Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
До колкото памета не ме лъже твоето мамче трябва да е щастлива баба на тази дата както и ние с Дени 
Толкова са сладки , направо се разчувствах... 
Както е казала и Лейдибеби усещането е много странно. Досега бебето ти е било в корема, шавало е, изградила си си една абстрактна представа за него и изведнъж следва един бърз преход - мърдащият корем се превръща в бебе. На мен ми бяха нужни няколко дни да свикна с мисълта, че това са моите бебета. 
А как ми липсваше шкембето в първите дни... може би и заради проблемите в болницата, просто ми се искаше да си ги напъхам обратно там и всичко да е наред, а не да умирам от притеснения и да ги гледам набодени и на системи. Още са им сини ръчичките и крачетата от абокатите.
