Как убедихте половинката си

  • 7 564
  • 102
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 084
Въпрос, съжалявам за съмненията. И аз май съм по-напред с емоциите.
За мен мотивите, които може да има един мъж са непонятни. Не съм се интересувала, не съм го питала. Имай предвид, че голямото питане и разговорите със социалните не са най-приятното нещо. Поне за мен. И поне в началото.
Какво би отговорил мъжа ти на въпроса "защо не искаш да осиновим дете?' Може би отговора "как да го убедя" е в отговора на точно този въпрос.

# 76
Да, без никакво колебание ще осиновя дете от какъвто и да е произход. Но бих се радвала да не е с много тъмна кожа, за да не се различава от другите ми деца.
И даже предпочитам да е по-голямо, а не бебе, че вече кръста ме боли да нося на ръце   Laughing
Много болно дете не бих могла да осиновя, не мога да си представя как ще гледам човече, на което докторите са преброили дните.
А иначе всеки може да се разболее, моите деца не са застраховани от нищо, и не съм могла да избирам дали ще ги родя здрави или болни.
Децата не са стока в магазин, за да ги избирам.

"А да изтъкнеш, че другите деца ги обичаш с вичките им недостатъци, защото си ги родила, а него си го избрала.... Ами представи си какъв ужас би изпитало при всяка неволна беля - "Дали ще продължава да ме обича, след като май не съм това, което е избирала?"

Ганката, май си права...Добре де, а ти какво каза на твоето дете - как е дошло при теб?

# 77
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ганката, май си права...Добре де, а ти какво каза на твоето дете - как е дошло при теб?

Аз си казах истината - искали сме детенце, обаче в коремчето на мама все не се появявало, а в сърчицето си усещала, че нейното детенце се било появило в друго коремче... и тръгнала да го търси... и го намерила...

# 78
  • Мнения: 2 172

И не приемай, че се опитваме да те накараме да помислиш какво точно искаш, защото имаш вече две деца и поради тази причина се съмняваме, че ще делиш децата. Тук има много мами, които имат биологични и осиновени деца, има и такива, които чакат и лично аз никога не съм се съмнявала, че те са наясно със себе си, с мотивите и желанията си. (Маня, Фоксче, Нова звезда)



 Rolling Eyes упс, дали да не споменавам по-често другата си дъщеря newsm78

# 79
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
На това му се вика "Зло да те забрави".  Grinning Hug

# 80
  • София
  • Мнения: 9 517
Ами аз лично смятам, че и въпрос и 6 са готови да осиновят много повече от някои кандидат-осиновители. Поне си задават въпроси, които аз не съм си задавала преди детето да дойде в семейството. Радвам се, че има хора, които обмислят задълбочено този въпрос и го оглеждат от всички страни, а не пускат поредната тема в Клюкарника, очаквайки аплодисменти. Момичета, и за двете ви  Hug

# 81
  • Мнения: 1 843
И даже предпочитам да е по-голямо, а не бебе, че вече кръста ме боли да нося на ръце   Laughing

Приблизително колко голямо?
Питам не за друго, а защото спомена, че можем да конкретизираме приблизително за какви проблеми говорим.

# 82
  • Мнения: 3 715
Ама чакайте сега, кой тук говори за разубеждаване? Не е ли идеята да се отговори на задаваните въпроси и споделените терзания? В противен случай аз явно не мога да разбера какво се очаква от една така поставена тема в точно този форум.

# 83
  • Мнения: 38
Здравейте!

Срам ме е да си го призная, но в нашия случай аз бях половинката която трябваше да бъде убедена  Embarassed . Идеята дойде от мъжа ми и аз бях тази която се страхуваше че от мен майка не става. Оказа се че мога да съм майка, а дали добра или не ще оставя на щерка ми да прецени.
  bouquet

# 84
Вероятно вече ви писна от мен, обаче аз пак да питам - какво мислите, че трябва да му кажа на моя мъж, или какво да направя, и въобще как се убеждава един мъж.
Това е най-важното. Другите разговори за това как да се държа с детето, какво да правя и какво не, ще ги водя с вас после, и от собствения ни ник.
Коте, а как те убеди мъжът ти? Ти казваше ли му - не знаеш с какво се захващаш, какви са гените на детето и какво ще ти сервира, защо искаш това. Ако си му казвала това или нещо друго, той какво ти отговори, за да те убеди в решението си.
Ако ровя в душата ти, не ми отговаряй, ще те разбера.

# 85
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Вероятно вече ви писна от мен, обаче аз пак да питам - какво мислите, че трябва да му кажа на моя мъж, или какво да направя, и въобще как се убеждава един мъж.

Аз мисля, че универсална рецепта за това няма. Всеки човек си има своите желания и потребности в живота. Всяко здраво семейство се гради преди всичко на взаимното разбирателство. И в този дух - вие двамата трябва да седнете и да поговорите кой какво иска, защо го иска и колко го иска и да решите кой трябва да се съобрази с желанието на другия.

Последна редакция: ср, 11 мар 2009, 15:16 от Gankata

# 86
  • София
  • Мнения: 9 517
Е, на нас ни е по-лесно - ние нямаме деца и можем да се фръцнем и да се нацупим и т.н. /това в рамките на шегата/. Моят мъж ме убеди така - "Не искам повече инвитро опити, ти си ми по-важна от детето.", Аз - "Не става, аз имам планове, искам да пробвам още.", той - "Добре, прави каквото искаш + още един опит. Ако не стане - осиновяваме. И повече няма да говорим по въпроса - за мен той е приключен.". Страхувам се, че при вас няма да проработи  Simple Smile

Лично моето мнение го писах вече - опитай се да разбереш - той не иска да осинови или не иска трето дете? Това е основополагащо. После ще му мислим за другото.

# 87
Не иска да осинови. Трето дете иска, веднага би го направил, само да кажа...
Разговора за осиновяването го водихме преди около година. Беше много тягостен. Защото аз мога да го надприказвам,  Laughing но какво от това...
Сега, като се опитам да подхвана пак темата, настроението му бързо охладнява, и я сменя веднага.

# 88
  • София
  • Мнения: 9 517
Ами кажи му, че не искаш пак да ставаш 100 кила, да дишаш тежко, да те боли след раждането, да получаваш топли вълни като ти слиза кърмата, да... абе можеш да изтъкнеш доста неща, които не са верни в по-голямата си част, но искаш трето дете. Обаче това може и да значи, че ще го излъжеш и тогава струва ли си?
Или изчакай да станеш на 45 и му кажи, че е трудно да раждаш, а искаш трето.
Извини ме, ама нищо разумно не ми идва на акъла.

Искам и аз да ти задам въпрос - колко са ти големи децата? Как се отнасяш с всяко едно по отделно? Колко внимание им отделяш и делиш ли ги или се опитваш да ги приобщаваш да си играят заедно? Голямото как реагира като си играеш с малкото? А малкото на игра само с голямото?
Не се ям - важно ми е, че и аз си имам проблеми.

Последна редакция: ср, 11 мар 2009, 16:32 от Фоксче

# 89
  • Мнения: 3 715
Съвсем честно, според мен няма да го убедиш. Моят мъж реагира по абсолютно същия начин за второ и знам, че няма смисъл да настоявам. Държа на него и уважавам нежеланието му.

Още повече, ако мъжът ти има предразсъдъци по отношение на оставените деца, няма гаранция, че ще ги преодолее и ако го насилиш, просто ще е за сметка на детето.

Не го приемай като разубеждаване, въпросът е сложен и си касае вътресемейните отношения, ние какъвто и съвет да ти дадем, ти си знаеш човека най-добре.

Моят мъж беше категорично против дете от ромски произход. Показвах му снимките на децата тук в продължение на почти година, докато клекна. единственото, което аз лично мога да те посъветвам да не бързаш и да имаш търпение, да не го насилваш.

Общи условия

Активация на акаунт