Здравейте.
Нужни са ми мнения за д-р Борислав Калнев, неврохирург.
На майка ми и се налага операция, при която ще и поставят импланти на мястото на дисковете между прешлените (обяснявам го много лаишки, но медицински не мога). Засега той ще прави операцията и ми се иска да събера допълнителни впечатления.
Нужни са ми мнения за д-р Борислав Калнев, неврохирург.
На майка ми и се налага операция, при която ще и поставят импланти на мястото на дисковете между прешлените (обяснявам го много лаишки, но медицински не мога). Засега той ще прави операцията и ми се иска да събера допълнителни впечатления.
Препоръчвам като вариант и д-р Атанас Даварски - от клиниката по неврохирургия.
Здравейте,
Искам да споделя накратко случилото се с мен през миналото лято в УМБАЛ Св. Георги.
След едногодишно изчакване някакво чудо да излекува изтръпналата и частично обездвижената ми дясна ръка, с огромно нежелание се явих в кабинета на д-р. Борислав Калнев – 12 етаж неврохирургия. С препоръка разбира се. Беше ми казано, че е читав и можещ. Само от думата „неврохиругия" ме втрисаше ама се налагаше. Тук е момента да отбележа , че от 15 години не бях влизал в лекарски кабинет а за престой в болница въобще не може да става дума. Никога не съм влизал в болница. След бърз преглед, направен от баща и син Калневи бях изпратен да си направя ЯМР и ЕМГ. На следващия преглед беше обявена и присъдата. Нужна е спешна операция и два метални импланта във врата. Страхотна новина. Все се надявах на хапчета и мазила. Върху един пластмасов скелет ми беше показано нагледно какво предстои: Ето това го махаме, тук почистваме и после напъхваме ето такива едни метални планки. Звучи прекрасно ама само ако става въпрос за някой друг. И сега аз трябваше да си взема решение. Правим или не правим операцията. Казах правим я. То имам ли друг избор? Ако не я направим може и да се обездвижа от врата надолу. То какво ли има от врата нагоре? Ще мога да се усмихвам и намигам. След, като се прибрах започнаха притесненията. Всички тези приказки за източването на здравната каса чрез фиктивни операции и лекарите, които от лекари станаха бизнесмени и единствената им цел е да изкарат някой лев. Тук искам да отбележа и, че самите импланти не се поемат от касата и са доста скъпи. Няма да скрия, че имах сериозни съмнения и притеснения, но в крайна сметка реших да се доверя на усета си и да се оперирам. Някак си и двамата д-р. Калневи ми вдъхваха доверие а по принцип не съм от доверчивите наивници. Оперираха ме. Няма смисъл да навлизам в подробности за условията в болничната стая. Всички знаем какви са пък и в края на краищата това не е най-важното. Важното е, че сега съм много по-добре и дори имам шанс за пълно възстановяване. Изглежда, че не всичко в родното здравеопазване е толкова лошо. Не се наемам да давам оценка на д-р Калнев като специалист. Не съм компетентен и често се чудя на пациенти, които определят един лекар като добър или лош. Това е смешно. Но за сметка на това мога да определя какъв човек е. Приветлив, усмихнат и най-вече истински заинтересован от състоянието на пациентите си. Не говоря само за себе си. Няколко пъти присъствах на разговори между него и пациенти. От такива, които идват за пръв преглед до такива, които са наскоро оперирани и най-накрая щастливи вече здрави бивши пациенти. Синът му д-р. Михаил Калнев е негово по-младо копие. Първото, което ме попита 3 часа след операцията беше: Има ли подобрение? След, като отговорих, че не усещам такова видях истинското разочарование в очите му. Не е за вярване, че на тези хора наистина им пука за пациентите им. Та това са хора, които те не познават. Искам да спомена и останалите от екипа. Сестрите също са уникални. Съжалявам, че не мога да цитирам имената им. Не ги помня, но лицата на всяка една от тях никога няма да забравя. Усмихнати, отзивчиви и търпеливи. Когато се изписвах от болницата отидох да попитам д-р. Калнев какво да правя от тук нататък? Отговорът беше: Отивай да си гледаш живота! А усмивката на лицето му беше огромна. Той беше сигурен, че всичко ще е наред и по този начин убеди и мен. И наистина вече почти всичко е наред. Изводът ми е такъв: За да бъде добър един лекар или медицинска сестра са нужни две неща. Да бъде добър специалист и добър човек. Всеки може да стане специалист но добрите хора се раждат такива. Няма как да бъде придобито в последствие. Искам да благодаря на целия екип на неврохирургията от 12-тия етаж на болница Св. Георги и да им пожелая здраве, късмет и успехи. А на нас Пловдивчани пожелавам да имаме повече такива хора, когато ни се наложи да се лекуваме.
Заведох детето и след това и аз бях при доктор Гюлев,завеждащ отделението по УНГ в Пълмед.Обясни ми подробно всичко,лечение и насоки за вбъдеще на моя проблем.Нека и друг се изкаже-аз лично останах доволна.