Дали ние възпитаваме характера или е генетично заложено всичко? Отговорност, състрадание, уважение, обич, жажда за знания, ценности... Дали човек сам се осъзнава и си дава сметка кое е важно за него, кое е правилно, дали го радва да достави радост на друг или е щастлив само когато доставя на себе си?
Едва ли има майка която да научи на лошо детето си, която да го възпитава в лъжа, егоизъм, цинизъм, непукизъм.
Едва ли има майка която да научи на лошо детето си, която да го възпитава в лъжа, егоизъм, цинизъм, непукизъм.
И да едва ли има майка която умишлено ще учи детето си на лошо - има такива дето не ги учат на нищо. Но пък май на егоизъм и цинизъм понякога ги учат. Личният пример също е много важен . Може да му се казва да не лъже , ама ако вижда , че това се случва на родителите му. Дори и уж безобидно - звъни тел.- Кажи че ме няма? - например.
Личния пример е много важен - помнете. И много контрол в тази възраст. Винаги бъдете нащрек и се опитвайте да мислите като тях. Така поне понякога ще можете да сте една крачка напред. Контакт- много важно , да не се губи връзката. намирайте време да си говорите с тях. Нека те да избират темите. Така ще знаете какво е важно за тях. И вие споделяйте с тях. Разказвайте им за своите тийн-години. Спомняйте си какво вие сте правили на тази възраст, какво сте мислили, какво е било важно за вас, как сте разсъждавали.
Пожелавам ви много издръжливост в този период на дечица и след години да можете да си кажете - всичко е наред, стана човек.