Мама и тати са опиянени от обичта си към АПРИЛчета засмени

Неци, за съжаление не мога да ти посъветвам нещо различно от това, което явно ти вече правиш! Аз, както съм казвала, когато започне да се тръшка не му обръщам внимание или веднага му отклонявам вниманието към нещо друго! Но неговите изблици не са толкова продължителни и много лесно се разсейва, успокоява и забравя! Правила ли си консултация с хомеопат? Рано е за психолог, но съм чувала, че хомеопатите могат да предпишат някакъв сироп, който успокоява психиката на децата! А да не му е студено след къпане? Александър така ревеше, като беше бебе, след всяко къпане и доста късно се усетих, че не плаче за водата и коритото, а че му е некомфортно!
Варненки, сигурна съм, че ще изкарате страхотни дни с вашата скъпа гостенка! Весело и да ни държите в течение...
Ламичке, това е страхотно начинание и ако бях в БГ щях да се включа веднага, без да се замислям! Ако предложението важи и към края на годината съм там!
Сложих линкчето от Илит на първа страница, защото май ще имаме нужда от консултация и занапред!

Здравейте и от нас!
Неци,да те успокоя,и при нас е същото.Криси много се изнервя като го вадим от банята.Извива се целият.Едва успявам да го удръжа.Има и други моменти на изблици,но всеки път е различно и не мога даси обясня от какво.Обожава ако си хареса нещо на Тв-то да отиде и да забуччи пръст(с все сила) в него,при което целият екран си променя картината.Мен ме е страх,че ще направи някоя беля така.Колкото и да му говоря,че не трябва,боли го или нещо от сорта,файда няма.Дано отмине този период.
Болничките ми хора са чувствително по-добре.Тати ни от сряда е на работа,а Криси надявам се,че от понеделник е на ясла.
Момичета,ако някой има акаунт във фейсбук,ще се радвам да си пишем и там.Можете да ме намерите по и-мейл:    hristina80@hotmail.com
Поздрави от нас и спокойна нощ 

Здравейте, сладурки 

Не ми се отдава честото влизане, колкото е голямо желанието ми, но поне от дъжд на вятър успявам и набързо се информирам как сте  .

Нашите юнаци растат с бурни темпове като сладки, любвеобвилни и бурни деца  . Бърборкат все повече и повече, Бобо е тартора на групичката и само подкукуросва Кико за някоя беля  . Кико пък му се води все по акъла, иначе е ужасно добър, мил и послушен - очертава се като голям помощник  . Пак се борим с грипчета, но по-рядко от преди. Ще си ги държим у нас май поне до април.
Иначе ще дарим момчетата ни с една малка принцеска, както се оказа от съботната ФМ. С нея всичко е наред и върви голямка със 7-10 дни напред  . Аз обаче съм се докарала с коремна херния и сега тръгвам по лекари да видя как да се опазя до раждането, а то си има бая време  .

Неци, Кико има такива периоди на тръшкане. Особено след следобен сън надава много силен глас и може да плаче за всичко в продължение на час - супер изнервящо е  . Двете неща, които помагат (освен търпението) е непрекъснатото отвличане на вниманието (най-вече с провокирането му чрез задаване на интригуващи въпроси) и много гушкане и целуване.
Бобо пък мина през една фаза миналата седмица да си причинява болка или страдание и да изпада в истеричен рев  . Добре че премина бързо  .

Илит, благородно ти завиждам за разходката. Калина е страхотно дете  .

Надям се да мога и снимките да разгледам. Сега спирам, че сигурно ви отегчих до смърт  .

Поли, Клер, гушки на децата. КАкто казва Неци, все по-често ще ни се налага да превързваме ранички, докато се научат и сами да се пазят.
Болните бързо да оздравяват!
Илит, много полезен линк, мерси! А на теб весело изкарване и да се насладиш с пълна сила на ергенските дни и времето с враненки
Неци, аз и преди съм писала, при Борис помогна много казването на 'чао' и подготовката , че нещо ще се случи. Къпането е любимо нещо, и от бебе си плаче на излизане от коритото, и полека лека започнахме с 'чао', и няколко минути преди да трябва да излезе, му казвам, че ще излиза, да го подготвя, после му казвам, че трябва да излиза вече и да каже чао, и че утре пак ще се къпе. И по подобен начин процедираме с всичко.  И все по рядко се случват няакакви изблици по такива поводи. И сега къпането не е рпоблем, казваме, че ще излиза след малко. Е, разбира се си намеира други поводи да изпада в подобни настроения.

Опитвам се да си представя какво би ми било на мен, ако не знам какво ще се случи след 15 минути примерно.....и това непрекъснато. Ужасно е, а често даже и не се сещаме да кажем на детето елементарни малки нещица, като, че ще влезнем в магазина за хляб, примерно. Ние знаем, че ни трябва хляб, и сме се разбрали да минем оттам, а Борис я чул, я не. И магазинът е интересно място, и няма против да ходим, но ако е по-значителна промяна в ежедневието, си е голям стрес. Това са мойте расъждения де. И при нас върши работа. Ще дойде време, когато ще трябва да се сблъсква с изненади всеки ден, но сега може и да му спестя объркване, неведение и изненади (особенно , ако не са приятни или очаквани). ХАйде стига толкова........

Ауа, честита ви принцеса! Ей, от къде пък тази херния....стискам палци не само да се опазиш до раждането, ами и след това да няма нужда от намеса!

Све, голям романтик си отглеждате! Невероятна изненада ви е направил, на мен ми разтопи сърцето, вашите не знам как са 

Иве, нямаше ли да ходите на бал? забравих кога писа, че е. Как мина? Снимки има ли?

Целувки на мъниците 

Aya, страхотна новина за малката принцеса!  Искрено се надявам да нямаш проблеми с хернията! А тя пъпна ли е? Защото аз имах такава по време на моята бременност и я изкарах без никакъв проблем, но миналата година се наложи да ме оперират! И сега, честно казано, се чудя дали тумбакът ми би издържал още един напън...
При нас установеният ред май внася спокойствие и затова малкият излиза без проблем от ваната: знае, че след като му измием тялото, следва миене на зъбите /въпреки че от два дни се дърпа и не дава, но баща му надделява / и след това - се облича хавлията, която е със заешки уши и всъщност му се казва, че сега "Зайко ще го гушка" и така! Редът е един и същ и вече сам сочи четката и хавлията, като стане време за тях!

Здравейте,


Все не ми остава време да седна да пиша, пък и не знам от къде да почна.....

Мерси още веднъж за комплиментите за снимките. Голяма роля за качеството изигра, страхотния апарат, който ползвах /на една колежка/.

И така Египет - екзотика, във всяко едно отношение. Няма да отегчавам никой със служебната част и обикалянето на хотелите Ще разкажа за допълнителните екскурзий, които си организирахме. Както сте видели по време на Джип сафарито успешно се повозих на всякакви превозни средства - камила, джип, бъги, АТБ и т.н. Ентусиаст! Карането привечер през пустинята е страхотно преживяване. Танцуващите дервиши не ме впечатлиха особено - прекаленно са комерсиализирали представянето им Ама немците им се кефиха.
Естествено отидох и до Луксор - посетихме 3 гробници на фараони в Долината на царете - вътре не се снима и за това няма снимки. Дворецът на Хатшепсут - единствената жена пълновластен фараон, огромно нещо, а гледката към Нил е просто 
За храмът Карнак - мисля, че не успях да видя и 1/10 от него, но се чустваш един мънииичък..
Кайро и Пирамидите.....ами какво да кажа 18 милионен град, от пълна мизерия до абсолютен лукс. На единия бряг на Нил се намира градът на мъртвите - това са гробищата. Когато погребват някой, около гробът му се издигат стени, с прозорци, като истинска къща. Сега има хора, който слагат покрив и живеят там
За Пирамидите няма да разказвам, това е нещо, което човек трябва сам да види и изживее...
Пустинята Сахара - най-интересното е, че въобще не отговаряше на моята представа за пустиня. Аз си мислех за едни безкрайни дюни от пясък, а то си е чакъл и каманаци - няма дюни, а нещо като купчини.
Червено море - температура 20-21 градуса през февруари и солено, много солено. Не е особено приятно за къпане, леко щипе. Но
как блазни....

През това време моите мъже се гледаха в София - естествено имало е неприятни моменти. Борис е плакал една цяла нощ за мен Накрая и конюктивит лепнал /вече е добре/ Съответно бабите дохвърчали и ме посрещна пълна къща 

Малкият сега е като гербова марка за мен, все го е страх да не го оставя Надявам се да отмине...


За тръшкането - има си пълна програма - понякога не обръщам внимание, друг път не ми издържат нервите и го гушкам да го успокоя.

Да се похваля сдобих се и с нов апарат - в крайна сметка се спрях на едно Сони Кибершот. Повечето фотоапарати за непрофесионалисти наистина бяха на горе долу едни цени и с едни и същи показатели, но този ме грабна с фацата Със зареждаща се батерия /послушах съветите ви/ и карта 4 GB в цената - чудно.



Май наваксах с писането. Болничките да оздравяват и по-малко инциденти.

  Здравейте!

Пак изпуснах темата, нещо съм мнгоо нередовна напоследък. Борис нали беше болен миналата седмица и ми беше много напрегнато, тазис едмица пак се гледат с баща си вкъщи, но поне няма температура вече.

Първо да се похваля, че съм мнго щастлива - днес кумата ми роди момиченце.

Попрочетох, че нищите темата с тръшкането - и при нас е на дневен ред. Почти всеки отогвор е "НЕ", хвърля играчки, ядосва се, не иска да ляга, удря ни понякога. На моменти не знам как да реагирам - ядосвам се и аз, обеснявам, сърдя му се, но той се подмазва, акто идва да ме целуне и аз омеквам  Решила съм да си взема малко четиво по темата. Имаше и една история преди 2 седмици с нахапани 4-5 деца в яслата  , преди това и той беше нахапан и надран. Не ми се мисли там как воюват за играчки.

Смут ме разби с тази "терористична" история с помпата. Определено е било яко да им видиш физиономиите на служителите 

Не съм гледала още снимките, но ще го направя сега.

Ели,
И ние имаме същия апарат,но още не можем да му хванем цаката за снимане вечер или на закрито.Навън прави чудесни снимки,но в закрити помещения размазва снимките.(W170 е,нали)
Сподели впечатления ако напреднеш в разучаването му
На варненки и Ди, искам да пожелая да се повеселят от сърце и да пият едно и за мен  

Ели, честита придобивка! Със здраве да си го ползвате апаратчето и много хубави моменти да запечатате.
Тръшкането - и при Дари е в пълна сила. За банята нямам проблеми големи, обожава да се къпе. След това ми е доста трудно да я облека де. То е тичане, неиска памперс, после неиска боди или пижамка. Голямо лъгане пада за да се облече.
Аз вчера я оставих вкъщи, че след падането в неделя исках да я наблюдавам малко. Да чукам на дърво, добре си беше детето. Питах я "Искаш ли в градината", "Не", "А кой ще ти гледа?" "Мама". Явно му е мъчно на детето за мене. Даже днеска се зачудих дали пак да не я оставя вкъщи но пък имам много работа и я заведох.
Клер, Дари като види снимката на Даная винаги казва "Ето я Дари", и после сама се поправя "Не, Дари, друго момиченце".
Ая, честито розово щъркелче!
Хриси, за въпросното размазване си провери на каква функция е сложена точно светкавицата. Обикновено от това се получава.

POLLY,
аз слагам на режим Ауто и това е.То има няколко режима,които са близки....
Аз имам чувството,че снимките стават и размазани,тъй като обекта на снимките не се спира,за да го заснема:)))

Най-вероятно това е причината.

Аз май прочетох, че си има специална програма за такъв тип обекти 

знам,но не ни хваща братче:)Пак се размазват.Мисля,че се води за обекти "In motion"
Ели,Ще се радвам ако споделиш твои наблюдения за работата си с апарата:),че напоследък не ми остава време за него:)

Привет,мили дами!
Много се зарадвах на новината на Ауа,честито ви розово щъркелче .Щастливка ще е с двама батковци до себе си!Стискам палци да се разминат неприятностите покрай хернията!
Неци,кураж,мила,някои деца са по- емоционални !Калина също реве неистово като не стане на нейната или точно в момента като поиска нещо дето го няма вкъщи .Да не ти споменавам пък как  реве за мен като ме няма.Едва напоследък баба и дядо започнаха да се справят с нея като я занимават с нещо интересно и така......докато се върна.
Ели,честито фото,много хубави мигове да уловиш с него!
Сега ще ставам да се приготвям за срещата с Илит. Снощи се видяхме на летището ,толкова бях развълнувана.......имах чувството,че посрещам близък човек.А и реакцията ми беше такава,метнах и се на врата в изблик на радост.Не съм и предполагала,че такава близост ще почувствам,особено като не сме се виждали никога,ноооо......пък малко ли е времето,в което споделяме всичко тук.Очакваме други желаещи да ни погостуват във Варна.
Хриси, ще пием по едно заради теб!

Здравейте!
Не ми остава време да разказвам подробно за нашето житие и битие,само за отчета да спомена,че и Мони се тръшка и сърди твърде често,което адски ме изнервя и трудно овладявам тези положения.Единственото ни спасение е биберона и незнам докога ще е така.С обяснения не се получава, даже забелязвам, че става по-зле.Направо не ми се пише на тази тема,че е мнооого дълга..
Приятна среща на варненки и Илит!
И един линк, който ми се стори забавен- на кого прилича детето повече-на мама или татко http://www.momentofpeace.net/2008/look_alike. В нашия случай, противно на всеобщото мнение, се оказа, че прилича повече на мен!
И да похваля Мони.От няколко дни казва "мерси"-много е сладък.Странно, защото не казва примерно баба,бебе или разни други по-лесно произнасящи се думички.Водата е "ка".Останалите разбираеми за мен неща са "ааайде чао",тате,мама,пате,ало,пак.Един път ми се чу, че "ика папа" на въпрос иска ли да папка,но повторение нямаше 
Като почна да пиша и се сещам за доста неща,които искам да споделя с вас,но Мони ужасно ме ревнува, затова спирам.Поздрави на всички!