Любители на котки - тема 20

Ted_cat ,
Ако не знаех, че малкото коте долу е Нико никога не бих казала,че е същото коте. Изглежда дори по-различен цвят, а да не говорим за козината!
Големи сладури са!
А какво се е случило с камерата?

Камерата не фокусираше добре при един режим и не че е болка за умиране, но докато е в гаранция реших да я занеса, че после кой знае колко ще трябва да плащам за това. Сега ще си снимам със старото апаратче и ще ви досаждам с видео клипчета 
Нико наистина е много различен. Такива хубави сини очи имаше е така му ходеха на окраската.... а беше и супер пухен. Ама на, през пубертета се промени до неузнаваемост. Особенно ушите 
То и Нефертина беше със синьо- зелени очи, ама сега са й жълти.
А Бени придоби една по- масивна муцунка и големи бадемови очи 
Мойте пък не ме изпращат с тъга, щото знаят, че скоро ще се върна. По- скоро с нетърпение ме чакат да врътна ключа отвън, че да се набеснеят необезпокоявани.

Хе-хе    ....много сте хубаво-прекрасни всички и съм влюбена до уши във всички мустакатковци....
Ние сме разгонени ...много ...малкия , Шуши само пищи и изнервя обстановката , а батко му Писанчо е тиха вода , но се завръща с изподран кожух и изпоядени уши...
Ревът неистово за попара , все не им стига и макар да хапват стабилно заслабнаха доста - любовни мъки , кво да ги правиш...
Хич не мога да ги заснема нормално . Като са токива черни , все като тъмно петно излизат ...и жумят и ми обръщат гръб ...въобще не стават за модели...
Снощи Писан се нагнезди и спа при мен - към 6ч ме събуди от напъни за повръщане - изхвърли 2 топки косми ....добре , че поне ги изхвърля горкото....
Сега ядоха и спят пред камината , като се наспят излизат на хайманосване и така всеки ден - имат си режим и ни научиха да се съобразяваме ... 

Живи и здрави да сте всички , чета ви , радвам се на дичата , но не винаги имам какво да кажа !   

Ted_cat ,
добре,че е само дребен дефект и скоро пак ще я имаш. Защото миналата година аз се "справих" добре с една Минолта като я счупих. Добре че мъжът ми вече си беше купил Никона и само малко се ядоса  . Сега се чуди да я изпраща ли до Бремен, където бил най-близкия специализиран сервиз или да не се занимава.

Шушулче, радвам се, че Рижо е ок А Пуфи, като я возим в колата, седи мирна, стресната и вкопчила нокти в човека, който я държи
Теди, страхотни снимки. МНого са готини всички котьовци но наистина Нико като малък е мн различен А за картофчето- малко я намачках  , ама не мога да я търпя такава мекичка, спяща...

Здравейте момичета !  
Искам и аз да се присъединя към вас, макар че все още нямам котка .Сърдечно благодаря на Тед кат която ме покани при вас и ми каза за темата ! Направо ме е срам че до сега не съм писала...  
Да се представя накратко: Аз съм Таня на 32 години, страстен и доживотен любител на котки.Израснах на село и там винаги беше пълно с котки, толкова много съм отгледала.Аз съм от хората, които смятат, че един дом не е завършен без котка и че те са естественото му украшение .
Живея в София от 10 години като първо бяхме на квартира, където си отглеждах една чаровна и сладка Галина – европейска тигрова котка.Намерих я на улицата.Гледах я 4 години.В деня преди да родя, баща ми я закара на село.Майка ми мрази котки и ме заплаши че няма да ми помага за бебето ако не я махна.....За щастие на нея на село и беше супер, тичаше по цял ден по поляната на воля.Миналата година загина – блъсна я кола.  
Вече живея в собствен апартамент.Голям и...пуст.Липсва му една мъркаща сладуранка.Дъщеря ми обожава котки и все ме моли да си вземем.Аз също много искам.Съпругът ми не е против – по-скоро е без  мнение.Не мога да кажа че обича котки, но не ги и мрази.Помагаше ми при отглеждането на Галина, проблеми не съм имала.Момичета, някоя от вас би ли ми помогнала да се снабдя с едно красиво мъниче ?     Дъщеря ми иска рижо, но и на всякакъв цвят бихме се зарадвали.Предпочитаме женско, мъжките маркират и май повече мирише.Но имам и някои притеснения.....Дали малката има шанс да развие алергия ? Аз не мисля но все пак.... Не знам родителите ми как ще приемат котето, но мисля да не им позволявам да ми се бъркат.Притеснява ме и скъпата мебел в хола, да не си точи котето ноктите там.Но просто ще го наблюдаваме повечко а като ни няма ще затварям хола, в другите стаи няма какво да драска.
Иначе имам всички условия – апартамент  100 кв.м., навсякъде е с ламинат има само един килим в хола.Две тераси и две бани.Простор да искаш.На 100 м. от нас има чудесна ветеринарна клиника с млад готин ветеринар. Дъщеря ми има котарак на село и знае как да се държи с котките, не би го наранила.За щастие разполагаме с хубава къща на село където би могло да отиде котето ако не дай си боже нещата не се получат, ама дано не се случва....Така че няма да отиде на улицата, не съм такъв човек.
Ако някой от вас смята, че може да ми подари едно сладко мъниче – да ми пише.Аз имам рожден ден  на 3 май и мислех да си взема тогава, уж като подарък от приятели.Тогава родата ще мрънка по-малко.
За сега това от мен, ще следя темата.Прегръщам ви всички, вие сте мои сродни души ! Целувки от мен на всички котачета, големи са ви сладури ! Завиждам  благородно !    

С Кетя пък ето как се запознахме:
http://media.snimka.bg/2444/011143183.jpg - любопитно кюфте - докато се занимаваме с другите котки пред блока, това малкото цъфна отнякъде и веднага зарови нос в торбата А аз се влюбих в нея на секундата http://media.snimka.bg/2444/011143365.jpg

Тук е когато я взехме за първи път и най-после се престраши да легне на табуретката, вместо да се крие под нея:
http://media.snimka.bg/2444/011143184.jpg

И от преди няколко дни:
http://media.snimka.bg/2444/011143181.jpg

Късметлийка е Кетя... ако не сте се видели пред блока можеше да си остане на улицата. А сега - глезана, със собствена наблюдателница  И е загладила косъм....
Близначе, добре дошла! 
Не знам на котето как ще му е у вас, ама аз се пренасям на мига  така си мечтая за огромно жилище.
В хола наистина е добре по- малко да се пуска котето, и аз бих си пазила скъпите мебели. Може да му вземете котешка катерушка, на която да си точи ноктите. Моите сами си свикнаха така и не ми дерат мебелите, нито килима. А и като се сложи катерушката до прозорец, съвсем ще му стане любима, така ще си наблюдава какво става навън.
До май месец има време. Ще си избереш любимец. Не бързай, изчакай да се появи ТВОЕТО коте. Много е важно да ти легне на сърце от началото, да има любов от пръв поглед 
При мен с Нико беше точно така. И въпреки катеоричния отказ на мъжа ми да го вземем, аз се заинатих още повече. Тикнах го в ръцете на малкия ни син (пък той е такъв манипулатор... ) и мъжа не можа да го изкопчи от ръцете му 
Бени пък като го видях на снимка си казах - мой ще е  и хукнах към другия край на Сф да го взема. Като го вкарах вкъщи - шок за мъжа ми(втора котка  ) Светлинчо и тогава обаче каза - не давам котето, ревна.. и котето остана у нас 

Тед Кат, боя се че обичам всяко коте което видя  Те всички веднага ми грабват сърцето.Но да ще почакам, макар че вече нямам търпение.И да ти призная нещо - скоро котка не ме беше грабвала така, както твоята Нефертина ! 
Ами това е, чакам предложения    И да знаете, всеки който реши че иска да ми даде коте е добре дошъл за да види къде ще живее то 

Близначе, и от мен добре дошла.
Страшно обичам котетата и надявам се да не те разубедя, но реших поне малко да те отрезвя.
Моите котараци са на 10 и 11 години. Като малки бяха безобидни, но сега няма затворена врата/освен заключените-сложихме специални ключалки с "врътки", за да не отварят/. Скъпия кожен диван от естествена кожа на 4 години е станал на нищо и не защото някой прави бели там, а просто като се качва да си легне и се подхлъзне си забива ноктите. Иначе сме оставили един стар стол за точене на нокти и наистина служи за това.
По отношение на алергиите- мисля, че детето или я има,или я няма. Ако това те притеснява-изследвай я-едно драскане по кожата е. Моята дъщеря е алергична, но слава богу малко и само се зачервява при търкане с муцунката и се пази. Не е станала повече.
Иначе за пола несе притеснявай- мъжките с една кастрация на 7-8 месеца се оправят, а в повечето случаи са по-спокойни и добри. Така че -какъвто ти е късмета!
Важното е да ти грабне сърцето!

За драскането по мебелите и аз да ви кажа, Муката драпа само по дивана който и е любим. И незнам от каква дамаска е този диван, но стана вече една година не е мръднал, все едно е нов - а такова драскане и наточване на нокти пада....
Иначе като ни я подариха с нея имаше и едно такова специално за нея да си драска там, но познайте дали имаше интерес - ден-два най-много седмица и си остана така, като част от интериора...

за алергиите, аз много се притеснявах като забременях за малкото човече, но си направих изследване за токсоплазмоза и се оказа че съм я карала вече и няма проблем за бебчо...
а след това като се роди не я махнахме - просто неможех да си представя да я няма, не ми се мислеше как ще живея без нея, все едно да ми вземат детето....а за малките деца знам, че е по-добре от малко детенцето да свиква с котето, отколкото след време като е пораснало вече... хем няма и да има ревност....

Хайде хубава вечер от мен...

Благодаря !     
Не е нужно отрезвяване, имат богат опит с котки и съм подготвена за всичко  Когато гледах още котката си, си купихме нова хубава спалня.Английска, от тия високите .Колко пъти се карах на котката да не си точи там ноктите ! Ама тя си ги точеше. Накрая разбрах, че всъщност  на спалнята и няма нищо /е, съвсем малко беше разринчена но не се личеше/ По-важно от една спалня беше топлината в сърцето ми когато вечер пухкавата ми приятелка се гушваше в мен и ме обгръщаше с лапички 

Нашите врати са трудни за отваряне, а и могат да се заключват  Диванът не е кожен, един такъв черен е , от плат. Не е
желателно да си точи там ноктите, но смятам че котките са умни животни и при добро възпитание могат да се научат къде трябва и къде не.Тест за алергии ще правим и без това, че дребната има алергия от нещо ама още не знаем от какво  При всички положения не е от котки според мен, от котарака на село нищо не и става а тя го мачка много.
Ох не знам, ама аз като един Телец наумя ли си нещо го правя....Като се появи моето коте ще видим има ли за какво да се притеснявам, сега са само догадки....

Месечинка виторога,
Кетя наистина е късметлийка и щастливка. Намерила си е дом и любяща стопанка, а е и голяма сладурана.
Аз също предпочитам да спася някое бездомно коте и всички котки, които съм имала все са от улицата. А сега ще ви разкажа за сегашните две:
 Мацо го взех буквално от улицата. Вървеше след майка си, но на разстояние от нея. Като го хванахме започна да писка, а майка му само погледна и си продължи по пътя. Имам чувството, че я отървахме от една грижа. Все пак беше голям късметлия, защото освен, че намери дом и оцеля. Само година по-късно на това място нямаше нито една котка, а бяха повече от 10.
 Мъро се появи по невероятен начин. Бяхме на пикник близо до язовир Искър, но навътре в гората, далече от населени места. Точно слязохме и някъде в далечината чухме мяу. Естествено отговора беше пис,пис и т.н. Все повече се приближаваше и след около 10 минути се показа от шубраците. Толкова беше гладен, че изяде цяла филия хляб. После ветеринаря каза, че не е ял повече от десет дни. След като се наяде се сгуши в якето на детето и заспа. Като си тръгнахме сам влезе в колата- само видя отворената врата и се намърда. Името му си дойде само- от момента на намирането започна да мърка и в продължение сигурно на две седмици не спираше, дори и при неприятния преглед при вета не спря.
А тук ви показвам снимки от намирането на Мъро/сканирани са от филм и не са с добро качество/:






 
На втората снимка се е качил върху обувката, за да е на топло и сухо- тревата беше мокра.

Много мила картинка ! Невероятно сладко коте, и дечицата също    Коте-късметлийче.

И на нас ни е нужен такъв диван