приучване към гърне

  • 89 806
  • 1 645
  •   1
Отговори
# 765
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 494
Нелепости има само в подходите, които могат бъдат еднакво нелепи във всяка възраст, без значение на 8 мес или на 2 години.

За мен ранното запознаване с алтернативите на памперса е предпоставка детето да избегне появата на някои "психологически фактори" и да си премине към тоалетната именно когато има физиологичната готовност за това, а не по-късно.

# 766
  • Мнения: 1 547
Е нали не си представяте, че има майка, която да не обяснява какво е пишкане  Laughing , тоалетна и пр.

Напротив, valerie, точно това си представям. Има страшно много родители, които залагат на импулсивното обучение и възпитание, вместо на методичното - тоест решават днес, че ще учат на гърне, хвърлят маса усилия, приказки и примери, след което ентусиазмът на следващия ден отслабва, на по-следващия залинява, докато се изпари напълно. И така, до следващия месец.  Grinning

Да не говорим пък колко много са хората, които могат да прекарат 24 часа с детето си, без реално да обменят нито грам съществена информация с него. Не го казвам като упрек, разбира се, а просто като факт. Стотици пъти съм била редом с жени, които са наистина мили, внимателни, грижовни, изцяло посветени на децата си, но реално не общуват с тях. Поне не по начина, по който аз разбирам общуването.

# 767
  • София
  • Мнения: 2 508
За съжаление, никога не съм мислила, че ще го кажа, но аз имам проблеми с общуването със сина си и наистина може няколко часа да си прекараме в мълчание, защото съм много уморена и се заблуждавам, че и да му говоря, той не разбира. Осъзнвавам грешката си, просто ми е трудно да се променя. Cry

# 768
  • Мнения: 3 034
Joy Съжалявам, но не съм в състояние да приема сериозно постове, които след пускане на опровержителни линкове, започват да звучат по този начин.  Laughing
И аз съжалявам, но "опровежрителните" ти линкове и дори постовете, въобще не ги прочетох  Embarassed понеже по никакъв начин не касаят казаното от мен.

Все си мисля, че да знаеш кога да спреш е много важно качество. Ще те оставя с неуважението, което за мен представлява това да игнорираш усилията на околните да комуникират с теб, макар вероятно да имат и по-интересни неща за правене. Въпрос на възпитание.

Отговорът на поредния безумен въпрос какво общо има, е в предишните постове. В която и тема да се появи някой, който не е сигурен дали говори за четвърти клас или за четвърти курс, със сигурност ще направи доста несериозно впечатление.

# 769
  • Мнения: 1 547
За съжаление, никога не съм мислила, че ще го кажа, но аз имам проблеми с общуването със сина си и наистина може няколко часа да си прекараме в мълчание, защото съм много уморена и се заблуждавам, че и да му говоря, той не разбира. Осъзнвавам грешката си, просто ми е трудно да се променя

На първо място, спри да се укоряваш. Simple Smile Осъзнаването на даден пропуск е всичко, което се иска от нас - няма нужда от самобичуване, щото не сме роботи, нали. После, не се старай да прекарваш цялото си свободно време в общуване с детето - понякога и мълчанието е чудесна форма на комуникация, а друг път петминутен разговор е по-ценен от пет часа беседи. Когато си уморена, кажи му, нека отрано научи, че не си машина за забавления. Когато той е уморен, дай му шанс да си почине. Общуването и между деца, и между възрастни е най-ефективно и приятно, когато се случва без усилие. Пък и децата нямат нужда от кой знае какво... специални игри, специални книжки и специални свръхумни стратегии са напълно излишни. Достатъчно е докато вървите към магазина например, да назоваваш всяко едно нещо, което видят очите ти или докато го возиш в колата, да пресъздаваш с думи гледката през прозорците. Звучи нелепо, но не е. Децата се интересуват много от това, което за нас вече е до болка сиво и познато Laughing

# 770
  • София
  • Мнения: 2 508
 Hug Hug Hug

Мерси много, crazy chick! (Сори за офф-а)

# 771
  • Мнения: 5 940
Нещо явно не съм разбрала за какво точно си говорим. За мен е напълно естествено от първия ден да общуваш с детето, включително да му говориш и за физиологичните нужди. Дори и докато сменяш памперса Simple Smile  Съвсем логично ми се струва всяко дете да е запознато с това какво значи тоалетна, какво се прави там и пр. Все си мислех, че тук по-скоро се обсъждат варианти, при които на детето от ранна възраст му се сваля въобще памперса, с пелени е или без нищо, периодично се слага на гърне, тоалетна и пр.  Или другият - по-късно да се пробва с подобни.
Би ми било любопитна анкета по темата. За колко време след решението детето да се запознава  Simple Smile,  обучава или какъвто там термин си изберете, детето е спряло въобще да се напишква. И на каква възраст е почнало обучението. Почти съм сигурна какви ще са резултатите от анкетата, не ми се занимава с нова тема, но ако има желаещи, могат и да споделят тук.
Имаше преди време една дълга тема за естествената бебешка хигиена, в която едни и същи майки в продължение на месеци обясняваха как с всеки изминал ден тяхното дете много напредва в знанието що е това естествени нужди.  

Последна редакция: пт, 28 май 2010, 22:08 от valerie

# 772
  • Мнения: 7 837
Големият беше на 2,8 г. с един ицидент, на втория ден от махането на памперса. Малко преди това, гледахме специално направено за целта филмче с Елмо, което определено изигра основополагаща роля в случая.
Почти веднага махнах и нощния. Моментът с "ученето" си го спестих тривиално, къде от мързел, къде от нежелание да пера и тичам с парцала. Към момента, брат му с нищо не се отличава като поведение, така че, се движим по същата схема, бавно и спокойно. Този момент за мен е "уикенда, в който евентуално ще изпера един чифт мокри гащи".

# 773
  • Мнения: 2 829
Темата за ЕБХ още си я има Simple Smile
Пишех в нея с първото си дете, но сега с второто просто ме мързи да пиша, но пак си практикуваме Simple Smile
Големият ми син на година и 2-3 месеца вече спря да се напикава, беше на 1 г. 4 м. когато спрях да нося резервни дрехи като излизаме.
Малкия ми син все още се напикава понякога. Но пък след 40-тия ден не ака в памперс/гащи а стиска, понякога по час докато не го издържа.

На мен приучаването към гърне не ми коства усилия, получава се лесно и приятно и ми спестява време и много миене на наакани дупета Simple Smile

# 774
  • Мнения: 19 997
Но това е прекрасно, през 30 минути го подканяш, а навън с памперси  Joy
И през 15 мин съм подканяла,какво смешно има?? Аз лично предпочитах да пера напикани гащи,ако ще и да сменям през 10мин,пред това лятото,детето ми да е със спарено дупе от памперса.И е факт,че успях.От 1година насам,детето ми е без памперс през деня.
Гащи и аз перях лятото, когато беше на година и нещо. Не исках да е със спарено дупе от памперс и я оставях по гащи вкъщи .Подканях, приканвах, но никакъв успех нямахме. Не съм си го поставяла за цел, гледах да ми е добре на мен и на нея. Не махна памперса.
А гърне бях купила още като беше на 8-9 месеца и също беше запозната с него, както и с тоалетната.

За мен най-добре е да се слуша интуицията и това как се чувства детето. Поне при нас и за яденето нощем, спането в отделна стая, махането на памперса и разни други неща са се получавали без много усилия от двете страни в определен момент. Ако майката се изнервя, че детето се изпуска и му се кара или по някакъв начин то усеща нейната раздразнителност не виждам никакъв смисъл да се тормозят и двамата. Ако е приятно и за двете страни, няма проблем да се махне памперса и под годинка.

А децата как успявахте след раждането да ги издържате по няколко пъти на ден?
Аз бях толкова зле, че едвам я носех от време на време. Не ми държеше нито кръста, нито гърба да го правя това нещо. Когато прохождаше на година и 3месеца ходех със стягащ колан на кръста, защото трябваше да се привеждам като я държа. А за носсене/издържане и дума неможеше да става. Чак сега 3 години след раждането с упражнения успях да си закрепя кръста и мога дори да я нося от време на време.

Последна редакция: сб, 29 май 2010, 01:43 от Soleil*

# 775
  • Мнения: 1 547
Не ми държеше нито кръста, нито гърба да го правя това нещо. Когато прохождаше на година и 3месеца ходех със стягащ колан на кръста, защото трябваше да се привеждам като я държа

Е, може би твоят случай е бил по изключение по-тежък. Когато моят син прохождаше на същата възраст, аз си бях в една видима бременност, но въпреки това се привеждах и го вдигах по милиард пъти на ден.  Grinning И с риск да стана досадна, пак ще си кажа - според мен за едно дете е в пъти по-лесно да пожелае да използва тоалетната, най-малкото под влияние на стремежа си за подражание, отколкото да свиква с гърне, от което така или инак месеци по-късно ще трябва да отвикне.

# 776
  • Бургас
  • Мнения: 364
Първоначално мислех изобщо да избегна момента с гърнето, а направо да я сложа върху адаптор за тоалетна чиния, но нямахме успех. В началото и беше интересно, пишкаше от време на време, но изведнъж отказа съвсем да сяда. Не настоявах, прекъснах веднага с опитите. Месеци по-късно купих гърне и към него имаше по-голям интерес. Пак така - няколко пъти опитвахме докато дойде момента с категоричния отказ. И наскоро сама започна да си казва и да сяда. Сега върши работата и в гърнето, и в тоалетната чиния. В един момент ще преминем изцяло на нея. Не мисля, че ще има нещо против.

# 777
  • София
  • Мнения: 2 508
Малко глупав въпрос, ама може ли да ми опишете как точно хващате детето, като го издържате? Simple Smile

# 778
  • Мнения: 1 629
Може би както момиченцата ги задържат. Аз го слагах седнал на гърнето, също и на адаптора, задържам го само на тоалетната, когато адаптора го няма и е спешно. Сега го уча да пишка прав и да си прави струйки Laughing

# 779
  • Бургас
  • Мнения: 364
Извинявам се за спама, но, autumnsphere , детенцето ти е супер сладко с тези джучки и очета!  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт