Не мога да се справя:(((((

Не знам дали някой ще може да ти помогне. Според мен проблемът е започнал доста отдавна. Още когато е започнала да разбира е трябвало да и се обясни ,че няма как да има всичко ,което поиска / незавимо колко силно го иска/. И двете ми деца още на 4 год. възраст го проумяха /след безброй повтаряния от моя страна/, и сега нямам проблеми!
 Доколкото разбирам тя въобще не може да приеме ,че нещо няма да стане така , както тя си го представя! Няма значение чия е вината затова, трябва да вземеш мерки. Отдели я от бабите ,обърни и внимание и говорете много. Всеки ден , по няколко пъти обяснявай ,че трябва да се промени, че е голяма и т.н.
 Пожелавам ти успех!  

Абсолютно си права! Знам го... Сега ще видим като запо4не у4илище.. тогава ще ходи на занималня и престоя при баба ми ще е силно ограни4ен.
Има и нещо друго.. Баба ми иска да я взима...мъчно ми е и за нея, защото вече е възрастна, не и е леко. Много е тежко на хората, когато виждат, 4е живота им е минал...какво им остава още  . Когато малката е при нея предполагам, се 4увства по-пълноценна. Ако и откажа това, все едно и казвам, 4е наистина не става за нищо.."   Ох много е сложно.... Мъ4но ми е много за баба ми, не искам да я наранявам, като я лишавам от това. Ето днес след 10 дена на гости при баща си, баба ми няма търпение да я види... Говорила съм много с нея да не я глези така, резултата е, 4е тя ве4е не ми казва когато не е слушала. Казва само "много беше послушна", а от майка ми разбирам, 4е съвсем не е било така...

Ти май на всички угаждаш.
Мислиш, че си твърда и не глезиш дъщерята, но тя явно умее да те работи - вижда, че на майка си и баба си не можеш да откажеш, и кара през тях.
Естествено, че няма да размени тази силна позиция за някаква си кукла, да не е глупава.
Разбирам, че ти е мъчно за баба ти, но като не я пуснеш веднъж-дваж, ще видиш как ще се съобразява повече. Как пък няма да ти приказва пред детето "никаква майка не си" - а на нея да й е жал за теб случайно?

бе така е.. В4ера пак стана така...
Майка ми ми вика "какво се впрягаш толкова, не и обръщай внимание, тя е възрастна..приеми, 4е не може да реагира винаги много адекватно".  Да ама това го слуша детето...това ми е по-гадното.
А аз пък не мога да се нау4а да не се ядосвам...сумати нерви хабя...
не съм пушила от 2, 5 години, а в4ера бях на ръба да си купя цигари!..толкова ми трепере6е вси4ко отвътре"

Семейството ти в момента сте ти и твоята дъщеря. Приятелят ти, може би, след време.

От това, че си се развела, не означава автоматично, че си се върнала в позицията на подчинена спрямо майка си и баба си. Не си вече дете. Майка ти да ти казва, че си длъжна да пращаш детето при бабата, бабата да ти казва, че не си никаква майка... ако дъщеря ти вижда къде се поставяш в йерархията, нищо чудно, че не те слуша.

Според мене си подреди приоритетите, или се обърни към някой да ти помогне да ги подредиш. Не може да угодиш на всички, то е ясно. Но пък и на нас да не би всички да ни угаждат?
Аз все се сещам за случая с мой далечен познат - голямата любов  на баба си, примък-измъкваше му се на воля, майка му се дразнеше на чак толкова глезене, но пък и тя нямаше избор, така си мислеше, а и нали става въпрос за баба ...
В един момент започна да му се поднася и чашката, колкото чашки иска, в каквито размери, щото нали момченце, трябва да си пийне, и какво чак пък толкова лошо в това. Та от чашка на чашка се стигна дотам да изземва пенсията на любимата си баба и да я изхарчва по кръчмите. Тя се беше усетила вече в един момент, но късно. Къде ще надделee физически над 20-годишен момък ... Не знам какво става в момента с него, семейството предпочита да говори за другото си дете.
Успех в справянето!

Трябва да намериш начин да я мотивираш да прави нещата, които тя отказва да прави - с разговори, с поставяне на правила, с въвеждане/отнемане на стимули.
На тази възраст е добре да знае какво означава "трябва" и да умее да прави и неща, които се очакват от нея, независимо че й се иска нещо друго.

Да, проблема е, че за нея "трябва" е някакво размито понятие, което подлежи на промяна в нейна полза:) И ако не стане както тя иска, смята, че е онеправдана. Много пъти съм и обяснявала, че всички хора ТРЯБВА да правят неща, които не винаги желаят.

Чудех се дали това има връзка с училището, с новите отговорности и правила. Понеже и в училище проблема е същия. Говоренето и невнимаването в час са основните забележки в бележника.

Сигурна съм, че всеки психолог, ще по4не да търси при4ината в това, че с баща и сме разделени. Аз обаче въпреки цялото ми старание да установя има ли такава връзка, наистина не намирам.

Блажка, това с твоя познат - любимото внуче на баба си е пример точно на това, 4е колкото пове4е угаждаш и позволяваш да ти се ка4ват на главата, толкова по-зле се държат внуците. Явно става така, защото децата нау4ават, че вси4ко ще им се размине без последствия.

Винаги съм уважавал повече тежката ръка на татко пред викането от майка - това не означава "бой" - макар, че не го изключва. Някъде в форума прочетох "прави каквото трябва, а да става каквото ще". Нямам опит, но мисля, че възпитание без конфронтация, няма как да се получи. И мисля, че е възможно, ако не живеете заедно с баба и мама (разбира се, по-добре ако и те проявят подобно разбиране). Т.е. нека се глези с тях, но как това променя правилата когато е у дома.

Просто бавно затегнете коланите - "как?", зависи от това къде сте в момента. Т.е. примера с куклата и точките е хубав, но може би детето губи интерес поради дългосрочните условия: "слушай 20 дена и ще я имаш". Може би по-добре, нещо което ще стане след 5 минути или след един ден. Вярно, че не е на 2год., но въпреки това, зависи от това "къде сте в момента".

Не мисля, че всичко трябва да бъде възнаградено специално (кукла, играчка). Нормалната награда е да си прави каквото иска, но преди това: "подреди си стаята/играчките/дрехите". Не искаш - добре, тогава всичко "замръзва" - няма излизане, няма игри...
От инат ще каже, че няма да ходи на училище - ами добре, голяма работа един пропуснат ден - кажи, че "ще повтаря догодина" - три думи са само, няма нужда от викане. И няма нужда от дълго обясняване, кратко е: "всеки има задължения в този свят". Ако си казала какво искаш, какви са условията, защо са такива - след това ако хленчи и хитрува, просто си запуши ушите. След 4/8 часа или след 1 ден - повтори: какво трябва да направи и защо.

Казаното по-горе е някакво разбиране, гледна точка - може би не е правилно, защото не е от специалист (може би мнението ми е крайно, а може и да не е достатъчно крайно). Вземи това което би ти помогнало, приложи го според както би било подходящо за вас. Някой каза, че семейството сте вие двете (и бавно се включва и твоя приятел - ако не днес, след време).

Поговори ли с бабите? Каза ли им колко ти е трудно и че те също трябва да са съпричастни? Ако не им поставиш въпроса ребром, не очаквай промяна. От личен опит знам - не можеш да угодиш на всички. Но пък току виж разбрали, че така не помагат нито на теб, нито на детенце. Според мен голяма част от проблема се крие в това, че ти е разрушен авторитета пред малката. Бабите умират да са най-прекрасни на света и това е за твоя сметка, за съжаление. Предполагам, че сте направили всичко възможно да предпазите детето от евентуални травми покрай развода и тогава се е размила границата на позволеното и нежелателното. Всичко това задължително бих вкарала в много сериозен разговор с майка ти и баба ти, дори с риск да стигна до условия: Или ми зачитате правилата, или посещения в мое присъствие, когато преценя. Със сигурност ще има драма, но ще ги накара да помислят.
Във всеки случай няма да се справиш и няма да помогнеш на детето с разбита нервна система, така че мисли И за себе си.

"Сигурна съм, че всеки психолог, ще по4не да търси при4ината в това, че с баща и сме разделени." - В това няма как да бъдеш сигурна. Ако се чувстваш безсилна, обърни се за помощ - няма лошо. 

nlight това което си написала все едно аэ съм го казала!само че моята като я питаш защо така прави и тя почва да плаче и казва "незнам,повече няма да правя така"!в никакъв случай не се самообвинявай!не мисли толкова много за другите а за теб,детето и приятеля ти! много е трудно да кажеш на бабите да не глезят детето,това е почти невъзможно,ние за това се оправяме сами,ходим само на гости !защото на глава не се излиза!

Мила,ти знаеш къде е причината,написала си я,аз ти я подчертах.Децата трябва да знаят кой е шефът(грубо казано).Казваш, че от нищо не е лишена?Ами защо е при бабите?За икономии ли?Трябваше да е дадеш на лятна забавачка,трудно е в държавните,но усещам, че можеш да си позволиш и частна.Някой ти беше написал.Прочети й правилата,напиши ги или ги нарисувай. и й кажи, че е длъжна да ги спазва,така както всеки човек има задължения.И не се дръж с нея като приятелка.Тя е малка,има нужда тъкмо от майка.
Мисля също, че самата ти си неуверена и уплашена.Трябва да се избавиш от чувството за вина,че семейството ви не е "нормално"-мама,тате и детето.Приятелят ти също я глези,сякаш се извинява, че е заел мястото на баща й.Казваш, че го уважава.Да де,ама защо?Щото не смее да й се скара?Когато се касае до правилата,бъди безкомпромисна.Иначе общувай с нея,покажи й,че я обичаш на първо място.