Споделете 99

Споделям свежест.
Споделям, че никога не съм си падала по пролетта в онзи смисъл - всички стават хиперактивни, нахилени и преизпълнени с томителност. Обичам студената пролет, когато обличането на по-тънко яке, кара кожата ми да настръхва, но въпреки това ми е хубаво.
Споделям, че оакването не ви прави чест, защото сте големи хора.
Споделям, че обичам тази тема, обаче душата ми трудно се отпуска напоследък в нея.
Споделям, че искам да заровя лицето си в ярко зелена трева и да усещам земята. Изгубила съм нейното въртене и стоя на едно място, докато светът ме подминава.

Готино, Умра... това за пролетта. Върна ми онова чувство за нея, когато е толкова тихо, че се чува тревата да расте. Един такъв странен шум. А, и птичките, които следват инстинкта си... Това става само посред нощ, в най-тъмното и най-тихото, когато само пролетта се чува.
За темата - аз просто съм моята част от нея. Някои от вашите части ми харесват и не желая това да се променя.
Поздравявам ви с Недялко Йорданов.

Споделям чисто нова звезда 

Сега му е времето да отидеш за горска пръст в гората.
Да си влачиш краката, да мирише на гнила шума и влага.
Да се суркаш по надолнището и да не бързаш за никъде.

Добро утро.
Споделям сменена физиономия. Виртуална и реална. Като по някакво чудо днес предпочитам първата. Втората е със събрани вежди, бръчици на челото, концентриран, тъмен поглед и присвити устни, с насочени надолу крайчета. Адски много работа имам и трябва да я приключа в рамките на деня. Един съвсем друг ангажимент ме очаква виртуално - истински, красив, празничен, приказен. Ще запазя почерпката по случая за следобеда. Първо работата, после удоволствията.
Открих прилика между мен и петък 13-ти. Трудно ми е да я формулирам и съответно споделя, ще разчитам на доверието ви.

Аз пък обичам точно това събуждане, когато всички се щурат насам натам с глупави усмивки, или пък подемат пролетно почистване, или си мият колата пред блока, или и аз не знам какво. Даже се улавям понякога- понеже живея в стар квартал- как търся с поглед прострени през балконите стари одеала или юргани.
Влияя се от околните и почвам и аз да се хиля тъпо, да правя двойно повече планове. Като например да купя стотина калинки и да ги налепя из цялата къща. Да почна упражненията по козунакоправене. Да пробивам и рисувам яйца. Нищо, че понякога всичко това се материализира в прозаично пържене на филии да кажем

Може би трябва вече да си купя бежовите очила с розови дръжки, които съм си заплюла.

криста, прекрасен аватар!

 

О, Мери ЛУ, О, О, пролетта вече е тук  щом се завърна и ти 

Аз съм в пролетта отвсякъде. Кръвта ми кипи, ушите ми горят, крещи ми се и ми се правят глупости.

Най-хубавата ми пролет беше точно преди десет години. Бях млада, красива, искряща, влюбена и енергична до дразнещност. Онази пролет тръгнах с пирятелка в дванайсет през нощта на стоп за София,на следващия ден към пет следобяд бях там. Сигурно щяхме да стигнем и по-рано, но един отрязък от пътя го взехме качени на предната броня на един БТР, за радост на войничетата вътре. Черпиха ни с цигари и ни обгрижваха като все едно сме им по-малките сестрички. Че и кола ни спряха после    Боже, каква пролетна невинност и каква невероятна глупост от моя страна- ни за миг не ми е минало през ум, че може да ми се случи нещо лошо. 

Все пак лятото е моя сезон.

Честита пролет, птици 

Умбра, ти си виновна. Роксано, ти довърши започнатото от Умбра.

Много сте ми мили, да ви споделя,  пролетното разнежване ме е обхванало.

След седмици висене по сервизи, дебилния и неоткриваем проблем беше разрешен.
Смених си гумите и всичко се оправи. Оказаха се, че зимните са се фиросали, без да им личи.

Елист, като се сетя,че си и женска майка.. Дано не се разпролетят твоите рано-рано,че има да ги мислиш на кой БТР са седнали и чии тютюни пушели...
Стана ми по-пролетно от теб и да знаеш,че ни липсваш в градската тема!

13. Не го обичам това число, в който и ден да се падне, не само петъците. По други причини, не тези суеверните. Но, днес има вероятност това да се промени точно на обратно. Очаква ме нещо готино, приятелско, забавно и мило.

Ставането в 11 се превръща в проблем. Скъсява ми деня и нямам време за много неща. А защо и главоболие ми е причинило днес, нямам обяснение.

За софиянци, които искат щъркел: На един стълб(с лампи), който се намира в лентата, разделяща платната на автомагистрала "Тракия", започваща след Горублянско ханче, малко преди отбивката за резиденция "Врана", има огромно гнездо. Всяка година там се завръща семейство щъркели. Миналата година ходихме до МЕТРО и специално, някъде в средата на април, отидохме с приятелка до този стълб, за да видим щъркелите и свалихме мартениците най-после. Може да обърнете обратно към София на новия светофар, който е при отбивката за с.Герман.
Почувствах се като майор Костов от БТВ.  (май полковник стана вече човека и аз го понижих, но си го помня като майор Костов, и така си ми звучи добре)

Мамка му!
Днес е петък 13-ти!
      

Втори месец подред? Аман.

Спокойствие и силна храна.

Споделям, че привечер ще си изпратя единият мъж да се труди на село, но ще посрещна другия.

Хахах, Келеш, и през ноември ще има петък 13ти!
Обичам го този ден, беее!!! Чакам нещо хубаво да ми се случи.

И така, докато съм в работно затишие, с характерното за всеки лекар кафе в ръка, да ви споделя възхищението си от софийската Национална опера и балет.
Ние, като едно видно аристократично семейство, водим децата си на балет  и даже водим  и приятели с техните деца, които не са с до там аристократичен произход, та белким вземат та се налепят с малко култура.
Та купили сме си ние един месец по-рано билети  за единственото през този месец представление на "Спящата красавица" - произведение подходящо за аристократи, неаристократи и най-вече за малки момиченца.
Гьоздисваме се, гювендисваме се. С риска да ни настъпи паяк, успяваме да паркираме пред Александър Невски, щото е по-аристократично там /а някой знае ли защо там не се паркира до 19.30, при положение, че общинските служители служат и плужат до 17.30 /.
Влизаме в Операта, там ни късат билетчетата, даже ни упътват към четни/нечетни, демек четат ни билетите, демек виждат, че пише "Спящата красавица", сядаме -четирима възрастни и три момиченца около метър, в салон пълен  с още 100-ина момиченца около и под метъра и трепетно се приготвяме за феи и принцеси.
Увертюра. Аз съм гледала и слушала "Спящата красавица", а дъщеря ми дори  е играла в нея, но някак си не ни е позната таз музика. Нищо, явно рядко ходим на културни събития и забравяме.
Декорът за първо действие - също не е очакваният. Ния пита къде са феите. На 15-атата минута /след като си преглеждам билетите на оскъдното осветление и прехвърлям всички мои възможности да съм се объркала, защото съм световно известна със забравянето и разсеяността си/, аз загрявам, че гледаме "Жизел", защото като една видна аристократка, може да не съм гледала цяло представление, но знам либретото.
 Приятни танци, прилични, нелош декор. Единствено един от балетистите явно е бил волейболист и  е една идея по-грациозен от мен. Но Ния е бясна, чака си принцесата, върти се на стола и твърди, че е припаднала. Аз стоически гледам балет. Другите две момиченца също са доста разочаровани от таз недворцова обстановка на сцената.
Антракт - въпрос към разпоредителката къде е заспала "Спящата красавица"? - да сме били питали нещо като салонен управител  защо не сме уведомени за промяната. Множество родители, "страстни любители на балета", но жертвоготовно довели малки моменца, също гледат учудено и купуват програми по 3 лв, щото за "Жизел" мо`е и да са чувАли, но само толкоз,  а детските въпроси валят... Естестевно в тарапаната не мож` откри отговорния фактор за недоразумението. В това време разпоредителките се опитват да укротят младите дами, тичащи  из фоайето и танцуващи, викайки, но и правят забележки на родителите им. Аз аристократично и отмъстително блея.
Второ действие  - зашеметяващ балет, въпреките "монументалните "размери на нашата оперна сцена. Красота, много красота. Ния въодушевено пляска и напира да танцува на пътеката. В края на краищата разпоредтилеката трябва да оправдае заплащането си, аз аристократично и отмъстително не правя забележки на щерка си и гледам балета.
Споменах ли, че второ действие се развива нощем, на гробищата, пред гроба на героинята. Идеално за деца.
Ето как успяха да развалят впечатлението ни от едно наистина хубаво, за нашите условия, представление, с невероятна прима балерина.
И то само от немукает. Едно възпитано предупреждение и възможност, по желание, за презаверка на билетите щеше да ни спести възкиселия вкус в устата.
Когато се прибрахме у дома, Ния обяви на смаяните мъже, че знае къде  е гробът на Жизел, "която полудява и умрява от любов". цитат Ния