Конкурс за приказка и илюстрации към приказките от конкурса

Предлага ви една от серията ми "Приказки за лека нощ!" Илюстрацията е дело на дъщеря ми



      Мечо прави снежен човек
                                 
          (приказка за най малките)

Цяла нощ валяло пухкав сняг в Смълчаната гора – тихо и кротко покрило всичко. Дърветата се обвили в бели кожуси и придобили приказен вид
Рано сутринта малкото мече разтъркало очички – не можело да спи и хукнало навън.

Тичало, препъвало се, ставало, падало и правило ангелчета в снега. По едно време към него се приближил Бау – големия симпатичен вълк. Той също бил много щастлив че през нощта паднал сняг. Предложил на мечето да направят снежен човек. Мечето било очаровано от идеята , нали му била първата зима и всичко свързано с снега го впечатлявало.

Направили снежния човек – пъшкали, търкаляли снега и от 3 различни по големина топки го съградили
Добре ама взели да умуват че нещо му липсва и решили че трябва да му намерят очички, носле и  устичка
Тръгнали да търсят подходящи неща из гората. Стигнали до хранилката за сърничките и открили морковче.

Бау казал че морковчето става прекрасно носле. Продължили да търсят и намерили едно старо огнище. Вътре имало още въгленчета незатрупани от снега. Събрали няколко малки и големи и се върнали към снежния човек. Подредили му две големи въгленчета за очички и от малките избрали и ги наредили като мъниста едно до друго за устичка.

Мечето било безкрайно доволно от играта с Бау, правенето на снежния човек, търсенето на украсата за него, но и било вече многоо изморено.
Сбогувало се с Бау и се прибрало в хралупата си при мама на топло да спи сладък сън


Лека нощ мило детенце!

yosarian, изпратих приказките, само ще помоля да ми пишеш после дали сте ги получили, за да съм спокойна  .
 

Моля мамите, които ни изпращат приказките и илюстрациите да ни пишат освен ника и имената си, за да можем да изписваме и автора

Ние сме Екатерина и Мирел (художничката) Вебер

Да попитам - да пращам ли още, това беше просто опит за зарибяване

Принцеса Пумпелина и бухалите от макраме

Принцеса Пумпелина и нейният Съветник по първобитните въпроси отиваха на гости на баба. Господин Съветникът беше кон, но принцеса Пумпелина стискаше ушите му толкова здраво, че беше на път да го превърне в Магаре. Разбира се, в нейното царство магаретата имаха по-висок ранг, защото правеха “И-аааа”, а конете не беше ясно какво правят. Впрочем господин Съветникът най-често правеше “Ъъъ-аааа”.
- Как първобитният човек измислил ролковите кънки? – разтегли Принцесата дясното ухо на господин Съветника, тъй като тя беше един Просветен монарх и подобни неща не можеха да се случват без нейно знание.
- Ъъъ... аааа...ми както си се разхождал, стъпил върху празна коруба от костенурка, която си седяла върху едно мокро листо от лапад и пързуууул!
- Тцъ, костенурката сигурно е лежала върху орехчета – разсъди Пумпелина и поясни: - За колелца.
   - Ъдааа. И се хързулнал сред Горатаотпапратикатовсаксиитенамайкати, задминал два патладжана и се бухнал право в един сънен мамут.
   - Какво е мамут?
   - Нещо като слон, върху когото е постлан губер – обясни Съветникът.    Принцесата заби пети под мишниците на Съветника, защото по пресечката се задаваше Мамут на ролкови кънки и така бързаше, че си носеше губера навит на руло, за да не го изръси някъде по пътя. Мамутът я видя и се закова на място толкова рязко, че спука орехче.
- Ваше Пумпалско Височество – рече той и почтително се завъртя около оста си, - голяма беда сполетя нашата гора. Идваха значи ученици на излет и всички си изядоха закуските, само едно злоядо дете взе, че си скри сандвича зад един храст. То сандвичът хубаво нещо, вкусничко и нито бяга бързо, нито зъбите му остри, така че бързо го опоскахме и опаковката по заека пратихме да я предаде на “Вторични суровини” в селото до гората. Ама заекът – мързел, видял на края на селото една бабичка със синка в косата и разменил опаковката срещу три картинки от дъвки “Турбо”. Само че то не било опаковка като опаковка, ами страница от вестник “Направи си сам” с инструкции за плетене на бухал от макраме. И бабичките в селото статията разучили и на съвещание обсъдили и взели, че изоставили преките си задължения, а именно откриването на огъня, колелото и бисквитената торта, и се заели да плетат бухали. И толкова много бухали изпонаплели, че пещерите им от макраме прелели. А макраменият бухал не е пиле като пиле, а птица учена и многознайническа; от единия край го плетеш, той от другия акъл ти дава как да му изтипосаш крилото. Търпели бабките, търпели, ама то от макрамените бухали нищо не можели да свършат – седнеш да си боядисаш косата, а онази ми ти птица току те подучва да сложиш още синка, че и малко червено цвекло да додадеш, та накрая замязали не на бабки, ами на папагалки.  Ядосали се бабките и пратили бухалите в гората. Накацали макрамените бухали по клонките папратови и погледнали надолу. И що да видят - долу еволюцията кипи, ще прекипи! Всяко животно заляга, учи, развива се – че срам голям да повтаряш мезозоя! А макрамените бухали това и чакат. Седят си отгоре и дават акъл. И стана тя една, Ваше Пумпалско Височество – да видите например таралежа! Както си евоюлираше спокойно, дойдоха два макрамени бухала и му се цопнаха до главата. И като взеха да спорят – прави ли трябва да са му бодлите, или къдрави? А краката – дълги или къси? И кой беше с дълъг врат – жирафът или лъвът? Викаме им – почакайте малко де, макрамени философи такива, поне до неозоя да додрапаме, после ще се наумувате! А те – не, казват, от амеби още трябваше научно да ви подхванем, ама ви изпуснахме и затова сте на такъв хал. И както уж си знаехме как да я караме, изведнъж ни обхванаха едни съмнения – така ли, или онака? Рога ли да си пуснем, или перки? С люспи или без люспи? Изобщо объркация голяма. Затова идвам при вас, Ваше Пумпалско Височество, да търся вашето мнение за нашите макрамени съмнения!
Замисли се Пумпелина, слезе от Господин Съветника, завъртя три пъти вълшебния пумпал и каза:
- Върни се в Горатаотпапратикатовсаксиитенамайками и събери всички животни; бухалите изловете и на бабите върнете. Да ги разплетат старателно и да наплетат внимателно от готовите кълбенца за кафе и чай каренца.
- О, ваше най-премъдро Пумпаличество! – възхити се Мамутът и хукна към гората, а принцеса Пумпeлина се качи обратно на врата на Господин Съветника и се умисли: аз хубаво го пратих да гони бухали, ама сега как ще разбера какво ще стане, ако бодлите на таралежа бяха къдрави, а вратът на лъва – ееееееей такъв дълъг? Ако бабичките си слагаха синка на устните и червенилка в косата, а не обратното? Как ще разбера какво щеше да стане, ако бяхме направили не така, а онака?
И докато се чудеше и кумеше, и подрусваше на врата на Господин Съветника, наааай-сетне стигнаха при Кралицата-баба, която ги нагости с топло какао и канелени звезди, с маслени прасковки и шоколадови скалички, а отдолу под чинийката плетената покривчица току се обаждаше: Не така, онака! Не така, онака! Не така, онака!

Анда, приказката ти е много забавна!   

Ти ли си Юлка?  Много харесвам приказките за Гугулетата, суперски са......

Margarita, получихме ги:)Спокойно.
Момичета всички сте страхотни таланти. Браво на вас. 

побързайте мами, до 20.08 трябва да сме одобрили 4 приказки, които ще бъдат записани и пуснати в предаването "Професия родител" и по други предавания на Радио нет 

Принцеса Пумпелина и бухалите от макраме


Прекрасно си го измислила, Анда!!! Ха-ха-ха 

Приказка за жирафчето

Имало едно време едно жирафче. Казвало се Бони и било толкова малко, че живеело в съвсем малка къща под голямата палма на брега на река Нил.
Дните минавали, а жирафчето си ратзяло безгрижно и весело. Докато един ден Бони се събудил и установил, че къщичката му била ниска. Толкова бил пораснал, че главата му опирала в най-високата част на тавана и ако искал да стой в къщата, можел да застане само на това място.
Излезнал Бони на поляната и заплакал с всички сили. Чуло го слончето и дошло при него:
-Защо плачеш , Бони?
- Аз съм най-нещастното жирафче в света. Имах си къща, една такава малка и хубава..... ама малка, много ми е ниска ве-е-ече-е-е – и Бони заплакал отново колкото му глас държи.
- Чакай малко, Бони, - казало слончето – Знам как да ти помогна. Ще ти построя още един покрив, къщичката ше стане по-висока и за теб отново ще бъде най-прекрасната малко-по-голяма къща на света.
И слончето построило нов покрив. Бони бил толкова доволен, че организирал парти за двама.
Всичко било чудесно, докато един ден ..... Бони се събудил и установил, че къщичката му отново била ниска. Той излезнал отново наполяната и заплакал още по-силно. Чуло го тигърчето, дошло при него и го попитало:
-Защо плачеш , Бони?
- Аз съм най-нещастното жирафче в света. Имах си къща, една такава малка и хубава..... ама малка. Дойде слончето, построй ми още един покрив, ама сега пак ми е ниска-а-а-а - – и Бони заплакал отново колкото му глас държи.
- Чакай малко, Бони, - казало тигърчето -  И азще ти построя още един покрив и ти пак ще има още малко-по-високата най-красива къща на света.
И тигърчето построило нов покрив. Бони бил толкова доволен, че организирал шумно парти за трима.
Всичко било чудесно, докато един ден ..... О, не ! Бони се събудил и установил, че къщичката му отново била ниска и в нея нямало никакво място за него. Той излезнал отново наполяната и заплакал ужасно силно. Толкова силно, че събудил огромния крокодил Зъб. Зъб изплувал бавно от водата и също толкова бавно попитал:
-Защо пак плачеш , Бони?
- Аз пак съм най-нещастното жирафче в света. Имах си къща, една такава малка и хубава..... ама малка. Дойде слончето, построй ми още един покрив, тя пак ми стана малка, дойде тигърчето, построй още един покрив, ама сега пак ми е ниска-а-а-а - – и Бони заплакал отново колкото му глас държи.
 - Виж, Бони – казал Зъб – понеже много ми се спи, а ти само шум вдигаш, сега ще взема и аз да ти построя още един покрив, за да спреш да плачеш, а аз да мога да спя. Когато не спя достатъчно, развивам един такъв огромен апетит към малки жирафчета..... – облизал се Зъб, но бързо си спомнил какво щял да прави и построил на Бони нов покрив.
Бони бил толкова доволен, че този път организирал следобедна почивка за четирима – тиха и спокойна.....
Всичко било толкова чудесно, докато един ден ..... О, не пак! Бони се събудил и установил, че къщичката му отново била ниска и в нея нямало съвсем никакво място за него. Той излезнал отново наполяната и заплакал много ужасно силно. Толкова силно,и дълго, че накрая заспал направо под палмата. На другата сутрин Бони продължил да плаче и плакал, плакал чак докато в един от поредните дни, в който плачел при него успяла да дойде Матилда – старата водна костенурка.
- Здравей, Бони – казала Матилда – аз много отдавна те чувам да плачеш, но едва сега успях да стиган до теб. Кажи ми какво става?
- Аз отново съм най-нещастното жирафче в света. Имах си къща, една такава малка и хубава..... ама малка. Дойде слончето, построй ми още един покрив, тя пак ми стана малка, дойде тигърчето, построй още един покрив, тя отново ми стана малка, дойде крокодилът и той построй още един покрив,ама сега пак ми е ниска-а-а-а - – и Бони заплакал отново колкото му глас държи. Плакал толкова дълго, че Матилда упяла да седне на сянка върху едун камък и почти да задреме. Тогава Бони разбрал, че с плача си няма да впечатли костенурката и спрял.
- Слушай, Бони – казала Матилда – аз съм стара и бавнам докато се кача на покрива, за да построя нов, къщата пак ще ти стане ниска. Хайде заедно да направим новия ти покрив. Ти ще ме вдигнеш горе и ще ми помагаш. Така ще се научиш и слеващият път, когато ти стане ниска къщата вместо да плачеш, ще можеш сам да си помогнеш.
Бони преглътнал сълзите си и двамата се заловили за работа. Когато къщата била готова, Бони бил толкова щастлив, че организирал парти за петима, защото разбрал, колко е хубаво да имаш добри приятели.

Хайде и аз да пусна една част, останалото - заедно с илюстрациите!

         
АВТОМОБИЛНА ПРИКАЗКА от ЮЛКА
   Тази сутрин гугулетата се събудиха рано-рано. Само, че този път не се събудиха защото бяха гладни. Събудиха се, защото днес татко Гугул щеше да си дойде познайте с какво? С кола! Със собствена бръмчаща и най-вече возеща кола!
   Какво си мислите? Ами таткото на момочетата отдавна си имаше автомобил. И возеше момочетата, а те се фукаха и надуваха. Така се надуваха, че таткото качваше само по две момочета. Повече не се побираха…Вижте ги тези балонковци. (Илюстрация)
Ако момочетата само се надуваха и фукаха, нямаше да бъде толкова страшно. Лошото беше, че искаха татко Момок да кара около гугулското дърво и да бибитка с клаксона. А момочетата се подаваха от колата и викаха:
-   На-на-на-на…
И се плезеха.
Кажете сега, ако вие бяхте три малки гугулета, нямаше ли много
да се ядосате и още повече – да завиждате?
   И гугулетата много се ядосваха и още повече – завиждаха. Докато вчера татко Гугул много важно каза:
   - Утре сутринта ще обиколим нашето си дърво с нашата си кола. Аха!
   Аха я! Да не мислите, че на татко Гугул не му беше завистливо и  ядосано, когато татко Момок обикаляше наоколо с колата си и правеше “Би-бип”?
   Сутринта дойде и гугулетата увиснаха на гнездото. Ако искате да знаете, дори забравиха да закусват. И ето, че най-сетне се чу едно силно “Би-бип!” и пред дървото закова спирачки най-страхотната гугулска кола, която някога сте виждали. Ето я – марка “Гугулцедес”. Най-хубавата кола. (Илюстрация)
Гугулетата веднага се натъпкаха в колата. Нямаха търпение да обиколят тяхното си дърво с тяхната си кола, да правят “Би-бип” с тяхната си свирка много, много пъти. А след това щяха да отидат до дупката на момоците и щяха да я обикалят, докато краката им се подбият…Трябва да ви кажа, че гугулските коли се движат от гугулските крака на тези, които се пъчат в колата. При човешките коли е друго, там има мотор.
Татко Гугул подкара колата и гугулетата се разцвърчаха от радост. Мама Гугулица седеше горе на гнездото, гледаше гугулското си семейство и се пръскаше от гордост. Ех, да можеше отнякъде да я зърне майката на момочетата, как щеше да се опули.
Колата се засилваше все повече и повече. Бибитката бибиткаше, татко Гугул се беше ухилил до уши (нищо, че нямаше такива), а гугулетата крещяха:
-   Давай татко! С по-голяма скорост. С още по-голяма скорост!
И таткото, ухилен, даваше газ. Първо караше с голяма скорост.
После с още по-голяма скорост. Накрая колата така обикаляше дървото, че се виждаше размазано. Ето на това му казвам аз скорост. Виждате ли колата? Ами как ще я виждате, тя лети като ракета!
Олеле! Колата наистина излетя! Защото освен крачета, гугулетата имат и крилца. И объркаха крачетата с крилца! И-у-у-у. Но “И-у-у-у” само за малко. Колата беше тежка и се заплете в клоните на дървото.
-   Е, много хубаво – каза вкиснато татко Гугул. За зла беда точно
тогава край дървото минаха момоците на техния си автомобил. И тъкмо щяха да започнат да се подиграват, когато гугулетата извикаха о горе:
-   На-на-на-на! Пък нашата кола може и да лети!
Ама, че са хитри тези гугулета!

Лелеееееееееее,какви таланти сме имали тук!Браво момичета  -възхищавам ви се!Амбицирате ме и аз да пробвам.Едно време разказвах на по-малкия си брат измислени приказки.

тю...пропуснала съм, а така обичам да пиша приказки ...ма те пък моите не са съвсем детски, така че не сте изгубили много...

Ео, ми аз доколкото разбрах, той конкурса май е е месечен, тъй че можеш да се включиш още на следващия...аз лично съм чела една твоя приказка, ти я беше давала преди и много ми хареса, а беше подходяща за деца, тъй че - дерзай ! А на останлите момичета мога само да кажа, че всички приказки са страхотни...Браво !

П.П. Аз също много обичам и също бих се включила с нещо, но нямам никакво време в момента, защото трябва да се заляга над учебниците