Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 20

Aз май писах - преместването в друга стая беше прелюдия към отбиването. В момента, в който я преместих, започна да спи сладко и по цяла нощ. Сигурна съм, защото покрай каката и бебето съм се специализирала и се събуждам дори от изпъшкване от детската 
Със сигурност сучат повече, като са при майките си, и спят по-малко и по-зле. И да, възможно е да преместиш детето в друга стая, без да го отбиеш. Аз дори бих препоръчала, ако има момент, в който то е готово за промяна, да бъде направена. Естествено, говоря за доста големи кърмачета, не за няколкомесечни бебчета, където млеконадоя е много важен, и се разчита силно и на нощните хранения.

e4o_me4o ,може и да ви мъчат зъбки.
Иначе аз също забелязвам,че нашият младеж спи по-спокойно в неговото креватче.То е долепено до нашето,но все пак.
Приспивам го там и си спинка до към 4 часа.После огладнява,изпишваме се и до сутринта е при нас.И без това сутринта е по-хладно и аз съм по-спокойна ,че е завит и на топло.
Но не знам за отделянето в друга стая.Може и да зависи от детенцето При нас съм сигурна,че няма да се получи.

Нощното кърмене до последно ли си остава или има шанс да спре по-рано? - Не знам за шанс, ама при нас не виждам такъв 
Вие с децата си ли спите или са в отделно легло? - Откак се е родил спи до мен на спалнята. Няма си легло
Има ли нещо такова, че когато спят при нас повече сучат? - ами.. ако не спи до мен се събужда и не иска да заспива. А като е до мен - цоква и си заспива почти моменталически..

Духи, успокои ме и ние сме така. Имаме легло, но го използваме за кошара. Ако знаех нямаше да купувам.
Ама вие сте големи вече, какво е това нощно кърмене. Ами ако след имаш друго бебе, как ще се разберете?
А с човечето в подписа ти съм се смяла от сърце 

хехе, нашето нощно кърмене с малката свърши на 3 години и 3-4 месеца 

Имало светлина в тунела!
Макар че как я чакам..
Като се почне от 6м. че до 3г.. поне 30 пъти се радвах, че наближаваме "заветната възраст без нощо кърмене" .. Ама още си я чакам 

Няма да имам скоро  Макар че той каза, че едното цоко на бебето, едното на него  Ама смея да не му вярвам 

Аз съм решила пак да понамалям кърмения. Та Поли беше "наказана" и нямаше цоки за приспиване на обяд. Да си призная не е мрънкала особенно, ако изобщо се брои за мрънкане двадесет секунди повтарянето"искам цокам".И за моя изненада двата дена заспа с приказки, единия път за около половин час, а другия май за час. Обаче тя се събужда по някое време след това и пак иска да цока, е дадох и . На третия ден реших,че май е по - добре да опитам да махна не цокито за приспиване, а тея поцоквания по време на съня. И вчера си я приспах нормално на цоки.Като се събуди се пръснах със спрейчето с прополис и и казах,че цокито спи и сега горчи.Тя пробва - явно не и беше приятно и аз очаквах драми, а тя взе че си заспа. Днес  пък се нацока, повъртя се повъртя(аз използвах пак да се пръсна) реши,че пак иска да цока, но и казах,че вече спят и горчат.Помоли ме да си близнела - близна  и не ги искаше, та си заспахме гушнати.Ще видим как ще е по някое време от съня и   Май с големи кърмачета преговарянето определено е по - лесно.
Между другото нямам никакво намерение все още да отбивам - аз не съм готова определено, за нея не знам.Но много ми се иска да цока 2- 3 пъти на денонощие и най - вече да може да заспива и без цокитата, че бабите поне за това да спрат да мърморят.

Aз най-вече затова се разписах, за да знаят майките, че има начин, важното в случая е майката да е готова. Не че децата не са важни, но при деца на 2-3 години на нас ни се струва, че е някаква огромна нужда, а то се оказва навик, от който успяват да се откажат за някакви си два-три дена. Е, ако майката действа сравнително непоколебимо. Ако Габончи маже гърдите всяка вечер в продължение на седмица, детко на бърза ръка ще свикне да заспива без цици... Струваше ми се адски трудно да го направя, а се оказа, че основната пречка е в главата ми, детето е било готово.

Да хвана и аз да се запиша в тази тема Нищо, че още не сме от дългокърмещите се 

Аз да ви призная нещо - последните 1-2 седмици се случваше понякога да не откликвам по-дълго време на плача на Настя в първите часове след вечерното приспиване при събужданията и.    Понякога, защото се събуждаше твърде бързо и само съм успяла, примерно, да измия чиниите, но не и да хапна, или пък съм заседнала здраво на компа и а туй да довърша, а онуй да дочета и така, така, май и по 20 мин. се е случвало да реве, не чак непрекъснат силен рев, но ме "вика" отчаяно и жално, милото. И си мислех, че скоро няма шанс това положение да се промени. Но от известно време вече започна да се случва като се събуди да поплаква съвсем за кратко, има няма минута, и пак да заспива самичка. Не зная дали имат връзка нещата или просто е започнала да спи по-дълбоко и само навика я събужда, но не достатъчно да се разсъни, сякаш просто няма сили да плаче. Това се е случвало и когато съм до нея, просто няма сили да ме търси, а проплаква и се обръща рязко в друга поза, но се "изключва" бързо. Сега е така - 22.30ч. (примерно, че не винаги е в един и същи час, но това е най-късния обикновено) я приспивам, после, примерно към 00ч. без нещо пак се буди - кърмя, и ако се измъкна, спи по 5-6 часа, без да се събуди, освен 1-2 проплаквания за секунди. Всъщност забравих да спомена, че в този период, аз всъщност будувах на компа, и тя все едно спеше самичка през повечето време на нощта, т.е. мисля, че по принцип си пречим взаимно, понеже и двете спим адски леко и всяка като помръдне, събужда другата. Тя помръдва и аз се размърдвам (стряскам се, примерно, т.е. без да искам се размърдвам), и затова я разсънвам повече и тя започва да мрънка и да ме търси, а когато ме няма спи по-добре. Ни така, ни инак. Като заспи веднъж, е по-добре да е сама. Но пък иначе не иска да остане сама в стая дори за минута, надува голяма аларма. Така че приспиването е непроменяемо - лягам с нея, и чакам докато заспи по-дълбоко, за да успея да се измъкна "на части" - първо зърно, ръка, крака и т.н. - без да се събуди, че това си е цяло изкуство, което съм усвоила.    Но засега си спим двечките и пак сучи повече нощем. Аз не съм робот и след тези нощни "маратони" дори се поразболях и сега гледам да не прекалявам. Като цяло, не само, че вече много рядко се схващам, намерила съм удобните пози и матрак    , но и дори много успокояващо си ми действа да си я усещам до себе си. Пък и тя вече повече се дърпа като се насучи, не е залепена чак нон-стоп за гърдата, както предходните месеци (след 7-я месец най-вече стана така, малко след махането на бибата) и имам възможност понякога да си сваля ръката долу и дори да се обърна на другата страна, дава ми повече почивка, така да се каже. 

Здравейте ! Аз май вече мога да се причисля към вас. Ако трябва да съм честна отдавна ви чета, но гледам, че сега обсъждате отказването от нощното и реших да се включа. На мен ми се налага да го откажа и ми е толкова притеснено, че място не мога да си намеря! Знам, че повечето от вас изобщо не правят опити , но ако има някоя мама дето да е успяла в по - ранна възраст нека сподели как точно е станало.

Нощното кърмене до последно ли си остава или има шанс да спре по-рано? - Най-често вечерното (предзаспивното) отпада последно, т.е. нощното отпада преди това в общия случай. При нас също беше така  Когато й изби последният кътник (на около 2,2-2,4, не помня точно), спря от раз да се буди, като с нож отсечено.
Вие с децата си ли спите или са в отделно легло? - До 2 години спеше с нас, след това без никакъв проблем се премести в нейно легло, допряно до нашето. След това на 4,5 - като сменихме апартамента - в собствена стая.
Има ли нещо такова, че когато спят при нас повече сучат? - Зависи от детето Може да, а може и не. При някои деца работи да спят с друг (таткото) или сами, при други не е пречка ако спят с майката и не е причина за по-често кърмене.

Аз не съм писала много отдавна в темичката, просто защото вече ходя на работа и не ми остава време. Понякога ви  прочитам, но сега минавам съвсем диагонално, колкото да се разпиша.
Ние все още сме в отбора на активно кърмещите се, макар и мама да ходи на работа. Поцоква си сутрин за събуждане, нощно време колкото пъти се сети. Най-весело е когато се прибера от работа - навива усмивката до ушите, и ако не веднага най-късно след 5 минути започва да ме дърпа за блузата и да си иска. И така цяла вечер, но пък на мен ми е кеф и се наслаждавам на момента. Събота-неделя си поцоква по цял ден между храненията. Засега хич няма намерение да се отказва нито от нощното цокане, нито от което и да е , което мен ме радва. Ще видим докога ще изкараме така. 
За мое съжаление стана точно така както предполагах с бебето на моята роднина - понеже от началото педката я съветвала да се цеди и да дава от шише, да са "сигурни колко изяжда", била много слаба и не могла да суче, после даваха и добавка и сега детенце няма и два месеца е вече изцяло на АМ. Не поради липсата на кърма, а поради абсолютно неадекватни съвети на медицинския персонал - и момичето ми казва: "Е, намаля ми много кърмата и минахме изцяло на АМ"... Казах й, че не е болка за умиране и т.н. но отвътре ме човърка, защото можеше, стига да има желание да кърми успешно, но явно не й се занимаваше и за нея това е бил по-лесния вариант. 
Успешен ден и приятни емоции с настъпващата пролет на всички ни. 

Ооо, може доста да изкарате, ние сме точно така от 1 г., откакто ходя на работа, абсолютно същия режим имаме.

Мара ба  аз само да отбележа че съм жива  имах проблем с нета ама оцелях и сега ви чета смятам и аз да пробвам да отказвам нощното кърмене като вместо цица предлагам вода ако някой е пробвал да ми каже има ли успех да знам аре засега толкова от мен ианче сме добре после ще ви разправям още