Писмо до моята Сиянна звездичка

 

  за малкото ти ангелче
ksd_g  Остава ни само да се надяваме и вярваме че там където са малките ни ангелчета е по-хубаво и те са добре

Незнам дали сте добре там горе мили малки наши ангелчета. Но със сигурност не живеете с тази болка която изпитвахте тук  при нас. Сега болката остана  в нас  -за цял живот...........

ksd_g за твоята звездичка! 

  ЗА ТЕб МАЛка СИЯЙНА звездичке!

ЗА сетен път се убеждавам колко много мъка и болка има на този свят, дано там където са ангелчетата ни да няма 

 
Миличка...прегръдки...

Боже, колко мъчно ми стана като прочетох писмото 

Ksd-g завинаги ще останеш една от нас.
За твоята малка принцеска

Малко ангелче,завинаги ще останеш в сърцата на всички които те обичат.Никога няма да бъдеш забравена,Сиянна!

Здравей,звездичке Сиянна!
Здравей,мило мамино момиченце!
О,мила моя,пак не мога да спра сълзите си...Пак не мога да дишам  от болка...Днес ставаш на 40 дни.Трябваше на този ден да съм щастлива,да ти раздам питка за здраве,а аз по-нещастна никога не съм била.Няма болка на света,по-силна от болката да загубиш детето си,да го загубиш без да го прегърнеш нито веднъж...
О,мило детенце,защо ни напусна миличка,защо ни остави да живеем без теб?Защо,миличка,защо............
Не мога да продължа...
Обичам те,целувам те,прегръщам те...И тати и батко също!
http://vbox7.com/play:1b36fe1c

ksd_g.........

-с много болка ,за теб Сиянна !

ksd_g

Миличка ksd_g, няма думи,с  които да се опише болката по загубената рожбичка...От смъртта на моето момиченце вече стават 2 месеца,а и аз,също като теб имам чувството че с всеки изминаващ ден сърцето кърви все повече и повече от непрежалимата раздяла...Прегръщам те,миличка и силно,много силно се надявам че нашите ангелчета са там горе,гледат ни,усещат емоциите ни и вечер бдят над съня ни...Какво друго ни остава,освен просто да вярваме,че наистина горе са на хубаво място и не са нещастни....А ние,техните самотни майчици ще живеем с мисълта,че някой ден ще си ги гушнем така,както не успяхме на земята и завинаги ще бъдем заедно!...

Здравей,обич моя!Здравей,сияйна мамина звездичке!
40 дни,40 жестоки дни,откакто не си с нас.40 дни няма кой да рита коремчето на мама,40 дни за мен няма сън,няма радост,няма мечти...40 дни,преливащи от болка и страдание...
О,миличка,сърцето ми се къса,че те няма в коремчето ми,няма те и в прегръдките ми,където ти е мястото...Сега ти си само в сърцето и мислите ми...О,златна моя,защо живота е толкова жесток,защо ни раздели...Боли,боли,боли...
Скъпа моя,днес е най-трудния ден в живота ми...По труден и от деня,в който заспа вечния си сън,по труден от деня,в който се разделих и с телцето ти...Днес е деня,в който трябва да се сбогувам с душичката ти...Трябва отново да помисля за теб,и въпреки болката си да те пусна да си отидеш във вечния ти дом...Трябва да оставя на заден план моите чувства и да те освободя от тежестта на страданието си...Трябва да освободя душичката ти...Много е трудно...Трябва да те пусна,а неискам...но трябва...
Любов моя,иди си...Няма никога да те прежаля,никога няма да спра да плача за теб,но отново заради теб ще бъда силна и ще те пусна...За твое добро...Няма да държа душичката ти в моя плен.Ще трябва и с това да се примиря...
Но те моля да идваш при мен от време на време,да ми дадеш знак,че си край мен,да се явиш поне в съня ми,дори и след 100 години да е ...Ела в съня ми поне веднъж,да те прегърна поне тогава...Не ме оставяй да живея с неуписуемата болка,че дори веднъж не те прегърнах...Дай ми поне веднж да те гушна,поне веднъж,поне в съня ми...
И най-вече искам да ми обещаеш,че винаги ще бдиш над батко си,че винаги ще го закриляш и ще му помагаш.Не забравяй нито за секунда колко много те обича той,обичай го и ти!!!
Знам,че със сигурност ще изпълниш последната ми молба и ще бъдеш пътеводна светлина за твоя батко,че ще си неговия ангел- хранител.
Сега те освобождавам от товара на моята мъка,върви спокойно в онзи по-хубав свят,където няма болка и тъга,където има само радост...
Обичам те,миличка,толкова много те обичам...