Публикувана: 9 авг. 2009, 12:19 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2009, 18:14 ч.

Не мога да се справя:(((((

2 834
26
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са проблемите с дъщеря ми и как да ги разреша?
Как мога да се справя с дъщеря си, която не иска да слуша и не спазва правилата?
Как мога да се справя с влиянието на бабите върху дъщеря ми?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са проблемите с дъщеря ми и как да ги разреша?
  
  Проблемите с дъщерята включват неподчинение, отказ да изпълнява задачи, рев и чувство на неприетост. Един от начините за справяне с проблема е да потърсите помощ от детски психолог, който може да проведе разговори с детето и да открие основната причина за поведението му.
- Как мога да се справя с дъщеря си, която не иска да слуша и не спазва правилата?
  
  Един подход за справяне с този проблем е установяването на ясни и точни правила, които трябва да бъдат спазвани както от детето, така и от лицата, които го отглеждат. Постоянното обяснение на важността на спазването на правилата и предлагането на стимули за тяхното спазване може да помогне в тази ситуация.
- Как мога да се справя с влиянието на бабите върху дъщеря ми?
  
  Важно е да установите ясни правила и очаквания за всички, включително бабите, които се грижат за детето. Поддържането на последователност в прилагането на правилата и обясняването на тяхната важност може да помогне за намаляване на влиянието им върху дъщеря ви.
- Как мога да мотивирам дъщеря си да следва правилата?

9 авг. 2009, 12:19 ч.

Мнения: 526

Дъщеря ми е на 7,6 години. Напоследък ми е много, ама много трудно да се справям с нея - всъщност изобщо не успявам. Проблема е, че тя изобщо не иска да прави нещо което не иска. Не иска и толкова. Обещава постоянно, че от утре ще слуша и на другия ден все едно нищо.. Постоянно се пазари за всичко, НЕ ЧУВА когато я карам да направи елементарни неща, като например да си измие зъбите, да си ляга, ..да си оправя чантата, като е училище..и всичко онова което не иска да прави. Повтарям по 100 пъти нещо и все едно нито един път не съм го казала. Реагира единствено когато избухна и започна да викам. Тогава почва да реве..а аз се чувствам още по-зле..и като цяло после ми е толкова гадно, че почвм аз да рева. Когато се опитам да поговоря с нея, тя започва да плаче и да казва, че никой не я обича, тя била най-лошото дете... Аз пък се чувствам като супер неспособна родителка, заради която детето се развива неправилно - все пак как може едно дете да си мисли, че е най-лошо на света, че аз ще искам друго дете.. и други такива. Освен това реве за всичко, като не стане на нейното и - рев!. Първи клас завърши, с коментарите на учителките (класната и тази от занималнята), че постоянно говори в час, пречи и на децата, цял час може да блее и да не прави нищо от задачите. Казаха, че в училище реве за всичко, и ако продължава така да не внимава в час..догодина ще и е много трудно да се справя с материала.
Толкова много съм й говорила..но все едно нищо. тя дори понякога изобщо не ме слуша като и говоря. Като я питам защо прави така тя ми казва през сълзи "мамо, не искам да те ядосвам, не го правя нарочно, ама понякога когато ме караш да направя нещо, а аз много искам да правя тогава друго нещо..и така става"..и пак почва "аз съм виновна, че съм такава лоша и така те ядосвам.."

От друга страна често я оставям на грижите на баба ми и майка ми, т.к особено сега през лятото няма кой да я гледа. Знаете как са бабите, глезят вничетата, това е ясно, ...ама като им кажа например да не я хранят в устата понеже не е бебе..се почват едни коментари по мой адрес...който просто ме съсипват допълнително. не искала била да яде - ми казвам - като не иска -не иска, ще яде като огладнее...Ама храненето в устата и до ден днешен си продължава..

Другия проблем е, че за да няма драми и ревове желанията й винаги се изпълняват. Това обаче в крайна сметка се отразява и на мен, тъй като аз трябва да оправям последствията от толерираното и поведение.

Не знам какво да правя..къде греша?.. Cry

Само като допълнителна информация да кажа, че с баща и сме разведени от 3 години. От една година живеем с приятеля ми, който е наистина страшно грижовен към нея. Много повече от собствения и баща. Не може да се каже, че страда от липса на внимание нито от моя нито от негова страна...тя също е много пръвързана към него.

# 1 9 авг. 2009, 13:51 ч.

Мнения: 28 773

По принцип проблемът ти не е нещо ново за всяка от нас, всички семейства преминават през такива кризи в общуването (ах, колко ми е познато това "нечуване"! Laughing

), но това, което споделяш, че се отразява на училищните и занимания, вече ме кара да се замисля дали проблемът ви не е по-сериозен.
На твое място бих потърсила помощта на детски психолог. Явно нещата излизат извън обикновеното разглезване от бабите и преживяване на развода с таткото (колкото и детето да не го показва явно). Би било от полза компетентен специалист да поговори с детето и да открие какъв е точно проблемът при вас, пък и на теб ще даде по-адекватни съвети от нашите тук.
Успех! Grinning

# 2 9 авг. 2009, 14:09 ч.

Мнения: 526

да, мислех си за това и аз. Макар че, как може един човек (пък било то и психолог) да разбере всички аспекти на общуването ни. Колкото и да се старая аз мога да определя нещата така както аз ги виждам. Но това далеч не е най-правилното. То ако бях правя вероятно щях да се справя. Да, психолога ще поговори и с нея, но тя още не може да дефинира сама собствените си чувства, да не говорим, че разговорите от такъв тип просто я объркват и тя сменя темата с "ох стига сме говорили за това"... Това което винаги повтаря е " просто понякога много искам нещо..ти не разбираш колко много го искам". ..или пък "ти не ме разбираш"... Обяснявам й, че и аз много неща искам/ не искам, но трябва да ги/не ги правя. И на мен не ми се ходи на работа, но трябва. Също както на нея не и се решават задачи, но трябва...

Притеснявам се, че тя няма да може да обясни нищо на психолога. Още повече това е човек който не познава. Остава да говоря аз..но аз ще обясня нещата само от моята гледна точка.

Според майка ми тя е "хиперактивно дете" . Така си обяснява тя липсата на възможност за съсредоточаване. Но това е твърде ..как да кажа..."лесен" начин да сложиш "диагноза". Едва ли не всяко дете с някакви проблеми му лепват етикета "хиперактивно" само на базата на няколко сходни черти от поведението, което най-вероятно си е характерно за пове4ето деца в опрделена възраст.

Не знам..възрастта 7-8 години сигурно спада в една от тези "проблемни" възрасти...

# 3 9 авг. 2009, 16:23 ч.

Мнения: 28 773

Цитат на: nlight в нд, 09 авг 2009, 14:09

Макар че, как може един човек (пък било то и психолог) да разбере всички аспекти на общуването ни.

Ако е добър, ще успее и да предразположи детето, и да разбере чувствата му. Има си начини. Пък и точно в това се състои професията му. Laughing

# 4 9 авг. 2009, 23:04 ч.

София
Мнения: 18 290

Всички сме минали през това.
Ако може повечевреме детето да е при тебе.При бабите само - на гости заедно с мама. Така няма да го глезят. Училище - все ще го избута - важното е да е жива и здрава и да няма залитания в крайности. Идва им ъкъла накрая.
Аз поне не бих ползвала психолог.Да, модерно е сега, но нашите са ... смешници.

# 5 9 авг. 2009, 23:33 ч.

Мнения: 87

Приятелско дете беше със същото поведение и след подобни житейски преживявания. Самия психолог също бе на мнение, че е от "хиперактивните" деца. НО даде доста сполучливи съвети, единия от които бе: ясни и точни правила кое е позволено и кое -не. Написани на лист. И за майката, и за детето. В края на деня майката оценяваше с червени и черни точни правилата, които са спазени, като и детето вземаше участие. Промяна имаше след 10-я ден. След 6 месеца разликата беше очеизваждаща.

# 6 10 авг. 2009, 00:00 ч.

Мнения: 3 491

Аз мислех да пиша същото, което вече е казала Gonzolina, но няма смисъл да повтарям. Само ще допълня: правилата трябва да ги имат и следват и бабите, които се грижат за детето, иначе не знам дали ще има ефект от цялата работа. Ако им го каже външен човек, дано пък разберат. Кой ли не би изгубил кураж, че може да се справи с нещо по-трудно при такова глезене, и да плаче от безпомощност.

# 7 10 авг. 2009, 07:34 ч.

Мнения: 5 878

На мен ми направи впечатление "...и се почват едни коментари по мой адрес..."
Дали бабите те коментират пред детето? Дали коментират развода ти или метода ти на отглеждане? Ако не го правят, дали се усеща?
Дали нарочно прилагат контрастен на твоя метод, защото по някакъв начин смятат твоя за погрешен?
Ти достатъчно уверена в себе си ли си (и в поведението си спрямо детето) или то усеща някакво колебание и несигурност?

Ако решиш, че детето вижда някой да се съмнява в теб и ти да се съмняваш в себе си, нищо чудно, че те предизвиква - предизвиква те да се докажеш като силния авторитет, от който все още има нужда.
Това не значи да гърмиш и трещиш, а да установиш такива правила, които наистина смяташ за важни, и да ги прилагаш неотклонно.

# 8 10 авг. 2009, 07:39 ч.

Мнения: 5 878

...прави ми впечатление, че реве и в училище... нещо много я мъчи, трябва да я предразположиш да говори -
а вижда ли се с баща си? той как й обяснява раздялата? А как се отнася към нейните тръшкания?

# 9 10 авг. 2009, 11:40 ч.

Мнения: 526

Цитат на: Анда в пн, 10 авг 2009, 07:34

Да, коментарите по мой адрес са предимно от баба ми и то винаги в присъствието на детето. В различна степен тежки като се по4не от "много грешиш, тя ще ти го връща един ден"..до "никаква майка не си"..и всякакви такива ванрианти показващи колко съм жестока. И вси4ко това е защото малката като види, 4е баба ми е на хоризонта, решава, 4е вси4ко и е позволено, аз пък не мога да приема такова поведение и запо4вам да и се карам. Аз лично не виждам какво толкова жестоо има в това да имаш някакви правила и да не оставяш да се нарушават независимо, 4е детето може да изпадне в рев и тръшкане. Е, да аз съм жестока защото според баба ми със студена щом оставям детето така да реве и да страда, от това, 4е не става на неговото.

# 10 10 авг. 2009, 11:44 ч.

София
Мнения: 62 595

А ти защо продължаваш да оставяш детето при хора, които ти рушат авторитета? Как очекваш детето да те слуша и да те взема насериозно, ако двете му баби, които прекарват много време с него и го възпитават постоянно те критикуват и отхвърлят като първи и най-важен авторитет? И двете баби просто си упражняват властта, която ти си им поднесла на тепсия.

# 11 10 авг. 2009, 11:52 ч.

Мнения: 526

Цитат на: Анда в пн, 10 авг 2009, 07:39

Да, говорим си, много пъти я питам, но единственото което разбирам е, 4е го прави защото много иска нещо.. И толова много го иска, 4е явно за да го постигне по4ва да прилага всякакви възможни похвати които си мисли, 4е ще проработят. И да, ето рева досега о4евидно винаги и е помагал (не при мен оба4е) и явно е решила, 4е става и за училище. Да, ама госпожите там не са като бабите.

С баща си се виждат рядко, защото той живее в друг град. Но 2 пъти в годината я взима на гости при него за 1-2 седмици. Питала съм я и за това, дали и липсва и..изобщо съм се мъчила да разбера доколко това има зна4ение. Но тя не показва признаци, 4е страда от това. Дори онзи ден директно я питах, дали и е тъжно за това, 4е не живеем заедно с баща и, на което тя ми каза "не". Предполагам, 4е преди, когато бях сама пове4е и е липсвал, но сега определено не е така. Тя не е от децата които би го крила. По едно време ме питаше дали не можем да живеем 4етиримата - аз тя , баща и и приятелят ми Simple Smile

. Обясних и, 4е няма как да стане и тя каза, 4е тогава така и харесва. Ве4е не пита за това. Дори самата тя искаше да казва на приятеля ми "тате" и понякога сама го прави, въпреки, 4е никой не е искал това от нея.

Сега искаме да имаме още едно дете, тя също много иска..и сама казва, 4е трябва да казва на приятеля ми "тате" когато се роди бебето Simple Smile

С баща и сме в добри отношения, но той пък много я глези като я взима при него. Последните два пъти оба4е остана много неприятно изненадан от това, 4е много се е разглезила. На него също ми прави тези номера, които прави на бабите, защото той също и угажда на всеки каприз - нали я вижда рядко...

# 12 10 авг. 2009, 11:56 ч.

Мнения: 526

Цитат на: Andariel в пн, 10 авг 2009, 11:44

ами защото нямам избор Sad

Много искам да не я давам, оба4е няма кой да я гледа, когато съм на работа, а и те сами искат да им я давам и ако отказвам, запо4ват да се цупят. Всъщност двете баби са майка ми и баба ми. Майка ми уж е по-твърда, но в крайна сметка по мое мнение тя само се кара, ама на действия прави пак това което иска детето. Баба ми е по -"тежкият" вариант, но няма как да не и я оставям. Ето сега пак е при нея, защото майка ми е на работа, аз и приятелят ми също. А варианта с дететгледа4ка/занималня ми е финансово неизгоден..поне на този етап.

# 13 10 авг. 2009, 11:58 ч.

София
Мнения: 62 595

Какво да ти кажа, тогава ще положението ще си остане същото! По-добре детегледачка или занималня, отколкото лоши отношения с детето. Мисля, че трябва да решиш кое е по-важно за теб - финансовата изгода от безплатното гледане от бабите или властта и авторитета ти като майка. Бабите няма да се променят. Ти си на ход.

# 14 10 авг. 2009, 12:07 ч.

Мнения: 526

това с 4ерните и 4ервени то4ки го бях пробвала преди време. Просто ми дойде на ум, макар, 4е беше малко по-разли4но. Бях купила една кукла която тя много харесва6е и й казах, 4е съм я взела от едно място където игра4ките трябва да се спе4елят с 4ервени то4ки. Трябваше да събере 20 4ервени то4ки, които пишех в края на деня на базата на това да ли е била послу6на, което пък беше дефинирано с някой елементарни неща които трябваше да спазва и с условието да няма сцени и тръшкания за нещо. Ако деня е минал добре пишех 4ервена то4ка, а ако не - 4ерна... 4ерната то4ка изгаряще една от 4ервените. Показах и куклата и я прибрах, като и казах, 4е ако не успее да я спе4ели 6те трябва да я върна в магазина от където съм я взела, за да може друго дете да може да запо4не да "играе" за нея.

Резултата беше 4е накрая тя по4ти забрави за играта и за куклата..има6е 4-5 4ерни то4ки които и изгаряха 4ервените...мина доста време и тя загуби интерес, аз я подканвах, припомнях..показвах куклата...криво ляво след месец успя да направи 20 4ервени то4ки и взе куклата. Дори написахме на листа датата, броя на 4ервените и 4ерните то4ки и аз (уж) занесох листа в магазина. Не бих казала, 4е ефекта беше поразителен защото резултата не е мръднал в момента. Не знам дали да пробвам пак с нещо такова. О4евидно ефекта е само веменен, при това с големи уговорки".. Не знам дали ако пробвам само с 4ерни и 4ервени то4ки ..без някаква награда накрая ще има някакъв стимул. По-скоро ми се струва, 4е има да гледа 4ерните си то4ки и да си мисли "явно наистина съм супер лоша"

Препоръчани теми

Децата и екранната зависимост

Енергично или невъзпитано дете?

Как приятелствата в училище помагат на децата да успеят

Пубертетът при момичетата до 14 години

Причина:

Причина: