Върни се, мъничка принцесо - мама те чака!
ksd_g,
ksd_g,
- Публикувана: 11 март 2009, 13:33 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2012, 22:10 ч.
Писмо до моята Сиянна звездичка
ksd_g, всеки път прочитам и препрочитам писмата ти до Сиянна. Тези пропити от тъга и копнеж писма.
Сиянна, миличка звездичке, знам че ще намериш обратно пътя до мама.
ksd_g, прегръщам те много силно миличка. Ще чакам с нетърпение да дойде денят (и той да бъде скоро), когато в писмото си пишеш на твоето непрежалимо ангелче, че вече имаш частица от него отново в ръцете си. Че си родила нейната по-малка сестричка или братче и усещаш чрез беззащитното мъничко телце, гушнато в уютната прегръдка на мама нейната топлина. И нейното присъствие.
Сиянна, миличка звездичке, знам че ще намериш обратно пътя до мама.
ksd_g, прегръщам те много силно миличка. Ще чакам с нетърпение да дойде денят (и той да бъде скоро), когато в писмото си пишеш на твоето непрежалимо ангелче, че вече имаш частица от него отново в ръцете си. Че си родила нейната по-малка сестричка или братче и усещаш чрез беззащитното мъничко телце, гушнато в уютната прегръдка на мама нейната топлина. И нейното присъствие.
Здравей,мила моя!Здравей,звездичке сияйна!
Днес ти трябваше да станеш на 8 месеца,днес аз трябваше да съм най-щастливата и горда майка на най-сияйното момиченце...трябваше...трябваше...
А вместо това ,любов моя,аз ще се побъркам...толкова съм убъркана,толкова съм изплашена,чувствам се като в някаква клопка,от която никога няма да изляза...
Помогни ми,миличка,помогни ми и с това да се справя!Мислих си ,че ако забременея ще се върне и част от щастието ми,че ще бъда вече отговорна за едно малко същество и няма да си позволя да изпадам в състоянията ,в които ме докарва необятната ми мъка по теб,че с новата бременност ще се върнеш при мен...
Но не само ,че сега не съм щакстлива,аз сега просто не чувствам нищо,освен че съм объркана и незнам на кой свят съм...Когато забременях с теб и баткоти бях на седмото небе,когато чух за пръв път сърчицата ви,изобщо всичко,свързано с това ,че вие живеете под сърцето ми ме изпълваше със щастие и радост.А сега дори не си позволявам да мисля за това,едва вчера погледнах екрана на видеозона и се усмихнах на малкото подскачащо същество,но пак не посмях да се зарадвам така,както с вас...Дали ще преодолея този страх и ще се зарадвам на малкото същество,което расте в мен?!?Не говоря с никой за това,почити никой не знае за това,а малкото хора които зднаят вече не смеят да ме питат нищо,защото или отбягвам въпросите,или ги изрязвам нещо и...абе ужасна съм...
Гузно ми е за малкото човече,не искам след време да се упреквам ,че съм го лишила от нещата ,които съм дала на теб и батко ти,не искам то да се чувства пренебрегнато,убедена съм ,че го обичам не по-малко от вас,но не смея да си го призная...Имам чувството,че чак ако се роди живо и драво и го гушна ще си призная колко много го обичам...И в същото време знам,че дори и да не стане това аз пак ще страдам по него,ако го загубя...О,Сиянка,мама май полудява...Какво става с мен мила?
Миличка,дали някога ще си позволя да бъда щастлива,знам ,че никой и нищо няма да те замени,но въпреки това,дали бих могла да бъда щастлива?
Господи,какво стана с живота ми...
Днес ти трябваше да станеш на 8 месеца,днес аз трябваше да съм най-щастливата и горда майка на най-сияйното момиченце...трябваше...трябваше...
А вместо това ,любов моя,аз ще се побъркам...толкова съм убъркана,толкова съм изплашена,чувствам се като в някаква клопка,от която никога няма да изляза...
Помогни ми,миличка,помогни ми и с това да се справя!Мислих си ,че ако забременея ще се върне и част от щастието ми,че ще бъда вече отговорна за едно малко същество и няма да си позволя да изпадам в състоянията ,в които ме докарва необятната ми мъка по теб,че с новата бременност ще се върнеш при мен...
Но не само ,че сега не съм щакстлива,аз сега просто не чувствам нищо,освен че съм объркана и незнам на кой свят съм...Когато забременях с теб и баткоти бях на седмото небе,когато чух за пръв път сърчицата ви,изобщо всичко,свързано с това ,че вие живеете под сърцето ми ме изпълваше със щастие и радост.А сега дори не си позволявам да мисля за това,едва вчера погледнах екрана на видеозона и се усмихнах на малкото подскачащо същество,но пак не посмях да се зарадвам така,както с вас...Дали ще преодолея този страх и ще се зарадвам на малкото същество,което расте в мен?!?Не говоря с никой за това,почити никой не знае за това,а малкото хора които зднаят вече не смеят да ме питат нищо,защото или отбягвам въпросите,или ги изрязвам нещо и...абе ужасна съм...
Гузно ми е за малкото човече,не искам след време да се упреквам ,че съм го лишила от нещата ,които съм дала на теб и батко ти,не искам то да се чувства пренебрегнато,убедена съм ,че го обичам не по-малко от вас,но не смея да си го призная...Имам чувството,че чак ако се роди живо и драво и го гушна ще си призная колко много го обичам...И в същото време знам,че дори и да не стане това аз пак ще страдам по него,ако го загубя...О,Сиянка,мама май полудява...Какво става с мен мила?
Миличка,дали някога ще си позволя да бъда щастлива,знам ,че никой и нищо няма да те замени,но въпреки това,дали бих могла да бъда щастлива?
Господи,какво стана с живота ми...
мила ksd_g,
познавам страха ,който те е обзел,този парализиращ,стягащ сърцето страх...изпитвах го 9 месеца!!!!!цялата ми бременност с Андреа аз не посмях да се зарадвам,така както се радвах първата ми бременност.постоянно бях обзета от паника че нещо лошо може да се случи!!!така и не можах да го преодолея този страх
единствено се молех на Богородичка и на първата ми дъщеричка да я пазят 
ти си добър човек,знам че го обичаш това дете,просто не искаш да го признаеш за да може ако нещо стане да не те боли
не мога да ти кажа да се отпуснеш и да се радваш защото знам че не е толкова лесно,мога единствено да ти кажа че не полудяваш,просто те е страх
и от тук докато родиш,живот и здраве,едно здраво и сладко бебенце знай,че има стотици стиснати палци за вас
ще чакам да се похвалиш в темата ни
п.п. като подарък за днескашния ми рожден ден си пожелавам да родиш здраво и силно детенце и да намериш щастие и покой
познавам страха ,който те е обзел,този парализиращ,стягащ сърцето страх...изпитвах го 9 месеца!!!!!цялата ми бременност с Андреа аз не посмях да се зарадвам,така както се радвах първата ми бременност.постоянно бях обзета от паника че нещо лошо може да се случи!!!така и не можах да го преодолея този страх
единствено се молех на Богородичка и на първата ми дъщеричка да я пазят ти си добър човек,знам че го обичаш това дете,просто не искаш да го признаеш за да може ако нещо стане да не те боли
не мога да ти кажа да се отпуснеш и да се радваш защото знам че не е толкова лесно,мога единствено да ти кажа че не полудяваш,просто те е страх
и от тук докато родиш,живот и здраве,едно здраво и сладко бебенце знай,че има стотици стиснати палци за вас
ще чакам да се похвалиш в темата ни
п.п. като подарък за днескашния ми рожден ден си пожелавам да родиш здраво и силно детенце и да намериш щастие и покой
Мила ksd_g знам че не е тук мястото,но много се радвам за теб и малкото човече растящо в коремчето ти.По същия начин се чувствах и аз преди и по време на бременността си с Дени,но повярвай ми когато живот и здрав родиш това бебенце ще се претъпи болката ще бъдеш погълната и отдадена изцяло на него,ще те радва,но и ще има моменти когато ще ти е много тежко и мъчно за Сиянна.Единственото което ми помага е когато отида на гробчето и си изплача мъката и усмивката на Дени.Относно ходенето на гробища както ти бях писала никого не слушах само сърцето ми а то ме водеше там всяка седмица,дори деня преди да родя си отидох пак понеже знаех,че после няма да отида поне 2 седмици след това.
Честито миличка желая ти успех и лека бременност
и усмивката на Дени.Относно ходенето на гробища както ти бях писала никого не слушах само сърцето ми а то ме водеше там всяка седмица,дори деня преди да родя си отидох пак понеже знаех,че после няма да отида поне 2 седмици след това.Честито миличка желая ти успех и лека бременност
Мила Креми, прегръщам те силно. Мъчно ми е за Сиянка... 
Аз съм ходила на гробищата, когато бях бременна първия път. Още не бях казала на никой, когато почина дядо ми. И при мъртвеца влязох и венеца носих. А сестра ми я пазеха, защото беше в 7-мия месец бременна. Всичко е до вътрешната ти потребност. А си мисля, че теб никой не може да те спре да ходиш при Сиянна. Така, че не се измъчвай допълнително. Ако това те успокоява, даже ходи често.
Пожелавам ти на пролет да те видя грейнала от щастие.
Толкова го заслужаваш. Просто трябва да си позволиш да бъдеш такава. Сиянка ще бди над вас от далече и ще ви пази.
Депресията, която преживяваш е голяма, и аз незнам дали е по-добре да ти се обадя или да не те безпокоя.
Когато искаш може за пишеш, звъннеш или направо да дойдеш.
Горе главата мила, ти си щастлива!
Аз съм ходила на гробищата, когато бях бременна първия път. Още не бях казала на никой, когато почина дядо ми. И при мъртвеца влязох и венеца носих. А сестра ми я пазеха, защото беше в 7-мия месец бременна. Всичко е до вътрешната ти потребност. А си мисля, че теб никой не може да те спре да ходиш при Сиянна. Така, че не се измъчвай допълнително. Ако това те успокоява, даже ходи често.
Пожелавам ти на пролет да те видя грейнала от щастие.
Толкова го заслужаваш. Просто трябва да си позволиш да бъдеш такава. Сиянка ще бди над вас от далече и ще ви пази.
Депресията, която преживяваш е голяма, и аз незнам дали е по-добре да ти се обадя или да не те безпокоя.
Когато искаш може за пишеш, звъннеш или направо да дойдеш
.Горе главата мила, ти си щастлива!
Мило ksd_g, мило другарче по съдба. Знаеш че си в мислите и молитвите ми и ти, и мъничката точица в коремчето ти (която ужасно много обичаш и за която още повече се страхуваш), и Денис, и Сиянна.
Не вярвам да има някой от тук пишещите, който да не е "изключвал" от страх. Аничка, аз ... Да не кажа, че все още не съм напълно свързана с действителността. Все така си живея с едно наум и се взирам (на моменти повече от излишно) в моя дар.
Знам, че твоята зведзичка е навсякъде с теб. Знам, че тя ще бди над мама и всички, които мама обича (макар и скришно за самата нея).
Мила малка точице, расти в коремчето на мама и не й се "сърди", че се страхува толкова много за теб. Ти ще дойдеш през април, за да върнеш частица от душата на мама, малка туптяща точице.
Не вярвам да има някой от тук пишещите, който да не е "изключвал" от страх. Аничка, аз ... Да не кажа, че все още не съм напълно свързана с действителността. Все така си живея с едно наум и се взирам (на моменти повече от излишно) в моя дар.
Знам, че твоята зведзичка е навсякъде с теб. Знам, че тя ще бди над мама и всички, които мама обича (макар и скришно за самата нея).
Мила малка точице, расти в коремчето на мама и не й се "сърди", че се страхува толкова много за теб. Ти ще дойдеш през април, за да върнеш частица от душата на мама, малка туптяща точице.
Мила Креми, не съм забравила теб и непрежалимата Сиянка! Тя бди надтеб и те пази. Не се предавай!
Кураж миличка!!!
За първи път не си писала днес, когато се навършват девет месеца от раждането й. Дано да си добре.
Позволи си да бъдеш щастлива....
Пази се много сега да не се разболееш!
Кураж миличка!!!
За първи път не си писала днес, когато се навършват девет месеца от раждането й. Дано да си добре
.Позволи си да бъдеш щастлива....
Пази се много сега да не се разболееш!
