Детето ми е сгрешило и аз се чувствам гадно....

Историята е следната:
Тази вечер ми се обади майката на едно от най-добрите приятелчета на сина ми и каза, че е много разочарована от сина ми (това беше повторено няколко пъти по време на целия разговор).
В училище имаха задача да измислят история подобна на тази, която са чели в час. Историята е с два персонажа - единият положителен, другият отрицателен. Оказва се, че моето дете е разказало своята история, като двата героя са се казвали като две от неговите приятелчета. И както сигурно вече се досещате, обаждаше се майката на детенцето, което в измислената история е било лошия герой. Тя каза, че то се е обидило. Тя искаше да разбера от сина ми защо е използвал името на нейното дете именно в отрицателната роля. Точните и думи не мога да повторя, но смисъла беше, че ако има нещо да му казва, редно е да му го каже в очите, а не така завоалирано. И пак повтори колко е разочарована.
 Аз естествено и се извиних, защото ситуацията е неприятна за детенцето и. Аз знаех за тази задача, но когато вчера ми беше разказана героите нямаха имена и не очаквах да се случи такова нещо. Когато попитах сина ми защо е дал такива имена на героите, след като в първоначалната версия нямаше имена, той каза, че когато е започнал да разказва историята пред класа се е сетил, че ще се получат много повторения в разказа и набързо е измислил имена. Попитах го защо точно тези имена и избрал и той каза, че бързо е трябвало да измисли имената и както е стоял отпред пред класа погледа му е попаднал на едното детенце и след това се е сетил за другото. Пак повтарям, че това са негови най-близки приятелчета. Каза, че не е имал абсолютно нищо в предвид, като е кръстил така героите си. Опитах се да разбера дали детето в ролята на "лошия" не го е подразнило или ядосало с нещо, но нямало такова нещо.
Обясних на моя син, че детето в образа на "лошия " се е обидило. Казах му, че го разбирам и че в подобна ситуация сигурно и аз ще се разсърдя. Помолих го да се извини на приятелчето си и той се съгласи.
Чудя се какво още мога да направя, донякъде се чувствам неудобно пред майката и детето. С нея се виждаме почти всеки ден и ще ми е много притеснено, когато се видим следващия път. От друга страна  вярвам на сина ми, че това, което е направил е без никаква умисъл и изобщо не се е замислил, че някой ще се засегне. Аз искам той да е добър приятел и се надявам, че ще се поучи от грешката си.
Подразниха ме силните думи, които използва майката на другото дете. Все пак с нея сме приятелки и бих искала да ми се беше оплакала някак "по-приятелски". Мисля си, че ако аз бях на нейно място нямаше да се обадя и да говоря с този назидателен тон.
И така има ли според вас още нещо, което да направя, за да оправя тази идиотска ситуация и въобще имам ли право да се ядосвам на майката?
Съжелявам за дългия пост! И благодаря на тези, които са имали търпение да го прочетат!