Да поправяме ли децата, когато когато не говорят правилно?

  • 16 872
  • 253
  •   1
Отговори
# 105
  • На черешата
  • Мнения: 8 394
 само за снимка ,следват,но като всички деца са разсеяни и чуват,  недочуват.
 Съответно изговарят думите така както ги чуват,да ги чакам в някой хубав ден да чуят както трябва ли.
 Поправям и обяснявам защо така,а не така. Peace

# 106
  • Мнения: 7
и аз да споделя с вас мнението си

от както се роди дъщеря ми, непрекъснато се говори правилно .... още от бебешка възраст  .... бях казала, че трябва да и се говори правилно без всякъкви умалителни или измислени думички, т.е. (бебешки речник), гокато започна да говори тя сама си казваше думичките сладко, но по възможно най-правилния начин за малко дете. и до сега си говори така правилно, а вече сме във 2 клас.

# 107
  • Мнения: 1 817
Зависи от развитието на детето. Знам, че има деца, които на 3 г. още не са проговорили или казват няколко думи. И това трябва да се има в предвид.
При всички положения аз бих поправила дете на 3 год. ако си говори отдавна, но неправилно.

# 108
  • Мнения: 651
Пеенето на песнички има доказан "лечебен" ефект върху неправилния говор, защото е много, много трудно да се пее с грешно произнесени думи. Wink
Peace и заекващите така се лекуват.
Като цяло ми харесва мнението ти, Бояна, но аз лично поправям. В работата си съм задължена да поправям - отговарям вмъквайки правилно произнесената дума или перефразирам...Естествено с приветлив тон, без всякаква насмешка или язвителност.

Искам и да ви успокоя, че в ДГ децата обичат да се коригират едно друго, поучават се и си правят забележки, особено ако са уверени в себе си.
Удивена съм как някои родители се лиготят пред децата си и ги имат да плюшени играчки. Имам и пример с дете, което в ДГ си говори нормално с децата, а като го взема майката и бабата превключва на бебешки  ooooh!
Вярно, че ако се правят забележки (зависи от начина) може да доведе до травми...все пак няма 20 годишни казващи: лизглавничка, дивдивционно, фтичка и т.н, но ако в ДГ и училище детето стане обект на подигравки мисля, че травмите може да са по-големи...

# 109
  • Мнения: 1 817
Когато детето тепърва проговаря НЕ трябва да се поправя. Но когато вече говори спокойно, разказва, тогава ДА трябва.
В твоя случай , мисля че трябва да го поправяш, разбира се съвсем приятелски Wink
И голеният ни синт  сменяше букви, постепенно се поправи.

# 110
  • Пловдив
  • Мнения: 1 665
Не я поправям. Не мисля, че няма да говори правилно, ако не я поправям. Например като беше малка, казваше "памом" на панталона. После един ден забелязах, че е започнала да го казва правилно-даже не разбрах кога. Така или иначе децата, изложени на езика, няма как да спрат да се развиват в езиково отношение. Струва ми се, че поправянето може да се превърне във фиксиране на вниманието върху говоренето, а мисля, че всяко фиксиране и взиране в нещо може да създаде проблем там, където го няма.

# 111
  • Мнения: 1 896
Не поправям, беше ми адски гадно като ме поправяше баща ми едно време. Аз му говоря, за да споделя нещо с него като с човек, а той ми се хваща за някакъв звук, който не съм казала както трябва, нали ме разбира какво казвам, комуникацията тече, какъв е проблемът?
Плюс това синът ми говори супер очарователно, обожавам грешките които прави и не искам да ги развалям. Но той пак се научава как се казват правилно нещата и без да го поправям - все пак колко пъти трябва да чуете едно нещо казано по един и същи правилен начин около вас, за да разберете, че това е начинът? Говоренето е социално умение, щом се научават да говорят без някой да ги учи, значи ще се научат и да говорят достатъчно правилно пак така. Но все пак понякога ми става мъчно, че вече не казва на бракониерите "дракониери" и  подобни.

# 112
  • София
  • Мнения: 47 066
аз за 3,5 го намирам напълно нормално....
поправяй го разбирра се, на срички ако трябв, те самите деца се радват че  им помагаш и сее пробват с радост да го кажат правилноWinkест това повече на игра и не винаги за всяка дума Wink

# 113
  • Мнения: 299
Мене като малка  нашите не ме поправяха , беше им забавно как говоря . Забавно , забавно , но в един момент аз пораснах , а те още не ме поправяха. Като тръгнах на у-ще се чудех , защо като кажа нещо децата се кискаха. И ми беше доста трудно вече заучени грешни думи да ги изговарям правилно. Затова поне за мен  е добре да се поправя , е не  на всяка дума .

# 114
  • Мнения: 558
Не поправям, беше ми адски гадно като ме поправяше баща ми едно време. Аз му говоря, за да споделя нещо с него като с човек, а той ми се хваща за някакъв звук, който не съм казала както трябва, нали ме разбира какво казвам, комуникацията тече, какъв е проблемът?
Плюс това синът ми говори супер очарователно, обожавам грешките които прави и не искам да ги развалям. Но той пак се научава как се казват правилно нещата и без да го поправям - все пак колко пъти трябва да чуете едно нещо казано по един и същи правилен начин около вас, за да разберете, че това е начинът? Говоренето е социално умение, щом се научават да говорят без някой да ги учи, значи ще се научат и да говорят достатъчно правилно пак така. Но все пак понякога ми става мъчно, че вече не казва на бракониерите "дракониери" и  подобни.

Никога не съм му говорила на бебешки, но винаги съм се радвала и ми е било мило как изговаря думичките. Резултатът е, че постепенно започна сам да ги изговаря правилно.
Сега например все още казва "Къдна" вместо "Тръгна", но ние го изговаряме правилно и съм сигурна, че още малко ще му се радвам на това  Simple Smile
Между другото баща ми няколко пъти се опита да го поправи и резултатът беше, че той още повече се запъна на тази дума.

# 115
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако поправянето става спокойно децата свикват и го приемат лесно. Моите и сега очакват и възприемат това да ги поправям като нещо полезно за тях. Не се дразнят, дори често ме питат за произношението на дадена дума на български. Обаче покрай всичко това се научиха и те мен да поправят.

# 116
  • Мнения: 1 896
Е, ако ме питат, естествено казвам, понякога обяснявам, но само ако темата на разговора е езикова, не ако се опитват да разговарят с мен за нещо друго, което е важно за тях.
Ние сме филолози и двамата с мъжа ми, той даже с научна работа се е занимавал като лингвист и ни е супер драго да наблюдаваме как се развиват децата езиково, грешките им много често са супер логични и умни, показват лингвистична компетентност, тъй да се каже.  Мисля, че от качеството на комуникацията с тях зависи как ще се научат да говорят, не непременно от поправянето на грешките.

# 117
  • Мнения: 651
basilisk,
хем съм съгласна с теб, хем ми се иска малко да поспорим  Wink ....Ей така за спорта и за да сме по-полезни, защото то в тази тема всеки пише мнение като за бройка - поправя или не и толкова. А темата е пусната, струва ми се, не с цел статистика.
Казваш, че:
... Говоренето е социално умение, щом се научават да говорят без някой да ги учи, значи ще се научат и да говорят достатъчно правилно пак така.
Общуването само по себе си е учене. Никой не е казал, че ей сега от 5 до 7ч. ще се учим да говорим, а през останалото време докато се разхождаме в парка и мама говори с приятелки аз нищо не чувам...напротив - стараят се да ни подражават и съм много съгласна като казваш, че
..от качеството на комуникацията с тях зависи как ще се научат да говорят, не непременно от поправянето на грешките.
и ми прави впечатление, че децата на родители с неправилна дикция няма как да говорят правилно.
Пример: майка от гръцки произход казва "засто?" и детето няма как да чуе и да произнесе правилно "щ" в "защо".

# 118
  • Мнения: 1 896
Мила,
Така е и добре, че децата не се учат да говорят, общувайки само с един човек. Като чуят, че всички други го произнасят различно, ще се коригират. Така или иначе в говора на различните хора има доста вариации, които не са непременно "грешки". Това е полезно и за езика, и за общуването.
Мен доста са ме поправяли като дете явно, защото вкъщи се разказва как на 3 години ме завели на село и аз съм почнала да поправям бабите. Примерно те си общуват нещо, а аз ги прекъсвам, тропам с крак и казвам: "Не се казва нЕма, а нЯма!" Само че бабите не говорят грешно, те просто говорят на общия си диалект, който използват цял живот и на който се разбират чудесно. Баща ми е напуснал това село на 14 години и сега в говора му няма следи от диалекта, освен ако сам не пожелае да говори така.
Мисълта ми е, че правилното и грешното в езика са донякъде относителни и човек придобива езикова компетентност непрекъснато. А  нормата в езика не е всичко, експресивността и общуването са не по-малко важни.
 

# 119
Според мен колкото и сладки да са бебешките приказки,
по важно е наистина да поправяме децата и в
никакъв случай да не им говорим бебешки,а както трябва
като големи хора!Може да звучи грубо,но трябва да сме твърди
за да не търпим после негативи за в бъдеще!

Общи условия

Активация на акаунт