Безизходица

Всъщност ти  разбра ли какъв му е проблемът, защо е спрял да те обича. Има нещо важно което не казваш може би защото не знаеш или просто не искаш. Мисля, че любов не може просто така да си отиде и още по малко заради временна сексуална недостатъчност. Жена съм и може и да бъркам, не знам действително кво става в мъжките глави като става дума за секс. Но според мен има причина поради която този човек така изведнъж е охладнял. Може да е в теб, може и да е в другата, която му се е сторила по добре от теб и съответно връщане назад няма, не вярвам някога да те заобича. Но ако има нещо в поведението ти, което го дразни и ако успееш да го промениш може чувствата му да се върнат. Опитай да поговориш с него приятелски какъв му е проблемът и защо се е стигнало до такова развитие на отношенията ви.
Не мога и не искам да приема отговор Просто си ми омръзнала. Ако е така този човек не заслужава да го обичаш, не заслужава да има семейство и да му раждаш дете.

NikiFin е дала хубав съвет,замисли се,мила.

Моля ви, спрете да се самообвинявате. Няма друго оправдание за изневярата освен глупост и безотговорност и то от страна на човека, който я извършва. Няма желание , което да НЕ може да бъде преодоляно, затова сме хора а не маймуни. Няма такъв филм -той като иска секс , а ти не му дадеш ( а бременност и кърмени са си достатъчни уважителни причини за това ) да се чувства свободен да си търси навън. И аз искам "Микра" от доста време ама мъжът ми не ми купува. И к'во да почвам да си търся такъв дето ще ми купи, а после да му кажа "Ми ако ми беше купил нямаше да се стигне до тук, сърди се на себе си".

savina_h , ами да, точно така. Ако искаш нещо много и той има възможност да ти го купи , но не го прави не виждам какво оправдание може да има за това. За него би трябвало твоето щастие и нужди  да са приоритет. Наистина ли не те дразни, че не ти задоволява нуждите. Мен ме дразни примерно. И аз на моя бях казала, че искам кола ама той все ме убеждаваше, че нямам нужда. Наистина нямах крещяща нужда, но си имах нужда все пак. Накрая сама си купих и даже ме беше яд, че не го направих по рано, а чаках той да се чукне в главата. Много лошо впечатление ми правят подобни цицийски истории и определено не подсилват любовта ми. Напротив, пишат му се черни точки в актива и лека полека си ги трупа човека. Всяка точица убива част от чувствата ми към него, защото дори такива уж безобидни нещица са доста показателни за отношението му към мен.

Ако е имал чувства към девойката те няма да се изпарят в момента в който реши, че ТРЯБВА да се бори за семейството. Щом можеш да го преглътнеш и приемеш отново - дай му време и спокойствие да я "преболедува". Но аз не бих се унижавала да си прося интимност от човек, който не я желае. Бих се държала резервирано и подчертано дистанцирано.

Всъщност ще ми се да мога да го направя ако ми се наложи, но знам, че ще реагирам първосигнално и ще го пратя в графа "мъртви души".

Стискам палци след време всичко да се оправи и да имаш сили да го забравиш.

Колко мислиш, че ще издържиш така? Бас хващам и че правите секс само на тъмно, той е винаги със затворени очи и свършва само ако си с гръб към него, е няма такова унижение

Прочетох историята, както и развръзката и бих искала да кажа само няколко неща (може би ще преповторя някои мнения):

1. Всъщност ми се струва, че въпреки че сте се събрали, доста неща са останали недоизяснени. Как така ще те изкарва по-черна и от дявола и виновна за всичко? Не сте правили секс известно време, проточило се е и т.н., той сливи ли има в устата си, че да не поиска да обсъдите проблема, а директно търси каквото му липсва навън? Щом сте заедно от толкова време, би трябвало да можете да си споделяте ВСИЧКО, а не всеки да таи горчилка в себе си. Та, моето мнение е, че ако този въпрос със споделянето не се изясни, бракът ви твърде вероятно пак ще се разклати при следващ дори незначителен проблем. Нали затова сте заедно, да посрещате добро и лошо заедно, да сте си опора? С моят приятел също сме заедно от много време - 9 години, преминали сме през много проблеми във връзката и поне се научихме на едно - ако някой не е доволен от другия по някаква причина, просто си го казва кратко, точно и ясно и заедно търсим решение на проблема, а не да го търсим навън, при други.

2. Относно секса... Може би трябва да си дадете време (или те е страх сценарият да не се повтори поради липсата на секс?)... Лично аз на твое място макар и също да бих простила (само ако виждам искрено разкаяние в човека обаче, не да ме обвинява за своите грешки), но би ми трябвало време да преглътна изневярата и да го допусна до себе си. А за него - сигурно му е трудно да скочи от едното легло в другото. Според мен това, което можеш да направиш, е да се погрижиш хууубаво за външния си вид, да положите заедно усилия да възстановите изгубената близост, а останалото само ще дойде, ако е писано бракът ви да потръгне добре. Но пак повтарям - не се ли доизяснят някои въпроси спокойно, без крещене, няма шанс.

3. И един въпрос: той в крайна сметка като ви помоли да се върнете при него, каза ли как е стигнал до това желание, след като няколко пъти преди това ти е повторил, че иска да се разделите. Заради детето ли го е решил само, или наистина е осъзнал какво губи в твое лице?

Губиш баса. Не бих се унижила по този начин. Не бих седяла с него ако не се чувствах добре. Това, че се чувствам по начина, който описах е може би заради загубеното доверие, което не знам дали един живот ще ми стигне за да си го върна, но аз съм си така. Дори не съм сигурна че още се сеща за девойката. Но аз взех решение да опитам и го правя. Ако не се получи - багажа и продължавам, колкото и да не искам. Все пак кризата беше разтърсваща и при всички случаи е необходимо време за да се види какво ще става.
За неизяснените неща - всичко се опитахме да изясним - има неща в моето поведение, които го дразнят, както и такива в неговото, които дразнят мен. Натрупвало се е с годините. Мен ме изби на нежелание за секс, него на отчуждение.  Просто той е човек, който трудно споделя някои неща и ги таи в себе си. Може би с годините спряхме да се ценим достатъчно и се приехме за даденост. Ако нямахме дете, може би още като разбрах за изневярата му щях да му бия шута. Дори нямаше да го изслушам. Но пък ако нямахме дете може би нямаше да се развият така нещата за да се стигне до там.
Винаги сме искали още едно дете. Говорихме за това, и той още го иска. Аз също, но засега смятам да изчакам. Страх ме е.
Благодаря на всички, които взеха отношение!
По принцип съм силен и борбен човек, но понякога силата се изпарява и човек има нужда от подкрепа. Вие ми я давате 

Аз те подкрепям и силно ти желая да почувстваш щастието, което заслужаваш!
Щом като вече можете да разговаряте и търсите причините за проблемите, това е една голяма крачка към едно ново начало. А ако не се получи, което не ти пожелавам, поне ще знаеш, че сте опитали - най-малкото, в името на детето!   

Само мога да кажа - На сила хубост не става...даже и да се полагат неимоверни усилия  всичко да е наред, да няма конфликти, в 1 момент нещата просто сами ще се сринат при появата на 3-ти човек като спасителен пояс за 1 от двамата. Няма ли любов нищо няма смисъл...

След всичко изписано преди мен, мисля само да добавя: това за изхвърлянето на улицата вече е прекалено. Родителят, при който остава да живее детето, има право /и съдът обикновено така решава/ да остане в жилището, независимо чия собственост е то, ако няма възможност да отиде другаде. Посъветвай се с адвокат. Ако продължава да се прави на говедо, по-добре заведи дело. Не си затваряй очите,че той е именно говедо, чийто сексуален нагон не е бил задоволен за известно време и край - отказва се от 10-годишна любов и собственото си дете, само защото не са му направили кеф на оная работа. Добре е,че си му дала шанс, но ако не се коригира навреме просто не си губи времето с подобно същество, а се огледай за свестен мъж - има много такива. Между другото и на мен след като родих секса беше и все още е горе-долу последното нещо,което ме интересува и понеже не искам да се насилвам,подлагам без да искам мъжа ми на значителни "пости", но той и не си е помислил да търси друга - явно въпрос на характер. А иначе си е доста мераклия на тема секс. Твоя мъж ми се струва,че просто е един егоист,който мисли единствено за собствения си кеф. Не се отчайвай. Дано се осъзнае навреме. Не си в безизходица,животът е пред теб! Пожелавам ти успех - с него или с друг :