минаха към 10 минути дойдоха и казаха, че можем да тръгваме. Слязох с него  (държах го на ръце, а леглото го буташе някакъв сърбин) до ауфвахраума и там чакахме към 40 минути. Даниел заспа в мен. Дойде анестезиоложката, обясни какво ще се прави. После дойде някаква професорка анестезиоложка (много симпатична, имаше нещо царствено в нея). Тя каза, да отида с нея до вратата към операционните и после го взе, така както си спеше с одеалото. После аз излязох и отидох да се преоблека и маскирам и се вмъкнах в операционната  Малко зор видях докато я намеря, но попитах и ме упътиха . Като влязох Даниел беше вече упоен и интубитан. Гатро и колоскопията бяха към 1час и 40 минути. Професорът си вършеше работата. Въобще съм много доволна от лекарите. Преди да свърши напълно излязох, преоблякох се и се качих на етажа. Изчаках да ме извикат. Това, което видях в операционната не е за хора със слаби нерви, макар че беше рутинно изследване, а не операция. Всичките маркучи които влизат през носа и устата са грозна гледка. Даниел се събуди, малко беше дразгав и кашляше, но му мина, после около час след това пи вода и половин час след това мляко. Проблемът е да започне да повръща, което след такива изследвания се сращало често. Той не само, че не повърна, ами изпи млякото, яде  от пицата на баща си, яде от моите макарони, яде бисквити , една голяма меденка, после в къщи яде банан и пак бисквити и пак мляко... голямо ядене. Днес не ме чака да го моля за ядене. Омете всичко, коео му дадох и сега пак вика ам ам  Хайде отивам да го храня...

Ро искат да е купена за да знаят какво дават на децата. И те не би се съгласила да дават на Стоян каквото донесе някой,нали? Ако има алергични деца или после някой се подриска    
А за подаръчитата - купувам тези малко торбички  за рожден ден и ги пълня с всякакви лакомства който да поотделно опаковани.Гуми беар,лиолио, от ним 2  и каквото ти хрумни. Те се радват да имат нещо специално за тях   и после и не го поглеждат   Само това което им хареса или им позволят от родителите да се изяде

Уомбат4е ,ако бях на твое място днес 6тяхте да ми ядете п6еницата.
С толко слаби нерви съм ,4е не бих издържала.
За сравнение 6те споделя 4е когато вадиха на Надето сливиците за мен има6е цял екип лекари да ме сабудят от безсъзнанието в което съм изпаднала.

Уомбат, ужас...ама минало вече. И сега какво?!

Дани голям герой, браво  Дано няма ве4е проблеми с корем4ето

Здравейте и от мен!

Уомбат, мерси за изчерпателния разказ!
И сега какво следва след като преминахте успешно и това изпитание? Какво показа въпросното изследване?
Целувки за малкия герой и мама героиня  
За портфейла ти нямам думи просто  
За сестрите и докторите влизащи по всяко време и говорещи гръмогласно и държащи да извършат някоя манипулация точно когато детето спи, ми е до болка познато от нашия престой в болницата.
Заради тези изпълнения, близо месец след като всичко бе приключило, Тали се будеше посреднощ и се стряскаше на сън  викайки "nein" и "weg" .
Важното е, че всичко вече е зад гърба ви и се надявам скоро да приключи  благополучно и да се отървете завинаги от проблема!

Ро, стискам палци и ако стане да не пропуснеш да се похвалиш!

Тали от вчера вечерта е с температура  
В момента няма и е добре и се моля така да остане!  
Дано да е само нещо безобидно!  

Лек и спокоен ден от мен!

Жени, при нас бяха само сестрите. Докторите бяха супер!
Ами докато прави изследването професорът взема много проби за биопсия. Ще има резултати до 10 дни. От биопсията ще стане ясно дали има някакво хронично възпаление на хран. система. Лично на него на две места лигавицата му се сторила подозрителна и не съвсем нормална. Изследването го има на запис и ми каза, че ще го пусне и на един проф. гастроентеоролог, който се занимава специално с деца. Той трябваше да е на изследването, но бил болен и не дойде. Дали ще има отговор на въпроса от какво са газовете не знам. Но поне ще знам дали кръвта и слузта, които ака близо месец са причинени от Морбус Крон или колитис улцероза, въпреки , че и двете заболявания не са типични за тази възраст.

Тали бързо да се оправя!

Жени, както винаги много си внимателна 
И ние се присъединяваме към болните от грип виенски фамилии, а3 ходих до в4ера с лека температура на работа, но днес си останах в къЩи, и май так Ще е до края на седмицата.

Как се лекува грип беz лекарства? Някой zнае ли ефикасни средства?

Много 4ай и краката в топла солена вода ве4е пробвах, ама не помага много.

Свити аз се лекувам с фервекс разтворен в чай , но само първите дни и после само чай, мед и лимон, евентуално витамини. И дето има една приказка с лекарства за една седмица, без лекарства за седем дни

Sviti,aз си правя една ка6а от  смлeни лимони с коритебио ,една 6епа орехи,и мед на вкус и приемам в индустриални коли4ества. Още съм на крак,въпреки ,4е усещам как нещо се разхожда в мен.Правя и много гор4щи бани.

Уомбат,дано напипат проблема тези лекари.

Жени,и вие ли пък сега?Дано е само фал6ива тревога тази температура.

А за проверка на руския правопис ето  текста на песента.Eдна приятелка от София ни 4ете,та като видяла поправките  изпрати текста:

http://www.chertyaka.ru/detskie_pesni/Pesenka_krokodila_Geni.php

На вси4ки желая да са здрави!

Привет и от мен,на малкия Дани му желая да пращи от здраве през новата годинаи за напред!Браво и на теб Уомбат-много си смела,ала в тази ситуация как да се отпуснеш!По грипната тема какво да кажа-ние изкарахме и тримата вкъщи болни и то между Коледа и Новата година-то не беше фервекс,тайлол хот,разтворим аспирин,осцилококцинум и т.н.Вяра я лекувахме със свещички и нурофен,после дойде най-кофтито-упорита кашлица дето я оправихме не с обичайните сиропи,а с едно мазило Вапо Ръб-на гърдичките и на гърлото се маже,със загряващ ефект и даде чудесни резултати,даже и мама го пробва.

Дайте някоя изпитана търсачка за работа или агенция
!Толерантни ли са работодателите ако си взимаш отпуск заради болест на детето?
Поздрави и до скоро!

Срещу грип уж помагал цитросепт ( екстракт от семки на грейпфрут или от грейпфрут май беше). При бронхити - геломиртол ( на растителна основа е), но не знам дали може да се дава на деца.

Днес Даниел има такъв завиден апетит, че чак не мога да го позная 
В аухоф в 14 бецирк има разпродажба на Фуссл/ страхотни детски дрешки за по 5 евро, но за съжаление повечето бяха до размер 74/80. А в НКД има много хубави панталони пак по 5 евро. В НКД в 5 бецирк, 14 е много обрано.

Здравейте и от нас, най-сетне време  за нет.
  Уомбат - бързо възстановяване на Дани. Едно питане имам - казваш, че сте били четвърти по ред - това означава ли, че всички преди и след вас, са били за същата процедура?? 
  За грипа - и аз съм доволна от цитросепт, но незная дали го има тук, използвах го в БГ.
 Ние днес ходихме на контролен прелед, защото да не си мисли лекаря, че сме го сменили, и в чакалнята бухаха няколко деца, майките им и мед.сестра също. Имам чувството, че тук всички си ходят на работа болни, неизлекувани, че все им е тая, че от едното кихване или изкашляне се пръскат хиляди микроби във въздуха и .....
не смея никъде да отида с Алекс, където има много хора.

за крокодила Гена -  не разбрах какъв е спорът   /ние я слушаме всеки ден по минимум 2 пъти, каква е тая любов към тая песен незная, Алекс се клатушка като пате на нея, както стар рапър мята глава     
 http://www.youtube.com/watch?v=blypORq3HMc&feature=related

) , той Дани е съвсем възстановен. Днес се яхна на едно конче от тези, дето като пуснеш монета и се люлее и като му казах , че си тръгвам и го оставям сам, (след 50 пъти молене да си ходим вече и 50 пъти "наин" от негова страна) ми каза "чао чао", в превод " ходи си като искаш, на мен ми е кеф тука". 
Има график за деня на операционната зала и ние бяхме 4ти по този график. Какво са превили преди това не знам. Малко се разочаровах от самата операционна. Представях си я някаква охладена стая, където се поддържа постоянна температура, а то се оказа "разграден двор". Всеки влиза и излиза когато си иска. Постоянно се влачат студенти, мотаят се , отварят, затварят. Просто не е това, което се дава по филмите. Там  обстановката е съвсем нереална. Много ми хареса как си дрънкат глупости докато изследваха Даниел.

Нужникът като мазол
Вместо да се цупим на чеха Черни, да вземем да си сменим WC-то 
сряда, 21 януари 2009

Мартин Карбовски

Ето така се решават проблеми на Балканите - когато нещо не е в наша полза и ни излага, ние го покриваме с ковьорче. Или в по-лошия случай с черен креп. Държавата тоалетна в инсталацията "Ентропа" обиди много хора.

 Защото реалността не е на наша страна. И за да скрием реалността, казана от чужд художник, ние се обявихме в траур. Чудно ни се получи. Пърформансън на Давид Черни вече е в стихията си. Това е била и целта му - някой да се ядоса и да вдигне цената и значението на една неплоска шега.
Споменът на Черни от България е детски и незлобливо инфантилен. Много по-обидна е свастиката от аутобани върху територията на Германия. Много, ама много по-обиден символ е паметникът пред НДК
днес, но ние се правим, че не го виждаме. Но най-обидна в тази ситуация е реакцията на България - това е като опит да забраниш истината.
В такива ситуации умните хора се измъкват с някаква шега. Черни много точно е хванал нашия конкретен проблем - липсата на тоалетна, наченката на култура, която у нас е проблем, меко казано. Мръсните реки, мръсните села и градове, голямото сметище, върху което живеем, външната тоалетна, изкривяването на иначе прекрасния пейзаж - ето това е искал да каже Черни. Инсталацията е народопсихологически вярна - българите са хора, които нямат обществени тоалетни. Макар че много държат на собствения си имот. Това е външен поглед, заради който трябва да се сърдим навътре, а не навън. Това е просто опит да бъдем осмени с това, което заслужаваме.
И в това осмиване има доста прошка - защото която и да е тоалетна в България е доста по-компрометираща, от която и да е инсталация, напомняща турска тоалетна.
Наскоро бях в едно село близо до Търговище. Тоалетната в кметството е реалната истина за България. Обиждайте се колко си искате, но реалният символ на българите тия дни не е точно клекалото, а вечната пръчка до него - тази, с която се избутват задръстените фракции на едно такова селско клекало. Да, ние сме селото на Европа. Да, ние сме хората с клекалата. Хората с липсата на нормален обществен кенеф - там, където отиват нормално натрупаните напрежения. Признайте си истината - това не е измъкване, това е, казано по европейски, да се самодиагностицираш. Да стане ясно, че не ни уважават много и за уважението, което заслужаваме, черният креп няма да помогне. И да започнем да правим нормални модерни тоалетни с фотоклетки. Не е толкова скъпо. Тогава никой няма да ни каже нищо на тема клекала. Разберете - ние днес сме известни именно с клекалата си. Другото е само фанфарене за българските постижения. Няма такива. Има кенеф.
Повечето българи също го мислят за държавата си.
Черният креп обаче ни заби съвсем - всеки ще знае какво има отдолу и всеки ще коментира отново несръчната анална (по Фройд) реакция на българските власти. Креп върху тоалетна е още по-лош символ. Вместо да се шашкаме и сърдим, време е да помислим как да рекламираме тази страна - или поне малкото останали красиви неща от нея.