Публикувана: 14 фев. 2009, 18:18 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2012, 20:56 ч.

Български език

94 502
746
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои правила за членуване на думите в българския език?
Как се използват главните букви в българския език?
Какви са правилата за използване на препинателни знаци в българския език?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои правила за членуване на думите в българския език?
  
  В българския език, когато членуваме съществителни имена от женски род, които завършват на 'т', добавяме 'т' към края: пролет - пролетта, плът - плътта, радост - радостта. Когато прилагателните имена в мъжки род ед.ч. завършват на '-нен', ние премахваме 'е', когато ги членуваме: временен - временна, временно, временни; военен - военна, военни, военният.
- Как се използват главните букви в българския език?
  
  Главните букви се използват в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие или тире. Те също така се използват в собствени имена, имена на географски обекти, небесни тела, учреждения, дружества, исторически събития, титли, звания, длъжности и чинове в писмени молби, доклади и т.н. Прилагателните от собствени имена също се пишат с главни букви в определени случаи.
- Какви са правилата за използване на препинателни знаци в българския език?
  
  След препинателните знаци точка, запетая, удивителен знак, въпросителна, двоеточие, точка и запетая се оставя интервал. Преди тях не се оставя интервал. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал. 'Тирето' се обгражда с интервали, когато е използвано вместо пропусната дума, двойно изразяващо подлога или когато огражда вмъкнати изрази. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната точка се оставя интервал.
- Как се използват препинателните знаци (запетаи и скоби) в българския език?
- Как се използват запетаите пред косвени въпроси?

# 435 20 дек. 2009, 11:23 ч.

Мнения: 3 569

Е, в на Калина ги има Mr. Green

Уморих се, пък и вие Mr. Green

Препоръчвам ви горещо "Феноменът стилистична грешка". Доста ще се шашнете от това, кое е редно, и кое не толкова

# 436 20 дек. 2009, 11:32 ч.

Далечният изток
Мнения: 19 597

Цитат на: Мечка Малинарка в нд, 20 дек 2009, 11:16

Камерън, благодаря. А има ли правило?(знам, че има, просто съм го позабравила)

Ами правилото е точно членуването, затова ги членувах по-горе, в зависимост от това дали се членува първата или втората част. Peace

А също зависи от това дали думите са сложни или съставни. Ама това обяснение ще го пропусна, че трябва цяла лекция да напиша...

# 437 20 дек. 2009, 11:35 ч.

Мнения: 3 569

Благодаря, сетих се Embarassed

# 438 22 дек. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 211

Цитат на: Камерън в сб, 19 дек 2009, 14:39

Цитат на: September в сб, 19 дек 2009, 13:43

Цитат на: Камерън в сб, 19 дек 2009, 12:38

Цитат на: September в сб, 19 дек 2009, 10:57

правопистни

Лелеее, ужас Embarassed

Срам, срам! Може да не повярвате, но наистина знам как се пише Laughing

Вярвам и аз!
Нищо лично, нали не се обиди?! Hug

Разбира се, че не Hug

# 439 23 дек. 2009, 10:58 ч.

пак там
Мнения: 2 892

Такаа... Досега си мислех, че зная правилата за пълен/кратък член, но една статия ме хвърли в тежък размисъл. Статията се казва "Митьо Крика иска скункс". Дотук добре, "Крика" в случая е част от името. Обаче статията започва така: "Крика много харесал животинчето...". И тук ми е питанката: във втория случай не трябва ли да е "Крикът много харесал..."? newsm78

Наистина се оплетох, защото намирам доводи и за двата варианта.

# 440 23 дек. 2009, 12:50 ч.

Мнения: 2 401

Много ви моля, кажете ми има ли Правило за пренасяне на тире или съм го сънувала? Става дума за тире, разделящо две части, а не една дума. Ето и пример:

"Решила съм да пренеса тирето на "по-
-добре" на долния ред и го правя така."

Според колегите ми долното тире е безумно и сега ме сбъркват от майтап, не издържам вече! Sick

# 441 23 дек. 2009, 12:53 ч.

Далечният изток
Мнения: 19 597

Вярно си е. Прякори, прозвища, псевдоними винаги се членуват с кратък член, когато са подлози. Peace

Хапка, без долното тире.

# 442 23 дек. 2009, 13:19 ч.

Мнения: 2 401

То се видя, че докрая на живота ми ще ме наричат Тирето.

# 443 23 дек. 2009, 13:50 ч.

Мнения: 3 569

Цитат на: Камерън в ср, 23 дек 2009, 12:53

Вярно си е. Прякори, прозвища, псевдоними винаги се членуват с кратък член, когато са подлози. Peace

Хапка, без долното тире.

Не винаги. Взимат се "по автор". Ако принципно прякорът е с пълен член, винаги остава с пълен член дори когато не е подлог.

Хапка, да не ти пука Laughing

# 444 23 дек. 2009, 14:24 ч.

Далечният изток
Мнения: 19 597

Май не съм срещала, поне в българската литература, прякор с пълен член... Иначе, по автор, да. Но в случая Крика не е лит. герой.

# 445 23 дек. 2009, 19:23 ч.

Мнения: 3 569

И аз нямам спомен на прима виста, но ще помисля. Иначе Крика си е Крика, тук важи правилото. (писах "не винаги")

# 446 13 фев. 2010, 20:18 ч.

Мнения: 4

Цитат на: Рися в ср, 23 дек 2009, 10:58

Наистина се оплетох, защото намирам доводи и за двата варианта.

Скоро може да отпадне това чудене за пълен и непълен член. Ето мнението на уважавания проф. Ив. Харалампиев за належащата езикова реформа в българския език.

Цитат

Проф. Иван Харалампиев: Трябва да има преглед на правописа, без той да робува на правописните норми на близките ни страни
13 февруари 2010 | 10:12 | радио Фокус – Велико Търново
За обсъжданите промени в българския правопис и отпадането на пълния член радио Фокус – Велико Търново разговаря с проф. Иван Харалампиев, преподавател във Великотърновския университет.

Фокус: Има ли нещо, което налага обсъжданите промени в българския правопис и отпадането на пълния член?

Проф. Иван Харалампиев: По принцип, когато се извършват политически промени в живота на една държава, те засягат непременно и правописа. Този правопис, чиято 65-годишнина отбелязваме, се нарича „отечественофронтовски”. Сами разбирате, че Отечественият фронт отдавна не съществува. Но правописът продължава да бъде същият и продължава да е „отечественофронтовски”. За да бъде наречен така, той беше свързан с онези политически промени преди 65 години и с желание правописът ни да бъде сближен с руския правопис от съветската епоха. Тогава има и подобни апели „Ние трябва да сближаваме българския правопис със съветския”. Не искам да кажа, че правописът има да изпълнява някакви тежки идеологически роли, но той винаги е бил свързван с правила с някаква политическа обвързаност. През 1945 година правописът се поправя много съществено. Отпадат краесловните ерове, отпадат буквите от старобългарската азбука, маха се ятовата гласна. От една страна правописът се опростява, но от гледна точка на пунктуационните правила съществено се усложнява. Но правописът не е нещо, което не може да се променя. Той е нещо, което се променя вследствие на промените, които стават в разговорната реч и в т.н устна публична реч. Езикът като всяко нещо около нас се изменя непрекъснато и в даден момент определени форми се заменят с други, едни отпадат. Нормата на съвременния книжовен език трябва да се преглежда. Цялостна проверка на българския правопис не е имало от 1945 година. В такъв смисъл трябва да има преглед на правописа, без той да робува на правописните норми на близките ни страни в момента.

Фокус: Какво имате предвид под преглед на българския правопис?

Проф. Иван Харалампиев: Днес трябва да се направи един цялостен преглед на съвременния български правопис, за да се отстранят редица непоследователни промени, които са правени. В едни и същи условия писането на една наставка или коренна дума трябва да се върши по един и същ начин. У нас има твърде много непоследователности. Ако трябва да кажа какво мисля, ще кажа, че трябва да остане като форма краткият член. Пълният член е така да се каже преживян, а краткия член е следващият етап от развитието на тази морфема. Правилото, което съществува в съвременния правопис, е сложно. Спазването му е невъзможно и трудно, защото няма опора в българския диалект. Всяко нещо се развива и трябва да видим докъде можем да поддържаме стария правопис, защото той е нещото, което обединява българите от различните краища. Когато неговата консервативна функция стане задържаща и спира развитието на нашия език в тази му част, той трябва да бъде променен. И нещо друго, демокрацията беше зле разбрана по отношение на правописа. Сега всеки може да издаде правописен и правоговорен речник, както той иска. Това не е допустимо. Правописните норми трябва да излизат от един център, това беше Института по български език към Българската академия на науките. Затова сега на кандидат-студентите изпити има големи разминавания и скандали в комисиите, защото те дават тестове, а кандидат-студентите в различните речници и тестове са намерили различно писане. Това е недопустими. Правописът трябва да бъде разгледан и да излезе единен речник, който да бъде дело на колектив от Българската академия на науките.

Фокус: Няма ли да обеднее езика с премахването на пълния член?

Проф. Иван Харалампиев: Не. Защо се поддържа пълен и кратък член? Когато съществителното изпълнява вършителят на действието, т.е подлога, той се членува с пълен член, за да може да се разбере кой върши действието и кой го приема. Такъв проблем нямат съществителните имена от женски и среден род. Мотивите да бъде запазен пълният член не са достатъчно убедителни. Исторически краткият член следва след пълния. Пълният член постепенно в повечето български говори е преодолян. Ето защо аз бих казал, че трябва да остане кратък член. Но това е въпрос на обсъждане, на решаване от един център и след това – спазване от всички.

С една дума езика който говорим сега е "комунистически" език и се налага да го поправим на по-демократичен език.

# 447 13 фев. 2010, 20:23 ч.

Мнения: 3 569

Мисля, че тук нямат нищо общо комунизъм и демокрация.
Езикът следва естествения си развой, иначе досега щяхме да говорим с падежи и супини още....
Аз нямам нищо против отпадането на членуването. На сърбите колко им е лесно - както говорят, така и пишат Mr. Green

Колкото и странно да звучи, много е възможно след стотина години частицата за бъдеще време "ще" да премине в "ша" Thinking

# 448 13 фев. 2010, 20:36 ч.

Мнения: 4

Ами не знам, ама според професора езика доста се влияе от политическите промени и от политиката изобщо. През 1945 г. комунистите правят реформата в езика за да го докарат по-близък до руския език според професора. Значи ако не са били комунистите още щяхме да си пишем на езика на царска България.

# 449 13 фев. 2010, 22:00 ч.

пак там
Мнения: 2 892

Не виждам общото между пълен/кратък член и руския правопис... newsm78

Препоръчани теми

Синовете ви говорят ли с вас?

Какво означава една жена да има изграден собствен стил

MANGO online магазин!

Връзка с много по-млад мъж - за или против

Причина:

Причина: