От известно време имам следните притеснения:
Сина ми е на 2г и половина. Проговори много рано, в момента бая дрънкоти. Започна да разпознава цветовете също рано. С игрите за съответните възрасти – кубчета, пъзели, книжки със стикери винаги се е справял учудващо добре. Досега устоявах на всеобщия възторг и изградения от бабите “култ към личността” на сина ни, обаче сега и аз се улавям че си мисля каква нова логическа игра му измисля.
Засега той играе и рисува със страшно удоволствие. Сам си носи книжки, да си четем и играем. Иска да пишем 6те букви, които знае и пр. Така че до този момент мисля, че не съм прекалила
Та мисълта ми е, как да правя баланс между това да стимулирам детето и да не го презорвам с неща, които не са за неговата възраст. Не искам да се превърна в луда амбициозна майка, която натиска детето си да говори 7 езика, да чете Кант и Хегел на 5 годишна възраст и да рещава задачи денонощно... Но пък не искам и да не му обръщам внимание и да оставя ако има потенциал да не го развивам...
А иначе, естествено, че не е гений, просто е будно детенце