Публикувана: 2 фев. 2009, 12:11 ч.
Последно мнение: 10 фев. 2009, 15:50 ч.

Споделете 94

23 330
756
1

Отговори

# 570 8 фев. 2009, 20:51 ч.

Мнения: 1 217

Ида само да кажа наздраве на Буба Мара за дъщеричката и на Селтакис за момченцето,светъл да му е живота,като името! Hug

И никакви "смацафръцвания",ааамаха! Naughty

Споделям,че нашия батко оправно дете излезе Heart Eyes

Отглежда цяла вечер два броя неспиращи галопа дребосъци-сестра му,и момченцето на едни приятели,а ние,дъртаците,се размазахме от торта,мезета и вино.После пак ще се правя,че не забелязвам кантара Joy

Лимоненото Деси да се яви да рапортува,От мъжа и така хортува Thinking

Последна редакция: нд, 08 фев 2009, 21:04 от Катюнгелчева

# 571 8 фев. 2009, 21:05 ч.

о`майна лунна нощ е
Мнения: 5 541

Влошавам се. Утре ще пазя леглото вкъщи. Не съм настивала така жестоко от години. Не ми се псува, но се чувствам като парцал .... всъщност излеждам точно като такъв в момента. Ще си спестя описанието, за да не предизвикам ненужни кошмари.

Честито на празнуващите. bouquet

Нямам сили за наздраве.

# 572 8 фев. 2009, 21:09 ч.

Неизживени спомени
Мнения: 488

Синът ми си изгори ръката на печката Cry

Но за щастие вече му няма почти нищо

# 573 8 фев. 2009, 21:24 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Честито и наздраве! Hug

(И аз се пропих виртуално. Embarassed

).
Споделям невероятна, дълбока, философска тема - ей я, малко по-надолу. Party

Вашите мъдри мисли. Joy

П.П. Споделям, че Малкия трол упорито се стреми да избяга от родния дом.Днес пак го хванах на стълбите. Май не му харесва у нас. Rolling Eyes

# 574 8 фев. 2009, 21:26 ч.

Мнения: 4 587

Купете си друг дом, Василиса. Или му е генно заложено на мъничкия трол да стане трол
-пътешественик, щом порасте.

# 575 8 фев. 2009, 21:29 ч.

Мнения: 6 029

Ау, ужас. Василиса, заключвай вратите. Все ще му хареса някой ден.

# 576 8 фев. 2009, 21:32 ч.

София
Мнения: 5 074

Споделям, че ми писна от ужасии.
От една година все гадни здравословни...
И за мен и за близки мои.
Май трябва да излизам от дупката newsm78

# 577 8 фев. 2009, 22:02 ч.

Мнения: 1 217

Бабите ни навремето само във форуми са висяли все едно,на тях как щеше да им се сбъдне желанието,амаха.А ако не е изпитано във вековете,какво е таквоз чудо.
Василиса,разкажи как мина четенето.Може и аз да се включа някой път. Embarassed

# 578 8 фев. 2009, 22:24 ч.

Мнения: 1 533

Ох, Василиске. Удряй ключа, дръж го на къс синджир.

Калоян беше на година и половина, като побелях за пръв път от него. Живеехме на квартира в Ямбол. Вратата с топка отвън и аз не заключвам. Готвя си в кухнята следобед, той спи. Отивам по някое време да го нагледам, няма го. (!) Никъде. Изстинах. Входната врата открехната. Хуквам като обезумяла по стълбите, обикалям блока, да не се е метнал от прозореца. Няма го. Хуквам по улицата по домашни чехли, лято е, цялата съм вир вода от жега, рева, пътьом крещя по хората да ги питам виждали ли са само дете да се разхожда. Представете си каква гледка съм била. Намерих го на центъра в градинките, седнал до една пейка в тревата, където често ходим. Минал по цялата главна улица, пресякъл една пешеходна пътека и градския площад. Интересно как на нито един възрастен не му е направило впечатление, че е сам.

# 579 8 фев. 2009, 23:09 ч.

Мнения: 17 546

МиУото ми организира културно-масова програма. Heart Eyes

Първо малко по магазините и после на кино. Гледахме толкоз прочутият "Рицарят тамплиер", дето чак и от торентите го свалиха, защото бил чудо невиждано. Ами... мила, средновековна любовна история. Много интересно, че говорят на шведски. Т.е. единственото интересно. А, и един красив арабин. Малко исторически факти и нищо повече. Иначе, ако не ви се ходи на кино, не се напъвайте заради него.

# 580 9 фев. 2009, 07:55 ч.

Мнения: 5 878

Цитат на: Имелда Маркос в нд, 08 фев 2009, 11:37

МЛу, мцу, мцу, мцу /това са цунки/ - съжалявам, че съм пропуснала рожденният ти ден! Още повече съжалявам, че не си ме почерпила.

Рони - разказвам пресна, топла поучителна история.
Имам ангажимент в 10 сутринта днес. В "Люлин". Ставам рано, бързам, изнервям цялата къща, будя и ръчкам Пътуващият да ми търси якето, гащите, чорапите, да види кой е нахълтал на тавана, щото се тропа и прочие. Ведрина.
А един пресантиман ме мъчи, че няма да се осъществи срещата, че са ми пуснали СМС. Започвам да търся едния си телефон, щото аз имам два. Вторият го ползвам да търся първия. Звъня си. Тц, не звъни из къщи. Брех. Пребълквам си ВСИЧКи джобове на дрехите от два дни насам. Тц. Няма ми го телефона.
Но вече закъснявам със страшна сила и на риск тръгвам. А пресантиманът ме мъчи.
Качвам са на метрото, изчаквам да стане поне 10 без 10 и звъня на мама/по втория телефон/ :" Случайно да ми звъни единия ДЖСМ у вас?" . От другата страна се чува хихикане, въпросът не е необичаен. Случва се поне веднъж седмично и то при положение, че те видят преди мен, че съм си забравила у тях ключове, книги, телефони, пари, деца...
Обаче телефонът не е у тях. "Сигурно съм го забравила на работа" - предполагам аз.
"Смотло, ти не си ходила на работа цяла седмица" - казва нежно мама от другата страна.
В това време вече съм на мястото на срещата. Човекът го няма. Звъня у дома /по втория/ "Милоооооооо, телефонът не е при мама, потърси го пак, моооооля те! Все пак дава свободно, значи не са го намерили и не са ми извадили картата, значи не съм го загубила" /логиката ми е трепач, мно`о ясно/.
Продължавам да чакам и вътрешно да продължавам да чувствам, че сращо няма да има. "Втория" звъни " Имелда, телефонът ти стои в джоба на якето ти, изключила си му звука. Имаш СМС отпреди час, че няма да имаш среща".
Пона са разходих на чист въздух, напече ме пролетното люлинско слънце и се уверих за пореден път, че и най - умният си е Червена шапчица.

Имелда.
Моя милост 2 години писа рекламите на мобилен оператор. По този повод най-сетне си взе джиесем - след дълго опяване от роднини и дълбоки философски размишления от моя страна.
Първо го забравях вкъщи. После го забравях на работа. После се сетих, че мога да забравям и зарядното.
После го изгубих. Обаче не бях сигурна, мислех, че е някъде из къщи и не е зареден, щото нали му забравям зарядното.
Нъцки. След месец, примерно, майка ми ми писа (от 600 км) да се обадя на ей този и този номер, един човек ми намерил телефона. Да е жив и здрав тоз народен певец, който на връщане от турне видял намерения от жена му в тролея джиесем и си дал труда да го зареди, да се трогне от снимчиците на детето и да звънне на майка ми.
Още три месеца имах безметежно телефон.
После го изгубих в автобуса на Б. парка. Пак ми го върнаха, ей.
Изпуснах го във ваната.
Оправи се. Със сервиз, де.
Изгубих го трети път, за моя изненада този път никой не ми го върна.
Купих си нов.
Направих си специална кутия за зареждане, там да седят всички зареждачки, за да не си губя зарядното.
Изпрах си телефона в пералнята.

Уточнявам, че никой друг електроуред не е страдал толкова в моите ръце.

# 581 9 фев. 2009, 08:08 ч.

Мнения: 7 083

Ох, Анда.
Аз съм губила 3 пъти и веднъж са ми крали телефон.
От трите загубени нито един не са ми връщали.
Единия го загубих в такси, но не помнех номера. Знаех къде и в колко часа са ме карали, обадих се точно едно 15 минути по-късно, когато установих липсата, но клявката от такси компанията ми каза, че без номер на таксито нямало да ми го върнат телефона Shocked

И така...От тогава не ползвам тази компания за таксита.

# 582 9 фев. 2009, 08:14 ч.

Мнения: 4 587

На голямото Вълче един мъж от София се обади, че му намерил джиесеме в тревата
до един блок. Докато успея по спомени да изровя от гугълка фирмата в която работи, докато успея да се свържа с шефа му, си представях как са го влачили за краката, за да подне телефона му от джоба.