дадоха ли ви отговор "Защо"

Е не мога да не търся отговор,при положение,че от немърливоста на една некадърница аз загубих моето бебче и не защото така е писано,не вярвам в това и мразя този тип реплики.
Писнало ми е да ги чувам

извинявай, но напълно не си права
защото ако не се поучим от допуснатите грешки...ет могат да се повторят и потретят...
когато има грешки лекарски и небрежност...има и случаи когато не е била такава причината...но докато не проверим, не поровим и не задаваме въпроси - нямаме шанс да разберем защо нещо се е случило....

Защо да не съм права?Според вас кой лекар ще се изкара виновен и ще каже грешката е моя и тн..Това няма да стане та ако ще земята да се преобърне.При мен едва ли не аз бях виновна,че съм имала кръвно,че детето се било заклещило в таза ми и тем подобни глупости.Знаех грешката но уви никой не ми повярва и аз какво да правя на кой да кажа.Това е то случва се понякога така ми казаха дори бъди благодарна ,че стана в болницата а не у вас това беше отговора на доктора некадърника.Мислех си да го съдя но като няма свидетели какво мога да направя и така всичко мина и замина.Рано или късно всичко се връща и той няма да види хубаво.А вие правете каквото знаете.С вас съм!!!

не е въпроса да се открие вината!
а ЗАЩО - т.е. има ли здравословна приниа и може ли да се парира и отстрани при следваща бременост
ако обаче не се питаш "защо стана така" няма шанс да научиш и може да разбереш след втори или трети неуспешен опит!

Наследствени тромбофилии. Първия и втория случай нямат нищо общо. Отново ми казаха, че първия случай е откровена лекарска грешка...Цяло чудо е, че съм успяла да износя цяла бременност първия път.
Сега цял живот съм на аспирин заради предрасположеност към образуване на тромби.

И аз съм като теб!Поне знам защо се случи така...и аз съм на аспирин....правят ми изследания на Д-Димера,но за сега е дори под нормата!

Здравейте момичета.
Копирам поста си от съседна тема,защото искам същото да го кажа и на Вас
Прегръдки за всички Вас и  и    за всички ангелчета.
Знам колко е трудно,защото и аз загубих своето бебче в 20 г.с - изтекоха ми водите и след 4 дни на изчакване,тръгна раждане и .....вече бях мама на агелче.
Моята сестричка,също загуби бебчето си в 21 г.с и то вече два пъти.толкова боли.  Виждам,че въпреки това- въпреки болката,празнотата и отчаянието- вие намирате сила да пишете и да давате сила на другите- Благодаря ви 
Относно въпроса "Защо" - ние тепърва тръгваме да търсим отговора. Незнам,но силно се надявам да го намерим,за да можем другия път да износим, родим живи и здрави бебчетата си,и да ги отгледаме с много любов.
Аз също се питам- защо се случи,защо и от това като че ли боли още повече......................

И аз не мога да се съглася с това...дори не мога да го разбера...
Как може да не търсим отговор на въпроса "Защо?",особено,когато става въпрос за нашите деца,за това,което ги е лишило от живот...
Може би това е съдба,може би не е можело да се избегне,но за мен това са само оправдания,които ме вбесяват и абсолютно не са отговор на моите въпроси!!!
Аз явно също съм силна,щом след погребението на дъщеря си оцелях,щом успявам да запазя разсъдъка си след  всичко,през което минавам сега при разследването...Но никога няма да се примиря със загубата на дъщеря си!!!Никога,никой и нищо няма да я замени за мен и аз ще страдам и ще търся възмездие за отнетия и живот,докъто съм жива!
Да връщане назад няма-няма как да си върна детето...
Но ще продължавам да се ровя във станалото,защото търсенето на отговор за смъртта на детето ми не е търсене на теле под вола...
Разследването ми помогна да си изясня много неща около смъртта на Сиянна,а всеки момент ще е готова и експертизата,с която вече ще се потвърдят нещата.Аз за себе си намирам вече отговорите на въпросите си-на 90% процента засега ми е ясно кой и как е причинил смъртта на детето ми...Друг е въпроса дали ще успеем да накажем виновните,но аз няма да се откажа докрай!!!
Този пост,който цитирах,меко казано ме вбеси...не мога да повярвам,че някой,който е преживял такова нещо може така да се примири и да говори,колко е силен...Силата не е в това да се примириш и да се правиш,че нищо не се е случило,силата е в това да се бориш...да се бориш,знаейки,че тази борба ще ти донесе още много болка,но ще помогне на истината да излезе на яве!!!
В Бургас има десетки,да не кажа стотици случаи като нашите,а аз съм третата подала жалба и искаща розследване на случая си...
Мъча се ,но не мога да разбера защо толкова лесно се примиряваме със случилото се с нас,защо след като знаем кои са виновните и как се отнасят с нас и децата ни,ние на им търсим отговорност...Ето на този въпрос не мога да си отговоря!
Незнам за другите градове,но за Бургас ще кажа със сигурност,че нямаме лекари,които да си вършат работата,в това се обедих,но също лично се убедих,че в бургас има разследващи полицаи,които си я вършат,при това много съвестно и отговорно!!!
Много щастие желая на всички ви,а аз продължавам да търся под вола теле и когато го намеря-вие ще сте първите,които ще узнаете!

Ами добре,търси си тогава и дано го намериш този отговор,защото аз не успях не мисля ,че съм те обидила с нещо просто исках да ти кажа,че няма смисъл от всичко това,само си причиняваш още повече мъка нищо друго,ама ти си решаваш.Не само в Бургас то май навсякъде е така,ама нищо не може да се направи в нашата скапана страна като дават дипломи на двойкджии и връзкари.Желая ти всичко добро и ако съм те обидила с нещо ksd ;моля те да ми простиш аз така разсъждавам!!! успех ти желая

Всеки път се заканвам да не влизам в тези теми на форума, защото сърцето ми се разкъсва и сълзи не ми останаха.....
Но мишката сама кликна....
Имам едно прекрасно момиченце, което вече е на 5 г. Когато стана на 1 г и 3м, заради "добри и компетентни" лекари оглуша....
Миналата година забременях отново. 6 месеца и полувина живях в постоянен страх- наред ли е всичко с бебето, здраво ли е, глухо ли е??
Направих всички изследвания, които съществуват, за да се уверя, че то е добре и здраво.
На 24 юни 2008 г моя син се роди-бях във 26 седмица....Приеха ме със 7 см разкритие и пролаабирал балон...А вече бях започнала да вярвам, че има Господ и някога ще бъда щастлива....
Вместо да направят нещо, за да го задържат още малко в мене, те ми включиха системи за по силини и бързи контаркции...Трябвало да ми направят "много сложна " операция, за да приберат мехура и да ме зашят.Явно не им се занимаваше.
РОди се мъничкия- 47 см....Колкото по-голямата си сестра...
Не можело да го сложат в кувиоз!НАЛИ НЕ ИСКАМ ОЩЕ ЕДНО ДЕТЕ С УВРЕЖДАНИЯ! Какво стана със сина ми? Ми нищо, леко по леко си е умрял.....АЗ И ЛЕКАРИТЕ УБИХМЕ ЗДРАВО И ПРАВО БЕБЕ....Защото АЗ се оставих да ме убедят...Бях много уплашена, незнаех какво да направя...а и имах вяра на лекарите...Може би наистина след кувиоза щеше да е с увреждания...или си успокоявам съвеста...
Разказвам хаотично, но вие ме разбирате.
Бяхме бременни 3 приятелки. Само аз останах с празно креватче и празни ръце...От тогава до сега почти една година без няколко дни- всички мои познати и приятелки родиха...
Психиката ми тотално се срива...от ден на ден!Опитвам се да не го показвам..За сега успявам...
Но немога да се зарадвам на тяхната радост!Това ме съсипва още повече....
ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ВИ ПОЖЕЛАВАМ НИКОГА ДА НЕ ВИ СЕ СЛУЧВАТ ПОВЕЧЕ ТАКИВА НЕЩА!НЕ САМО НА ВАСА И НА ВСИЧКИ ОКОЛО ВАС!никога да не чувате за подобни случаи!
Прегръщам ви !

Скъпа MiraBel  Знам колко е тъпо някой да нахлуе в личното ти пространство и да дава съвети, така както аз ще направя...
Когато изгубих детенцето си единствено хора, които са преживяли същото успяха да ми помогнат. Не, че семейството и приятелите не са искали. Просто, когато някой е минал през твоя ад, той ти е по - близък от всеки друг човек на света...
Това което искам да кажа и да те помоля (знам, че е трудно) - не се укорявай и не се обвинявай сама себе си. Ти си направила най-доброто за детето си - доверила си се на специалисти, очаквайки да ти помогнат като такива.
Аз самата много дълго време се обвинявах... Не сме виновни ние... Виновни са тези, на които поверяваме нашия живот и този на децата си , а те не се отнасят отговорно към това си задължение.
Надявам се да не съм нагла и досадна. Надявам се да мога да помагам с каквото мога. Пиши винаги, когато имаш нужда.

Mirabel много съжалявам!
нямам думи с които да ти изкажа съпричастността си!
пиши! просто сега като разказа се върнах назад в спомените...и ме обхвана мъка, че покрай ангажиментите тотално съм изключила...
нямам идея как се справяш....но Тъжна мама е права - понякога в живота е трудно да намериш точните думи и точните хора и място с които да споделиш своята жестока болка
тук хората не могат да върнат радостта в сърцето ти...но няма да си сама! бъди с нас!
поплачи, кажи колко си гневна, как ти иде и ти сигурно да си идеш...
споделеното не облекчава болката, но поне за миг не си сам...мъъничко можеш да разкриеш душата и сърцето си

Mirabel,подкрепям тъжна мама, но и аз  бях като теб. Не само приятелките ми родиха, но и сестра ми и първата ми братовчедка. В началото наистина ми беше трудно да погледна децата, да им купя подарък ,но се преборих, те с нищо не са виновни за моето нещастие. Сега им се радвам като ги видя и след това вечер тихичко си плача...... за моето ангелче което ако сега беше при мен щеше да бягат заедно, да падат и да стават, да плачат и да се смеят. Уви обаче него го няма............
Бъди силна знам че е трудно, но няма връщане назад .Болката остава все пак.

На 04.06.2009 роди дъщерята на една приятелка(дъщеря и ми е приятелка също)..плаках от радост и мъка...надявам се мъката скоро да изчезне..така разсъждавам аз!Вярвам,че утрешния ден,ще е чудесен,както за мен-така и за всички вас!

Mirabel,и аз бях така.С моята наи добра приятелка трябваше да раждаме в един месец.Сега като погледна неината малка кукличка сърцето ми се къса от болка но много я обичам  за теб мила