Историята ми е ужасна и ще се опитам да бъда максимално кратка.След 6 години борба 3 спонтанни аборта и 2 скандала успях да навия мъжа ми да даде материал да опитаме да създадем бебче.Бременността ми беше много комплецирана -цикъл през първите 4 месеца ,отстраняване на огромен полип ,един куп алергии които никога не съм имала,плацента превия,гестационен диабет,губене на водите ,което дожеде до преждевременно принудително раждане със секцио(беше се паркирала със краката напред и не иска6е да смени позицията си) на малката ни дъщеричка.Свекървата беше известена за това и каза,че ще дойде след като ни изпишатот болницата(живеем в сащ и бяхме в друг щат,на 700км от майка му).Той й купи и билет и 1 ден след като излязох от болницата отиде да я вземе от летището(250 км от нас) и изненада..... сжекито била на парти с гаджето си предната вечер и забравила за полета.Изкарахме още една седмица -операцията ме болеше извърлих 3 конеца но нямах време да мисля за себе си-Йоана плачеше от 22 до 7 сутринта -според докторите бяха колики но никакви капки ,нито чайове и лекарства не помагаха.Радвах се като спеше през деня,гушках си я и бях щастлива ,а когаот ми се събираха по 3-4 часа сън от от дремки за 1 денонощие бях щастлива.Свекървата дойде да "помага".през деня се грижеше да ми намира нонстоп работа ,докато малката спи,а вечер заспиваше в 22 вечерта и не искаше да я безпокоят....Уж щеше да е за 1 месец,а на 3тата седмица си измисли оправдание,че щели да оперират гаджето й и изчезна(възмути ме безотговорността й)-мъжът ми е единственият от всичките й деца ,който никога е нямал деца,а той се е грижел най-много за нея и баща си.Преживяхме "нощните колики" ,което се оказа,че са киселини по-късно,но с лекарства се оправи.Беше на 4 месеца когато пътувахме двете с нея със самолет ,имахме 2 полета ,криво -ляво успях да се справя. и след това трябваше да чакам в студа свекървата 40 минути да дойде да ни вземе заедно с дъщеря си-забавили са се,щото бабето трябвало да се гримира. 
отделно че като отидохме в къщата ,бабата каза,че ще отиде за малко при гаджето си.Уви това малкп беше 27 часа.Навън заваля сняг ние премръзвахме в къщата,климатика не работеше,а бабата си беше изключила умишлено джиесема.Обвих малката с одеяла и включих фурната и така позатоплихме поне една стая.По-късно бабата уж пое ангажимента да я гледа за 1 ден-ама "забрави" да с еприбере от гаджето си-мъжа ми имаше важна работа във връзка с данъците ,а да отидем с него в този задух беше немислимо.Та аз се провирах през кучешката дупка за да взема скритият ключ и да влезем вътре.
Хранех бебка и брата на мъжа ми дойд еи почнада я гъделичка.Казах му ,да я остави това з апо-късно за да не се задави.Той отишъл при мъжа ми и му се оплакал,че не му давам да докосва бебето и ми се разсърди
.Детето на сестра му кашлеше над 5 месечната ми Йоана.Направих й забелжка,а тя ти не се безпокой ,така се закляват децата.два дена по-късно дъщеря ми започна да кашли-обадих се на сестра му и й казах,че тя и дъщеря й са виновни за настинката на бебето ни.И тя много чувствителната и тя ми се разсърди,че иска и да й се извинявам.
Оперираха мъжа ми в тазовта област и майка му отново е тук.Единият ден отидох до тоалетната и се чудех ,че не чувам гласа на беба.Излезнах да я търся и о боже.Свекървата излязла с бебето навън в дъжда ,да я закалява.Накарах й се едно хубаво и взех да преобличам бебка.Вчера трябваше да готвя допълнително и й я дадох за малко.Мислех си,че като е далеч от изхода на къщата няма опасност.Да,ама не.Сложила бебето(а тя беше само по блузка и памперс) на цимента в банята,дала му маратонката си скоято излиза навън ,малката дъвче връзката й,а дъртата си навива косата-да я пита човек за кой се прави и тя не може да ми каже.Взех я веднага и я измих хубаво и й казах,че не одобрявам това което е направила.И тя се разрева и ме наколадила на мъжа ми.И двамата ме упрекват,че съм била лоша и съм щяла да "разкекавя" детето.Е ,сега аз да питам...те ли са луди и свръхчувствителни?Аз ли съм лоша,че ги разплаквам....трябва ли да се променя......Какво да предприема?Вече съм на края на силите си и не знам кога ще "избухна,защото ми писна все аз да правя компромиси.....и никой да не го оценява това
отделно че като отидохме в къщата ,бабата каза,че ще отиде за малко при гаджето си.Уви това малкп беше 27 часа.Навън заваля сняг ние премръзвахме в къщата,климатика не работеше,а бабата си беше изключила умишлено джиесема.Обвих малката с одеяла и включих фурната и така позатоплихме поне една стая.По-късно бабата уж пое ангажимента да я гледа за 1 ден-ама "забрави" да с еприбере от гаджето си-мъжа ми имаше важна работа във връзка с данъците ,а да отидем с него в този задух беше немислимо.Та аз се провирах през кучешката дупка за да взема скритият ключ и да влезем вътре.Хранех бебка и брата на мъжа ми дойд еи почнада я гъделичка.Казах му ,да я остави това з апо-късно за да не се задави.Той отишъл при мъжа ми и му се оплакал,че не му давам да докосва бебето и ми се разсърди
.Детето на сестра му кашлеше над 5 месечната ми Йоана.Направих й забелжка,а тя ти не се безпокой ,така се закляват децата.два дена по-късно дъщеря ми започна да кашли-обадих се на сестра му и й казах,че тя и дъщеря й са виновни за настинката на бебето ни.И тя много чувствителната и тя ми се разсърди,че иска и да й се извинявам.Оперираха мъжа ми в тазовта област и майка му отново е тук.Единият ден отидох до тоалетната и се чудех ,че не чувам гласа на беба.Излезнах да я търся и о боже.Свекървата излязла с бебето навън в дъжда ,да я закалява.Накарах й се едно хубаво и взех да преобличам бебка.Вчера трябваше да готвя допълнително и й я дадох за малко.Мислех си,че като е далеч от изхода на къщата няма опасност.Да,ама не.Сложила бебето(а тя беше само по блузка и памперс) на цимента в банята,дала му маратонката си скоято излиза навън ,малката дъвче връзката й,а дъртата си навива косата-да я пита човек за кой се прави и тя не може да ми каже.Взех я веднага и я измих хубаво и й казах,че не одобрявам това което е направила.И тя се разрева и ме наколадила на мъжа ми.И двамата ме упрекват,че съм била лоша и съм щяла да "разкекавя" детето.Е ,сега аз да питам...те ли са луди и свръхчувствителни?Аз ли съм лоша,че ги разплаквам....трябва ли да се променя......Какво да предприема?Вече съм на края на силите си и не знам кога ще "избухна,защото ми писна все аз да правя компромиси.....и никой да не го оценява това
, за да се грижат за бебето. Може би най-добре да го приемеш като даденост и не си хаби нервите покрай свекито. Гледай си живота с мъжа ти и детето ви! 
