94 лалета в САЩ

Ами Пикси, аз не исках да генерализирам, но съм забелязала, че прекъсването е черта и в други изто-европейски култури  . A от къде са дошли повечето от евреите в НЙ?... Източна и централна Европа с нарастване на антисемитизма там през 19 и 20 век. Логично е - всички се прекъсваме.

Вики - кийп дъ дайпър фор нау.

Според моите наблюдения прекъсването е не само източно-европейска черта. Доста западно европейци също прекъсват (в Холандия си беше много нормално), китайци - също.

Лени  много се радвам да те видя тук, липсваше ми другарчето по отвращение към детскоградински манджи  .

Малко снимки преди днешната буря при нас http://www.nbcdfw.com/weather/stories/Viewer_Photos_Storms_Roll_ … arch_25_2009.html  торнадото тук ни размина, но май ще удари в съседство  .

Кларет, малии колко страшно при вас. При нас сега вали яко град, а тия се изпотрепАха на 4-уей стоп-а до нас

Лени, забравих преди, радвам се да те видя отново тук

Ами те са и родени в един и същ  месец - само с няколко дни разлика, е и 2години.

Аууу Clairette, доста страшно изглежда. Добре че сте се разминали!

пикси, не става дума за когато сме на площадката и си играем с децата, тогава пък точно обратното не очаквам от други възрастни да ми прекъсват разговора с детето . става дума когато сме компания, събрали сме се с други семейства, децата играят, ние възрастните бистрим политиката. според мен няма значение важен ли е разговора или не. дете едва ли може и да прецени дали разговора е важен или не. струва ми се недопустимо дете да прекъсва какъвто и да е разговор безапелационно и родителят да откликва без поне той/тя да се извини на говорещия. за мен това е елементарно правило на общуване, на което трябва да учим децата, както ги учим да не изблъскват опашката за пързалката. както и да е. благодаря на всички включили се с мнение .

за готовността на децата да вземат решения. аз съм на мнение, че ролята на родителите е да представи информация и варианти, да си каже мнението кое е подходящо според него за детето му и защо, да обсъди защо нещо не смята за удачно. от там нататък решението е на детето. дори да сгреши, не е непоправимо. важното е, че се учи да преценява, да взема решения и да си носи последствията от тях, че е придобило опит. имам си доста предразсъдъци и не искам да ги налагам на децата си. искам те да си изградят техните самостоятелно . допускам и че може и да не съм права, сега се уча и трупам моя опит по този въпрос . ей сега например се съгласих девойките да спрат с уроците по пиано и китара. за себе си съм сигурна, че е грешка, че рано или късно ще съжаляват, казах и го, те настояха, че не искат да продължават да се учат да свирят, съгласих се. лошото е, че доста време ще мине докато разбера кой е бил прав, но ще чакам, все някой ден ще разбера .

Киселините трябва да се неутрализират. Един метод е да се стимулира производство на слюнка, тя неутрализира: затова помагат дъвка, смучене на бонбони (или на костилки, както някой предложи). Друг метод е с Tums, което е всъщност калциев карбонат, но не мога да кажа дали е ОК за бременни, въпреки, че не е лекарство. Във всеки магазин, бензиностанция, аптека ги има. Популярното в България пиене на сода е вредно, защото краният продукт от реакцията е сол. Пиенето на топло или студено също помага, защото временно обезчувствява хранопровода. Трябва да се пие много вода, за да промиват киселините към стомаха и да се ядат малки порции, за да не се натоварва мускула, който затваря стомаха.

Да, става Тъмс за бременни, това и препоръчват. Облекчава наистина, но на мен ми остава един такъв гаден след-вкус, може и да си въобразявам де, ама все едно съм дъвкала аспирин.

Ми то си е тебешир.  На мен ми се налага редовно да дъвча, избирам си плодови на вкус и след това пия вода.

Кларет,  , добре че ви се е разминало. Мерси за снимките , нали все пак съм географ, това ме впечетлява много
За това, кои е готов да взема решения, аз не бях нито на 14 нито на 18, на 14 майка ме накара да уча там където тя иска / и беше права много ми хареса/, а на 18 аз си мислех че всичко съм изучила за 4 години и не искам да се доразвивам в тази сфера, а исках нещо ново / грешка голяма допуснах/Ами, не от мен педагог не става, т.е. не съм лоша, нито посредствена/ пазиха ми мястото 6 месеца/, ама работната среда и други фактори ме задушаваха. Когато си подадох молбата за напускане се чувствах супер, а последния ден направо летях, 2 седмици по- късно бях в САЩ. Да признавам си децата ми липсват, но когато се приберем с Бг, винаги се виждам поне с половината

зимата нещо ми идва в повече и ме навежда на мисли . та я да взема да ви пусна един друг въпрос. какъв вид читатели сте - бързи или бавни? обичате да се наслаждавате на всяка дума или искате по-бързо да разберете какво се случва накрая? аз съм от тези дето предъвкват думите. когато имам избор де. щото сега като нямам избор съвсем костенурски го раздавам, обикновено забравям началото на книгата преди да разбера развръзката и ми се падат средно по 6 думи на ден, но предпочитам да окачествя това като чрезвичайно положение независещо от мен, което не мога по никакъв начин да контролирам. но в добрите стари времена, в ерата BC (aka before children) също обичах да чета бавно с цел наслада. а вие, my friends, при вас как тече този процес?

Аз чета бързо /освен ако е на англ. / . Когато започна една книга, не я пускам докато не прочета и последния ред.  Случвало ми се е да спя по 2-3 часа само, защото до сред нощ съм чела. 

ирка, бенс, клеър 

клеър,  това изглежда 

аз чета толкова бързо, че обикновено не ритейнвам нищо след края на книгата. голям проблем навремето с разказвателните предмети 

i az,още повече по 3-4 книги накуп,редовно взимам някоя "нова" от библ и на 15страница се сещам че съм я чела; минавам през средно 500-700 стр на седмица четиво за фън и още поне половината на това по работа,няма време за предъвкване,а и никога не съм го правила..и прескачам освен дето чета бързо..

И аз чета за скорост , шампион съм. Списания, статии, новини, книги; прескачам. Но пък страшно ми помагаше за тестове и reading comprehension, SAT/GMAT, цар бях на verbal едно време За качествена художествена литература малко си е проблем, де, ако нещо ме грабне, после се връщам да си го прочета пак (след като съм видяла края и знам какво ще стане).

Мъжът ми много мрази да четем нещо заедно, по интернет, например, все му дърпам надолу текста с мишката