Много странна тема. Ти какво искаш всъщност - самия човек или бебето му? Изясни си нещата и действай. Защото бебе можеш да имаш от всеки, но истинските мъже, с които да изживееш живота си, се срещат все по-рядко.
- Публикувана: 11 фев. 2009, 18:11 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2009, 14:36 ч.
Искам бебе от турчин :(
Ако се обичате и се разбирате, няма нищо лошо да се ожените и да създадете семейство. Моя много добра приятелка се омъжи за турчин и сега имат прекрасен син на 1 година. Направиха 2 сватби. Едната тук , но без църковен брак, разбира се, тъй като той е мюсюлманин и другата в Истанбул по техните обичаи. Така и двете роди бяха доволни. Е верно, че баща й не й говори и не иска да види внука си, но те са щастливи заедно и се борят за любовта си. Успех и попитай себе си какво искаш! 
Повечето пуснали отговори тук не са си имали вземане даване с турчин-само един отговор беше на място-не е важно какъв е по народност,важно е какъв се чувства.Имах гадже турчин,обичах го ужасно много,не ме интересуваше какъв е,само ме интересуваше какво има между нас,е,вече поумнях-обичаше ме много,но послуша мама и тати и роднините,които му казаха,че не му трябва бяла българка,били му намерили туркиня.И той поддаде,защото ми повтаряше от началото,че колкото и да ме обича,няма да сме заедно заради неговите разбирания,традиции и че семейството му никога няма да ни приеме.Така,че от турчин до турчин има разлики.ninagunduz.това,че ти си имала късмета,мъжа ти да не го интересува различията ви,не е такъв късмета на всички момичета и от тогава си имам не едно,а две наум за връзката с мюсулманин общо казано.Тогава плаках много като ме заряза,аз си правех планове дори за семейство с него,дете,говорехме за това.....трудно ми беше да го преудолея.
Към авторката-ако виждаш,че той се бори за вас със всички свои сили и иска със сигурност да е с теб-значи няма за какво да се притесняваш.И те са хора,дори обичат по-силно сякаш,по-чувствителни са.
Към авторката-ако виждаш,че той се бори за вас със всички свои сили и иска със сигурност да е с теб-значи няма за какво да се притесняваш.И те са хора,дори обичат по-силно сякаш,по-чувствителни са.
Вярно е, че за любовта няма граници.
Аз не мога да ти кажа да или не. Но мисля, че сама би трябвало да се замислиш дали за теб това има значение. Да си отговориш сама на някои въпроси. Като например, пречка ли е за теб това, че той е от различно вероизповедание, че е носител на друг тип култура? Би ли приела детето ти да бъде възпитавано като мюсулманин (пак зависи разбира се доколко той и ти държите на религията и доколко вярата за вас има някакво значение)? От значение ли е за теб дали детето ти ще се самоопредели като българин или турчин? Можеш ли да приемеш техните традиции и празници като свои, които след това да предадеш на детето си? Какво би приела да празнуваш - Рождество Христово и Възкресение Христово или мюсюлманските празници (пак разбира се това зависи и от теб и от него и от вашата обща нагласа)? Готова ли си да се противопоставяш на предразсъдъците в обществото?
Тези и други още въпроси, които би трябвало сама да си зададеш, щом мислиш за брак и дете. И от това какво си отговориш, да се замислиш какво точно искаш и на какво си готова и колко си готова да дадеш от себе си.
Иначе любовта наистина е прекрасна, но понякога не е достатъчна, за да се създаде едно добро, сплотено и здраво семейство. Има нужда и от доверие, взаимност, уважение, търпеливост, компромиси.
Каквото и да решиш, желая ти да бъдеш щастлива!
Аз не мога да ти кажа да или не. Но мисля, че сама би трябвало да се замислиш дали за теб това има значение. Да си отговориш сама на някои въпроси. Като например, пречка ли е за теб това, че той е от различно вероизповедание, че е носител на друг тип култура? Би ли приела детето ти да бъде възпитавано като мюсулманин (пак зависи разбира се доколко той и ти държите на религията и доколко вярата за вас има някакво значение)? От значение ли е за теб дали детето ти ще се самоопредели като българин или турчин? Можеш ли да приемеш техните традиции и празници като свои, които след това да предадеш на детето си? Какво би приела да празнуваш - Рождество Христово и Възкресение Христово или мюсюлманските празници (пак разбира се това зависи и от теб и от него и от вашата обща нагласа)? Готова ли си да се противопоставяш на предразсъдъците в обществото?
Тези и други още въпроси, които би трябвало сама да си зададеш, щом мислиш за брак и дете. И от това какво си отговориш, да се замислиш какво точно искаш и на какво си готова и колко си готова да дадеш от себе си.
Иначе любовта наистина е прекрасна, но понякога не е достатъчна, за да се създаде едно добро, сплотено и здраво семейство. Има нужда и от доверие, взаимност, уважение, търпеливост, компромиси.
Каквото и да решиш, желая ти да бъдеш щастлива!
Ако оби4а6 някого не битрябвало да се срамува6 от етни4еската му принадлежност....а по скоро би трябвало да те вълнува как да се съ4етаят разли4ията в традициите и мирогледа, така 4е и двете култури да бъдат равнопоставени....
Отиди в темата за серияла "1001 нощ" и ще видиш колко мацки искат дете от турчин 
Иначе по темата, това е и моето мнение.
Иначе по темата, това е и моето мнение.
Това не би трябвало да те притеснява. Ако беше българин щеше ли да си убедена, че връзката ви ще процъфти и ще успее. Националността, религията - те не са важни, важен е човека и това, което е вътре в него..Ако това е проблем за теб прекрати сега, но никога не обръщай внимание на мнението на останалите. Живота си е твой и ще си го живееш, както ти намериш за добре..Успех миличка..
Повечето пуснали отговори тук не са си имали вземане даване с турчин-само един отговор беше на място-не е важно какъв е по народност,важно е какъв се чувства.Имах гадже турчин,обичах го ужасно много,не ме интересуваше какъв е,само ме интересуваше какво има между нас,е,вече поумнях-обичаше ме много,но послуша мама и тати и роднините,които му казаха,че не му трябва бяла българка,били му намерили туркиня.И той поддаде,защото ми повтаряше от началото,че колкото и да ме обича,няма да сме заедно заради неговите разбирания,традиции и че семейството му никога няма да ни приеме.Така,че от турчин до турчин има разлики.ninagunduz.това,че ти си имала късмета,мъжа ти да не го интересува различията ви,не е такъв късмета на всички момичета и от тогава си имам не едно,а две наум за връзката с мюсулманин общо казано.Тогава плаках много като ме заряза,аз си правех планове дори за семейство с него,дете,говорехме за това.....трудно ми беше да го преудолея.
Към авторката-ако виждаш,че той се бори за вас със всички свои сили и иска със сигурност да е с теб-значи няма за какво да се притесняваш.И те са хора,дори обичат по-силно сякаш,по-чувствителни са.
Към авторката-ако виждаш,че той се бори за вас със всички свои сили и иска със сигурност да е с теб-значи няма за какво да се притесняваш.И те са хора,дори обичат по-силно сякаш,по-чувствителни са.
Ami az nikade ne kazvam, 4e vsi4ki turci sa elmaz i zlato.... kazvam, 4e e vajno da se razbirat i obi4at...a pod "razbirat" imam vpredvid vsi4ki i semeistvata vklu4itelno.
Това се получава, защото ни се втълпява още от малки колко лоши са турците и така нататък. Естествено не при всички е така, но аз лично съм била свидетел как приятели правят подобни изказвания пред децата си, което е ужасно грозно. Децата са малки и като растат в такава среда, където отношението е такова в повечето случаи стават като родителите си.. Един ден разбират, че родителите им са бъркали и в тях се поражда противоречие. Така мисля аз. Нека авторката сподели защо има такива колебания, дали родителите ѝ са обсъждали връзката.