Как убедихте половинката си

Ами може би е време да почнеш да му показваш снимки на момиченца.

Виж това е идея - кажи му, че гаранция какво ще родиш няма, а с повече жени да се оправя сигурно си знае, че не е лесно. 

Аз това за момиченцата на Кудку го написах.

Абе аз имам други планове, ама да не ми мине котка път.

Въпрос, дано не съм права, но все едно пишеш за моя мъж, само това, за което искаш да го убедиш е малко по-различно. И на мен ми е кофти, мъча се от време на време с по едно изречение, но виждам, че му е неприятно. И на мен ми се сговнява и става едно мазало, не ми се говори. Честно казано, предпочитам да живея спокойно и в разбирателство, всеки прави някакви компромиси с това, което иска.

Пък децата в домовете ще си намерят родители с теб или без теб, сигурно не всички, но не можем да спасим света. Ако имаш желание да дадеш топлина в живота на някое дете, включвай се в благотворителните акции, ходи с мамите по домовете, гушкай децата, все ще помогнеш поне с малко. Пък мъжът ми така може да прогледне, носи му снимки, разказвай му за децата, щом е всеотдаен и обичащ баща, все ще му трепне нещо. Според мен основното, което го спира, са предразсъдъците. Тях пребориш ли, ще си огромна стъпка напред. Според мен това е начинът.

Здравейте!

Въпрос, ти питаш как е успял мъжа ми да ме убеди- ами много трудно  , аз съм ужасен инат. Мен не ме притесняваше нищо относно детето, а относно самата мен. Как да го обясня, ами бях си втълпила че от мен майка не става и тежко му на горкото дете дето ще е мое. И да поясня, проблема че нямаме биологични деца е в мен. Не го приех тежко, но реших ( не питай защо и аз незнам) че щом така се е случило значи не е трябвало да ставам майка. На мъжа ми му излязоха пришки на езика сигурно в опити да ме убеди че не е така, превеждаше ми какви ли не доводи, ама нали е глава дървена, не та не. Докато не изрови отнякъде едно предаване от тв в интернет за така наречените дом "Майка и дете" - условията в които живеят децата от бебета до навършване на пълнолетие. Тогава като че ли преградата падна в мен и си помислих "Що съм такава патка, не е чак толкова важно дали знам как се гледа дете, важното е да мога да му дам обич, топлина и сигурност. А обич в сърцето си имам предостатъчно. Останалото ще се науча. "
Трябва да добавя, че покрай мъжа ми се опитваха да ме убедят и сестра ми, брат ми и баща ми.
Две години ми трябваха за да разбера че страховете ми са неоснователни. Но аз трябваше да съм сигурна че съм напълно готова за такава стъпка - да имам дете.
Не мога да ти дам точен съвет как да убедиш мъжа си, но опитай всичко което мислиш че би помогнало. Ти го познаваш най-добре и можеш сама да прецениш какво би му въздействало най-силно.
Много е възможно и той да не може да се пребори със своите страхове.
Желая ти от все сърце да успееш   

Аз също съм в процес на "убеждаването". Ако мъжът не го иска от самото начало, това може да се окаже дълъг и труден процес,запаси се с търпение.
Когато разбрах, 4е не мога да имам деца по нормален начин, то ми отне известно време да убедя мъжа ми да пробваме инвитро. Благодаря на Господ, че успяхме да си родим нашето малко слънчице. Но аз винаги съм искала да имам голямо семейство, а годините ми и финансите много ограничават поредния ни инвитро опит. Така (а и по други причини) аз реших да си осиновя 1 или 2 дечица.
Но това го реших аз. Мъжът ми първия път, когато споделих идеята ме изгледа, все едно, че му заявих, че съм болна от СПИН. И при всеки следващ мой опит да говорим за това, все гледаше да сменим темата, като наблягаше на това, че пак ще опитаме инвитро. Ама това да не би да е 100% гаранция, не е като да идеш да ти излекуват зъб, а пари?
Когато една жена забременее, тя вече започва да живее с мисълта за бебето. Тя го усеща, представя си го, тя си е неразделна част от него. За себе си, тя вече е майка, която имам бебе. Докато мъжът през тия 9 месеца свиква с променената си жена и с промчната из тях - кошари,колички, преподредени стаи и шкафове...
Когато се роди бебето, жената хлътва изцчло из маичинството,погълната е от грижите за малкото човече, което има огромна нужда от нея. А таткото, пристигайки в родилното за изписването изведнъж се сдобива с цвърчащо вързопче и "честито на таткото". И чак,когато му се наложи да смени няколко памперса, да не спи ден-два заради коликите и да запълни няколко пъти простора с ниатюрни ританки и камизолки, чак тогава стига до онези усещания, през които жената е минла в началото на бременноста. И започва да се учи да става татко.
Излезе дълго, но исках да кажа, че на мъжете им трябва време за да свикнат с мисълта за бащинството си. И двойно повече време, за да приеме, че ще стане баща на (все още) чуждо за него детенце. Но ако е мъж на място, когато е готов ще стане!
За моя мъж разбрах 2 неща, които го спират да се съгласи да осиновим: да не би детенцето да има някакво сериозно заболяване, което да не може да излекуваме и най-вече, че няма да успее да го обикне като свое собственно дете. Но аз знам, че рано или късно той ще се съгласи защото като мен, много обича деца и иска да сме едно голямо и щастливо семейство.
А аз през това време му показвам снимки на дечица, които чакат да бъдат осиновени (има ги из руските сайтове, там това е разрешено), често подхващам тази тема с хора, които приемат тази идея на УРА и разказвам на сина ни, че скоро той ще си има братче или сестриче и всички много ще си обичаме!
Това е.

Убеждаването е много трудно за човека, за който се смята, че може да има дете. Защото в повечето случаи тези, които не могат да имат деца стартират процеса.

Така, че макар и да изглежда, че може би не искат дете, според мен би трябвало да го разглеждате като, а защо да нямам мое биологично след като мога?

Така, че ако успеете да ги убедите, че няма голяма разлика ( помислете си какво би действало при вас, ако се налагаше вас да ви убеждават в същото) би трябвало да ви е много по - лесно.

Но истината според мен е, че е необходимо кой знае колко убеждаване. Необходимо е съзряване. А това отнема различно време при всеки.

И в края на краищата защо трябва да убеждавате толкова много? Слага си подписите и после си зрее:) Така или иначе минава доста време.

И ако накрая не се справя с детето явно не е вашия човек. Тогава може би ще е по - ясно и за двама ви как да продължавате.

аз не бих насилвала мъжа си
децата не са самоцел и лично за мен семейната среда е важна
та ако имам дете - ако мъжа ми не иска "поредната бройка дете" бих се съобразила...ако мога
ако мечтата ми е за дете - дори и без мъж или поне без ТОЗИ мъж до мен - ми бих действала както казва магьосника
но иначе светоразбирането на кудкудяк е моя начин в семейството....и аз исках трето...но не би...и няма да насилвам половинката си щото искам мъжа си, не по-малко от дете и след като имам нещо дадено ми от него - ще намеря сили да надвия на желанието си и да се съобразя и с любимия

но всеки решава сам кое му е по-драго - мъжа или детето...за мен семейството до когато зависи от мен е над всичко...дори над личното ми желание било дори и за още едно дете

щом не иска "чуждо"....
мъжа ми когато говорим за трето също е ок понякога на думи с идеята, но стане ли въпрос за осиновяване - това ми е някаква детска мечта - исках нашите да осиновят трето когато бях дете...
та въпроса е посрещнат с някакъв първичен ужас - "ау как така, ми не можем ли свое"
когато не си "закърмен" с идеята ти се вижда абсурдно...
не знам колко време и дали въобще времето би изиграло някаква роля в случая...
а с "насилие" от сорта - аз реших, пък ти или ще се съгласиш или... семейство за мен не се гради
да накараш някого да повярвав каквато и да е кауза дори и в най-добрата - си е "накарване" и си е като изнасилването! всичко добро ще пропадне
а ако очакваш след едно насилие да заживеете като в приказка - не мога да си го представя

опитвай с говорене, заведи го ако можеш в някой дом, когато говорите опипвай да видиш кое му е най-неприемливо
- чуждото
- страха от заложбите, които няма да можете да контролирате, и "няма да сте виновни" за гените
- страха от това дали ще се справи с дете в сложна ситуация
- страха да не е болно или от произход, който той евентуално не желае
можеш да говориш и да убеждаваш, като разбира се гледаш да не превърнеш това в семен спор - все пак имате хубаво семейство зорлем да се сдърляте заради мечта, пък била тя и хубава и лелеяна....
няма за къде да бързаш според мен - аз имам две породени и съм изчерпана,  сега не бих могла да гледам трето и да имам финансова възможност и мъжка подкрепа - толкова съм изтощена
ти убедена ли си, че си готова за трудностите на трето дете?
докато той не иска се въоръжи с търпение и си кажи, че умния умее да чака...почакай, а през това време намирай начин да му показваш идеята си във всяка възможна ситуация

много се радвам на семейства като вашето, пази го...дай боже някой ден и мечтата ти да се сбъдне
п.п. много се извинявам, че сега ще дам пример, но ето при кудкудяк мъжа й не желае - въпреки, че е видял цялата прелест и щастие...често мъжете не искат и "свое" ако мога така да се изразя... даже има жени желаещи развод, защото мъжете им не искат дете...
ако се включих не е щото мога да дам разумен съвет за мъжа ти, а на теб - да бъдеш търпелива напук на отказа му...да се опичате и да пазите това което имате - само така ще имате още и още....