Харем стил,вярвам,че този път всичко ще е наред- 
Бела,миличка съжалявам
Бела,миличка съжалявам
- Публикувана: 8 фев. 2009, 21:24 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2009, 22:03 ч.
дадоха ли ви отговор "Защо"
Харемче, разбирам те повече от прекрасно... аз също съм губила дете, синчето ни загина при катастрофа, здраво и силно момченце на 3г...
От тогава минаха 12г, може да се каже, че постигнах някакво равновесие, имам 2 дъщери, водя нормален живот и.... сега тази амниоцентеза буквално ме върна в ада. От седмиица не знам на кой свят съм, очаквайки смъртната присъда за детето си и още по-лошо - знаейки, че АЗ трябва да го реша.
Моят съвет е - не прави амнио, нито пък БХС. Иди ако трябва до София за ФМ, но си пази нервите. Аз лично започнах да съжалявам, че я направих...
Миличка Бела, скърбя и плача с теб!
От тогава минаха 12г, може да се каже, че постигнах някакво равновесие, имам 2 дъщери, водя нормален живот и.... сега тази амниоцентеза буквално ме върна в ада. От седмиица не знам на кой свят съм, очаквайки смъртната присъда за детето си и още по-лошо - знаейки, че АЗ трябва да го реша.
Моят съвет е - не прави амнио, нито пък БХС. Иди ако трябва до София за ФМ, но си пази нервите. Аз лично започнах да съжалявам, че я направих...
Миличка Бела, скърбя и плача с теб!
Благодаря ви много момичета 
Чувствам се малко по облекчена от това че си споделих с вас, защото се оказа че колкото и да са състрадателни близките ти не могат да те разберат. В стремежа си да ми помогнат ми казват, че едва ли не трябва веднага да забравя и да продължа напред, а аз още нямам сили прекалено рано е
Най-много страдам от това, че аз трябваше да реша дали да постъпим така/с подкрепата на таткото разбира се/ но АЗ.......
ЗАДАВАМ СИ ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ, РАЗИГРАВАМ ХИЛЯДИ СЦЕНАРИИ и все не мога да намеря оправдание. Да от медицинска гледна точка всичко изглежда правилно - бебчо беше със синдром на Даун, с кистички в главичката и вратлето, увеличени чревни бримки, асцид на стомахчето и безброй други медицински наименования НО............ Все си представям вариант при който може би всичко щеше да се оправи. Или се заблуждавам
А така искам три дечица
Лошото че е вече съпругът ми не иска, казва че не може да ме подложи за нищо на света на това отново.
Харем стил сигурна съм че всичко ще е наред
Между двете си дечица имам три спонтанни аборта в третият месец и благодаря на Бога родих малкият си син. Разбирам те защото и аз като теб заспивах и се събуждах с мисълта дали е добре. Дори и сега го следя "под микроскоп", само ако кихне или се закашля и аз изтръпвам, а от два дни е още по- лошо
Следя ги и двамата ежеминутно. Може би е от стреса и мъката ми, не знам.....
Чувствам се малко по облекчена от това че си споделих с вас, защото се оказа че колкото и да са състрадателни близките ти не могат да те разберат. В стремежа си да ми помогнат ми казват, че едва ли не трябва веднага да забравя и да продължа напред, а аз още нямам сили прекалено рано е Най-много страдам от това, че аз трябваше да реша дали да постъпим така/с подкрепата на таткото разбира се/ но АЗ.......
ЗАДАВАМ СИ ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ, РАЗИГРАВАМ ХИЛЯДИ СЦЕНАРИИ и все не мога да намеря оправдание. Да от медицинска гледна точка всичко изглежда правилно - бебчо беше със синдром на Даун, с кистички в главичката и вратлето, увеличени чревни бримки, асцид на стомахчето и безброй други медицински наименования НО............ Все си представям вариант при който може би всичко щеше да се оправи. Или се заблуждавам
А така искам три дечица
Лошото че е вече съпругът ми не иска, казва че не може да ме подложи за нищо на света на това отново. Харем стил сигурна съм че всичко ще е наред
Между двете си дечица имам три спонтанни аборта в третият месец и благодаря на Бога родих малкият си син. Разбирам те защото и аз като теб заспивах и се събуждах с мисълта дали е добре. Дори и сега го следя "под микроскоп", само ако кихне или се закашля и аз изтръпвам, а от два дни е още по- лошо
Следя ги и двамата ежеминутно. Може би е от стреса и мъката ми, не знам..... 
Благодаря ви много момичета Чувствам се малко по облекчена от това че си споделих с вас, защото се оказа че колкото и да са състрадателни близките ти не могат да те разберат. В стремежа си да ми помогнат ми казват, че едва ли не трябва веднага да забравя и да продължа напред, а аз още нямам сили прекалено рано е
Най-много страдам от това, че аз трябваше да реша дали да постъпим така/с подкрепата на таткото разбира се/ но АЗ.......
ЗАДАВАМ СИ ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ, РАЗИГРАВАМ ХИЛЯДИ СЦЕНАРИИ и все не мога да намеря оправдание. Да от медицинска гледна точка всичко изглежда правилно - бебчо беше със синдром на Даун, с кистички в главичката и вратлето, увеличени чревни бримки, асцид на стомахчето и безброй други медицински наименования НО............ Все си представям вариант при който може би всичко щеше да се оправи. Или се заблуждавам
А така искам три дечица Лошото че е вече съпругът ми не иска, казва че не може да ме подложи за нищо на света на това отново.
Харем стил сигурна съм че всичко ще е наред
Между двете си дечица имам три спонтанни аборта в третият месец и благодаря на Бога родих малкият си син. Разбирам те защото и аз като теб заспивах и се събуждах с мисълта дали е добре. Дори и сега го следя "под микроскоп", само ако кихне или се закашля и аз изтръпвам, а от два дни е още по- лошо Следя ги и двамата ежеминутно. Може би е от стреса и мъката ми, не знам.....
Чувствам се малко по облекчена от това че си споделих с вас, защото се оказа че колкото и да са състрадателни близките ти не могат да те разберат. В стремежа си да ми помогнат ми казват, че едва ли не трябва веднага да забравя и да продължа напред, а аз още нямам сили прекалено рано е Най-много страдам от това, че аз трябваше да реша дали да постъпим така/с подкрепата на таткото разбира се/ но АЗ.......
ЗАДАВАМ СИ ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ, РАЗИГРАВАМ ХИЛЯДИ СЦЕНАРИИ и все не мога да намеря оправдание. Да от медицинска гледна точка всичко изглежда правилно - бебчо беше със синдром на Даун, с кистички в главичката и вратлето, увеличени чревни бримки, асцид на стомахчето и безброй други медицински наименования НО............ Все си представям вариант при който може би всичко щеше да се оправи. Или се заблуждавам
А така искам три дечица
Лошото че е вече съпругът ми не иска, казва че не може да ме подложи за нищо на света на това отново. Харем стил сигурна съм че всичко ще е наред
Между двете си дечица имам три спонтанни аборта в третият месец и благодаря на Бога родих малкият си син. Разбирам те защото и аз като теб заспивах и се събуждах с мисълта дали е добре. Дори и сега го следя "под микроскоп", само ако кихне или се закашля и аз изтръпвам, а от два дни е още по- лошо
Следя ги и двамата ежеминутно. Може би е от стреса и мъката ми, не знам.....мисля, че няма по-добър подарък от това д пуснеш някого....
ако нещата са били несъвместими с живота...въпреки че АЗ за себе си мисля, че дори само да има проблем детето ми и да открия това - бих направила този избор за него...
гледах дезца с проблеми...лично за себе си считам че АКО ЗНАМ - за мен лично - е по-милосърдно да му спестя трудностите!
така мисля, въпреки, че когато в 7-ми месец виждаха проблеми при мен - не знаех какво да правя, но там и беше по-скоро всичко в полза на това, че след раждането няма да има проблеми или и да има - ще се отстранят
не знам ако ми бяха казали, че детето ще си отиде и то в болка след раждането - какво щях да избера...мисля си, че щях да му спестя тези месеци в болка и мъка....
не се обвинявай - никой няма право да те обвини и ти не се обвинявай из0лишно - направла си своя избор, с любов...
Ета, единствената присъда, която ще получиш е зелената светлина да се радваш на остатъка от бременността си. Друго не ти се полага.
Харем стил, този път краят ще бъде различен. Както беше и при мен. Пожелавам ти бременността ти да завърши щастливо и в ръцете си да държиш своето живо и здраво детенце през февруари догодина.
Бела, нямаш вина. Това е единственото, в което съм сигурна. Отговор няма да получиш, но е жалко колко често се получават вече тези лоши хромозомни комбинирания. Или преди ги е имало, но е имало и добро потулване на тези статистики (мразя това определение).
Харем стил, този път краят ще бъде различен. Както беше и при мен.
Пожелавам ти бременността ти да завърши щастливо и в ръцете си да държиш своето живо и здраво детенце през февруари догодина. Бела, нямаш вина. Това е единственото, в което съм сигурна. Отговор няма да получиш, но е жалко колко често се получават вече тези лоши хромозомни комбинирания.
Или преди ги е имало, но е имало и добро потулване на тези статистики (мразя това определение). 
Ета, ух, мъчно ми е, че изживяваш нещо толкова ужасно, след процедура, дето уж е за твое добро... Какво добро, то ще побелее човек, докато излязат резултатите. Времето да си плюе на петичките, по-скоро да идва утре и да си отдъхнеш!
Бела,. Много е тежко да загубиш детето си по такъв начин. Не се измъчвай от взетото решение. Не се оставяй чувството за вина да те смачка. На мен ми е познато другото чувство за вина и за ужасна безпомощност - да гледаш детето си в болници, на системи, всеки нещо да го боде и тормози и тогава вечния покой ти се струва по-доброто решение пред ежедневното страдание.
Поплачи си... но си прости.
Харем, този път ще е различно! Вярвай и се пази, имаш нашата подкрепа и най-добри пожелания! Чакаме те в списъка на нашите ангелски мами, които си имат здрави бебета!
Бела,
. Много е тежко да загубиш детето си по такъв начин. Не се измъчвай от взетото решение. Не се оставяй чувството за вина да те смачка. На мен ми е познато другото чувство за вина и за ужасна безпомощност - да гледаш детето си в болници, на системи, всеки нещо да го боде и тормози и тогава вечния покой ти се струва по-доброто решение пред ежедневното страдание. Поплачи си... но си прости.
Харем, този път ще е различно! Вярвай и се пази, имаш нашата подкрепа и най-добри пожелания! Чакаме те в списъка на нашите ангелски мами, които си имат здрави бебета!
[Моят съвет е - не прави амнио, нито пък БХС. Иди ако трябва до София за ФМ, но си пази нервите. Аз лично започнах да съжалявам, че я направих...
извинявай, но ако после не дай бог има нещо - да не си простиш никога, че не си имала възможност да избереш.....
чакането е тежко, но за този дето иска да знае и да е най-малкото подготвен това е по-лекия вариант
да заровиш глава в пясъка не е най-умното решение...
успех! не виждам защо си толкова черногледа за резултатите преди дори да си ги видяла!
стискаме палци да мине и замине и да забравиш за тези притеснения
Знам, че е полезно изследване, аз самата съм трезвомислещ човек (могат да го потвърдят хората, които ме познават) и съм стигнала до убеждението, че е добре да направя тези изследвания.
Но изглежда се оказах прекалено сллаба да издържа на напрежението.... всеки един ден в очакване ми скъсява живота с години...
Не съм се чувствала така зле от смъртта на сина ми. Думи нямам да го опиша....
За това започнах да съжалявам, че сама си причиних този ад с БХС и амниото.
Не, че другият вариант е за предпочитане, дано не се случва на никого!
Но изглежда се оказах прекалено сллаба да издържа на напрежението.... всеки един ден в очакване ми скъсява живота с години...
Не съм се чувствала така зле от смъртта на сина ми. Думи нямам да го опиша....
За това започнах да съжалявам, че сама си причиних този ад с БХС и амниото.
Не, че другият вариант е за предпочитане, дано не се случва на никого!
мила Ета, опитай да се успокоиш - живота ни е в божиите ръце така да се каже...
в смисъл - ти правиш най-доброто, пък другото - вече не зависи от теб
трябва да свикнеш, че нещата са извън нашия контрол - и да приемеш страха като спътник - но да не му даваш да владее сърцето и ума ти! една майка винаги мисли с част от мозъка си за най-лошото...но ако това стане прекалено е вече зле и за нея и за децата й!
всичко ще е наред!
в смисъл - ти правиш най-доброто, пък другото - вече не зависи от теб
трябва да свикнеш, че нещата са извън нашия контрол - и да приемеш страха като спътник - но да не му даваш да владее сърцето и ума ти! една майка винаги мисли с част от мозъка си за най-лошото...но ако това стане прекалено е вече зле и за нея и за децата й!
всичко ще е наред!
Мили мами много тежки неща ще преживели Мир за всички малки АНГЕЛЧЕТА Аз също имах тежка бременност,лежах 3 пъти в паталогична бременност заради кръвоизливи.Последния път даже неискаха да ме приемат,а тогава бях с най-силен кръвоизлив.Понеже лежах 3 пъти за период от 2 м,а трябва да мине поне 1м. от изписването,за да лежиш отново.Иначе се води рехоспитализация и не им плащат клиничните пътеки.Представяте ли си 
Добре,че им дадохме зор,та ме приеха.Отговора на доктора беше:Няма нищо,всичко е наред,ще лежиш и ще се оправят нещата.Няма смисъл да те приемаме у вас ще ти е по-добре. Както и да е,родих детенце,момче.Слава на Бога всичко е наред.Исках да разкажа за 1 момиче,с което се запознах в болницата.Тя е туркиня на 25г. от 16-17г се опитва да роди.Има 3 мъртви раждания в 6 и 7 месец.Забременя 4 път и лекарите я накараха да лежи цялата бременност в болницата.Преливаха и какви ли не системи.Проблема според тях беше,че неможе да го износи до край.4 дете го роди със секцио,поради риск да не уумре отново в нея.Това става някъде към средата на 8м.Роди го,казаха,че всичко е наред(момченце),сложиха го в кувиоз,защото все пак е недоизносено и малко.Нея я изписаха,звънеше им всеки ден по телефона и я уверяваха,че с бебето всичко е наред,че даже се оправя и в един момент след горе-долу месец в кувиоза и съобщават,че изведнъж сърчицето му спряло.Как така изведнъж се чудя аз.Горката вече нямаше сили,да загубиш 4 деца Казаха и че трябва да изчака поне 1,6г за да забременее отново,но този път не ги послуша и 4-5м след това забременя.Лежеше си вкъщи само ходеше 2 пъти месечно в болницата и слава на Бога роди здраво момиченце.Сега му се радват и всичко е наред.Искам да ви кажа само,имайте вяра.Пожелавам на всички ви да се сдобите с детенце,да мине този път всичко благополучно и не се отказвайте.Не се страхувайте,има Господ
Мир за всички малки АНГЕЛЧЕТА Аз също имах тежка бременност,лежах 3 пъти в паталогична бременност заради кръвоизливи.Последния път даже неискаха да ме приемат,а тогава бях с най-силен кръвоизлив.Понеже лежах 3 пъти за период от 2 м,а трябва да мине поне 1м. от изписването,за да лежиш отново.Иначе се води рехоспитализация и не им плащат клиничните пътеки.Представяте ли си Добре,че им дадохме зор,та ме приеха.Отговора на доктора беше:Няма нищо,всичко е наред,ще лежиш и ще се оправят нещата.Няма смисъл да те приемаме у вас ще ти е по-добре. Както и да е,родих детенце,момче.Слава на Бога всичко е наред.Исках да разкажа за 1 момиче,с което се запознах в болницата.Тя е туркиня на 25г. от 16-17г се опитва да роди.Има 3 мъртви раждания в 6 и 7 месец.Забременя 4 път и лекарите я накараха да лежи цялата бременност в болницата.Преливаха и какви ли не системи.Проблема според тях беше,че неможе да го износи до край.4 дете го роди със секцио,поради риск да не уумре отново в нея.Това става някъде към средата на 8м.Роди го,казаха,че всичко е наред(момченце),сложиха го в кувиоз,защото все пак е недоизносено и малко.Нея я изписаха,звънеше им всеки ден по телефона и я уверяваха,че с бебето всичко е наред,че даже се оправя и в един момент след горе-долу месец в кувиоза и съобщават,че изведнъж сърчицето му спряло.Как така изведнъж се чудя аз.Горката вече нямаше сили,да загубиш 4 деца Казаха и че трябва да изчака поне 1,6г за да забременее отново,но този път не ги послуша и 4-5м след това забременя.Лежеше си вкъщи само ходеше 2 пъти месечно в болницата и слава на Бога роди здраво момиченце.Сега му се радват и всичко е наред.Искам да ви кажа само,имайте вяра.Пожелавам на всички ви да се сдобите с детенце,да мине този път всичко благополучно и не се отказвайте.Не се страхувайте,има Господ
Много сажелявам и знам тошно как се чустваш И ас загубих моето бебче в 9 месец не ми дадоха отговор зашо просто казаха че се случва Забременях 2 пат искарах до 6 месец и получих батрешен кравоизлив с отлепена плацента и секцио по спешност И ПАК НЕ МИ ДАДОХА ОТГОВОР ЗАШО отогава минаха 5 години мен оше ме е страх да забременея
Много сажелявам и знам тошно как се чустваш И ас загубих моето бебче в 9 месец не ми дадоха отговор зашо просто казаха че се случва Забременях 2 пат искарах до 6 месец и получих батрешен кравоизлив с отлепена плацента и секцио по спешност И ПАК НЕ МИ ДАДОХА ОТГОВОР ЗАШО отогава минаха 5 години мен оше ме е страх да забременея
Само не се отказвай,не се страхувай,всичко ще се нареди.Сигурна съм,че и на вашата улица ще изгрее слънце,моли се на Бог да мине всичко благополучно,да си имате детенце,да е здраво,да е живо,всичко да е наред и с теб и с него и ще видиш,че ще стане.Когато искаш едно нещо много силно то става,затова не се отчайвайте.А колкото до тези "лекари" си мисля,че трябва да направим нещо,всички майки да се обединим без значение дали сме или не преживели загуба.Но си мисля,че трябва да се даде повече гласност на проблема,за да се знаят имената на всички тези "доктори" и да няма повече пострадали.Но наистина ние сме силни и ако се обединим си мисля,че можем да направим нещо.ПП:Извинявам се за дългия пост,но просто като чета за какво става въпрос се изпълвам с много тъга и ме е яд,че все още такива "хора" се разхождат безнаказано и спят спокойно
Аз сериозно се замислям как въобще си вземат дипломите милите лекари 
Все не могат да разберат как точно при нас се е получило, в какво е точно проблема. Защо въобще правим изследвания и ни гледат на видеозон когато накрая все нещо не е както трябва. При мен ме гледаха почти всяка седмица, всеки път всичко било наред и аз много съм се "шашкала ". Толкова ме гледа моят лекар, че не видя миомният възел с размери 5 см. Относно кървенето, така и не ми обясни причината. Когато настоявах да му измери нухалната транслуценция го направи едва ли не за да ме накара да млъкна. Според него всичко било наред и аз съм параноична. Да бе само че се оказа че не съм параноична а наистина нещо не било наред После след всичко чух следният бисер" Тя природата е искала да изхвърли плода, знаела си е работата, но ти като настояваше да го задържиш и пиеш лекарства..." Толкова бях бясна че ми идеше да го застрелям на място съответният лекар. Това ми го казват в деня в който ще ми правят аборта по медицински причини, обяснява ми се как това е най доброто за мен, как иначе ще се мъча и т.нат
А и още един цветущ израз/ не се стърпявам и него да споделя/ - " Ние за това ги правим тези изследвания за да махнем превантивно негодните". Представяте ли си "негодни". Още не мога да повярвам че това го каза лекар
На питането ми защо не ми направиха БХС още в 11г.с., когато бебечето беше мъничко, никой не се нае да отговори. Явно ние майките сме търпелива порода и това че детенцето ми беше вече човече и си риташе, няма никакво значение Трябва да съм едва ли не благодарна че са ме отървали от ненужното бреме.
Извинявам се че стана прекалено дълго , но съм бясна че се отнасят с нас като с добитък
Все не могат да разберат как точно при нас се е получило, в какво е точно проблема. Защо въобще правим изследвания и ни гледат на видеозон когато накрая все нещо не е както трябва. При мен ме гледаха почти всяка седмица, всеки път всичко било наред и аз много съм се "шашкала ". Толкова ме гледа моят лекар, че не видя миомният възел с размери 5 см. Относно кървенето, така и не ми обясни причината. Когато настоявах да му измери нухалната транслуценция го направи едва ли не за да ме накара да млъкна. Според него всичко било наред и аз съм параноична. Да бе само че се оказа че не съм параноична а наистина нещо не било наред После след всичко чух следният бисер" Тя природата е искала да изхвърли плода, знаела си е работата, но ти като настояваше да го задържиш и пиеш лекарства..." Толкова бях бясна че ми идеше да го застрелям на място съответният лекар. Това ми го казват в деня в който ще ми правят аборта по медицински причини, обяснява ми се как това е най доброто за мен, как иначе ще се мъча и т.нат А и още един цветущ израз/ не се стърпявам и него да споделя/ - " Ние за това ги правим тези изследвания за да махнем превантивно негодните". Представяте ли си "негодни". Още не мога да повярвам че това го каза лекар
На питането ми защо не ми направиха БХС още в 11г.с., когато бебечето беше мъничко, никой не се нае да отговори. Явно ние майките сме търпелива порода и това че детенцето ми беше вече човече и си риташе, няма никакво значение
Трябва да съм едва ли не благодарна че са ме отървали от ненужното бреме. Извинявам се че стана прекалено дълго , но съм бясна че се отнасят с нас като с добитък