Приемен родител

трън в окото Каква е разликата между доброволен и професионален приемен родител. Може ли само единият да кандидаства или е задължително и двамата.  Има ли разлика в тр.договор, времетраене, заплащане и знам ли какви други. Срам ме е , но наистина не съм наясно с тия неща и тия термини.

Червена Роза -5 извинявай мила, че не писах в другата тема ама заглавието ми се видя едно Приемен родител на трудов договор. Не искам да смятам, че ще взема дете и ще го смятам като работа макар, че може би не това се е имало в предвид като е пусната темата но намен така ми прозвуча но ако ще пишеш там и аз ще се преместя няма проблем нали все пак и двете ще сме начинаещи. Мисля, че само единия може да кандидатства за приемен родител но все пак дано се включи ТРЪН В ОКОТО все пак тя вече е приемен родител да разясни нещо.

То си е работа, но е готина. Както писах въпреки че имам 2 болни почти на легло и се чувствам щастлива. Караме се, строяваме се, но се целуваме и прегръщаме. Те са деца, не може без това, то е част от възпитанието. Тази връзка която имам сега с децата си ми е много ценна - те чувстват че ги обичам  и са защитени и аз също.  Предпочитам  децата си пред кариерата. Аз съм на 38 г. видяла съм и хубаво и лошо, сега съм нужна тях.

Това за детенце го мисля от миналата година. Моят съпруг се притеснява, че се привързва много и после при раздяла ще му е много трудно. Това е така и не е така. Аз също имах такъв проблем, но една приятелка ми показа, че не съм права. Не допусках никой до себе си, защото когато ме предат го изживявам много трудно. Но когато отидох да работя в една фирма, едно от момичетата ме хареса за приятелка. Постоянно ме търсеше и винаги беше около мен, а аз все се дърпах. Накрая се опомних и си видях грешката - тя ми е страхотна приятелка и до днес въпреки, че отдавна не сме заедно. Вече не ме притеснява това, че ще се привържа силно към някое детенце и след време ще се разделя с него.  Ще съм доволна ако го направя щастливо дори и за някакъв период от време.  Нали и с нашите родни деца е същото - гледаме ги, треперим им и накрая си поемат пътя и ги губим.  Тогава да ходим да живеем в пещери  ли?
Като жени ние имаме много ценно качество - да  обичаме.  А колко много дечица се нуждаят точно от обич.

А аз го мисля от три години но мъжът ми все ми се смее. Сега не било времето имаме да плащаме заеми за апартамента а и още не сме се нанесли. Има толкова много деца, които имат нужда от обич и приятели. Моята щерка все ми мрънка, че била сама а искала и братче и сестриче.
Червена роза дано да успеем. Сега събота и неделя ще се зачета сериозно за приемните родители.

Ние нямаме заеми, но пък трябва да правим малко ремонт. Ооооох, незнам изглупявам ли, но наистина съм мераклийка за детенце и то момиченце. Малките момиченца са ми слабост.

ЧЕРВЕНА РОЗА - 5 в никакъв случай не си мисли, че изглупяваш. Аз значи отдавна съм изглупяла  Говоря с приятели за това мое решение /защото за сега решението е изцяло мое / и те все ми викат, че съм била луда, че съм можела да родя още едно и какви щяли да му бъдат гените на това дето съм щяла да го взема и да не нарани моето. Аз им отговарям, че на моето също не се знае какви ще са му гените човек може ли да предвиди. Винаги ме е дърпало нещо към тия деца /оставените/ няма да се откажа стига да съм жива и здрава. На Ралито дрешките старите и играчките ги нося в дома във Виница но не съм посмяла да вляза да видя децата и да говоря с директорката дали мога да кандидатствам при тях. Доколкото разбрах процедурата е доста бавна затова трябва от сега да подавам документи и да черпя сведения, че като наближи момента поне някой от нещата да са ми готови. Аз пък си мисля за момченце но пак не съм сигурна но каквото се падне добре е дошло в моята къща. Ох вече се размечтах 

Мечтай свободно. За мечти не се плаща, пък и ако не мечтаем как ще се осъществят мечтите ни. Аз също много мечтая, но гледам мечтите ми да са реални и постижими, затова почти винаги съм подготвена.  Ако Бог е рекъл, ще гледам детенце.  Каквото стане, но ще се поразтичам в скоро време.

Предлагам ти да обменяме опит за това кой какви постъпки прави. Аз събота и неделя ако ме остави детето ще се разчета подробно първо откъде се тръгва.А ако ти намериш по бързо инфо моля те пиши.

mimi На мен ми предстои пътуване до София и след това ходене по доктори - това е за другата седмица.  Значи след 16 март ще  опитам да задействам нещата. Но като научиш нещо го споделяй тук.

  Нямаш никакви проблеми.

Браво!Много се радвам на интереса ви.Докато ви отговоря и ве4е сте полу4или отговорите Все пак ще ви разкажа малко и за мен.Ние вси4ки (аз,съпругът ми и двете ми деца) винаги сме искали да си вземем дете-живеем срещу такъв дом.Но все не се решавахме.Дъщеря ми редовно ходеше при децата да играе с тях.И един ден ми каза,4е иска да вземем за по4ивните дни едно моми4енце (тогава нямаше още действащи приемни семейства,само се говореше за тях)Разбира се се съгласих веднага.Така в къщи влезе нашето слън4ице.Беше по4ти на 3 годинки-не умееше да дъв4е храната,не говореше,клатеше се постоянно,нощем заставаше на колене и запо4ваше да се люшка......Няма да съм 4естна ако кажа,4е не се уплаших.Но не се отказахме-и как бихме могли?!Продължихме да я взимаме редовно,удължавахме престоя й у дома колкото ни беше възможно.Много бързо вси4ки негативни навици отшумяха.Запо4на да придобива навици,стана просто "домашна".Ве4е имаше първите приемни семейства и ние решихме да подадем документи.Запо4ва се от ОЗД-там ви дават списъка с необходимите документи.Ние много мудно ги направихме,защото тати пътува и не е постоянно в страната.След това минахме обу4ение и за4акахме да минат 4етири месеца проу4ване(задължително е!).Имахме малко проблеми,защото децата не се избират,но при нас се взе впредвид създалата се ве4е емоционална връзка.Когато подавах документите ме попитаха какъв вид приемно семейство искам да бъдем бях категори4на-доброволно.Но в края на миналата година присъствах на втората национална среща на приемните семейства и разбрах,4е професионалните ве4е са пове4е.Аз не работя в момента-първи клас сме и не мога да запо4на никаква работа така,4е да мога да се грижа за нея.Много мислих,даже спорихме със съпругът ми дали е редно да станем професионално.Все пак подадох документите и сега ми предстои допълнително обу4ение.В нашият град не провеждат такова и се записах във Варна.От многото,което съм про4ела най-добре работят в Стара загора и Варна.Винаги,когато съм имала нужда от информация съм я полу4авала от тях.Мога още много да разказвам,но стана и без това дълго Ако някой иска ли4но да поговорим-cvetelina43 в skype

Прочетох историята ти и останах без думи. Толкова е хубава, а колко рядко се случва.  Трогна ме до сълзи. Бог да ви благослови, само това мога да кажа.

4ервена роза-5,не смятам 4е моята история е необи4айна-има и други такива.Всеки би имал,ако последва сърцето си.Сега ще обърна внимание на едно от нещата,които притесняват много приемни родители(ПР)-връзката на детето с биологи4ните родители(БР).Ние като ПР сме длъжни да подържаме тази връзка-не можем да отказваме срещи ако детето и БР ги желаят.В нашият слу4ай-познаваме БР,те нас също.Но първо детето не желае контакт с тях и второ те не проявяват интерес да се срещат.В къщи 4есто захващам темата за БМ и ББ-говоря й за тях като за хора,които нямат възможност да се грижат за нея.Тя го осъзнава,понякога се натъжава за БМ и при моето предложение да я посетим ми казва,4е не иска защото може пак да я заведе в "дом".Когато исках да й направя задграни4ен паспорт и ми трябваха техните подписи ги посетихме-след това дълго беше емоционално подтисната.Същото се слу4и,когато съвсем слу4айно видях ББ на улицата и й казах да отиде да го поздрави.Той беше с колеги,които не знаеха за нея и ситуацията стана много напрегната.Детето го усети и 2 4аса след това не проговори.Вината беше моя-просто ве4е не ги заговаряме ако те не пожелаят.Много ПР се страхуват от раздялата-аз също.Но помислете-това са деца,4иито родители не са ги гледали никога и едва ли ще проявят интерес да го правят.А когато станат на 18 години се приклю4ва с настаняването им във вашите семейства,но никой не може да прекъсне вашата връзка.Нашите деца също ни напускат(моите и двамата живеят и работят във Варна,а ние сме от Видин),но ние не смятаме това за трагедия.За мен е важно не само да отгледаме децата си,но и да им дадем "криле",за да поемат своя път в живота.Ето това е нашата мисия-на ПР.

Браво Трън в окото, много хубаво си го написала. Трогна ме цялата ви история. Вчера писах на една мама от форума, която е вече приемен родител от Варна и ми е дала телефони и имена към кого да се обърна. Стискайте палци момичета ще почвам тия дни да действам. Спира ме само това, че в момента не сме се преместили в новия апартамент а живеем в гарсониера а това надали ще се хареса на социалните. Както прочетох в закона трябва да има осигурено кътче за приемното дете.
Трън в окото вие само събота и неделя ли я вземах те? Или и през седмицата? Аз ходя на работа и не ми е ясно как ще става това. Събота и неделя и по празници почивам но незнам. Моляте ако се включиш да отговориш и на тия въпроси