Тийн Съветник

Благодаря за новата темичка.Наистина се надявам да има интерес и да успяваме да си помогнем с нещо.Ние също сме в този труден период и понякога ми е трудно да балансирам.Надявам се повече хора да се включат с идеи и съвети.

Отдавна мисля да пиша, все не се наканвах.
Сега от известно време ме вълнува един въпрос, бих искала да чуя мненията на майки с пораснали деца. Дали ние възпитаваме характера или е генетично заложено всичко? Отговорност, състрадание, уважение, обич, жажда за знания, ценности... Дали човек сам се осъзнава и си дава сметка кое е важно за него, кое  е правилно, дали го радва да достави радост на друг или е щастлив само когато доставя на себе си?
Едва ли има майка която да научи на лошо детето си, която да го възпитава в лъжа, егоизъм, цинизъм, непукизъм.

Аз все още незнам какво да ти кажа имам почти 13 годишна дъщеря,която засега не ми прави изобщо никакви номера за каквито чета в други форуми.Но може би има по-малко и от двете-въпрос на възпитание и хормони.Според мен а и според други приятелки и майки от форума ако ги изюркаш ще направят каквото трябва,ако си по-строга и имаш контрол над нещата няма да има повишаване на тон...

Обещавам често да се навестявам тука 

При нас особеното е, че дъщеря ми (вече тийнеджърка) е от първият ми брак, но не познава биологичния си......съпругът ми я осинови..и тя САМо него познава като татко и нарича така.
Та ..мисля, че колкото и да не ни се иска..има и ген, който накланя везните...но от голямо значение е и средата , както в къщи, така и в училище.Храктер се гради - но има комплекс от фактори, които го предопределят. Както казах, среда, дори зодия (ярък представител на своята-  РАК) , възпитанието и "говоренето" с децата е едно от най-важните, за да се формира характера на детето..
Да не забравяме , деца които са осиновени...нима вече порастнали приличат на биологичните си ....или са взели максимума от мама и татко, които са ги отгледали и възпитали.

п.с. може би, малко ми е объркано писанието..ще се постарая повече следващия път 

п.п.с. номера  не се и пробва дори да ми прави..но за учението...ако може да мине метър...
Абсолютно съгласна 

Мери, прочетох поста ти преди да го редактираш и в тази връзка имам въпрос. Разбира се ако не искаш да отговориш или го възприемаш като неуместен ни ми отговаряй.
Синът ти има ли епизоди в които се разкайва, чувства се виновен и може да се разговаря с него?

Lindt има да. След всяка голяма криза следва такъв епизод, виждам доброто си дете, но за максимум час. Сякаш е някакъв спектакъл, един вид "да се постарая за да ми простят, а после както аз си знам".
Нищо не се променя, нищичко. А отдавна говоря с него като с възрастен, обяснявам, давам примери, често и със себе си дори, имам доста шарен живот. Полза няма. Държи се сякаш нищо и никой не го интересува! Съгласява се, обещава и си прави, най нахално, каквото си иска.
Тежко ми е че връзката помежду ми изтънява все повече.

ДобрЮутрУУУ, Момичетааа
Аз съм майка на един отдавна пораснал тийнежър.  Та за генетично заложеното във децата ни.
Та аз и съпругът ми сме хора които никога не си повишават тон. Със хумор решаваме проблеми ако има. Но нашият синковец не е такъв. Вика бе, ама вика като махленски глашатай. Не, че не съм му скърцала със зъби-аз съм от тези жени които не лигавят синковците си а и такава е професията на съпругът ми, че синковеца трябва да бъде като пръв помощник у дома когато се наложи. Абе щом ме наричат старшина Мара няма какво да ви обяснявам. Но не съм и родител цербер, защото си останах приятел със нашто чудо невиждано
Та родителите ми са такива и двамата-викат.  А моето дете не е живяло със тях и 1 час като осъзнато дете. Във интерес на истината да са ми живи и здрави не са му били като баба и дядо по странни хора са някак си и не са идвали ей така дори да му се порадват не да им го оставя за да ида и да купя мляко.
Брат ми е същия-със много добра душа но трябва да вика и да се пали. Много отговорен, изпълнителен, състрадателен но вика и оплесква нещата. Просто се чудя на снахата, много е търпелива.И аз съм търпелив човек но като нея не мога да си разреша да търпя да ми вика и мърмори някой.
Та това е за гените при мене.
Сега синът на 26 години успокои топката но вижда, че у нас не се вика а и аз никога не съм преставала да му напомням къде се намира и, че ако прави така няма да има пукнат приятел. Слава Богу има приятели, състрадателен е много.
Трябва да намерите златната среда момичета, да не ги притискате много и да не ги отпускате. А това е толкоооовааа труднооооооо...
Успех във възпитанието на дечицата дано ви разберат поне мъничко и да не ви нараняват, че много боли от тях когато го направят.
Лек и много ама много усмихнат ден от мене

Здравейте и от мен мама на 11г тийн,не знам хормоните ли са проблема ама от около 1 г е просто чудо в къщи,като го хванат бесните не прощава на никой няма значение кой му е на среща хвърля ,тръшка, блъска страшен/като се ядоса за нещо/.Хубавото е че след дест минути е ухилен до ушите и все едно нищо не е било ама мен ме държи нервата до вечерта примерно/ако спречкването е било сутрин/.Като е в настроение обяснявам до припадък,че не е добре да се държи така с близките ,че разстройва сестра си която почти на 3г,баба си в редките случаи като на гости но за сега няма някакъв особен ефект.Иначе около мен примери много хлапета,които минаха пубертета -коренна промяна ,от някакви неуправляеми диваци се превърнаха в съвсем прилични младежи/поне аз от страни така ги виждам/.  Така ,че освен да се запасим с търпение и здрави нерви не знам какво да пожелая  !А между другото някъде четох,че изразяването на чувствата било много добре ,в смисъл,че по-добрия вариянт от колкото да мълчи и да трупа агресията в себе си.Другото интересно-че пуберските кризи и конфликтите подготвяли хлапетата за по-лесно отделяне от семейството в последствие.

Какво ти отделяне, аз с майка си така и не се сближих повече.
Дано и със сина ми не стане така!

Здравейте мами, видях днес темата и се присъединявам към вас , ще поглеждам често ,а понякога ще си изливам душата  Имам две деца на 17 и 18  Всичко което прочетох от вас ,за вашите деца се отнася и за моите . Дано да имаме здраве и сили да сме до тях ,докато сами поемат по пътя си. Всеки ден се моля да ги пази Господ и да ме научи на търпение. Успех на всички ученици през новата учебна година.   

Здравейте, момичета 

Присъединявам се и аз към вас. Дъщеря ми е едва на 10 и половина, но вече яко я тресат физиологичните тийн проблеми в комплект с това, че психически не е готова да се справя с постоянните промени в настроението. За съжаление, се чувствам абсолютно неспособна да търпя изблиците й и колкото и да й влизам в положението, усещам, че се превръщам в тиранична вещица 

През 2007-2008 г. в Нашите деца имаше тема Тийнейджърите, добутахме я до № 9/май/
Ако ви се рови, потърсете, прочетете през какво сме минали. Та да си знаете какво ви очаква.
Иначе - търпение му е майката. И малко да гледаме да са живи и здрави, да са около нас. А отличните успехи - може и без тях. Някак си да си приемем детето, ако разбирате какво пиша.
Да си спомним ние какви сме били, вярно друго време беше. Как сме лъгали и мазали родителите.
Дали са вярвали всеки път или са се правилиу че вярват?

Абе за превръщането във вещица, чак гледам да не се втелявам толкова но по въпроса за човешките взаимоотношения гледам да си изясним нещата от рано за да си нямаме ядове по нататък.С две думи гледам да го науча,че не целия свят му е длъжен за нещо,че и другите хора имат моменти,когато не им се говори ,когато не се чувстват добре  и т.н и т.н и най- важното да се държи с хората така както иска да се отнасят те с него  Иначе с промените в настроението съм се заредила вече с огромна доза непукизъм и го отсвирвам до момента в който може да се говори с него,сега се опитвам и мъжо да науча на мойта тактика ,че при него фасони не минават много много.А и нй редовно му припомням какви магарии сме ги вършили ний на млади години.

Намерих нещо интересно дано не го изтрият. Стори ми се доста полезно

http://www.krasivi.bg/articles/view/623.Pomosht,_tinejdzhyr_vkyshti_.html