http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=339551.0
Днес ми е много тъжно и просто исках да споделя с вас... Имахме си котарак от 3-4 години и решихме, че няма да го задържим повече при нас... Просто ако бяхме решили да го оставим, животното щеше да се измъчи, защото щеше да пребивава в единствено в коридора докато бебчо поотрасне... а това си е мъчение.
Намерихме няколко човека, но аз все им намирах кусури, само и само за да не дадем котарака..НЕ очаквах, че ще ми е толкова трудно да се разделя с него. Освен това исках да го дадем на някой, който ще го обгради с много любов и грижи... Определено бях решила, че няма да е мъж, а ще търся жена, която да го гледа.. Да ме прощават мъжете, ама малко са способни да се грижат за животинка от сърце.
Преди около 2 седмици попаднах на страхотно момиче, което цял живот е гледало животни и много ги обича. Нейната котка починала и тя сега много страда.. Иска да си има нов любимец( отраснал и с навици), за който да се грижи. Направих й такова интервю, каквото не се прави и за кандидатстване на работа... и накрая реших, че това е човека. За съжаление момичето е от Варна... и вероятността да виждам котарака е много малка.. Освен това се притеснявах и как ще му се отрази пътя.. Но все пак надделя усещането, че го давам в добри ръце...
Та днес дадохме котарака на един неин приятел, който в 9 часа тръгва за Варна... Много ми е мъчно... Сякаш се разделям с част от мен.. Не очаквах, че ще ми е толкова мъчно... и болезнено... Пред очите ми е той, неговата муцунка, маниери.. всичко....
Единствено се моля, той да е спокоен, да понесе пътя добре; да свикне бързо с новото място и да се привърже към момичето бързо.. Искам просто котарака да е щастлив... Знам, че в началото ще е стресиран, но се надявам да му мине скоро...
Наистина е много болезнено...